Решение по дело №342/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1974 от 02.09.2024 г., подадена от „Строителство и монтажи Теодор С.“ ЕООД гр. Русе, с ЕИК***************, чрез пр. представител- адвокат, против Решение № 115 от 26.07.2024г., постановено по НАХД № 322 от 2024 година на РС Габрово.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/, № 07-2400235 от 02.04.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово, с което на Дружеството- касатор, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 414, ал. 3 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

При извършена на 16.02.2024 г. проверка от служители на ДИТ – Габрово по работните места на строителен обект „Строително-ремонтни дейности на бившия хотел „Янтра“, гр. Габрово, втори етаж, изпълняван от строител – настоящият касатор, е установено, че лицето Ф. С. Ф., осъществява трудова дейност като строителен работник. При проверката същият се е намирал на втория етаж на сградата и е режел с трион тухли от ИТОНГ. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от него е изискано деклариране на обстоятелствата, свързани с характеристиките на трудово/гражданско правоотношение. Същия саморъчно е декларирал, че работи в дружеството – жалбоподател като „общ работник, строителство“, с работно място – хотел Янтра, Габрово, като извършва ремонт, с работно време – от 08.00 ч. до 17.00 ч., уговорено трудово възнаграждение – 933.00 лв. и последно получено такова от 800.00 лв. В т. 4 от същата декларация в графа „сключих трудов договор“ е дало положителен отговор, а в т. 9 е отбелязало, че е получило работни дрехи, каска, очила и маска. В свои писмени обяснения Габровлиев е обяснил, че работи от 15.01.2024 г. в обекта, като работата му се състои в събаряне на тухли ИТОНГ с така посоченото работно време и дневен надник то 80.00 лв., които са му давани от Т. С. – управител на дружеството.

При извършена проверка на 27.02.2024 г. и на 06.03.2024 г. по представени от Дружеството документи е представен Граждански договор №7 от 15.01.2024г. между същото и това физическо лице, по силата на който последното има за задължение да осъществява демонтаж и почистване на строителни отпадъци при реконструкцията на първия етаж на хотел Янтра, гр. Габрово, като за това ще му се изплати възнаграждение от 400.00 лв. в срок от 3 работни дни след приемането на извършената работа.

В ДИТ е представена и книга за провеждания в дружеството инструктаж, от чието съдържание е видно, че по отношение на Филеков такъв е провеждан на 15.01, 18.01, 24.01, 05.02, 14.02, 19.02, 23.02, 26.02.2024 година. Представена е и застрахователна полица от 16.02.2024 г. за задължителна застраховка трудова злополука с начало 00.00 ч. на 17.02.2024г. с Филеков. На 06.03.2024 г. са дадени и писмени обяснения от управителя на дружеството Стоев, в които същият посочва, че на това лице са осигурени работни обувки, каска, очила и работно облекло от м. 01.2024 г. и лицето е запознато с правилата за безопасна работа.

От така изложеното състава на РС Габрово установява, че между жалбоподателя и Ф. Ф. е налице предоставяне на работна сила от 15.01.2024г., като правоотношението не е оформено като трудово такова, въпреки наличието на съответните характеристики. Приема се, че нарушението е реализирано на 15.01.2024г.– със започването на работа на лицето без сключен писмен трудов договор. Описани са събраните в хода на проверката доказателства. Деянието е подведено под нормата на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Обсъдена е приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ и чл. 28 от ЗАНН, като АНО е приел, че не са налице основания за приложението на тези разпоредби.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и отмененото с него НП, като касаторът изтъква съображенията от първоначалната си жалба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Е. П. от АК - Габрово, който поддържа депозираната жалба и моли за присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна се представлява в о.с.з. от юрисконсулт при ДИТ - Габрово Наталия С., която оспорва жалбата и моли за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Процесното НП съдържа предвидените от закона реквизити. Същото е издадено от компетентен орган – директор ДИТ.

АУАН е законосъобразно издаден, съдържа също необходимите реквизити. Въпреки че същият е съставен въз основа на официални документи – констативни протоколи от проверки, инструктажна книга и др., като на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН той може да се изготви и без при съставянето му да има свидетел, такова лице е посочено в него и то се е подписало, като по делото не са представени доказателства, че то има правен или друг интерес в случая и не може да участва в АНП в това си качество. Актосъставителят е също оправомощен орган, без доказани пречки да реализира тази си функция по настоящото производство.

Фактите, изложени в АУАН и НП, са отразени в официални документи – протоколи от извършени проверки, съставляващи официални свидетелстващи и неоспорени по делото документи, с формална и материална доказателствена сила, която не е оборена в хода на производството. Същите са подписани и от управителя на дружеството без възражения относно съдържанието им. Приложени са декларация и писмено обяснение от лицето Габровлиев, на която също са се позовали АНО и първоинстанционният съд. На дружеството – жалбоподател е издадено предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ със задължението работодателят да предложи трудов договор на това лице, като предписанието няма данни да е било оспорено. Напротив, самият жалбоподател заявява, че го е изпълнил, което още веднъж установява виждането му към съответния момент на изпълнение, че въпросните правоотношения са именно такива с трудовоправен характер. С Постановление от 05.03.2024г. на същото правно основание е обявено за съществуващо трудово правоотношение между дружеството – касатор и това лице, считано от 15.01.2024г. Постановлението също няма данни да е оспорено, следователно е породило последиците си от посочената в него дата – деня, в който лицето е започнало работа. Управителят на дружеството сам сочи, че е предоставил специално работно облекло на лицето и че то е запознато с правилата за безопасност на работа при преустройството на хотела. От извлечението от инструктажната книга е видно, че по отношение на няколко физически лица, сред които и Ф. Ф., е провеждан периодичен инструктаж за безопасност от започването му на работа – 15.01.2024 г., до проверката в обекта, осъществена от органите на ДИТ. Приложена е и цитираната в НП застрахователна полица от 16.02.2024г., сключена между ДЗИ – Общо застраховане, от една страна и касаторът, от друга, по силата на която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застрахова работници и служители на Застраховащия“, които са 7 лица, сред които е и Ф. С. Ф..

Представен е Граждански договор №7 от 15.01.2024г., който представлява частен диспозитивен документ без достоверна дата, чиято доказателствена сила е само формална – с него се установява, че е подписан от лицата, посочени в него като договарящи. Той не установява вида и характера на полагания труд, респективно – изискуем резултат. АС Габрово споделя становището на районният съд, че същият е съставен за целите на делото и той обслужва защитната теза на жалбоподателя. Същият е недостатъчен и с него не може да се обори доказателствената сила на писмените официални документи и дадените писмени декларации и обяснения в хода на административното производство. С него не е договорено извършване на конкретна работа, извършителят не дължи определен резултат, посочен като вид и срок, посочено е единствено осъществяването на демонтаж и почистване на строителни отпадъци, която дейност също е следвало да се оформи като трудова, щом се реализира в обект на възложителя, при установено работно време и заплащане на възнаграждение, със средства на този възложител /вкл. работно облекло/, а лицата са били застраховани като „работници“ и им е бил проведен инструктаж за безопасност. Освен това и при проверката от показанията на разпитаните свидетели и съставените официални документи става ясно, че въпросните лица не са почиствали, а са рязали тухли и са редили стени – една чисто строителна дейност в строителен обект, преустройван от касатора.

Показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, служители от ДИТ, потвърждават описаната в официалните документи фактическа обстановка, залегнала и в обстоятелствената част на АУАН и НП. Правилно първоинстанционния съд ги е преценил като логични, ясни и непротиворечиви и като такива съдът ги е ценил като относими и годни да удостоверят по несъмнен начин фактическа обстановка, чрез проявлението на която се установява извършването на процесното нарушение. От показанията им става ясно, че Филеков и още три лица са установени на място от проверяващите да осъществяват именно строителна дейност в обекта – подрязване и редене на тухли, с които са изграждани стени.

Дали страните по отношения с явен трудовоправен характер желаят или не желаят да ги оформят с писмен трудов договор е абсолютно без значение. Трудовото законодателство, за разлика от гражданското, се регламентира с редица императивни правни норми, чието приложение не зависи от волята на страните – и на двете. Императивни са и именно посочените като нарушени правни норми на чл. 1, ал. 2 и чл. 62 от КТ, според които отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като същите се регламентират с трудов договор, който се сключва в писмена форма. Законодателят не е предвидил изключения от тези правила. Дали даден труд е ниско или високо квалифициран също няма каквото и да било отношение по въпроса – когато се предоставя работна сила, както е в случая, се сключва писмен трудов договор и се спазва трудовото законодателство. Времетраенето на правоотношението също не е критерий, съобразно който то да се определя като такова от гражданскоправен или трудовоправен характер. Трудов договор, например, може да се сключи за определени дни от месеца, на основание чл. 114 от КТ, за краткотрайна сезонна работа /чл.114а КТ/, може да е налице работа при непълно работно време /чл.138 КТ/, но във всички случаи когато на едно лице се плаща за това, че отдава работната си сила и полага труд – в обект, стопанисван от работодателя, при спазване на работно време, независимо от продължителността му, при периодично заплащане и не спрямо постигнат конкретен резултат, а за полаган труд за това време – на ден, на седмица, на месец, правоотношението е трудово и задължително се оформя като такова. Това, че на място на строителната площадка не е имало лице, което управлява и/или представлява предприятието – работодател е също без значение, нито КТ, нито друг нормативен акт съдържа такова изискване, за да се определи правоотношението като трудово. Правилно АНО е приел, че труд се полага само по трудов договор и това не противоречи, а напротив – в унисон е с българското законодателство и с приложимото европейско такова.

Нарушението е типично за вида си, но и нещо повече – в случая без трудов договор е възложена работа на лица, осъществяващи високорисков труд в строителството и не става въпрос само за едно такова лице, видно от приложените поделото доказателства. За този тип нарушение законодателят изрично е изключил възможността да се определя като маловажно този тип деяние, съгл. нормата на чл. 415в от КТ. След като е недопустимо за него по такава причина да се определя минимално наказание по този текст, то не може и не следва да се прилага и нормата на чл. 28 от ЗАНН, при който изобщо санкция не се налага.

Състава на ГРС правилно е достигнал и мотивирал извода, че е налице процесното нарушение, установен е неговият извършител и санкцията е правилно определена, поради което мотивирано и законосъобразно се е произнесъл със съдебния си акт. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд е издал един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови доказателства, които да установяват нова и различна фактическа обстановка от тази, описана от РС Габрово.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът претендира за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Искането е своевременно направено, допустимо и основателно, поради което в полза на ответника следва да се присъдят такива под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №115 от 26.07.2024 г., постановено по НАХД№322 по описа за 2024 година на РС Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление №07-2400235 от 02.04.2024г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово, с което на „Строителство и монтажи Теодор Стоев“ ЕООД, гр. Русе, ЕИК**************, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 414, ал. 3 от същия нормативен акт.

ОСЪЖДА „Строителство и монтажи Теодор Стоев“ ЕООД, гр. Русе, ЕИК*************, да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ - София деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.

Решението е окончателно.