О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………/13.01.2023 г.,гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от съдия
С.Сандева адм. дело № 177 по описа на АдмС - Добрич за 2022 г. намира следното
:
Производството по делото е по
чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и е образувано по искова молба на Н.А.Н. ***, която срещу Административен съд – Варна е предявен иск за обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 20 лева от незаконосъобразната
правораздавателна дейност на съда при постановяване на решение по кнахд №
2450/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
С молба с вх. № 1543 от
14.04.2022 г. ищецът е поискал да му бъде предоставена правна помощ под формата
на процесуално представителство на основание чл. 21, т. 3, във вр. чл. 23, ал.
3 и ал. 4 от ЗПП поради липса на средства за заплащане на адвокат.
С
определение № 161 от 19.04.2022 г. съдът е оставил без уважение искането на Н.
по съображения, че интересите на правосъдието не изискват предоставянето на
правна помощ.
С определение
№ 4594 от 13.05.2022 г. по адм. дело № 4103/2022 г. по описа на ВАС
определението е в оставено в сила.
С молба с
вх. № 142 от 12.01.2023 г. ищецът е отправил второ искане за предоставяне на
правна помощ под формата на процесуално представителство поради наличие на нови
обстоятелства, настъпили след постановяване на първото определение. Към молбата
е приложена декларация относно семейното и материалното положение и имотното
състояние на лицето.
Съдът, като постави на
разглеждане молбата, намира, че тя е процесуално допустима (последващо искане
за предоставяне на правна помощ може да се прави във всяко положение на делото
при наличие на нови обстоятелства), но разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът е мотивирал повторното си
искане за предоставяне на правна помощ с твърдението, че поради липсата на
юридически познания е поискал спиране на производството по делото, поради което
му е необходима правна помощ за възобновяването му.
Безспорно е, че производството по
делото е спряно поради наличие на преюдициален спор и към настоящия момент не е
възобновено, но нито спирането, нито отказът за възобновяване на производството
съставляват такава промяна в обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, която да
налага предоставяне на правна помощ на ищеца под формата на процесуално
представителство.
В случая спирането и
възобновяването на производството са в зависимост от наличието на обективно осъществили
се факти и предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ – чл.
24, т. 1 от ЗПрП. Спирането на делото отлага временно развитието на висящия
процес и възобновяването му е допустимо след отпадане на пречките за движението
му. След като производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК, то може да бъде възобновено служебно след окончателното приключване
на преюдициалното дело, за което съдът и сам взема необходимите мерки съгласно
чл. 230, ал. 1 от АПК.
Следователно не са налице нови
обстоятелства, настъпили след първоначалния отказ за представяне на правна
помощ, които да налагат извод, че интересите на правосъдието изискват ищецът да
има служебен адвокат. Не е отпаднала хипотезата на чл. 24, т. 1 от ЗПрП, поради
което повторното искане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от горното, както и на основание чл.
95, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 142 от 12.01.2023
г. на Н.А.Н. *** за предоставяне на правна помощ
под формата на процесуално представителство на основание чл. 21, т. 3, във вр.
чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от ЗПрП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Административен съдия :