№ 58
гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000566 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на
Г. Д. Г. от гр.В., подадена чрез пълномощника му адв.Н. Д. от ШАК и адв.Б.А. от САК,
срещу решение №405/09.10.2024г., постановено по т.дело №87/2022г. по описа на ОС-Варна,
в частта, в която е отхвърлен иска на въззивника/ищец/ за разликата над присъдените по
осъдителния иск с правно основание чл.432 КЗ, 40 000 лева до претендираните 100 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца в резултат от смъртта на В. Г.а П.
/с която ищецът фактически съжителствал/, починала на *****г. в резултат на получени
травматични увреди при ПТП на 11.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.01.21г. /15 работни дни от уведомяването на застрахователя/ до окончателното
изплащане.
Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и в
явно противоречие с практиката на ВКС.
По същество на жалбата се излага, че съдът правилно е възприел за доказани всички
предпоставки по иска, съответно деликтната отговорност по отношение водача И.В.М.,
управлявал микробус Фолксваген Крафтер, рег. № *****, който при независимо
съпричиняване/съизвършителство/ с друг водач -С.П. Д., причинили смъртта на В. Г.П. при
ПТП на 11.09.2020г. Твърди се, че двамата отговарят солидарно за причинените вреди, но
всеки от застрахователите на Гражданската отговорност дължи пълния размер на
обезщетението. Въззивникът излага, че не е съгласен с определения за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лева съгласно чл.52 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от 17.12.2020г. до окончателното изплащане, а след прилагане на
рекуцията за съпричиняване – размера от 40 000 лева. Претендира отмяната на решението и
вместо това уважаване на иска за пълния предявен размер от 100 000 лева.
Според въззивника, съдът в действителност не е преценил изложените в решението
1
конкретни обстоятелства, визирани в практиката по приложение на чл.52 ЗЗД, за да определи
наистина справедливо възмездяване на ищеца за понесените вреди от смъртта на
фактическата му съжителка. Съдът не е обсъдил задълбочено критериите в ППВС 4/1968г.
като в резултат е определил твърде занижено обезщетение за неимуществени вреди. Твърди,
че като не е обсъдил задълбочено доводите на въззивника за основателност на
претендирания размер, съдът е допуснал процесуално нарушение. Счита, че в решението си
съдът не е обсъдил всички релевантни доказателства, вкл. свидетелските показания, които
разкриват в пълнота отношенията между ищеца и починалата. Съдът не е отчел, че ищецът и
понастоящем търпи негативни емоционални и психологически вреди. Твърди, че поради
допуснатите процесуални нарушения недоказани са останали по делото особено близките
отношения между В. и Г., силната им духовна връзка и понесеното от ищеца страдание.
Съдът не е оценил младата възраст на починалото лице - едва на 49 години. Не е отчел
нивата на застрахователна отговорност към датата на произшествието. /излагат се конкретни
съображения относно финансовата обстановка в страната, нивото на инфлация, индексът на
потребителските цени и др./ Счита, че съгласно ТР №1/2021г. на ОСГТК на ВКС, съдът е
следвало да определи обезщетение от поне 125 000 лева, спрямо което да приложи 20%
съпричиняване и да уважи в пълен размер претенцията от 100 000 лева, ведно с лихвите
върху нея. Претендират се сторените по делото разноски, определими съгласно чл.38 от
ЗАдв.
В срока за отговор е постъпило становище на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД чрез адв.Н.
В. от ВАК, за неоснователност на въззивната жалба. Страната счита, че съдът задълбочено е
обсъдил всички събрани по делото доказателства като е отчел преди всичко, че връзката
между ищеца и В. е била изградена в период от по-малко от две години след запознанството
им и едва в последните месеци същите са се установили да живеят заедно като семейство.
Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна.
В срока за отговор не е постъпило становище на третото лице -помагач на ответника -
ЗД БУЛ ИНС АД, застраховател на гражданската отговорност на съизвършителя на
престъплението по чл.343 НК, водач на другото превозно средство участвало в ПТП, спрямо
което е бил уважен предявения от ответника обратен иск за половината от присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Във въззивното производство страните поддържат становищата си – въззивникът
жалбата си, а въззиваемите ЗК Лев инс АД и третото лице- помагач ЗД Бул инс АД -
становище за неоснователността й. За главните страни са се явили съответно адв.Х. и адв.Д.;
дружеството – помагач чрез адв.Г. е депозирало писмена молба, докладвана в открито
заседание.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че исковото производство е образувано
по предявен от Г. Д. Г., от гр.В., чрез адв.Н. Д. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, иск за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, претърпени
вследствие смъртта на В. Г.а П., с която ищецът живеел във фактическо съжителство,
починала на *****г. в резултат на получените травматични увреждания от ПТП на
11.09.2020 г., настъпило в гр.Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.12.2020г. (от уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция) до окончателното
й изплащане, както и законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 13.01.2021г. (15 работни дни от уведомяването) до окончателното
изплащане, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. В хода на производството е
конституирано трето лице помагач на ответника -ЗД БУЛ ИНС АД, срещу което дружество
ответникът е предявил обратен иск за осъждането му да заплати сумата в размер 50 000,00
/петдесет хиляди/ лева, съставляващи половината от обезщетението за неимуществени
вреди, лихва и разноски, за които ответникът би бил осъден по първоначалния иск, ведно със
законната лихва от датата на плащане по първоначалните искове до окончателното
изплащане на сумата.
С исковата молба ищецът е навел твърдения, че на 11.09.2020г., около 00:40 часа, в
2
гр.Варна, при управление на л.а. марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *****, по бул.„Цар
Освободител“ в посока Окръжна болница, на кръстовището с ул.Ген.Колев, водачът на
автомобила преминава на забранителен сигнал с около 41 км/ч., като удря пътуващия по
ул.Генерал Колев в посока бул.„Сливница“, л.а. марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рег.
№ *****, управляван от И. В.М., ЕГН **********, от което настъпват телесни увреждания
за пътника В. Г.а П., фактически съжител на ищеца. Твърди се, че в резултат на удара
настъпва смъртта на последната на *****г. поради полиоргА. недостатъчност и
генерализиран възпалителен процес -сепсис, състояние след гръбначномозъчна травма.
Пациентката престояла в болнично заведение МБАЛ Св.А. до 25.09.2020г., след което била
настанена в специално наета от ищеца квартира с легло за декубитални рани, кран за
повдигането й при нужда и професионалист в медицинското обслужване за ежедневните
грижи. Ищецът твърди, че и сам полагал такива грижи за пострадалата. Твърди, че на
07.10.2020г. при пътуване към лекуващия лекар състоянието на пострадалата се влошило
внезапно и изпаднала в гърч. Била извикана бърза помощ, с която откарали В. в УМБАЛ
„Св. Марина“, където състоянието й било стабилизирано след проведено лечение на тежък
стомашен кръвоизлив, като й било вливано голямо количество кръв. Изписана била на
16.10.2020г. и настанена в хоспис „Надежда“. Състоянието на потърпевшата отново се
влошило на 19.10.2020 г., след което със спешна помощ била откарана в УМБАЛ „Св.
Марина“, където отново по спешност бил овлядан стомашен кръвоизлив. Изписана била на
28.10.2020г. и била настанена отново в хоспис „Надежда“. На 02.11.2020 г. състоянието й за
пореден път се влошило – била транспортирана отново в УМБАЛ„Св.Марина“, където след
провеждане на интензивно лечение В. П. починала на ***** г. Твърди се, че причина за
смъртта била определена като прогресивно развиващо се септично състояние в резултат на
развили се усложнения на гръбначно-мозъчната травма – декубитални рани, уринарна
инфекция, остър кръвоизлив от стомашна язва, довели до остра бъбречна недостатъчност,
хроничен обострен пиелонефрит, сепсис, полиоргА. недостатъчност, остра сърдечно-съдова
и дихателна недостатъчност. Твърди се, че смъртта на В. П. на ***** г. се намира в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП от 11.09.2020 г. Твърди се, че са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя на ГО по прекия иск, тъй като ищецът търпи
вреди от загубата на своята фактическа съжителка. Твърди подадено от него заявление за
определяне и изплащане на обезщетение съгласно чл.380 КЗ до ответното дружество.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК Лев Инс
АД, с който оспорва исковете по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне като
неоснователни поради липса на предпоставките, изискуеми от закона за ангажиране
отговорността му. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца като излага
съображения от ТР№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС за кръга на легитимираните да
претендират обезщетение за неимуществени вреди лица. Твърди, че не са представени
доказателства за наличието на фактическо съжителство между ищеца и починалата. Оспорва
изключителната вина на водача на МПС с марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ И. М. за
процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на починалата В. П. с
твърдения за непоставен предпазен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.137а от
ЗДвП, с което е допринесла за тежестта на вредите. Оспорва претенциите по основание и
размер, като счита същите за прекомерни съобразно действително претърпените вреди и
икономическа конюнктура в страната. В условията на евентуалност счита, че размерът на
обезщетенията следва да бъде намален поради отправеното възражение за съпричиняване от
страна на починалата. По отношение на претенцията за лихва, счита същата за
неоснователна като сочи, че изисканите допълнителни доказателства не са били представени
от ищеца, поради което не е налице забава на застрахователя. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответникът по обратния иск „ЗД БУЛ ИНС“АД депозира писмено становище, с което
отправя искане за отхвърляне на предявените от Г. Г. искове с аргументи за липса на активна
процесуална легитимация на последния да претендира обезщетение за неимуществени
вреди, а при условията на евентуалност – отправя искане за редуциране размера на
предявената главна претенция с доводи за завишеност на същата. Въвежда твърдения за
3
съпричиняване от страна на починалото лице поради липса на поставен предпазен колан и
наличие на такъв в процесното МПС.
Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните
доказателства, в рамките на въззивното обжалване, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
определение №729/02.12.2024г. по въззивното дело.
Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС-Варна решение
единствено в отхвърлителната част, за разликата над присъдените 40 000 лева до
претендираните 100 000 лева обезщетение. В останалата част, вкл. относно присъдените
лихви, решението е влязло в законна сила.
Първоинстанционният съд е приел, че спрямо ищеца са налице предпоставките за
допустимост на прекия иск съгласно чл.496 вр.чл.380 КЗ, налице са основанията за
ангажиране отговорността на ответника като застраховател на Гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач И.В.М. /водач на микробус Фолксваген Крафтер, в който е пътувала
пострадалата/, съгласно влязла в сила присъда по НОХД №543/2022г. на ВОС /видно от
която е налице независимо съизвършителство на двама водачи за процесното ПТП – И. М. и
С. Д., последният като – водач на л.а.Пежо 508/. Не се спори, че смъртта на В. П., настъпила
на *****г., е резултат именно от получените при процесното ПТП на 11.09.2020г., тежки
увреждания на гръбначния стълб и гръбначния мозък. Не е предмет на въззивното
производство легитимацията на ищеца по смисъла на ППВС №5/1969г. и ТР №1/2018г. на
ОСНГТК на ВКС като лице, което фактически е съжителствало /на съпружески начала/ с
починалата В. П.. Поради изложеното, с оглед позицията на ответника и ограниченото
въззивно производство, съдът не следва да обсъжда предпоставките по основателността на
прекия иск и материалната легитимация на ищеца.
Предмет на самостоятелна преценка от въззивния състав са обстоятелствата,
релевантни към размера на обезщетението съгласно изискването за съответствието му с
принципа на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. С въззивната жалба ищецът не оспорва
приетия от първата инстанция принос на пострадалата за настъпилите увреждания нито
определения процент на съпричиняване /от 20%/.
Съгласно ППВС №4/1968г., с което са дадени задължителни указания по прилагане
нормата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при неимуществени вреди, търпени от смъртта на близък, са моментът на
настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, отношенията
между починалия и лицето, на което са причинени вредите, които се иска да бъдат
обезщетени. Посочените обстоятелства не са изчерпателни и позволяват съдът да вземе
предвид при определяне на размера всички онези конкретни факти, които дават пълно
описание на състоянието на увреденото от смъртта, лице. Съобразно постановена по
приложението на разпоредбата обилна съдебна практика /Решение № 50104 от 23.02.2023 г.,
постановено по т.д.№ 1689/2021г. по описа на ВКС, II т. о. и Решение № 50163 от 15.12.2022
г., постановено по т. д. № 1740/2021 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 17 от 16.01.2025
г., постановено по т. д. № 1808/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г.,
постановено по т. д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 66/03.07.2012 г.,
4
постановено по т.д.№619/2011г. по описа на ВКС, II т.о, Решение № 1 от 26.03.2012 г.,
постановено по т. д. № 299/2011 г. по описа на ВКС, II т.о./, при прилагане на принципа на
справедливост в чл.52 ЗЗД, наред с общите критерии, изброени в ППВС №4/1968г., следва да
се отчита и общественото разбиране за понятието "справедливост" на определен етап от
развитието на обществото, което е базирано на конкретни обществено-икономически
условия в страната към момента на настъпване на увреждането, като за ориентир за това
служат и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" към същия момент. В ППВС №4/1968г. и в решенията на ВКС, постановени по
тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД се посочва също, че при определяне размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен както да посочи обстоятелствата,
които са релевантни за това, но също така да направи оценъчен извод как те влияят на
интензитета на търпените вреди. /Решение № 50104 от 23.02.2023 г., постановено по т. д. №
1689/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 278 от 14.12.2018 г., постановено по т. д. №
2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и др./
Обезщетение за неимуществени вреди могат да търсят всички, които са ги понесли
съгласно ППВС №4/1961г. Обикновено това са самите пострадали, а в случай на смърт
непълнолетните им низходящи или пълнолетни, но неработоспособни низходящи,
неработоспособни възходящи, които действително са били издържани от пострадалия и с
неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка. За такова
обезщетение може да претендира и взето за отглеждане, но неосиновено още дете, болни и
неработоспособни братя и сестри или други близки, които са били издържани от починалия.
Тъй като неимуществените вреди са неизмерими с пари, следващото се за тях обезщетение,
както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят въз основа принципа на
справедливостта. Обезщетението, предвидено в чл.52 ЗЗД възмездява главно страданията
или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на
увреждането. Доразвито с ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4/1961г. и Постановление №5 от 24.ХI.1969г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Постановленията посочват че право на тези вреди имат само най-близките
на пострадалия в случай на смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, както
и лица, които са съжителствали с починалото лице на съпружески начала, и то след като се
установи, че действително са претърпели такава вреда. Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение се присъжда само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което го претендира е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
5
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. /ТР №1/2018г. на ВКС/
В първоинстанционното производство е установено наличието на трайни и
дълбоки отношения между пострадалата В. и ищеца, обстоятелство, което не е спорно,
видно от отговора на ответника по въззивната жалба. Поради това, съдът обсъжда тези
отношения между лицата по-долу единствено във връзка с определяне обема и интензитета
на търпените от ищеца неимуществени вреди.
От събраните доказателства се установява, че В. П. е пострадала при ПТП на
11.09.20г. като пътник в микробус, катастрофирал в друго превозно средство в гр.Варна, на
кръстовището на бул.Цар Освободител и ул.Ген.Колев. В пътното произшествие са
участвали две превозни средства като е осъществен директен сблъсък между тях, довел до
преобръщане на микробуса надясно, плъзгане по пътното платно и последователни удари в
стълб на пътен знак и на уличното осветление. След преустановяване движението на
превозното средство, пострадалата останала в купето със запазено съзнание и оплаквания за
невъзможност да движи долните си крайници. С екип на ЦСМП същата била
транспортирана и приета за лечение в Клиника по неврохиругрия на МБАЛ Св.А. -Варна,
където останала до 25.09.2020г. Била извършена стабилизираща операция на гръбначния
стълб. В периода след изписването й от болницата, В. изпадала неколкократно в
животозастрашаващи състояния, при които близките й търсили допълнителна спешна
медицинска помощ. Състоянието й прогресивно се влошавало. На 02.11.2020г. същата
постъпила отново в тежко увредено състояние в МБАЛ Св.Марина АД, Варна, в клиника по
нефрология като на *****г. по време на последната хоспитализация, починала. Не се спори
и се установява по делото, вкл. от медицинската експертиза /л.515 и сл./, че при ПТП В.
получила увреждания на: тялото на трети и четвърти гръден прешлен /фрактура/, разкъсване
на междупрешленни връзки; контузия на гръбначен мозък на същото ниво с проявена пареза
на долните крайници; фрактура на трето и пето ребро вдясно аксиларно и трето
паравертебрално; фрактура на седмо ребро предно аксиларно вляво; контузия на белия дроб
вдясно; травма на главата – подкожен хематом на дясна теменно-слепоочна област, фрактура
на носни кости и кръвоизлив под мозъчната обвивка. Застрахователят не оспорва естеството
на получените при ПТП увреждания на пътничката в микробуса, обусловили настъпилия по-
късно летален изход. Всички медицински документи и изслушаната медицинска експертиза
подчертават обусловеност на смъртта на пострадалата от получените при ПТП увреждания.
От изслушаната психологическа експертиза се установява, че Г. Г. е понесъл тежко
загубата на В. /по негови думи „на своето момиче“/, макар смъртта й да не е довела до
психическо разстройство и проблеми във функционирането на личността му. Вещото лице
посочва, че при ищеца са налице базови депресивни нагласи, завишена тревожност в общото
състояние, известен емоционален дисбаланс, ниско самочувствие. Откроени са данни за
психотравмено преживяване във връзка със загубата на фактическата съжителка, но без
наличие на психопатологични изменения и трайна дисфункция на личността. Посочените
характерологични за ищеца нагласи вещото лице описва като валидни и преди инцидента –
6
те са проявени като неувереност, ниско самочувствие, неефективни стратегии за справяне
със стреса, социална тревожност и склонност към депресивни състояния. Загубата на В. се е
отразила изключително травматично на ищеца като е провокирала преддиспозитивните
нагласи на личността му – влошила е общата тревожност и депресивни мисли. Според
психолога, ищецът преживява връзката с В. като особена, в смисъл особено значима и
жизнеутвърждаваща за него, тъй като до този момент не бил открил спътник в живота си. В
пострадалата той виждал своето момиче, жената на живота си. С В. правили общи планове
за бъдещето. Със загубата й при него отново вземат превес старите поведенчески модели и
емоционални дефицити. Същевременно, смъртта й не е довела до трайни последици върху
психичния и емоционален статус на Г. – не е налице блокиране на личността, психотравмени
преживявания и патологични състояния. Независимо от преминаване през фазите на
траурната реакция, ищецът е успял да продължи живота си без своята съжителка, вкл. се
върнал на старото си работно място, където са се запознали с В. – в Чехия, в завода, в който
са работели двамата. Към датата на изготвяне на заключението /април 2024г./ вещото лице
посочва, че ищецът е умерено емоционален, без афективни реакции и изпадане в крайни
състояния. В устните си обяснения вещото лице /л.534/ допълнително посочва, че инцидента
е провокирал излизане на преден план на депресивната симптоматика, която характеризира
личността на ищеца отпреди ПТП. Посочва, че Г. буквално се е вкопчил в представата си за
изградената с В. връзка, тъй като не е вярва във възможността да изгради друга подобна
пълноценна връзка с жена в бъдеще.
От събраните свидетелски показания, които съдът отчита като обективни и
непосредствени – показанията на майката на починалата В. – Л. П. и синът на пострадалата
– Г. Х. /на л.527 и сл./ както и водените от ищеца свидетели – св.А. Г.а и св.ЙоА. Л. /съотв.
сестра и племенница на ищеца/, се установява, че Г. и В. се запознали в Чехия през 2018г.,
където работели заедно, първоначално в гр.Бърно. Според обясненията на самия ищеца пред
психолога, запознанството им било в края на 2018г. или април 2019г. Заживели заедно на
квартира в Чехия като по-късно поканили там и синът на пострадалата – Г.. Последният,
изслушан като свидетел по делото сочи, че ищецът му намерил работа, устроили го в
тяхната квартира, помогнали му финансово. Посочва, че отишъл в Чехия в края на 2018г.
като на място го посрещнали майка му и Г. /ищецът/ - по това време те вече живеели като
семейство. И четиримата свидетели посочват като начало на връзката 2018г. и този момент
не се изключва от представената справка на Областна дирекция на МВР -София, отразяваща
датите на излизане на В. и Г. от РБ, съотв. за В. на 24.10.2018г. /л.549/ След обявяване на
Ковид пандемията през 2020г. ищецът и В. се прибрали във Варна като първоначално
отседнали при роднините на Г. – сестра му А. Г.а, майка му и племенницата ЙоА.. През
цялото време до инцидента живели заедно като едно голямо семейство и дори разделяли
разходите помежду си. Синът на В. се прибрал в България малко по-късно, но живеел в
Пловдив. Ищецът и пострадалата останали във Варна, защото смятали, че тук ще си намерят
по-лесно работа, а и В. обичала много морето. И четиримата свидетели, вкл. св.А. Г.а и
св.ЙоА. Л. /л.464 и сл./ посочват, че двамата много се обичали и били много щастливи
заедно. Знаят, че планирали да сключат брак. Били като млади влюбени. Виждали живота си
7
занапред заедно. След ПТП, ищецът поел изцяло грижите за пострадалата В. – повече от два
месеца тя била изцяло обездвижена в резултат от получените травми на гръбначния мозък и
гръдните прешлени, вкл. със засягане на тазовите резервоари. Г. правел за нея неподозирани
за близките му неща, за да я обгрижва. Веднага след изписване от болницата намерил
квартира на партерен етаж, за да може да придвижва по-лесно В. на инвалидна количка, и
първоначално самият той се грижел за нея, а впоследствие с помощта на майката и синът на
В. /които се наложило да дойдат от Пловдив във Варна, за да се грижат за нея/. Изслушани
свидетели – майката и синът на В., описват Г. като много добър и загрижен както за В., така
и за тях. Впоследствие се наложило наемане на болногледачка, а по-късно и настаняване на
В. в хоспис. Св.Г.а и св.Л. сочат, че през цялото време Г. страдал, че не може да е в помощ на
момичето си, гледал я как линее, плачел, бил много притеснен и уплашен. Напралил всичко
по силите си да я стабилизира, въпреки че по време на ПТП самият той бил със счупена
ръка. Докато В. била в болница, а най-вече след това Г. почти не спял, бил стресиран и
притеснен от влошаващото й се състояние.
Св.П. /майка на пострадалата/ също споделя, че дъщеря й била щастлива с Г..
Споделяла с нея, че е намерила точния човек. Излага, че след ПТП Г. полагал неимоверни
грижи за да може В. отново да стъпи на краката си, а покрай това се грижел много и за синът
на В., и за майка й. Сестрата на ищеца -св.А. Г.а от своя страна посочва, че се налагало
нееднократно да води ищеца с личния си автомобил до болничните заведения, където В.
била откарана по спешност с линейка. „Много се грижеше за нея и тя беше много щастлива
с него“, споделя св.Л.П.. След смъртта на В. ищецът изпаднал в депресия – изпитвал страх
да управлява автомобил, продължавал да говори за В., да споделя с близките си, че тя много
му липсва. След загубата и все още /четири години след това/ не е започнал връзка с друга
жена. Според св.Г.а, Г. не може да я преодолее и въпреки че се е върнал на работа в същия
завод в Чехия, непрекъснато говори за В., припознава я в други хора, липсва му, смята, че
едва ли ще намери друга жена в живота си.
С тези показания съдът намира, че се установява в достатъчна степен близостта и
чувствата, които Г. е изпитвал към В.. Силната и емоционална връзка между двамата се
установява и от психологическата експертиза, която подчертава, че загубата й е провокирала
отново характерните за личността на ищеца депресивни състояния и социална тревожност,
описващи го в периода отпреди запознанството им. Двамата са живели заедно от края на
2018г. до датата на инцидента и последвалата смърт на В. през ноември 2020г., т.е. около две
години. Краткият съвместен живот обаче е бил достатъчен за изграждане на описаните по-
горе силни и дълбоки чувства на привързаност и обич, грижа един за друг. Същевременно,
макар да са изградили подобна на семейна връзка, ищецът и пострадалата не са успели да
сбъднат плановете за споделено бъдеще единствено поради злощастният инцидент. Били са
на път да сключат брак. При отчитане комплекса от обстоятелства, които дават отражение
върху преживяното от ищеца във връзка със смъртта на В., съдът отчита и неговата
личностна преддиспозиция към депресия, тъга и ниска самооценка, а така и зрялата му
възраст /на 42 години/. В голяма степен същия е виждал във В. сбъдната мечтата си за
8
семейство, за сродна душа, с която да сподели живота си. Не вярва да има друг шанс в
живота да срещне подобен човек. Починалата е била за Г. всичко – за да се сближат същият е
игнорирал както разликата във външния вид, така и разликата във възрастта им; бил е готов
да се отрече от възможността да има собствено дете; преодолял е в голяма степен
състоянието си на неувереност и ниска себеоценка. Не на последно място съдът отчита, че
ищецът е заварил В. на място, притисната в микробуса и тази гледка споделя като
ужасяваща, която ще го преследва цял живот. Повече от два месеца същият се борил
денонощно за спасяването й като неведнъж се налагало да ползва спешна медицинска
помощ. В този период Г. се грижил изцяло за В., тъй като тя била напълно обездвижена
поради пълна долна пареза, на легло. Преживял всички болки, неудобства и страдания от
състоянието на В., което не само не се подобрявало, но и няколко пъти заставило ищеца да
реагира по спешност, вкл. да търси болногледач и хоспис, да се обажда на Спешна помощ за
извършване на животоспасяващи медицински процедури. Съдът отчита обстоятелството, че
изживяното от ищеца страдание от загубата на В. не е състояние, което може да бъде
преустановено. Действително, то може да намали своя интензитет, но травмата от загубата
ще го бележи за цял живот.
При анализ на всички доказателства, относими към изводите на съда по
приложението на чл.52 ЗЗД се установява, че независимо от краткия период на съвместно
съжителстване, ищецът и пострадалата са изградили пълноценна и дълбока емоционална
връзка помежду си – живеели са заедно като семейство, работили са заедно в голяма част от
времето, помагали са си, вкл. на членове на семействата си и са правили общи планове за
бъдещето, възнамерявали са да сключат граждански брак. Загубата на В. е довела до
преживяна силно траурна реакция и емоционален срив ищеца, но с времето същият е съумял
да преработи трагичното събитие и то не е довело до нарушаване на социалното и
психическо функциониране на личността му. Съдът отчита като релевантни полаганите от
ищеца изключителни грижи за възстановяването на пострадалата след болничното й лечение
и преживяната във връзка с това травма – да вижда с очите си, че състоянието на любимата
се влошава с всеки ден, въпреки полаганото от него старание. Макар и кратковременна
връзката между двамата е била силна, дълбока и емоционално интензивна, съответно е
оставила огромна празнина в живота на ищеца. Били са изградени отношения на любов,
обич, взаимност и взаимопомощ, които наподобяват тези в семейната среда.
Същевременно, сочените в жалбата депресивни състояния на ищеца съдът приема,
че не се дължат пряко на преживяното трагично събитие, но косвено то се явява техен
катализатор. За да определи по-нисък от претендирания в размер на 100 000 лева, който
принципно е съобразен с обичайните размери на обезщетенията при смърт на близък, съдът
отчита както продължителността на връзката /от 2 години/, така и липсата на сериозни
негативни последици върху психиката и емоционалния свят на ищеца след смъртта й, извън
преживяната траурна реакция. Отчита освен това и факта, че в периода след ПТП и
изписването на В. от болницата, ищецът не е бил единственият, който е полагал грижи за
нея – в част от времето пострадалата е била хоспитализирана поради спешни състояния, а в
9
друга част – настанена в хоспис Надежда. Според психологическата експертиза ищецът е
преработил травмата като свидетелство за това е и връщането му в обичайната среда, в която
са се запознали с В.. Не е регистрирана промяна в личността му, в начина му на живот и
социализация, които да са последица от преживяната травма. Същевременно, акцентираните
в жалбата инфлационни процеси съдът не отчита, доколкото същите нямат отношение към
момента на увреждането /смъртта на В./, а се съобразяват като контекст към датата на
настъпване на вредите. Съдът отчита единствено обществено-икономическите условия в
страната към датата на увреждането, белег за които са и нивата на застрахователно покритие
и общественото разбиране за справедливост на този етап. Присъжданите по други дела
обезщетения при сходни вреди не могат да бъдат обсъждани от съда, тъй като са извън
фактологията по настоящия спор. Въз основа на изложеното съдът намира, че въззивната
жалба се явява частично основателна до размера от 80 000 лева, който съдът намира за
справедлив еквивалент на търпените от ищеца вреди съгласно чл.52 вр.чл.51, ал.1 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване е налице задължителна съдебна практика,
обективирана в т.7 от ППВС №17/1963г., в което е акцентирано върху предпоставките за
намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане поради допринасяне от
страна на увредения за тяхното настъпване. Приносът изисква пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване,
при условията на пълно главно доказване, а не да е предполагаем, т.е. вредоносният резултат
да е негово пряко следствие. /Така Решение № 206/12.03.2010г. на ВКС по т. д. № 35/2009г.,
II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г. на ВКС по т.д.№977/2010г., II Т.О., ТК, решение
№45/15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008 г на II Т.О., решение № 159/24.11.2010г. по т.д.
№1117/2009г./ За да присъди сумата от 40 000 лева първата инстанция е приела, че е налице
съпричиняване на вредите от пострадалата В. с поне 20%, изразяващо се в липса на поставен
предпазен колан, с какъвто превозното средство е било снабдено. В практиката си по
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД ВКС възприема трайно, че принос по смисъла на
разпоредбата е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в
причинна връзка не само с поведението на деликвента, но и с поведението на самия
пострадал. За да се приеме наличието на принос пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си да е създал условия или да е
улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и
противоправно. Релевантен за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Или, за уважаване
на възражението не е достатъчно установяване на обективния факт за липса на ползван от
ищеца предпазен колан, а дали това е допринесло пряко за увреждането /за вида, характера и
броя на получените травми/. Възражението за съпричиняване на вредите е своевременно
въведено от ответното дружество с отговора на исковата молба като се поддържа и в
отговора на въззивната жалба.
10
Независимо от това, настоящият състав не е сезиран с извършване на преценка
относно наличието на принос на пострадалата за процесното ПТП и настъпилите от него
вреди. Въззивната жалба съдържа оплакване единствено относно размера на обезщетението,
определим съобразно материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД. Поради изложеното, не е
предмет на въззивното произнасяне наличието на принос от пострадалата и неговото
съотношение във причинно-следствения механизъм на настъпилите вреди. Поради
изложеното, определеното обезщетение в размер на 80 000 лева следва да бъде редуцирано с
приноса на пострадалата от 20%. Поради достигане до различни изводи относно размера на
обезщетението, решението на ВОС следва да бъде отменено в отхвърлителната част за
разликата над 40 000 лева до размера на определеното от въззивния съд обезщетение,
намалено с 20% принос на пострадалата или до размера от 64 000 лева, на основание чл.51,
ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Върху този размер се дължи законната лихва така, както е определена от съда,
считано от уведомяването на застрахователя от увреденото лице – от 17.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските: Поради частична основателност на жалбата, разноски се следват
принципно и на двете страни, съобразно уважената/отхвърлена част. Въззивникът
претендира определяне на възнаграждение за предоставена от него безплатна правна помощ
на ищеца съгласно чл.38 ЗАдв. Въззиваемата страна не претендира разноски.
Въззиваемият ЗК Лев Инс АД следва да бъде осъден да заплати дължимата по
въззивната жалба държавна такса съобразно уважения интерес, или сумата от 480 лева по
сметка на АС, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Следва да доплати и дължима държавна такса
за първоинстанционното производство за допълнително определения размер обезщетение,
или още 960 лева по сметка на ВОС. Същевременно, ответният застраховател следва да
заплати дължимото съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.2 вр.чл.36, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение на адв.Н.Д., което съдът определя на сумата от 1 600 лева. Следва да бъде
отбелязано, че с оглед постановеното задължително за съдилищата решение от 25.01.2024 г.
по дело С - 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от ВАС като съсловна организация,
Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е
забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, а размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде определен съгласно
Наредбата. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее, като се тълкува нормата
на чл.36, ал.2, изр. 2 от ЗАдв., с изключение на частта, в която се препраща към наредба на
Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските
възнаграждения. В разпоредбата на чл.36 ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на
адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.
При определяне на възнаграждението на процесуалния представител на въззивника, следва
да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на
лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на
11
адвокатска колегия, поетата от него отговорност, но да се отчете и конкретната фактическа и
правна сложност на делото. Настоящият спор е частичен – относно част от претендирано
обезщетение за неимуществени вреди като съобразно тази специфика не попада сред
споровете със средно ниво на правна сложност. Не е налице спор по основанието, а
единствено по размера на иска. Освен това, въззивникът е направил ограничени по обем
бланкетни оплаквания с жалбата си единствено досежно този размер като не са ангажирани
допълнителни доказателствени искания и не са повдигани правни въпроси, по които да не е
налице обилна съдебна практика. Отчитайки горните критерии, настоящият съдебен състав
намира, че възнаграждение в размер на 1 600 лв. представлява справедливо и обосновано
възнаграждение по делото, което следва застрахователят да заплати на пълномощника
съобразно представения списък, пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №405 от 09.10.2024г., постановено по т.дело №87/2022г. по
описа на Окръжен съд -Варна, в частта, в която е отхвърлен искът на Г. Д. Г., ЕГН
**********, В., срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от смъртта на неговата
фактическа съжителка В. Г.П. на *****г., настъпила в резултат от получени травматични
увреди при ПТП на 11.09.2020г., за разликата над 40 000 лева до 64 000 лева, ведно със
законните лихви от уведомяване на застрахователя на 17.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София да заплати на Г. Д. Г., ЕГН
**********, В., обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на В. Г.П. на
*****г. в резултат на получените травматични увреди при ПТП на 11.09.2020г., в размер на
допълнително 24 000 лева над присъдените от първата инстанция 40 000 лева /до размера от
64 000 лева/, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от уведомяване
на застрахователя от увреденото лице на 17.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.432 КЗ вр.чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВОС по т.дело №87/2022г. в останалата част, в
която съдът е отхвърлил иска на Г. Д. Г., ЕГН **********, В., срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, София, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца
от смъртта на В. Г.П. за разликата над 64 000 лева до претендираните 100 000 лева, ведно със
законните лихви върху тях.
В останалата част решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София да заплати на адв.Н. Н. Д. от
ШАК, сл.адрес *****, сумата от 1 600 лева, представляващи възнаграждение за
предоставена на въззивника Г. Д.Г. по в.т.дело №566/2024г. на АС-Варна, безплатна правна
помощ, на основание чл.38 вр.чл.36, ал.2 ЗАдв.
12
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София да заплати държавни такси
съобразно уважената част от иска по чл.432 КЗ, както следва: държавна такса по въззивната
жалба на ищеца по сметка на Апелативен съд -Варна в размер на 480 лева и държавна такса
върху уважения размер по сметка на Окръжен съд -Варна, в размер на допълнително 960
лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Производството е при участие на трето лице -помагач на страната на ответника -
ЗК Бул Инс АД, ЕИК *********, София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13