Решение по в. гр. дело №304/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260346
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20212100500304
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

IV – 24                             28.04.2021 г.    град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и девети март, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                          мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар   ВАНЯ ДИМИТРОВА    

Прокурор   

като разгледа докладваното от съдия Н. ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 304  по описа за 2021 година

 

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Електрикал Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, кв. Фрегата, срещу Решение №260077/17.11.2020г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№146 по описа на съда за 2020г., с което е отхвърлен иска на въззивника срещу „Кинг Травел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. Лазур, ул. "Батак" № 14, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 4212 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 12.06.2019г. – 01.10.2019г., вследствие на незаконното изграждане по инициатива и възлагане на ответника на дистанционно управляема бариера, с която е ограничен достъпът до паркинга на търговския обект на ищеца, намиращ се в ПИ с идентификатор № 51500.507.565 по КККР на гр. Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът е осъден да заплати на ответника сумата от 1105 лв. представляваща направените по делото разноски, от които 800 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, 300 лв. – платени депозити за експертиза и 5 лв. - заплатена държавна такса за съдебно удостоверение.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. При подробно обсъждане на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателствени средства, както и извършената съдебно – икономическа експертиза, се обоснова тезата, че в резултат на поставяне в двора на сградата на дистанционно управляема бариера от ответната страна, е бил ограничен достъпа на клиенти до магазина, собственост на ищеца, като така за периода 12.06.2019г. – 01.10.2019г. са спаднали приходите от продажби, реализирани от ищеца. Излагат се съображения, касаещи вземане на решение на проведено събрание на ОСЕС, като в тази връзка се изразяват съмнения за редовността на събранието, респ. – на взетите на него решения. В тази връзка се обосновава тезата, че поземленият имот не съставлява обща част, поради което е извън компетентността на ОСЕС да взема решения за неговото управление.

Съображения се излагат досежно законността на поставената бариера, в контекста на издадена административна заповед на Кмета на Община Несебър за премахването й и отмяната на заповедта с решение на Административен съд Бургас, доколкото мотивите на съда не са касаели законността, а основанието на аминистративния акт. 

Въззиваемият –ответник „Кинг Травел“ – ООД представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 08.02.21г. писмен отговор, чрез адв. Ройдева. В него излага подробни съображения за потвърждаване на обжалваното решение. Подробно се анализира характера на решенията на ОСЕС, контрола върху тях, условията за валидност и законосъобразност, за да се обоснове извод, че бариерата е поставена на основание взето решение на ОСЕС. Ищецът като етажен собственик не е атакувал решението, поради което същото се е стабилизирало.

Според въззиваемия, в производството по настоящия иск не могат да се обсъждат въпроси, касаещи характера на поземления имот – дали същият е или не е обща част. Ирелевантни са мотивите на съда за отмяна на административния акт на Кмета на Община Несебър. Излагат се съображения за оборване на твърдението, че бариерата е поставена противозаконно. Съображения се излагат и във връзка с твърдения от ищеца спад в приходите, като се обсъждат и доказателствата, събрани в тази насока.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно качеството на ищеца на търговец, упражняващ търговска дейност в магазин, находящ се в сграда, построена в ПИ с идентификатор 51500.507.565 в к.к. „Слънчев бряг“. Установено е, че сградата е в режим на етажна собственост и съставлява комплекс „Камелия Резидънс“. На проведеното на 14.08.2017г. Общо събрание на етажната собственост, било взето решение за управител да бъде избран Иван Тодоров, който е управител на ответното дружество „Кинг Травел“ – ООД. На дружеството била възложена дейност на касиер. На събранието било взето решение да бъдат закупени и монтирани два броя бариери, с които да се ограничи достъпът на автомобили в комплекса. На ищеца били предоставени 2 бр. дистанционни управления за бариерата. Установено е, че по жалба на ищеца била съставена заповед за премахване на незаконен строеж на ответното дружество, като с влязло в сила решение на Административен съд Бургас заповедта била отменена. Поради установяване на правнорелевантните за спора факти, въззивната инстанция препраща на осн. чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК не установи основания за нищожност или недопустимост, поради което намира че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че решението е правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите и в тази им част на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

За да се ангажира имуществената отговорност на ответника за обезвреда, следва да се установи, че той лично и по своя воля е извършил увреждащото ищеца действие или негови служители – по негово разпореждане са го извършили. От събраните по делото доказателства се установява, че решението за поставяне на бариери е взето от Общо събрание на етажната собственост (ОСЕС), в сградата на която се намира магазинът на ищеца. Ответното дружество е участвало в това Общо събрание в качеството си на етажен собственик, а управителят му Иван Тодоров е бил избран за председател на УС на ЕС. Без значение е обстоятелството дали ответникът притежава обекти в сградата и какъв е техния брой; без значение е обстоятелството дали решението за поставяне на бариери е повлияно от ответника, поради големия брой обекти. След като е налице влязло в сила решение, за което няма данни да е атакувано или отменено по надлежния ред, същото подлежи на изпълнение. Дори да се приеме, че ответникът чрез свои служители фактически е монтирал бариерите, същият е действал в изпълнение на волята на мнозинството от етажните собственици, които са му възложили извършването на това фактическо действие.

Аргументите във въззивната жалба, изложени досежно проведеното ОС и взетите на него решения нямат отношение към предмета на спора, т.к. е налице друг законов ред, по който те могат да се ревизират и то само от лица, които имат качеството на етажни собственици или лица, посочени в ЗУЕС.

Аргументите, касаещи съществуването на пропуснати ползи също не следва да се обсъждат, доколкото съдът намира, че ответникът не е извършил действията, които ищецът твърди, че са довели до пропускането на ползите.

Ето защо искът на ищеца за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от поставяне на бариера, настоящата инстанция намира за неоснователен.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260077/17.11.2020г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№146 по описа на съда за 2020г.

 

Настоящото решение е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                         2.