РЕШЕНИЕ
№ 5461/05.12.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9078 по описа
на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от „С.Б." ЕООД ЕИК: * седалище и адрес на управление:***, чрез адв.Д. Ян.
срещу „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
пр.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 23,65 лв., представляваща 1/10 ид.ч. от
платена на 25.04.2014 г. от наследодателя на Ив. М. К. – М. М. К., при
първоначална липса на основание, сума от 236,50 лв., представляваща част от
стойността на електроенергия, начислена за периода от 30.10.2011г. до
26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в с. Д., общ. С., с абонатен номер № * и клиентски № *, за което е
издадена фактура № * г. за сумата от 1134,92 лв., като вземането е прехвърлено
на заявителя с договор за цесия от 20.04.2019 г., за което е издадена Заповед
за изпълнение № *г. по ч.гр.д № *г. по описа на ВРС.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Сочи се, че по силата на договор за цесия от 20.04.2019 г.,
сключен между цедента Ив. М. К. и цесионера „С.Б." ЕООД, ищецът изцяло е
встъпил в правата на кредитор за процесната сума. Твърди се, че с уведомление
по имейл с електронен подпис от 22.04.2019 г. за сключен договор за цесия,
ответникът е редовно уведомен за новия кредитор по вземането. Твърди се, че
покойният М. М.К. е бил титуляр по партида на електромер, находящ се в с.Д.,
общ. С.. Твърди се, че ползваната електроенергия се е заплащала на ответното
дружество. На 26.04.2012 г., служители на „Е.О. Б.Мр.АД са извършили проверка
на СТИ, и са съставили констативен протокол, въз основа на които впоследствие е
начислена сума по дебитно известие № * г., на стойност 1134,92 лева,
представляваща корекция на сметка за периода от 30.10.2011 г. до 26.04.2012г.
Твърди се, че към настоящия момент процесната сума е заплатена на ответното
дружество. Сочи се, че независимо от извършеното плащане, ищецът не е съгласен
с така начислената сума, тъй като същата се явява недължима, респективно
заплатена без каквото и да е правно основание, с единствения мотив, да не бъде
преустановено електрозахранването на посочения адрес. Оспорва се констативен
протокол от 26.04.2012 г. и справка за
корекции на сметки. Твърди се, че служителите на „Ен.-Пр. Мр. "АД, нямат
правомощия да извършват подобен вид констатации и едностранно преизчислявания
на сметки за минал период. Оспорват се начинът и методиката, по които е
начислена сумата. Твърди се, че задълженията на потребител на ел. енергия не са
просрочени, нито нарушени. Сочи се, че в договора на М. М. К. за продажба на
ел. енергия липсва действителна клауза, по силата на която се дължи процесната
сума, както и се твърди, че същият не се е съгласявал с процедура за
едностранно и без негово участие преизчисляване на сметки за месечно
доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия за минал период. Твърди се,
че всички периодични месечни сметки по партидата са изцяло заплатени в
съответния срок. Твърди се, че по клиентски № * и абонатен № * не се дължи
процесната сума, тъй като същата е произволно начислена за количество
електроенергия, за което не става ясно дали е доставено и потребено. Сочи се,
че създадената възможност за доставчика на електроенергия по действащия към
момента на проверката чл.38, ал.3 ОУ на ДПЕЕЕМ за едностранна корекция за
неточно потребена, или непотребена ел.енергия, не е в делегираната
компетентност от законодателя в ЗЕ компетентност на ДКЕВР. Сочи се, че за
доставчика на електрическа енергия не съществува годно правно основание за
извършване на едностранни корекционни процедури на сметките на потребителите,
базирайки се на клаузи в приетите от самия него ОУ, доколкото подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 3. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че в § 1
от Допълнителните разпоредби на ЗЗП е предвидено, че при противоречие на два
закона се прилага този, който осъществява по-висока степен на защита на
потребителите. Сочи се, че извършената корекционната процедура противоречи на
разпоребите на ЗЕ, които уреждат принципите на търговия с ел.енергия, както и
защита интересите на потребителите, тъй като всеки лицензиант получил лицензия
за определена дейност в енергетиката, както и доставчикът на ел.енергия, е
длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане
на ел.енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско
измерване. Сочи се, че при осъществяване на тази дейност доставчикът на
ел.енергия трябва да полага дължимата грижа на добър търговец, за да гарантира
качество и надежден отчет на подадената ел.енергия. Твърди се, че съгласно
чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на дружеството, поради което последният има
задължение да осигури правилното му и коректно функциониране. Твърди се, че
купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена и
отчетена стока, а за такава липсват доказателства. Поддържа се, че няма никакви
представени доказателства за виновност, уличаващи потребителя в проява на
умишлено вмешателство в системата на СТИ, с цел частично или цялостно
неотчитане на консумираната ел.енергия, още повече, не е ясен и периодът, за
който СТИ е отчитал неточно, именно поради тоя факт, на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, клаузите в ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна
процедура от страна на ответното дружество, се явяват нищожни и не могат да
произведат правно действие. Моли се за
уважаване на предявения иск поради изложените аргументи. Претендират се и
сторените в исковото производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
адв. Л.М., в който се счита искът за допустим, но неоснователен. Заявява се, че
дебитно известие № * на стойност 1134,92 лв. е заплатено изцяло, като на 25.04.2014
г. е заплатена сумата от 236,50 лв. Не се оспорва обстоятелството, че вземането за сумата от 23,65 лв., е
прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2019г. между цедента Ив. М. К. и
цесионера „С.Б." ЕООД, представляваща 1/10 идеална част от наследствената
част на цедента от частично платена сума в размер на 236,50 лева. Твърди се, че
титулярът на партидата М. М. К. и ответното дружество няма сключен договор за
разсрочено плащане на задължението по процесното дебитно известие. Твърди се,
че М. М. К. е починал на 05.07.2016г., като е оставил петима законни наследници
- съпруга П.Ив.К. и четири деца – Д.М.К., Ив.М.К., Ж.М. М. и М.М. М. Сочи се,
че целта на дружеството - ищец "С.-Б." ЕООД е за събиране на вземане
в общ размер на 1134,92 лева по дебитно известие № * г. да се генерират
разноски в тежест на ответника в общ размер на 28350,00 лв., от която само за
заплатени адвокатски възнаграждения 18900,00 лв. и която двадесетократно
надвишава размера на дълга, в нарушение на принципа за добросъвестност. Оспорва
се материалноправната легитимация на ищеца. Твърди се, че "С.Б." ЕООД
не е придобило вземането, предмет на настоящото производство, тъй като
сключеният на 20.04.2019 г. договор за прехвърляне на вземане е недействителен
поради заобикаляне на закона, тъй като целта на прехвърлянията е генериране на
множество дела – заповедни и производства по чл. 422 от ГПК. Поддържа се, че
раздробяването на вземанията е по волята на упълномощеното лице и такова
поведение съставлява злоупотреба с правото на иск. Възразява се и че договорът
е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като целта, с която е
сключен всеки договор за цесия е в крайна сметка несправедливо
облагодетелстване. Възразява се и че договорът за цесия е сключен от лице без
представителна власт поради изтичане на срока на упълномощаването. Сочи се, че
при проверката е констатирано, че между главният предпазител преди електромера,
преди меренето и вторичният предпазител след електромера, е поставен мост тип
ПВО - 2,5 мм2, като по този начин изконсумираната ел. енергия, преминала по
този мост не се отчита от електромера и съответно не се заплаща. Сочи се, че
правното основание за начисляване на сумата по процесното дебитно известие е
съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на
електрическа енергия. Купувачът е длъжен да плати цената на получената от него
вещ. Правата и задълженията на продавача и купувача на електрическа енергия са
уредени в ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е. – Пр. Пр." АД. Съгласно чл. 16 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, ползвателят на предоставяната от „Ел. С." АД електрическа енергия
е задължен да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да
не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване,
знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които
„Ен. – Пр. Мр." АД, или овластен държавен орган е възложило дадената
дейност. Този текст задължава ползвателя не само да не променя схемата на електрическите
съоръжения, но и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от
средство за търговско измерване, надлежно монтирано и пломбирано. Посочените
текстове от Общите условия не са нито нищожни поради противоречие с чл. 82 от ЗЗД, нито пък се явяват неравноправни по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че
е налице осъществено въздействие върху средството за търговско измерване, в
резултат на което абонатът е ползвал доставена му електрическа енергия, която
не е отчитана, съответно не е заплатена. В този смисъл, доказано е виновно
неизпълнение на задължението на потребителя за бездействие, което има силата на
закон за него по смисъла на чл. 20а ЗЗД. С оглед на изложеното се поддържа, че
заплатената от наследодателя на праводателя на ищеца сума по дебитно известие №
*г. представлява стойност на ползвана от него електрическа енергия за периода,
посочен в счетоводния документ, като правно основание за плащането е
съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на
електрическа енергия, което не е нищожно на нито едно от основанията по чл. 26
от ЗЗД, съответно не е налице първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което води и до несъществуване на такова вземане в полза на праводателя на
ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото
разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора, чрез
процесуалните си представители.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
В полза на „С.Б.“ ЕООД
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № № *г. по
ч.гр.д № * г. по описа на ВРС за парично задължение, предмет
на предявения иск в рамките на настоящето исково производство. Заповедта е
връчена на длъжника, който е възразил в срок, а установителният иск предявен в
хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства се установява, че вследствие констатирано въздействие
върху СТИ – поставен мост между главния и вторичния предпазител на електромера,
в обекта на потребление е консумирана ел. енергия, която не е отчитана и не е
заплатена. Въз основа на съставен за целта КП от 26.04.2012 г. е изготвена
справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия съгласно чл. 38, ал.
3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ в обекта на Марин Маринов Костов и издадено дебитно известие
от 27.04.2012г. за корекционна сума от 1134,92 лв.
Няма спор по делото, а
и от извлечение за плащания към 05.07.2019 г., се установява, че така
начислената сума е заплатена от потребителя на части, както следва: на
25.03.2014 г. – 728.99 лв.; на 25.04.2014 г. – 236.50 лв.; на 29.04.2014 г. –
153.62 лв. и 15.81 лв.
М.М.К. починал на 05.07.2016
г., когато призовани да го наследят били съпругата му П.Ив.К. и четиримата му
низходящи – Д.М.К., ищцата Ив.М.К., Ж.М.М. и М.М. М., видно от
Удостоверение за наследници от 07.06.2017г.
С пълномощно от
29.06.2017г. Ив.М.К. упълномощила П.Н. К. да я представлява
пред „Е.П.“ АД като прехвърля вземания, относно заплатени от нея фактури по КП
/корекции на сметка/, както и да уведомява длъжника за прехвърлени такива за
срок от дванадесет месеца, считано от датата на подписването му.
С договор за
прехвърляне на вземане от 20.04.2019г. Ив. М. К., чрез пълномощника си П.Н.К., като цедент, от една
страна прехвърлила на „С.Б. „ ЕООД, като цесионер, от друга, вземанията си от
длъжника „Е.П.“ АД в размер на сумата от 23.65 лв., представляваща 1/10
наследствена част от сумата от 23,65 лв., недължимо платена от наследодателя М.М. К. на 25.04.2014 г.,
представляваща частично плащане по фактура № *г., на стойност
1134.92 лв. /корекция на сметка за периода 30.10.2011г.-26.04.2012г./, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, за цена срещу продажната цена от 11.82
лв.
С Уведомление,
изпратено по електронна поща на „Е.П.“ АД, Ив.М., чрез пълномощника си
П.
К.
уведомила длъжника за предприетото прехвърляне на вземането.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от
фактическа страна, прави следните правни изводи:
Искът за съществуване
на вземане е допустим, като предявен при наличие на абсолютните процесуални
предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът
– фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Твърдението в исковата
молба е че ищецът е частен правоприемник на наследник по закон на потребител,
платил исковата сума при начална липса основание.
Установено е в тази
връзка, че приживе М. М. К. е бил клиент на „Е.П.“ АД и на това основание
на 29.04.2014г. извършил частично плащане на сумата от 236,50 лв. от задължение
по дебитно известие от 27.04.2012 г. в по-голям размер от 1134,92 лв.
Така извършеното
плащане е лишено от правно основание. Трайно в съдебната практика е прието
разрешението, че не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия
да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за минал период,
както и че клаузите от общите условия, позволяващи едностранна корекция от
страна на предприятието - доставчик на ел. енергия, са неравноправни по смисъла
на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
тъй като едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество
потребена и доставена ел. енергия за съответния период, би предоставило на
доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от
своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на
заложения в чл. 2, ал. 2 от ЗЕ принцип за защита на интересите на
потребителите. Нито в ЗЕ, в редакцията му към датата на извършване на
корекцията – 02.05.2012г., нито в действащите към датата на корекцията
подзаконови актове, е предвидена възможност и методика за извършване на
едностранни корекции на подадената ел. енергия и на сметките за минал период.
Не е предвидено и право на доставчика да променя по своя инициатива вече
отчетен резултат за доставена и потребена ел. енергия /Решение № 200 от
30.12.2013г. по т.д. № 983/2012г. на ВКС, II ТО; Решение № 201 от 21.12.2013г.
по т.д. № 799/2012г., II ТО и др./. Следователно извършената на 02.05.2012г.
корекция на сметка на абоната за минал период е лишена от правно основание, а
начислената и платена в резултат на тази корекция сума е недължимо платена.
Извършеното от потребителя Марин Маринов Костов плащане на основание
неправомерна корекция на сметка поради това се явява плащане при първоначална
липса на основание и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД подлежи на връщане.
Марин Маринов Костов е
починал на 05.07.2016г., когато призовани да го наследят били съпругата му и
четиримата му низходящи. Вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване
са част от наследството, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 от ЗН наследниците по закон са придобили по 1/5 част от вземането на
наследодателя в размер на платената при начална липса на основание сума от
236,50 лв. или по 47,30 лв. за всеки.
Следователно, към
момента на сключване на договора за цесия от 20.04.2019г. Ив.М. е била носител на
вземане от „Е.П.“ АД от 47,30 лв., което дори надхвърля посочения в договора за
цесия от 23,65 лв., който именно се претендира по делото
За недопустими съдът
намира възраженията за недействителност на цесионния договор, като сключен от
лице без представителна власт – поради изтекъл срок на упълномощаването и липса
на упълномощаване, доколкото липсата на представителна власт засяга единствено
вътрешното правоотношение между представителя и представлявания, като
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е установена единствено и изключително в
интерес на мнимо представлявания. Другата страна, както и всяко трето лице няма
правен интерес да се позове на тази недействителност, поради което релевираните
в тази връзка възражения са недопустими за разглеждане.
Неоснователни, като
недоказани са и възраженията за нищожност на договора за цесия, поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърденията, че
раздробяването на вземането и прехвърляне на частите на дружество, чийто
управител е брат на пълномощника на цедентите е продиктувано от постигане на
забранена цел – генериране на съдебни разноски, надвишаващи многократно размера
на дълга е недоказано по делото. Това е така доколкото законът допуска да се
прехвърля част от вземане, съобразно изричната разпоредба на чл. 99 от ЗЗД, а
отговорността за съдебни разноски е обективна последица от развитието и изхода
на исковия процес.
По изложените
съображения относно действителните права по наследяване на цедента, респ.
придобитите от цесионера/ищец по договора за цесия и следвайки принципа за
диспозитивното начало предявеният иск следва да се уважи изцяло именно в
предявения размер 23,65 лв.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят
изцяло сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство за
запалтена държавна такса от по 25,00 лв. и за адвокатско възнаграждение от по
360,00 лв. с ДДС.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, дължи на „С.Б."
ЕООД, ЕИК: * седалище и адрес на управление:***, сумата 23,65 лв.,
представляваща 1/10 ид.ч. от платена на 25.04.2014 г. от наследодателя на Ив.
М. К. – М. М. К., при първоначална липса на основание, сума от 236,50 лв.,
представляваща част от стойността на електроенергия, начислена за периода от
30.10.2011г. до 26.04.2012г., след извършена корекция на сметка за обект на
потребление, находящ се в с. Д., общ. С., с абонатен номер № * и клиентски № *,
за което е издадена фактура № * г. за сумата от 1134,92 лв., като вземането е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 20.04.2019 г., за което е
издадена Заповед за изпълнение № *г. по ч.гр.д № *г. по описа на ВРС, основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ен. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.Б."
ЕООД, ЕИК: * седалище и адрес на управление:***, сумата 385,00 лв.,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 385,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: