Р Е Ш Е Н И Е
№1973
гр. Пловдив, 9 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа административно дело №2012 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Е.М.А., ЕГН **********,***, представляван от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №22-0432-000154 от 05.05.2022г., издадена от началник на сектор в Първо районно управление (I-во РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо мотоциклет “БЕТА Е8“, с Рег.№****, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност, присъждане на направените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Ответникът- К.Г.Л.- началник на сектор в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Като приложение към писмо с Вх.№15179 от 12.08.2022г. (лист 18) по делото постъпва молба-становище (лист 20) от ответника за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 5, 21) е получен на 26.07.2022г. от жалбоподателя, видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-3) постъпва в съда на 27.07.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
Според
обясненията на Д.П.К., изслушан като свидетел по делото (лист 62): “Аз съм
го съставил (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия
GA №652361 от
05.05.2022г., заверено копие на който е лист 23 от делото). “Подписът е мой. Проверката е извършена в гр.
Куклен. С колегата Р.м.бяхме автопатрул. Бяхме в обход с патрулния автомобил.
На ул. “Бузлуджа“ №20 забелязахме да се движи мотоциклет, управляван от водач
без каска. Когато ни видя, водачът спря, обърна посоката на движение и избяга.
Решихме да извършим обход в района, моторът нямаше регистрационна табела и не
можахме да видим регистрационния номер. След няколко минути забелязахме същия
мотоциклет, със същия водач по улиците на града, отново подадохме светлинен и
звуков сигнал. Той отново не се подчини и избяга. Спомням си, че имаше групичка
деца, покрай които мина и избяга. Ние спряхме при децата и ги попитахме дали
евентуално знаят кой е водачът, понеже беше без каска и го видяха. Децата
казаха, че се казва Е.А.. Те бяха с велосипеди на платното за движение. Беше
чист късмет, че не стана беля. Извършихме лек обход в района и се отправихме
към адреса, който ни посочиха децата – срещу училището, на ул. “Александър
Стамболийски“, казаха, че там живее г-н Е.А.. Отидохме с патрулния автомобил,
паркирахме и започнахме наблюдение. След няколко минути дойде със запален
двигател същият мотоциклет, без регистрационна табела, със същия водач без
каска и влезе в двора на къщата, като ние влезнахме след него. Поискахме му
документи, той ги представи, представи лична карта. Моторът нямаше табела, но
той представи и табела, изкара я от дома си. Табелата не беше на мотора. Представи
и свидетелство за регистрацията. Е.А. се легитимира и представи табелата на
мотора. Взехме я. Обяснихме му, че трябва да отидем до сградата на Първо РУ.
След това се появиха мъж и жена, които обясниха, че са родителите му. Помолиха
да не го задържаме. Майка му каза “Нали няма да го биете“, като ѝ обясних,
че няма да му се навреди по никакъв начин. Съставих му акт и по чл.103 за
неспиране и осуетяване извършването на полицейска проверка. АУАН-ът съставих в
сградата на Първо РУ. Не сме използвали сила, той дойде доброволно и го
закарахме в районното. Същото лице, без каска, ясно видях лицето му, тъй като,
след като обърна посоката, той се обърна да види дали тръгваме след него.
Не си спомням да е имал нещо друго на
главата. Лицето осуети извършването на полицейска проверка, като не спря на
подаден сигнал и то два пъти, затова отидохме в Първо РУ. В този случай той
беше задържан по реда на ЗМВР. Имаше данни за извършване на престъпения по
чл.270 от НК и това наложи да бъде задържан в Първо РУ.
Ние бяхме срещу дома му. Когато го видяхме,
че пристига, тръгнахме и той влезе в двора. Спомням си, че А. беше там,
впоследствие се появиха и лицата, които се представиха за негови родители –
общо 3 лица бяха там. Не си спомням да е имало други лица“.
А според обясненията на М. И. А., баща на жалбоподателя Е.А., изслушан като свидетел по делото (листи 37а-38): “Живея в гр. Куклен. На 05.05.2022г. се върнах от работа приблизително към 17,30 часа – 18,00 часа. Реших да се поразходя с мотоциклета на сина ми “Бета Е8“ в посока с. Руен. Направих едно кръгче. Връщайки се оттам, на главната улица на гр. Куклен се разминах с пътен полицейски патрул. Нито са ми давали звуков сигнал, нито са ми махали, за да спра за проверка. Прибрах се вкъщи. След известно време, един или половин час по-късно, влизат в двора на дома ми двама полицаи. Аз излизам, а те ми казват, че търсят собственика на този мотоциклет. Аз им казах, че този мотоциклет е на сина ми. Те ми казаха да го извикам и аз извиках сина си. Той беше в болнични в същото време, тъй като имаше операция на крака. Държаха се арогантно с него, питаха го защо бяга от тях. Казаха му да отиде с тях в Първо РУ, в Пловдив, за обяснения. Казаха му, че ако се съпротивлява, ще му сложат белезници. Закараха сина ми в Първо РУ в Пловдив. Тръгнах след патрулкатата, но те не го пуснаха. Задържаха го за 24 часа и го пуснаха чак на другия ден. Аз се обадих на адвоката и го пуснаха. Синът ми каза, че в Първо РУ са му написали акт. Досега синът ми няма задържания. Принудили са го да подпише акта. Казали му, че ако подпише акта го пускат, но не се случи така. Има регистрационна табела мотоциклета, която е поставена на мястото си – отзад на опашката на мотора. Аз имам свидетелство за управление категория А, С и Т. Аз управлявах мотоциклета на 05.05.2022г. и не знам синът ми да го е карал през този ден“.
Според процесния АУАН, на 05.05.2022г., около 20:00ч. е извършена проверка от служители в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, в гр. Куклен, на ул. “Бузлуджа“ до №20. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Е.А. управлява в посока от юг към север моторно превозно средство (МПС), представляващо мотоциклет “БЕТА Е8“, с Рег.№****, лична собственост, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (листи 30, 31), с №**********, издадено на 07.03.2022г., както и според нарочна справка (лист 54). Прието е за установено, че жалбоподателят А. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №*********, удостоверяващо придобита правоспособност за управление на МПС от категориите АМ В В1.
Прието е за установено, че управляваното от А. МПС е регистрирано по надлежния ред, но е без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място. Прието е за установено, че А. управлява мотоциклета без да използва защитна каска. Прието е за установено, че А. управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство в условията на повторност.
Приетите за установени деяния от жалбоподателя А. се квалифицират като административни нарушения, съответно по смисъла на чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП, по смисъла на чл.137е от ЗДвП, както и по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, са иззети: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), вероятно част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и 1 брой регистрационна табела с №****.
Видно от съдържанието на процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя А., като в акта е отразено “НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в жалбата възражение в тази насока.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 52) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 26) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ (районни управления) на МВР (в ОД на МВР- Пловдив) са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.6. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 45-46, 50-51) на министъра на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г., считано от 01.01.2022г., и също са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 44, 58) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед се отменя Заповед №317з-391 от 06.02.2017г., и началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ (в ОД на МВР- Пловдив) отново са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.6. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121К-902 от 30.03.2015г. (лист 53) на министъра на вътрешните работи, с която заповед К.Г.Л., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА СЕКТОР „Охранителна полиция“ към Първо РУ - Пловдив“ (в ОД на МВР- Пловдив).
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
Тук е мястото да се напише, че настоящият състав на съда не кредитира обясненията на свидетеля М.А., независимо от обстоятелството, че са дадени под страх от наказателна отговорност, тъй като е баща на жалбоподателя и е предубеден.
Настоящият състав на съда кредитира обясненията на свидетеля Д.К. и приема за установено, че в рамките на извършената на място проверка на 05.05.2022г. в гр. Куклен управлението на процесния мотоциклет е извършено от жалбоподателя А..
Според разпоредбите на чл.150а, ал.2 от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл.149, обозначени с латински букви: 1. категория АМ - мотопеди - двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл.4, параграф 2, букви “а“ и “б“ от Регламент (ЕС) №168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни средства, както са определени в чл.4, параграф 2, буква “е“ и приложение I от Регламент (ЕС) №168/2013 (категория L6e); 2. категория А1: а) мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 cm³, с максимална мощност не повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg; б) триколесни моторни превозни средства с мощност, която не превишава 15 kW; 3. категория А2 - мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW, и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg, като удвоената реална мощност не е по-голяма от нетната мощност на двигателя; 4. категория А - мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW: а) мотоциклети - двуколесни превозни средства без кош (категория L3e) или с кош (категория L4e), с двигател с работен обем над 50 cm³, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени съответно в чл.4, параграф 2, букви “в“ и “г“ от Регламент (ЕС) №168/2013; б) триколесни моторни средства - превозни средства с три симетрично разположени колела (категория L5e), с двигател с работен обем на цилиндъра над 50 cm³, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени в чл.4, параграф 2, буква “д“ и приложение I от Регламент (ЕС) №168/2013.
Според
разпоредбите на чл.155 от ЗДвП, (2) Водач с право за управление на МПС от която
и да е от категориите по чл.150а има право да управлява и превозни средства от
категория АМ, а водач с право за управление на моторни превозни средства от
категория С1 или С - и моторни превозни средства от категория Т - колесен
трактор; (3) Водач с право за управление на МПС от
категория А2 има право да управлява и превозни средства от категория А1; (4)
Водач с право за управление на МПС от категория А има право да управлява и
превозни средства от категории А1 и А2.
В случая, видно от приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I (голям талон) на притежавания от А. мотоциклет “БЕТА Е8“, с Рег.№****, представляващо Приложение №5 към чл.33, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №I-45), мотоциклетът е с максимална мощност от 10 kW (клетка Р.2); мотоциклетът е с маса от 115 кг. (клетка G); мотоциклетът е със съотношение мощност/тегло от 0,09 kW/kg (клетка Q) или 10 / 115 ≈0,08695.
Съответно, настоящият състав на съда намира, че собственият на жалбоподателя мотоциклет “БЕТА Е8“ е МПС от категория А2 по смисъла на чл.150а, ал.2, т.3 от ЗДвП, за каквато категория МПС жалбоподателят А. не притежава правоспособност да управлява, видно от приетата по делото справка за нарушител/водач (листи 27-28) и което обстоятелство не е спорно между страните.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено наличието на фактическото основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
Собственият на жалбоподателя А. мотоциклет “БЕТА Е8“, с Рег.№****, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този мотоциклет е управляван от жалбоподателя на 05.05.2022г.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая е именно жалбоподателят Е.А..
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Вярно е, че в оспорената заповед е отразено, че правомощието на ответника да я издаде следва от Заповед №317з-391 от 06.02.2917г., вместо от Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. на директор на ОД на МВР- Пловдив, но това обстоятелство, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат негови права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Написа се вече, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, исканията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, както и на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.П., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, са неоснователни и не следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.А., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №22-0432-000154 от 05.05.2022г., издадена от началник на сектор в Първо районно управление в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо мотоциклет “БЕТА Е8“, с Рег.№****, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца“.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/