Р Е Ш Е Н И Е
№ 1102
гр. В., 21.03.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 15405 по описа на ВРС за 2011-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.34 ЗС, във фазата по извършване.
Обект на подялба е следният
недвижим имот:
Апартамент ***, находящ
се в гр.В., ж.к. М., **********, който по КК и КР на гр.В., одобрени
със Заповед № РД-*********.,
представлява самостоятелен обект с идентификационен №**************,
с площ 73,05кв.м., състоящ се от дневна,
спалня, кухня с ниша, дрешник, баня, тоалет и балкон към паркинга,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - *************, под обекта - ************* и над обекта - *************, ведно с принадлежащото му избено помещение *** с площ 5,06кв.м., при граници: изба *** на Р.
А. Я., коридор, калкан и абонатно помещение, както и 0,4717 % ид.ч. от общите
части на сградата, в т.ч. и от правото на
строеж върху държавната земя, отредена за кооперативен строеж, който терен съставлява ПИ №*** по актуалния КП
на гр.В.,
между
съделителите при следните квоти: за Й.А.К., ЕГН********** и за С.А.К., ЕГН********** - по 4/96 ид.ч за всеки; за П.Т.П., ЕГН********** - 2/96 ид.ч.; за Т.В.Й., ЕГН**********, П.В.Й., ЕГН**********, Г.Н.К.
ЕГН********** (починала при разглеждане на
делото и наследена от А.К. и И.Н. – л.146), А.И.К., ЕГН**********, И.И.Н., ЕГН********** и В.И.К., ЕГН********** (починал при разглеждане на
делото и наследен от А.К. и И.Н. – л.144) - по 1/96 ид.ч.
за всеки; за Г.К.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН********** - 80/96 ид.ч. в
режим на СИО.
Страните не са отправили в законоустановения срок
конкретни искания относно способа за извършване.
1/ В законоустановения
срок са предявени и искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС на Й.К., С.К., П.П., Т.Й., П.Й., А.К. и И.Н., за солидарно,
евентуално разделно, осъждане на отв. Г. и С. К. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването
на съсобствения имот, съобразно квотите на страните в съсобствеността, за
периода 28.10.2011г. – 26.03.2015г.
включително, както следва:
на
Й.К. – 586.83лв.;
на
С.К. – 586.83лв.;
на
П.П. – 293.41лв.;
на
Т.Й. – 146.71лв.;
на
П.Й. – 146.71лв.;
на
А.К. – 293.41лв.;
на
И.Н. – 293.41лв.,
ведно със законната лихва върху всяка непогасена
главница от предявяване на на молбата – 27.03.2015г. до окончателното изплащане на
главницата;
2/ В законоустановения
срок са предявени и искове с правно основание чл.86 ЗЗД на Й.К., С.К., П.П., Т.Й., П.Й., А.К. и И.Н., за солидарно,
евентуално разделно, осъждане на отв. Г. и С. К. за заплащане на мораторна лихва за забава за
периода 28.10.2011г. – 26.03.2015г. включително върху обезщетението за лишаване от ползването на съсобствения имот,
съобразно квотите на страните в съсобствеността, за периода, както следва:
на
Й.К. – 98.99лв.;
на
С.К. – 98.99лв.;
на
П.П. – 49.50лв.;
на
Т.Й. – 24.75лв.;
на
П.Й. – 24.75лв.;
на
А.К. – 49.50лв.;
на
И.Н. – 49.50лв.
3/ В законоустановения
срок е отправено искане с правно основание чл.344, ал.2 ГПК на Й.К., С.К., П.П., Т.Й., П.Й., А.К. и И.Н., за солидарно,
евентуално разделно, осъждане на отв. Г. и С. К. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването
на съсобствения имот, съобразно квотите на страните в съсобствеността, считано
от предявяване на молбата - 27.03.2015г. до окончателното извършване на
делбата, както следва:
-
за подпериода 27.03.2015г.
до 31.12.2015г:
на
Й.К. – по 12.93лв. месечно;
на
С.К. – по 12.93лв. месечно;
на
П.П. –
по 6.48лв. месечно;
на
Т.Й. –
по 3.23лв. месечно;
на
П.Й. – по
3.23лв. месечно;
на
А.К. – по
6.48лв. месечно;
на
И.Н. – по
6.48лв. месечно;
ведно със законната лихва
върху всяка непогасена главница по чл.344, ал.2 ГПК (с
падеж 27-мо число
на месеца), от предявяване на молбата – 27.03.2015г. до
окончателното изплащане на вноската;
-
за времето след
31.12.2015г.:
на
Й.К. – по 15.00лв. месечно;
на
С.К. – по 15.00лв. месечно;
на
П.П. –
по 7.50лв. месечно;
на
Т.Й. –
по 3.75лв. месечно;
на
П.Й. – по
3.75лв. месечно;
на
А.К. – по
7.50лв. месечно;
на
И.Н. – по
7.50лв. месечно;
ведно със законната лихва върху всяка непогасена
главница по чл.344, ал.2 ГПК (с
падеж 27-мо число на месеца) от предявяване на
молбата – 27.03.2015г. до окончателното изплащане на вноската.
Исковете са обосновани с твърденията,
че към момента на образуване на делото и досега Г. и С. К. ползват еднолично
целия делбен апартамент, като отказват на останалите
съсобственици достъп до последния. Поради това, с оглед твърдяния пазарен наем
на апартамента и квотите в съсобствеността се претендират за заплащане
процесните обезщетения по чл.31, ал.2 ЗС и чл.344, ал.2 ГПК. Отделно се твърди
и че в самата искова молба е оформена поканата за заплащане на обезщетението,
поради което ответниците са изпаднали и в забава, обезщетяване на която също се
претендира.
Ответните по претенциите страни Г. и С. К. оспорват
допустимостта и основателността на претенциите. В тази връзка твърдят, че
исковете са предявени и приети за разглеждане при нарушения на съдопроизводствените
правила (висяща молба по чл.303 ГПК и невнесена
държавна такса по претенциите по сметки), евентуално оспорват да са отказвали
достъп на ищците до него, оспорват изпадането си в забава и размера на
задълженията.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
удостоверение за наследници на л.144 от делото, съделителят В.И.К. е починала на
01.07.2012г., в хода на разглеждане на делото, и е наследен от А.К. и И.Н..
Видно от
удостоверение за наследници на л.146 от делото, съделителката Г.Н.К. е починала на 26.07.2012г., в хода на разглеждане на делото, и е наследена
от А.К. и И.Н..
Цитираните
данни са постъпили по делото след постановяване на решението по първата фаза,
влязло в законна сила на 26.11.2013г., с което са определени квотите на В.К. и Г.К..
В исковата молба е оформена
покана от ищците към ответниците за заплащане на обезщетение за ползването от
Г. и Св. К. на делбеното жилище (л.2). Исковата молба
е получена от ответниците на 27.10.2011г. (л.27).
В о.с.з.
на 26.02.2016г. е прието за безспорно между страните по делото, че само
ответниците владеят делбеното жилище и че ищците
нямат ключ за него.
От заключението по приетата СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и мотивирано, се установява, че делбеното
жилище е реално неподеляемо. Пазарната му стойност
възлиза на 69 000лв., която спрямо квотите на страните се съотнася
както следва: за Й.К. и С.К. – по 2870лв. на всеки; за П.П. – 1440лв.; за Т.Й.,
П.Й., Г.К. (наследена от А.К. и И.Н.), А.К.,
И.Н., В.К. (наследен от А.К. и И.Н.) –
по 720лв. за всеки (тоест при отчитане на
наследствените правоприемства - за А.К. и И.Н. – по
1440лв. за всеки от двамата), за Г. и С. К. – 57 500лв. общ дял.
От заключението по приетата СОцЕ,
което съдът кредитира като обективно и мотивирано, се установява, че
средномесечният пазарен наем на делгения имот за
периода 28.10.2011г. – 26.03.2015г. е в размер на 343.51лв., или общо за
периода 14 083.87лв., които съобразно квотите на страните се съотнася както следва: за 4/96ид.ч. – 586.83лв., за
2/96ид.ч. – 293.41лв., за 1/96ид.ч. – 146.71лв. Мораторната
лихва върху така определения наем за периода 28.10.2011г. – 26.03.2015г. е общо
в размер на 2375.76лв., които съобразно квотите на страните се съотнася както следва: за 4/96ид.ч. – 98.99лв., за
2/96ид.ч. – 49.50лв., за 1/96ид.ч. – 24.75лв. Посочени са и стойности на наема
отделно за всяка от годините от 2011г. до 2015г. и включително към момента на
разглеждане на делото.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По твърдяния от ответниците
порок на производството: Съгласно чл.227 ГПК
при смърт на страна в процеса настъпва правоприемство
по силата на закона, като правоприемникът става
страна по
делото от момента на загубата
на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо
дали той (правоприемникът)
е бил конституиран и дали е взел участие
в процеса. Поради
това съдебното решение, постановено спрямо страна, загубила правосубектност, е
по правило недопустимо. Смисълът на това разрешение обаче е да защити
правоприемника, който би бил обвързан от СПН, без да е имал възможност да
участва ефективно в процса. Следователно пропускът да
бъдат отразени обстоятелствата по чл.227 ГПК може да послужи като основание за
обезсилване на съдебното решение, но само ако правоприемникът е бил лишен от
възможност да узнае за процеса и ако той (а не друга страна в процеса) се е
позовал на това нарушение в рамките на инстанционния
съдебен контрол или евентуално – чрез отменителните
способи по чл.303 и сл. ГПК. И обратното – ако универсален правоприемник не е
обжалвал обвързващо го съдебно решение или ако същият вече е бил конституиран
като страна в процеса, при настъпване на предпоставките по чл.227 ГПК,
решението не може да се приеме за опорочено (арг. и
от Решение
№16/21.02.2014г. по гр.д.
№4682/2013г., на
ВКС, 2-ро ГО).
В настоящия случай
действително с решението по допускане на делбата са определени дялове на Г.К. и
В.К., които са били страна по делото при образуването му, но са починали на
01.07.2012г. и на 26.07.2012г., т.е. преди постановяване на решението от ВРС
(04.02.2013г.) и преди влизането му в сила (26.11.2013г.). На първо място обаче
правоприемници на Г.К. и В.К. са вече участващите като съделители в
производството А.К. и И.Н., поради което техните
права на защита не са накърнени. На второ място А.К. и И.Н. изобщо не са
навеждали на никакъв етап в производството възражения в обсъждания смисъл. На
трето място въпросът не е бил повдиган и в хода на инстанционния
контрол на решението по допускане. И на четвърто място данните по чл.227 ГПК са
постъпили по делото за първи път на 29.01.2015г. и на 05.02.2015г. (л.143-146),
едва след влизане в законна сила на решението по първата фаза, включително
впрочем и след производство по чл.303 ГПК, инициирано от Св. и Г. К..
При това положение настоящият съдебен състав не
разполага с никаква процесуална възможност да „преразгледа” решението си по
допускане, освен да съобрази настъпилото по чл.227 ГПК правоприемство,
като при произнасянето си по извършване на делбата преизчисли квотите на
съделителите в съответствие с него. А именно – като дяловете на Г.К. и В.К. от по 1/96ид.ч. за всеки – се разпределят
поравно между техните наследници А.К.
и И. Н., които освен техните по 1/96ид.ч. се
легитимират и с дяловете на праводателите, или общо при извършване на делбата –
с 2/96 ид.ч. (А.К.) и с 2/96 ид.ч.
(И.Н.).
По способа за извършване на
делбата: Преценката за избор на способ за
ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта
на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип за поставяне на
дял в натура за всеки от съделителите.
В настоящия случай не са налице равен брой делбени обекти
спрямо броя на съделителите, като обекът е реално неподеляем, което прави невъзможно приложението на чл.350,
чл.352 и чл.352 ГПК, а възлагателни претенции по чл.349 ГПК не са отправяни.
При неприложимост на приоритетните механизми за ликвидация на съсобствеността,
следва да бъде избран субсидиарният способ за това по
чл.348 ГПК. Ето защо допуснатият до делба имот бъде изнесен на публична продан.
По приложението на чл.344,
ал.2 ГПК: Заявеното в случая обезщетително субективно право намира материалноправното
си основание в разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, но предвид привременния му
характер неговият фактически състав е редуциран и се изчерпва с доказване на
фактическото ползване на делбения имот от част от съделителите към момента на
разглеждане на делото.
В настоящия случай се прие за безспорно между страните,
че към момента на разглеждане на делото само ответниците Г. и С. К. владеят делбеното жилище и че ищците нямат ключ за него. Поради
това същите дължат на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която
те са лишени, в размери съобразно заключението по СОцЕ,
в рамките на които попадат претендираните привремени
плащания. Ето защо молбата на ищците по чл.344, ал.2 ГПК следва да бъде уважена
изцяло, по арг. от чл.86 ЗЗД – ведно със законната
лихва върху всяка забавена вноска до погасяването й.
По исковете по чл.31, ал.2
ЗС и чл.86 ЗЗД: Когато един от съсобствениците
упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин,
че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва или може
да се ползва
от нейните полезни свойства за задоволяване на свои нужди
или потребности - той ползва лично
по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ. За личното ползване
е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице.
Разглежданата хипотезата
е частен случай на общата забрана
по чл.59 ЗЗД
за облагодетелстване на едно лице
за сметка на друго, а средството
за защита е чрез получаване на заместващо обезщетение
по чл.31, ал.2 ЗС. Задължението
за плащане на обезщетение от ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване
от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик, което има значение и за поставяне на ответника в забава,
а размерът на вземането се съизмерява
с припадащата се на правоимащия квота от средния
пазарен наем на обекта за
релевантния период. За да се освободи от компенсиращото си парично
задължение еднолично ползващият съсобственик следва да докаже, че след поканата
е извършил такива фактически действия, които дават свободна възможност на
другия съделител да ползва неговата част от вещта,
която възможност последния е отказал неоснователно (в обсъдения смисъл –
Тълкувателно решение №2/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС).
В настоящия случай както вече се посочи е безспорно между
страните, че през време на разглеждане на делото само ответниците Г. и С. К.
владеят делбеното жилище, а ищците нямат ключ за
него. От друга страна в исковата молба е инкорпорирана изрична покана от ищците
по чл.31, ал.2 ЗС към ответниците, получена с връчването на материалите по
делото по реда на чл.131 ГПК на ответниците, на 27.10.2011г. А доказателства (и
твърдения) за последващо поведение на Св. и Г. К., насочено към предоставяне на
свободна възможност на ищците да ползват припадащите им се части от имота,
напълно отсъстват. Поради това отв. К. дължат на останалите съсобственици
обезщетение за ползата, от която те са лишени, в размери съобразно заключението
по СОцЕ, в рамките на които попадат претендираните
плащания за релевираните периоди. Като законова
последица на ищците се следва и обезщетение за забава в изчисленитео
от съдебния експерт размери, в рамките на които попадат претендираните плащания
за релевираните периоди. Ето защо исковете по чл.31,
ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД следва да се уважат изцяло. И за пълнота – ответниците
следва да бъдат осъдени солидарно, тъй като разпоредбата на чл.32, ал.2 СК
въвежда именно такава нормативна пасивна солидарност между съпрузите, във
връзка с общите за СИО задължения.
По разноските: Разноските в производството по допускане и извършване
на делбата следва да се понесат съобразно стойността на дяловете на
съделителите (чл.355, изр.1 ГПК), в съответствие с
определените с решението по първата фаза квоти. Разноски за задължителната за
втората фаза СТЕ не се следват между съделителите, тъй като депозитът е
съобразен с квотите им. Ето защо осн. чл.77 ГПК вр. чл.1
ТДТ ГПК и при отчитане на стойностите на дяловете, посочени в приетата СТЕ,
съделителите дължат заплащането на държавна такса за производството по делба,
както следва: Й.К. и С.К. – по 114.80лв.
всеки; П.П., А.К.
и И.Н. – по 57.60лв. всеки; Т.Й. и П.Й. – по 50.00лв. всеки; Г. и С. К.
– 2300лв. общ дълг.
Съгласно чл.355, изр.2 ГПК разноските по присъединените за съвместно
разглеждане искове се определят по общите правила. Поради това на осн. чл.77 ГПК вр. чл.1 ТДТ ГПК ответниците Г. и С. К. дължат и
заплащане на държавна такса за уважената част от осъдителните претенции по
сметки, както следва: общо 1050.00лв. (седем ищци по три иска за всеки по
50.00лв. по всеки).
На осн. чл.78, ал.1 ГПК на
ищците се следва заплащане на сумата от 160.00лв. – платен хонорар за СОцЕ досежно пазарния наем на имота.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА да бъде изнесен на публична продан:
Апартамент ***, находящ
се в гр.В., ж.к. М., **********, който по КК и КР на гр.В., одобрени
със Заповед № РД-*********.,
представлява самостоятелен обект с идентификационен №**************,
с площ 73,05кв.м., състоящ се от дневна,
спалня, кухня с ниша, дрешник, баня, тоалет и балкон към паркинга,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - *************, под обекта - ************* и над обекта - *************, ведно с принадлежащото му избено помещение *** с площ 5,06кв.м., при граници: изба № 19 на Р. А. Я., коридор, калкан и абонатно помещение, както и 0,4717 % ид.ч. от
общите части на сградата, в т.ч. и от правото
на строеж върху държавната земя, отредена за кооперативен
строеж, който терен съставлява ПИ №*** по актуалния КП на гр.В.,
като
получените при проданта суми да бъдат разпределени между съделителите както следва: за Й.А.К., ЕГН********** и за С.А.К., ЕГН********** - по 4/96 ид.ч за всеки; за П.Т.П., ЕГН**********, А.И.К., ЕГН********** и И.И.Н., ЕГН********** - 2/96 ид.ч. за всеки; за Т.В.Й., ЕГН********** и П.В.Й., ЕГН********** - по 1/96 ид.ч.
за всеки; за Г.К.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН********** - 80/96 ид.ч. в
режим на СИО, на осн. чл.348 ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН**********, да заплатят
солидарно обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствения имот, съобразно квотите на страните в
съсобствеността, за периода 28.10.2011г.
– 26.03.2015г. включително, както следва: на
Й.А.К., ЕГН********** – 586.83лв.; на
С.А.К., ЕГН********** – 586.83лв.; на
П.Т.П., ЕГН********** – 293.41лв.; на
Т.В.Й., ЕГН********** – 146.71лв.; на
П.В.Й., ЕГН********** – 146.71лв.; на
А.И.К., ЕГН********** – 293.41лв. и на
И.И.Н., ЕГН********** – 293.41лв., ведно със
законната лихва върху всяка непогасена главница от
предявяване на молбата – 27.03.2015г. до окончателното изплащане на главницата,
на осн. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН**********, да заплатят
солидарно обезщетение за забава върху обезщетението по чл.31, ал.2 ГПК, за
периода 28.10.2011г. – 26.03.2015г. включително, съобразно квотите на
страните в съсобствеността, както следва: на Й.А.К.,
ЕГН********** – 98.99лв.; на
С.А.К., ЕГН********** – 98.99лв.; на
П.Т.П., ЕГН********** – 49.50лв.; на
Т.В.Й., ЕГН********** – 24.75лв.; на
П.В.Й., ЕГН********** – 24.75лв.; на
А.И.К., ЕГН********** – 49.50лв. и на
И.И.Н., ЕГН********** – 49.50лв., на осн. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН**********, да заплатят
солидарно обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот,
съобразно квотите на страните в съсобствеността, считано от предявяване на
молбата - 27.03.2015г. до окончателното извършване на делбата, за подпериода 27.03.2015г.
до 31.12.2015г: както следва: на
Й.А.К., ЕГН********** – 12.93лв.; на
С.А.К., ЕГН********** – 12.93лв.; на
П.Т.П., ЕГН********** – 6.48лв.; на
Т.В.Й., ЕГН********** – 3.23лв.; на
П.В.Й., ЕГН********** – 3.23лв.; на
А.И.К., ЕГН********** – 6.48лв. и на
И.И.Н., ЕГН********** – 6.48лв.; за времето след
31.12.2015г., както следва: на Й.А.К., ЕГН********** – 15.00лв.; на
С.А.К., ЕГН********** – 15.00лв.; на
П.Т.П., ЕГН********** – 7.50лв.; на
Т.В.Й., ЕГН********** – 3.75лв.; на
П.В.Й., ЕГН********** – 3.75лв.; на
А.И.К., ЕГН********** – 7.50лв. и на И.И.Н., ЕГН********** – 7.50лв., ведно със законната лихва върху всяка непогасена главница по чл.344, ал.2 ГПК (с падеж 27-мо
число на месеца) от предявяване на молбата – 27.03.2015г. до окончателното
изплащане на вноската, на осн. чл.344, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Й.А.К., ЕГН********** и С.А.К., ЕГН**********, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата по
114.80лв. всеки – държавна такса в
производството по допускане и извършване на делбата, на осн. чл.8 от Тарифата
за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН**********, А.И.К., ЕГН********** и И.И.Н., ЕГН**********, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата по
57.60лв. всеки – държавна такса в производството
по допускане и извършване на делбата, на осн. чл.8 от Тарифата за държавните
такси по ГПК.
ОСЪЖДА Т.В.Й., ЕГН********** и П.В.Й., ЕГН**********, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата по 50.00лв.
всеки – държавна такса в производството по допускане и извършване на
делбата, на осн. чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН**********, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата общо 2300.00лв.
– държавна такса в производството по допускане и извършване на делбата, на
осн. чл.8 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН**********, да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата общо 1050.00лв. – държавна такса по уважените срещу тях претенции по сметки по
чл.31, ал.2 ЗС, чл.86 ЗЗД и чл.344, ал.2 ГПК, на осн. чл.77 ГПК вр. чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН**********, да заплатят
на Й.А.К.,
ЕГН**********; С.А.К., ЕГН**********, П.Т.П., ЕГН**********, Т.В.Й., П.В.Й., ЕГН**********, А.И.К.,
ЕГН********** и И.И.Н., ЕГН**********, сумата 160.00лв. – платен хонорар за СОцЕ досежно
пазарния наем на имота, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………