Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр.Плевен, 25.01.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №866
по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.124, ал.1 във вр. с чл.107, ал.1, т.5 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от И.П.П. с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв.П.В. от САК с адрес за връчване на призовки и книжа
гр.София 1113, ул „Генерал Щерю А.“ №5 /Интерюс, Адвокати/, против Заповед
№1901/5.11.2021 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 и
чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. на длъжността
старши експерт в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел
„Пчеларство, мляко и интервенция“, считано от 5.11.2021 год.
В жалбата са наведени доводи, че с влязло в сила на 6.10.2021 г. решение №
201/14.04.2021 г., постановено по адм.д. № 755/2021 г. по описа на
Административен съд Плевен, е отменена Заповед № 1693/24.08.2021 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на
служебното правоотношение на И.П.. В срока по чл.122, ал.1 ЗДСл. П. подал заявление №.02- 6500/4773 от 15.10.2021 г. до
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с искане да се възстанови на заеманата
от него длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение. П. бил
поканен да се яви в сградата на ДФ „Земеделие“ на 4.11.2021г., където били му връчени следните документи: Заповед №1900/04.11.2021
г. за възстановяване на длъжността, която е заемал преди уволнението; Заповед №
1901/05.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която,
считано от 5.11.2021 г. е прекратено служебното му правоотношение на основание
чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител, поради твърдяна
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения. Жалбоподателят счита прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в същата основание за незаконно
поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие
с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Твърди, че в оспорваната
заповед е посочено, че съгласно утвърдена длъжностна характеристика за
процесната длъжост е въведено специфично изискване за „дигитална компетентност“, на което жалбоподателят не отговаря.
Поради това, органът по назначаване е приел, че служителят е престанал да
отговаря на изискванията за заемане на длъжността и че е възникнала обективна
невъзможност същият да изпълнява задълженията си.
Твърди, че от
представената заповед не може да се установи какво има предвид органът по назначаване под изискването
за „дигитална компетентност“. Не става ясно това специфично въведено изискване
с какъв документ се доказва и въобще как се установява такава компетентност. Счита,
че това изискване е въведено в длъжностната характеристика, но това понятие е
толкова общо, че не може по никакъв начин да се разбере в какво трябва да се
изрази тази дигитална компетентност от една страна и от друга, административният
орган не е посочил документа, с който жалбоподателят да му докаже дали
притежава или не такава компетентност. Счита, че разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.
предвижда възможност за органа по назначението да прекратява служебното
правоотношение с държавния служител без предизвестие в случаите, когато е
налице обективна невъзможност държавния
служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал.1
т. 3 ЗДСл (поради заболяване). Позовава се на практика на ВАС, който приема, че,
за да е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, следва
да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за
изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението,
защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност следва
да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по
правоотношението не съдейства в една или друга степен. Разпоредбата на чл. 107.
ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и
независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до
невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. Сочи, че в настоящия случай промяната на изискванията за
заемане на длъжността по изричното разпореждане на органа по назначаването не представлява обективна причина, обуславяща
невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Не е налице нормативна
или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на
административния орган и която да е довела до наложително изменение на
обстоятелствата, а оттам и до изменение на изискванията, заложени за изпълнение
на процесната длъжност. Фактът на въвеждането на нови изисквания за длъжността твърди,
че не стои извън волята на органа по
назначаването, напротив - това е извършено по негово изрично волеизявление,
материализирано в утвърдена длъжностна характеристика.
Наред с горното, съгласно т. 227 от Класификатора на
длъжностите в администрацията за заемане на длъжността „старши експерт“ в
Държавен фонд „Земеделие“ са въведени минимални изисквания за образование
бакалавър, IV младши ранг и професионален опит 2 години. Твърди, че П. притежава необходимата законово изискуема
образователен степен за заемане на тази длъжност - той е завършил виеше
образование с образователна степен „магистър“ по специалността „Маркетинг“ и
професионална квалификация „Магистър по икономика“, придобито от СА” Димитър
Ценов” гр.Свищов, видно от диплома му за виеше образование, находяща се в
служебното му досие. От последното се установява и че той притежава и
изискуемите ранг и професионален опит.
На тези основания счита, че в настоящия случай хипотезата на обективна
невъзможност по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не е налице, а като е постановил
оспорваната заповед, органът по назначаване е нарушил закона и в отклонение от
неговата цел е уволнил служителя, без наличие на каквито и да било законни
основания за това.
Сочи още, че настоящото производство се явява второ поредно
за П. с правно основание чл.
121, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Органът по назначаване, без да възстановява
реално служителя съгласно съдебното решение, веднага прекратява служебното му
правоотношение. Неизпълнението на влязло в сила съдебно решение и издаването на
нова заповед за прекратяване на служебното правоотношение с П. счита за злоупотреба с власт.
Нормата на чл.122. ал.1 ЗДСл регламентира правна възможност за държавния
служител да бъде възстановен на предишната длъжност, ако се яви в съответната
администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния или на
съдебния акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му
правоотношение. На това право на държавния служител съответства задължение за
органа по назначаването да го възстанови на длъжността, която е заемал преди
незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение, установено с
влязъл в сила съдебен акт или отменено от административния орган, т.е. след
отправеното заявление жалбоподателят е упражнил правото си да бъде възстановен
съгласно чл.122. ал.1 ЗДСл и органът по назначаване е следвало да предприеме
действия по възстановяването му на работа. От действията на органа по
назначаване не може да се достигне до извод, че е изпълнил задълженията си за
възстановяване на служителя на длъжността, която е изпълнявал преди
уволнението.
В заключение моли съда да отмени Заповед № 1901/5.11.2021
год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, претендира
направените разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание жалбоподателят не се е явява и не
се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът е изразил становище в придружителното писмо,
с което е изпратена жалбата –л.22 и сл., в което подробно писмено е взел
отношение за неоснователност на подадената жалба. В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрисконсулт Х. с пълномощно на л.25 от делото,
която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на
оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Със Заповед № 1693/24.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на ДФ ”Земеделие”- София, на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от
Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И.П. за
длъжността „старши експерт” с ранг ІІІ младши в отдел „Пчеларство, мляко и
интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни механизми” при Държавен фонд
„Земеделие”, считано от 24.08.2020 г. (л.7). Като мотиви за прекратяване на
служебното правоотношение органът по
назначаване е посочил, че е налице съкращаване на длъжността.
Заповедта е
била оспорена от П. ***, където е образувано административно дело №755/2020
год. По жалбата е постановено Решение №201/14.04.2021 год. по административно
дело №755/2020 год., с което Заповед №1693/24.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на ДФ ”Земеделие”- София е отменена. Решението е влязло в законна сила
на 6.10.2021 год.
Въз основа на Заявление вх.№02-6500/4773/15.10.2021
год. и влязлото в сила Решение№201/14.04.2021 год. по административно дело
№755/2020 год., с приложената на л.7 от делото Заповед №1900/4.11.2021 год., П.
е възстановен и допуснат до работа, на заеманата по служебно
правоотношение длъжност „Старши експерт“
в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел „Пчеларство, мляко и
интервенция“, с ранг III младши, с
месторабота гр.София, която длъжност служителят е заемал преди издаване на Заповед
№ 1693/24.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”- София,
считано от 5.11.2021 год.
Един ден по-късно е издадена и оспорената в настоящото
производство Заповед №1901/5.11.2021 год. на Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София, с която на
основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на П. на длъжността старши експерт в Дирекция „Селскостопански
пазарни механизми“, отдел „Пчеларство, мляко и интервенция“, считано от
5.11.2021 год. В заповедта са описани като причини за прекратяване на
служебното правоотношение : наличие на обективна невъзможност държавният
служител да изпълнява служебните си задължения-не отговаря на специфичните
изисквания, предвидени в нормативни актове и в утвърдената от главния секретар на ДФЗ от 1.04.2020 год. длъжностна
характеристика за длъжността главен
експерти в отдел „Пчеларство, мляко и интервенция“, Дирекция „“Селскостопански
пазарни механизми“-не притежава изискуемата дигитална компетентност.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-адресат
на акта, който е неблагоприятен за П., чрез надлежно упълномощен с пълномощно
на л.5 от делото адвокат, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
По същество е основателна.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл
служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. Не се спори между страните, а и се установява от
доказателствата по делото (Заповед №1900/4.11.2021 год. на л.7), че към момента
на издаване на процесната заповед П. е заемал длъжността „Старши експерт” в отдел „Пчеларство, мляко и интервенция” в
Дирекция „Селскостопански пазарни механизми” при Държавен фонд
„Земеделие”-София, с ранг ІІІ младши. Същият работи в Държавен фонд „Земеделие”
от 2013г. (заповед на л.39 от делото), като първоначално е бил назначен от
Изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл.15 от ЗДСл (служебно
правоотношение по заместване) на длъжност старши експерт в друга дирекция,
отдел и сектор, и впоследствие е бил преназначаван, като от 28.04.2015г. е в отдел
„Пчеларство, мляко и интервенция” в Дирекция „Селскостопански пазарни
механизми”-заповед на л.70, а съгласно Заповед №859/03.12.2015г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ на л.78 е преназначен за неопределено време на
длъжността „Старши експерт” в отдел „Пчеларство,
мляко и интервенция” в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми”, считано от
04.12.2015г. С приложената на л.100 от делото Заповед №152/28.03.2017 год. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, е прекратено служебното правоотношение на П. на длъжността „старши експерт“ с ранг ІІІ
младши в отдел „Пчеларство, мляко и интервенция” в дирекция „Селскостопански
пазарни механизми” при Държавен фонд „Земеделие”, считано от 29.03.2017 год.
Заповедта е обжалвана пред Административен съд-Плевен, който с Решение №308/10.07.2017
год. по адм.дело №373/2017 год.е отменил Заповед №152/28.03.2017 год. П. е
възстановен с приложената на л.104 от делото Заповед №605/9.11.2017 год. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, на
заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт“ с ранг ІІІ младши в отдел
„Пчеларство, мляко и интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни
механизми” при Държавен фонд „Земеделие”, считано от 13.11.2017 год. Със
следваща Заповед №607/9.11.2017 год., на основание чл.82, ал.1 от ЗДС, П. е
преназначен на длъжност „старши експерт“ с ранг ІІІ младши в отдел „Организации
на производители на плодове и зеленчуци” в дирекция „Селскостопански пазарни
механизми” при Държавен фонд „Земеделие”, считано от 13.11.2017 год.-л.117. С
приложената на л.126 от делото Заповед №195/27.04.2018 год. на Изпълнителния
директора на ДФЗ, П. е преназначен на
длъжност „старши експерт“ в отдел „Пчеларство, мляко и интервенция” в дирекция
„Селскостопански пазарни механизми” при Държавен фонд „Земеделие”, считано от
2.05.2018 год. Със Заповед № 1693/24.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ
”Земеделие”- София, на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от Закона за
държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на И.П. за
длъжността „старши експерт” с ранг ІІІ младши в отдел „Пчеларство, мляко и
интервенция” в дирекция „Селскостопански пазарни механизми” при Държавен фонд
„Земеделие”, считано от 24.08.2020 г. (л.7). С Решение №201/14.04.2021 год. по
административно дело №755/2020 год., Заповед №1693/24.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”- София е отменена. Със Заповед
№1900/4.11.2021 год., П. е възстановен и допуснат до работа, на заеманата по
служебно правоотношение длъжност „Старши
експерт“ в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел „Пчеларство,
мляко и интервенция“, с ранг III младши, с месторабота гр.София.
От горните изложени факти се налага извод, че
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на П. е издадена от
компетентен орган съобразно чл.108 във вр. с чл.107 ал.1 от ЗДСл, а именно от
органа по назначаване, който е Изпълнителният директор на ДФЗ-София.
Атакуваната заповед е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа визираните в нормата реквизити. Посочено е правното основание
за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл,
според който текст служебното правоотношение се прекратява без предизвестие,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните
си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от с. з., което съвпада с
посоченото фактическо основание за издаване на акта.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
такива не се и твърдят.
Спорът се свежда до това дали са налице
предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание, а именно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл,
за да бъде осъществено законосъобразно прекратяване на служебното
правоотношение, по което страна е жалбоподателят, респ. спазени ли са
материалноправните изисквания на ЗДСл при издаване на оспорваната заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена при липса на
материалноправните основания за постановяването й и при неспазване на целта на
закона, по следните съображения:
Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл,
органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от с. з.,
регламентиращ хипотезите на прекратяване на служебното правоотношение поради
болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания.
От изложеното следва, че чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява
задълженията си, освен в случаите на здравословни причини за това, която е
възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. В ЗДСл
липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като
в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по
причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради
което те са непреодолими. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на
посочената разпоредба, е необходимо да са налице три кумулативно дадени
условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до
невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за
тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) държавните служители и лицата, работещи по трудово
правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в
Класификатора на длъжностите в администрацията. В Класификатора се посочват и
разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за
степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за
заемане на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се
заема. В чл. 14, ал. 1 от ЗА е
предвидено, че за заемане на определена длъжност в администрацията са
необходими минимална степен на завършено образование и професионален опит или
ранг. Според ал. 2 от същата разпоредба основните изисквания за заемане на
длъжност в администрацията се определят със закон. По делото не е спорен
фактът, че жалбоподателят отговаря на изискванията за образователна степен,
професионален опит и ранг за заеманата от него длъжност. Посоченото
обстоятелство се установява и от т. 227 от Класификатор на длъжностите в
администрацията, според който длъжността
"старши експерт в ДФЗ" е длъжностно ниво 8, експертно ниво 4, като за
заемането на същата се изисква образователна степен "бакалавър",
минимален ранг IV младши и минимален професионален опит 2 години, каквито жалбоподателят
притежава, видно от документите, приложени към служебното му досие.
Действително, на 1.04.2020 год. Главният секретар на
Държавен фонд „Земеделие“ Димитър Стефанов е утвърдил нова длъжностна
характеристика за длъжността "старши експерт" на експертно ниво 4,
длъжностно ниво 8, в отдел „Пчеларство, мляко и интервенция“ в Дирекция
„Селскостопански пазарни механизми“ в ДФЗ. Същата е приложена на л.29-32 от
делото. С тази нова длъжностна характеристика не се променят основните
изисквания за заемане на длъжността, произтичащи от КДА и описани в точка 10 -
"Изисквания за заемане на длъжността". Промяна, спрямо предходната по
време връчена на жалбоподателя (на 2.05.2018 год.) длъжностна характеристика,
приложена на л.127-129 от делото, е налице единствено в точка 11 –
"Необходими компетентности", посредством включване на допълнително
изискване за "дигитална компетентност", за която не е посочено в
какво се изразява съдържателно. Въведеното изискване за дигитална компетентност,
не е дефинирано не само в длъжностната характеристика за заемане на длъжността,
но и в друг документ, връчен на
жалбоподателя. Административният орган аргументира въвеждането на това
изискване с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението
на служителите в държавната администрация, приета с § 5, т. 1, буква "б" от Постановление № 304 от 3
декември 2019 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за
провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители и за създаване на Портал за работа в държавната
администрация, в който текст е направено допълнение, съгласно което служителите
в държавната администрация, с изключение на заемащите технически длъжности,
следва да притежават дигитална компетентност и да прилагат в работата си
компютърни умения съгласно приложение № 1а. В приложение № 1а е дефинирано
определение на понятието "дигитална компетентност", а именно –
"Знания и умения за обработване на информация, създаване на съдържание,
дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на проблеми, които са
необходими за успешно изпълнение на длъжността". Посочено е също, че
поведение, отговарящо на тези изисквания, е налице, когато държавният служител
"създава цифрово съдържание (текст, таблици, изображения) в поне един
формат чрез дигитални инструменти и редактира съдържание, създадено от други;
запазва, съхранява, повторно използва файлове и съдържание, като ги споделя с
помощта на съответните инструменти; търси информация онлайн чрез търсачки,
познава и прилага правилата в тази област; прилага и променя функции и
настройки на софтуер и приложения, които ползва; осъществява дигитална
комуникация чрез използване на функции и инструменти в съответствие с
приложимите правила; демонстрира знания и умения за решаване на рутинни
дигитални проблеми съобразно длъжността си; информира и търси подкрепа за
решаване на по-сложни дигитални проблеми съобразно длъжността си; познава и
прилага правилата за информационна сигурност съобразно длъжността си. "
Анализът на цитираните разпоредби обосновава извода,
че въведените изисквания за "дигитална компетентност" за заеманата от
жалбоподателя длъжност са допълнителни по естеството си, доколкото не се
извършва промяна в изискванията за минимална степен на образование, както и на
изискванията за професионален опит и минимален ранг. Нещо повече, касае се за
изисквания, регламентирани в подзаконов нормативен акт, който урежда реда и
условията за оценяване дейността на служителите в държавната администрация, от
което следва, че преценката дали служителят отговаря на изискването за
"дигитална компетентност" следва да се извърши в рамките на нормативно
регламентираното оценяване (атестиране) на държавния служител и в контекста на
конкретните функции, които последният изпълнява. Това означава, че липсата на
дигитална компетентност би могла да се прецени при извършване на оценка как жалбоподателят изпълнява своите задължения
като старши експерт в отдел „“Пчеларство, мляко и интервенция“ в Дирекция
„Селскостопански пазарни механизми“ в Държавен фонд „Земеделие“, при наличие на
нормативните условия за извършване на такава оценка, а не представлява изискване,
подлежащо на удостоверяване със съответни документи за придобита квалификация в
сферата на компютърните умения и дигиталната компетентност. Това от своя страна
означава, че сочената от административния орган липса на изискуемата от
Наредбата „дигитална компетентност“, е ирелевантна за преценката дали жалбоподателят
притежава такива умения при възстановяването му на работа, доколкото същите не
подлежат на установяване при
назначаването му на работа/възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност, а подлежат на установяване и
проверка при оценяване степента на изпълнение на възложените му задачи. От това
следва, че в случая не е налице "нова фактическа обстановка" по
смисъла, извличан от разпоредбата в чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
В подкрепа на направения извод за липса на "нова
фактическа обстановка" е и легалната дефиниция на понятието
"компетентност", регламентирана в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация, от която е изведено изискването за "дигитална
компетентност", включено в длъжностната характеристика на длъжността,
заемана от жалбоподателя. Според същата, компетентността е съвкупност от
знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати от
изпълнението на дадена длъжност. Т. е., дигиталната компетентност на служителя
се отнася до конкретните компютърни умения, които служителят проявява и прилага
при изпълнение на своите задължения, а не до наличието на документи,
удостоверяващи, че притежава такива умения. В противен случай дигиталната
компетентност би следвало да бъде включена в точка 10 – "Изисквания за
заемане на длъжността" като минимално изискване, само при наличие на което
е възможно едно лице да заема съответната длъжност, а това не е така. Впрочем,
изискването за дигитална компетентност е регламентирано в графата, уреждаща
необходимите компетентности на държавния служител, в която са включени също аналитична
компетентност, ориентация към резултати, умения за работа в екип, комуникативна
компетентност, фокус към клиенти (вътрешен и външен), професионална
компетентност, свързана с познаване на нормативните актове в кръга на
административните схеми и мерки в отдела и познаване спецификата на работа и
вътрешно-ведомствените документи, които се отнасят до успешното изпълнение на
длъжността, т. е. всички тези посочени са компетентности, които не подлежат на
установяване с документи за придобита квалификация, а могат да се установяват
единствено на база постигнатите от държавния служител резултати при изпълнение
на възложените му функции.
Изложеното обосновава извода, че включеното в
длъжностната характеристика на длъжността "старши експерт" в отдел
„Пчеларство, мляко и интервенция“ в Дирекция „Селскостопански пазарни
механизми“ в ДФЗ изискване за дигитална компетентност не представлява
обстоятелство, създаващо нова фактическа обстановка по смисъла, вложен в чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Не без значение е обстоятелството, че изискване за компютърна грамотност - MS Office
пакет и Internet, е регламентирано и в длъжностната характеристика на жалбоподателя,
утвърдена на 28.04.2015 год. и връчена му на 4.12.2015 год.-л.81 и след това повторно- на 2.05.2018 год.-л.129,
след като е възстановен на работа след уволнението му от 2017 год. със
заповедта на л.100 от делото, което също е в подкрепа на извода за липса на
възникнала нова фактическа обстановка, обусловила обективна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя.
На следващо място, допълнителните изисквания за
дигитална компетентност са въведени едностранно от органа по назначаването, т.
е. по силата на волята на едната страна по действащо служебно правоотношение, което не е прекратено
(предходното прекратяване на служебното правоотношение през 2020 год. е поради
съкращаване на длъжността на жалбоподателя) , както и не е изменено по съответния законов ред, което е в
противоречие с изискването на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
причините за невъзможността служителят да изпълнява своите задължения да не
зависят от волята на страните в правоотношението.
На следващо място, по делото не са ангажирани доказателства,
сочещи действителната невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения
поради липса на дигитална компетентност. Не е ясно изводът на органа за липса
на такава компетентност въз основа на какви критерии е направен, не се твърди
нито в оспорената заповед, нито в друг документ по преписката защо
жалбоподателят не отговаря на критериите за такава компетентност. Едва в
придружителното писмо, с което преписката е представена в съда, се съдържа
становище от административния орган, че дигиталната компетентност
представлява изискване, подлежащо на
удостоверяване със съответни документи за придобита квалификация в сферата на
компютърните умения и дигиталната компетентност. Органът е посочил, че такива
документи липсват в приложените към служебното досие на жалбоподателя. Съдът
намира обаче на първо място, че ако органът е поставил изискване тази
компетентност да се доказва с наличието на съответен документ, то е следвало ,
преди да освободи жалбоподателя на това основание, да изиска представянето на
такъв от жалбоподателя, а не да се позовава на липса на документ в досието. Още
повече, че около година и половина преди последното уволнение жалбоподателят не
е бил на работа поради предходно уволнение на друго основание и може
междувременно на е придобил съответната компетентност. На второ място обаче и
както вече беше посочено, и в предходната връчена длъжностна характеристика на
жалбоподателя от 2015 год. е имало изискване за компютърна грамотност - MS Officeи Интернет, но не се твърди
жалбоподателят да не е съответствал на това изискване, напротив служебното му
правоотношение през 2020 год. е прекратено не поради несъответствие с
изискванията за наличие на компютърна грамотност, а поради съкращаване на
длъжността. И на последно място, както вече изложи съдът, евентуалната липса на
такива документи не означава, че жалбоподателят не притежава съответните
умения, при липсата на доказателства за несправяне от негова страна с вменените
му задължения поради липса на компютърни умения. В този смисъл, съдът намира,
че ответната страна, чиято е тежестта да докаже наличието на обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, не е
ангажирала доказателства, установяващи тази невъзможност.
В обобщение на изложеното съдът намира, че оспорваната
заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото не е установено
наличието на нито една от трите кумулативно предвидени в чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя.
Нарушаването на материалния закон предполага и
несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане. Това е така,
доколкото прекратяването на служебното правоотношение на П. е предприето на
основания, който не се обхващат от законовата норма, респективно правомощието
на административния орган за освобождаване на служителя не е упражнено
добросъвестно. Индиция за този извод е и обстоятелството, че считано от 24.08.2020
г. и до настоящия момент П. е обективно възпрепятстван да упражнява заеманата
от него длъжност – първоначално поради прекратяване на служебното му
правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т.2 от ЗДСл със Заповед № 1693/24.08.2020 год., а след влизане в
сила на съдебния акт, с който тази заповед е отменена и последвалото му явяване
за изпълнение на служебните му задължения – с издаване на заповедта, предмет на
съдебен контрол в настоящото производство.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваната
заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски. В
жалбата е направено искане за присъждане на разноски. По делото на л.5 е
приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и
изцяло платено в брой при подписване на договора възнаграждение за един адвокат
в размер на 1000 (хиляда) лева. Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт Х.
е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Възражението е основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв. Съгласно чл.9, ал.1 от от Наредбата, за изготвяне на
искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по
въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на
гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е
изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението
по чл. 7 или 8, но не по-малко от
300 лв.Съдът намира, че в хипотезата на чл.9, ал.1 от Наредбата се включва и
изготвянето на жалба против административен акт без процесуално
представителство. В случая предметът на спора, обемът на събрания
доказателствен материал, фактът, че по делото е проведено само едно съдебно
заседание, не са изслушвани свидетели и вещи лица и не са извършвани други
процесуални действия, делото не е с фактическа и правна сложност, е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата и на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ¾ от
предвиденото такова по чл.8, ал.3 – 500 лева, или за изготвяне единствено на
жалбата против оспорената заповед от адвокат, който е подписал същата, се
следва възнаграждение в размер на 375 лева, като за разликата над претендирания
размер от 1000 лева искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва
да се отхвърли.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр.
с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба от И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.П.В. от САК с адрес за връчване на призовки и книжа гр.София 1113, ул
„Генерал Щерю А.“ №5 /Интерюс, Адвокати/, Заповед
№1901/5.11.2021 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София, с която на основание
чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П.
на длъжността старши експерт в Дирекция „Селскостопански пазарни механизми“,
отдел „Пчеларство, мляко и интервенция“, считано от 5.11.2021 год.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ София да заплати в
полза на И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 375 (триста седемдесет и пет) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***,
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над
присъдения размер от 375 лева до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда)
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/