МОТИВИ по НОХД №20094410200013 по описа на РС-гр.Левски
Срещу подсъдимата В.Й.Д. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 28.12.1997 г., в
с.Варана, обл.Плевен, след предварителен сговор с Николина Евгениева Декова и
Емил Яворов Михайлов – двамата от гр.Левски, чрез използване на МПС – лек
автомобил марка „ВАЗ” с ДК №Р 1168, отнела чужди движими вещи – един брой овца
на стойност 154 лева /деномирани/ и два броя агнета на стойност 30 лева
/деномирани/, всичко на обща стойност 184 лева /деноминирани/, от владението на
собственика им Вяра Й. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и
т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в
с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу
подсъдимата, така както е предявено. Моли съда за осъдителна присъда, като
предоставя на преценката на съда наказанието, което следва да й се наложи.
Подсъдимата Д.,***., след
приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си адв.Н.
от АК-Разград, моли съда да я признае за невинна по повдигнатото й обвинение и
да я оправдае. Защитата излага съображения, че не е доказано по безспорен начин
участието на подсъдимата в извършване на престъплението.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата В.Й.Д. е родена на 01.02.1966
г., в гр.Бяла, обл.Русе, живее в с.гр., на ул.”Места” №8, българска мюсюлманка,
с българско гражданство, със завършено основно образование, безработна,
разведена, неосъждана, с ЕГН **********.
На инкриминираната дата, подсъдимата се срещнала със
свидетелите Емил Михайлов и Николина Декова в гр.Левски, където живеела тогава.
Тримата решили да отидат до с.Варана, обл.Плевен, откъдето да извършат кражба
на животни. Вечерта отпътували с лек автомобил „ВАЗ” с рег.№ Р 1168, собственост
на свидетелката Здравка Янкова от гр.Левски, управляван от нейния син Веселин
Василев Янков. Янков бил помолен от подсъдимата и свидетелите Михайлов и Декова
да ги откара до селото, като му обяснили, че отиват да закупят животни.
Пристигайки в селото, тримата посочили на Янков къде да паркира автомобила и
слезли, като го помолили да изчака на това място. Тримата влезли в дворно
място, и от там в стопанска постройка, откъдето отнели две агнета и една овца.
След извършване на кражбата се завърнали, като подсъдимата и свидетелката
Декова носели по едно агне, а свидетеля Михайлов носел една овца. На Янков
обяснили, че са ги закупили. Натоварили животните в колата и отпътували обратно
за гр.Левски. Разтоварили двете агнета и овцата в дома на свидетеля Михайлов,
след което подсъдимата се прибрала в дома си.
Около един час, след извършване на кражбата
служителите в РУ на МВР – Левски установили извършителите и иззели отнетите
животни от дома на свидетеля Михайлов с протокол за изземване от 28.12.1997 г. Срещу
разписка от 29.12.1997 г. отнетите животни били върнати на техния собственик –
Вяра Й. Ангелова.
Видно от приложеното по делото н.о.х.д. №41/2000 г. по
описа на РС Левски, по отношение на свидетелите Емил Михайлов и Николина
Декова, наказателното производство е приключило с одобрено с протоколно
определение по същото дело споразумение №26/12.05.2000 г., влязло в законна
сила на 12.05.2000 г., с което им е наложено наказание за същото престъпление.
Наказателното производство по отношение на подсъдимата е спряно, поради
отсъствието й от страната за продължителен период от време, и след завръщането
й е възобновено и внесено в РС – Левски с обвинителен акт срещу нея.
Изложената фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства – протокол за изземване
от дома на свидетеля Емил Михайлов на един брой овца с две новородени агнета,
съставен на инкриминираната дата, един брой разписка от 29.12.1997 г. за
връщане на предмета на престъплението на неговия собственик, от заключението на
вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно – оценителна
експертиза, съгласно която общата стойност на отнетите движими животни е в
размер на 184 лева, към момента на извършване на деянието, от справка за
съдимост на подсъдимата, и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
В последното по делото съдебно заседание, след
приобщаване на показанията на свидетелката Б.М.М., дадени от нея пред орган на
досъдебно производство, чрез прочитането им по реда на чл.281 от НК, съдът е
констатирал че в диспозитива на обвинителния акт допусната техническа грешка
при изписване имената на пострадалата от престъплението, като вместо името Вяра
Й. Ангелова е изписано името Вера Филипова Филипова. На основание писмените
доказателства по делото, а именно приложен акт за смърт на Вяра Й. Ангелова, починала
на 07.03.2001 г., бивш жител *** и удостоверение за наследници, видно от което
е че свидетелката Б.М. е нейна племенница, което се установява от прочетените й
показания, съдът е направил уточнение в диспозитива на обвинителния акт, със
съгласието на страните по делото, като вместо изписаното име следва да се чете
като име на пострадалата името Вяра Й. Ангелова.
Подсъдимата не се признава за виновна, отрича да се е
сговаряла предварително да извърши кражба на животни със свидетелите Михайлов и
Декова. Твърди, че са се разбрали да отидат на разходка до с.Варана,
обл.Плевен.
Така дадените от нея обяснения съдът счита за
изградено от същата защитна версия, с цел да избегне неблагоприятните последици
от осъждането й за извършеното от нея престъпление. Основание съдът да не ги
кредитира като достоверни е тяхната нелогичност и непоследователност, както и пълното
им противоречие със всички събрани по делото доказателства. Безспорно от
показанията на свидетелите Михайлов и Декова, макар и да заявяват че не си
спомнят нищо за случая, при отговорите на зададените им въпроси са категорични,
че подсъдимата е тръгнала с тях, именно с цел заедно да осъществят
предварително взетото решение да откраднат животни. И двамата свидетели описват
подробно действията на подсъдимата на инкриминираната дата и безспорно
установяват нейното участие в извършване на изпълнителното деяние на
престъплението кражба.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Михайлов и
Декова като достоверни. Спрямо двамата наказателното производство е приключило
с влязъл в законна сила съдебен акт, като за извършеното престъпление са им
наложени и съответни наказания. Поради тази причина, съдът приема че същите
дават добросъвестно своите показания, кореспондират помежду си и на останалите
доказателства по делото.
По безспорен начин по делото се установи, че
разпитаната в съдебно заседание свидетелка Здравка Янкова действително не е
управлявала на инкриминираната дата лекия автомобил, нейна собственост. От
показанията на разпитаните свидетели, проведените очни ставка и от обясненията
на подсъдимата, съдът счита че по несъмнен
начин се установи, че нейният син – Веселин Янков е бил водач на автомобила.
Установи се и причината, поради която свидетелката Янкова убедено и категорично
твърди, че е управлявала автомобила тогава. Така са се разбрали предварително
Янкова, подсъдимата, и свидетелите Михайлов и Декова, за да се прикрие въобще
присъствието на нейния син по време на извършване на деянието, тъй като същият
е бил с преходна условна присъда и за него при това положение биха настъпили
неблагоприятни последици.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин, че подсъдимата Д. е извършила престъплението
квалифицирана кражба, след предварителен сговор с Емил Михайлов и Николина
Декова и двата от гр.Левски.
Деянието извършено от подсъдимата В.Й.Д., следва да се
квалифицира като престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194 ал.1
от НК.
Съдът счита, че подсъдимата следва да носи наказателна
отговорност по горепосочените текстове от НК, като наказанието следва да се
определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността й обстоятелства. Като такива следва да се
отчетат: оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина,
чистото й съдебно минало, което от своя страна разкрива една по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, тежкото й семейно и имотно
състояние /същата е разведена и без постоянни доходи/, ниската стойност на
причинените в резултат на деянието имуществени вреди, връщането срещу разписка
на иззетите животни още на инкриминираната дата на собственика им, както и
изминалия дълъг период от време от извършване на престъплението.
Отчитайки действителното наличие на многобройни
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимата Д. обстоятелства, съдът приема
че в конкретния случай предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване от свобода
дори и към минимума от една година, би
се оказало несъразмерно тежко за подсъдимата.
При това положение съдът е определил на подсъдимата Д.
наказание лишаване от свобода под най – ниския предел предвиден в състава на
извършеното престъпление, т.е. под една година, като приема че за постигане
целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК ще способства наказание
лишаване от свобода в размер към неговия минимум, предвиден в закона, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
Предвид чистото съдебно минало на Д., и предвид
обстоятелството, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимата не е наложително да изтърпи така определеното й
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца ефективно, съдът на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил неговото изтърпяване с три години
изпитателен срок.
При този изход на делото, и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил В.Й.Д. да заплати направените
деловодни разноски, в размер на 71 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: