№ 24810
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110168947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Д. П., чрез пълномощника адв. Д.
М., срещу „*************“ АД, ЕИК **********, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от
Приложение № 5 към сключения между страните договор за потребителски
кредит № ********/16.02.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в
случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, като неравноправна клауза, евентуално поради противоречие
със закона и заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите
нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на платената въз основа на нищожната клауза сума в размер на 5,00
лева, частично предявена от общия размер на иска от 138,85 лв.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит
№********/16.02.2022г., по силата на който му бил предоставен от ответното
дружество паричен заем в размер на 1300 лева и срок на погасяване – 7
месеца. Поддържа, че на основание чл. 1 от Приложение № 5 към договора, се
предвиждало процесният договор за кредит да бъде обезпечен, като съгласно
чл. 4 от Приложение № 5, при непредставяне на обезпечението, ищецът
следвало да заплати неустойка в размер на 138,85 лв. Счита уговорената
клауза за неустойка за нищожна, доколкото с нея се целяло заобикаляне на
предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР. Сочи, че
договарянето на този разход като неустойка имало единствено за цел
1
увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия
размер, поради което на основание чл. 21 ЗПK била недействителна. На
следващо място счита, че така уговорената неустойка излизала извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, поради
което се явявала нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че е
налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което
клаузата се явявала нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Счита
процесната клауза и за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Излага още, че не било спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Твърди, че посочването в договора за кредит на по-писък от действителния
ГПР, представлявало и нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат уважени, като бъде прогласена
нищожността на оспорената клауза от договора и бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца платената въз основа на нищожната клауза сума, както и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "*************" АД, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно
изложени съображения. Признава, че между ищеца и "*************" АД
бил сключен договор за потребителски кредит от 16.02.2022г. с посоченото в
исковата молба съдържание, като сумата по кредита била изцяло изплатена на
ищеца. Твърди, че процесната клауза била валидно уговорена, като излага
подробни съображения в тази насока. Предвид изложеното моли съда да
приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат
отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото,
ведно с адвокатско възнаграждение.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 16.02.2022 г.
между Д. Д. П. и "*************" АД е бил сключен договор за
потребителски кредит № ******** с посоченото в исковата молба
съдържание; че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 138,85
лв., представляваща дължима неустойка по чл. 4 от Приложение № 5 към
договора.
Предвид отделеното за безспорно между страните в тежест на ищеца е
да установи твърдените основания за нищожност на процесната клауза, а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително наличието на валидно правно основание за задържане на сумата.
2
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.07.2024г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в срок до първото
по делото открито съдебно заседание да представи намиращи се у него
документи, а именно – СЕФ и Приложение № 5 към договор за потребителски
кредит № ********/16.02.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с
информация относно всички сключени между страните договори за
потребителски кредит като неотносимо към предмета на настоящия спор,
както и за задължаване на ответника да представи договор за потребителски
кредит № ********/16.02.2022 г.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника. С оглед
кратките процесуални срокове до провеждане на откритото съдебно заседание,
на основание чл.42, ал.3 ГПК, страните да се уведомят, при необходимост и по
телефона за датата и часа на провеждане на откритото съдебно заседание по
делото, като настоящото определение се връчи и по ел.път, на основание чл.41а
ГПК.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3