Р Е Ш Е Н И Е № 131
гр. Бяла , 29.05.2019г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Районен съд Бяла, ІІ гр. състав, в публично съдебно
заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Ивелина Бонева
при
секретаря Мариета Йорданова,като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 135 по описа на БРС за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Н.Т.Н., чрез
пълномощник адв. Е.Г. твърди, че с ответниците Г.С.Ч. и Н.Р.Ч.,заедно с
лицата Р.Н.К.и М.А.К.. са сключили
договор за заем от 08.05.2014г., по силата на който ищеца им предоставил
в заем сумата от 5400 лв., а те са се задължили солидарно да върнат заетата
сума до 22.10.2015г. на 18 равни месечни вноски ,всяка в размер на 300 лв. На
падежа заетата сум не била върната. За вземането си ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 911/2017 г. на РС Бяла. Същата е влязла в
сила по отношение на лицата Р.К. и М.К.,като по отношение на ответниците била
връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК,което пък от своя страна обусловило правния
интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си срещу тях. Моли
да бъде постановено решение, с което да да се признае за установено, че Г.С.Ч.
ЕГН с ********** и Н.Р.Ч. с ЕГН ********** дължат солидарно на Н.Т.Н., ЕГН **********,
сумата от 3250лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/ главница, представляваща
неизплатена сума по сключен договор за заем между страните от 08.05.2014г. с
нотариална заверка на подписите с рег.№ 2483/08.05.2014г. на нотариус №385 на
НК, както и сумата от 897,19лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и
деветнадесет стотинки/- мораторна лихва за периода от 22.12.2014г. до
08.09.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението.Претендира разноските
по исковото производство,като в съдебно заседание чрез упълномощения си адвокат
заявява,че не поддържа искането си заявено в ИМ за присъждане на разноските по
заповедното производство.
Ответниците,
чрез назначените им особени представители депозират отговори на ИМ ,с които
считат иска за допустим,но неоснователен.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д. № 911/17г. на РС Бяла,
въз основа на подадено заявление от Н.Т.Н. по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед
за изпълнение № 389/11.09.2017г., с която съдът е разпоредил длъжниците Г.С.Ч.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Н.Р.Ч., ЕГН ********** с адрес: ***, Р.Н.К., ЕГН ********** с адрес: *** и М.А.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора Н.Т.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата от 3 250 лв.(три хиляди двеста и петдесет) – главница,
мораторна лихва в размер на 897.19 лв.(осемстотин деветдесет и седем лева и деветнадесет стотинки) за периода от
22.12.2014г. до 08.09.2017г., както и сумата в размер на 490.00 лв.
(четиристотин и деветдесет лева), представляваща разноски по делото за
заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение
Заповедта по отношение на солидарните длъжници Р.Н.К. и М.А.К. като неоспорена е влязла в
сила,като с разпореждане от 11.12.2017г. заповедния съд е издал ИЛ. По
отношение на ответниците по делото заповедта е връчена при хипотезата на
чл.47,ал.5 от ГПК , като с разпореждане от 06.12.2017г. на заповедният съд е
предоставена възможност на заявителя да установи вземането си по реда на чл.422 ГПК. Разпореждането е получена на 03.01.2018г.,като на 05.02.2018г../вж.стр.36
от делото/ е подадена ИМ от заявителя.Същата
е подадена в срока по чл.415 ГПК, а именно в първия следващ присъствен ден по
см. на чл.60,ал.6 от ГПК.
От събраните в настоящото производство писмени
доказателства се установява, че на 08.05.2014г. ответниците и лицата по отношение на които е издаден ИЛ са
подписали писмен договор за заем, по силата на който ищецът им е предал сумата
от 5400лв., а те са се задължили при наличието на солидарна отговорност да я
върнат до 22.10.2015г. на 18 месечни
равни вноски, всяка в размер на 300 лв.,платими от 20 до 22 число на текущия
месец. В чл.1 и чл. 2 от договора е посочено, че сумата е изплатена при
подписване на същия, както и, че договорът служи и за разписка за получената от
заемателите сума.
От представеното по делото удостоверение от ЧСИ
рег.№914 на КЧСИ с изх.№03430/22.04.2019г. се установява ,че по молба на
взискателя Н.Т. Н.,чрез адвокат Г.въз основа на представен ИЛ ,издаден по ЧГД
№911/2017г. по описа на БРС на взискателя е изплатена сумата от 987.14
лв.,представляваща разноски по ИД за дължими такси по ТТРЗЧСИ и адв. възнаграждение
по ИД,като главницата в размер на 3250 лв. и мораторната лихва в размер на
897.00лв. към датата на издаване на удостоверението не са заплатени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Правната квалификация на предявените обективно
съединени искове е чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 240 и чл. 79 от ЗЗД и акцесорен по чл. 86 от ЗЗД.
С договора за заем за потребление, съгласно чл. 240 от ЗЗД заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален и се счита сключен при предаване на
вещта, след постигнатото съгласие на страните. За възникване на облигационното
отношение не е необходима специална форма. Поради изложеното съдът приема за
безспорно доказано с представеното по делото писмено доказателство – договор за
заем, че ответниците са получили сумата, посочена в договора, за което са
направили изрично изявление в него, под което са се подписали, като са се
задължили солидарно да я върнат до 22.10.2015г. Падежът на задължението е
настъпил с уговорената крайна дата, до когато следва да бъде върната заетата
сума. Съгласно чл.121 ЗЗД освен по силата на закона, пасивната солидарност
възниква само когато е договорена. Тъй като законът не предвижда солидарна
отговорност на длъжниците по договора за заем, солидарността може да се създаде
по волята на страните, сключили правната сделка, което следва да бъде
установено от съдържанието на договора. Не е необходимо това солидарно
задължение да е формулирано в някакви специални фрази, нито непременно да се
употреби думата "солидарно". Достатъчно е смисълът на поетите
задължения да води до извода, че няколко длъжници дължат една и съща престация
на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки от тях
заедно или поотделно – Решение № 584/17.07.2008 г. по т. д. № 227/2008 г., ТК
на ВКС. В случая заемополучателите
са получили сумата общо, т.е. без
разграничение каква част поема всеки един от тях и заедно са поели задължение
за връщането й, поради което отговорността им е солидарна. Не се представиха
доказателства, а и няма такива твърдения, ответниците да са заплатили претендираната
с ИМ сума поради което ответниците дължат нейното връщане, което обуславя
основателността на иска за установяване на дължимост на главницата, който
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на акцесорния осъдителен иск, с правна
квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД. Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение. В случая, съдът
прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо и не е погасено чрез
плащане или друг способ. Съгласно Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, и
посочените в същото Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение
№ 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., неизпълнението на едно
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай се претендира мораторна лихва
,считано от 22.12.2014г. до 08.09.2017г., в размер на 897.19лв. Не е посочено с
какво се свързва началната дата, от която се претендира лихвата, но видно от
приложения договор –чл.5 ,както и заявлението за издаване на ЗИПЗ това е датата
на следваща месечна вноска ,която е с
падеж от 20 до 22-ро число на месеца. Размерът на законната лихва е нормативно
определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на
Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта, затова
обезщетението за забава върху главницата от 3250 лв. изчислено от съда по реда на
чл.162 от ГПК с помощта на програмен продукт възлиза на 896.23лв. За горницата
над този размер искът следва да бъде отхвърлен.
По допустимостта на претенцията за присъждане на
законна лихва, считано от 08.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата: Съгласно
т.4а от Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС заповедния съд
няма основание да откаже присъждане на законната лихва, тъй като същата се
дължи като последица от забавата на длъжника.
За произнасянето обаче на съда е
необходимо такова искане да бъде направено. В образците за заявления е
предвидена такава възможност. В случая такова искане не е направено пред заповедния съд и поради това присъждането
на законна лихва не е влязло в обхвата
на издадената от съда заповед. Или съдът намира, че предявяване на такава
претенция едва пред исковия съд по своята същност представлява добавяне на ново
искане, което е недопустимо в настоящото производство. Предвид това,
производството в тази част следва да се прекрати, като недопустимо.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на
разноски се поражда само за ищеца.
Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 1140 лева, формирана от
сумата 90 лева – внесена държавна такса, 400лв. за особен представител и 650
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед основателността на предявеният иск
и неоснователността на направените от ответниците възражения ,следва да бъде обсъдено и
последното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В съответствие с предвидената от закона възможност /чл.78 ал.5 ГПК/ съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата
и правна сложност на делото. Съгласно Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК,
т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, като разбира
се следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото.
Минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. е в размер на 450
лв. В случая заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение
е в размер на по 650лв. Предвид факта, че производството по делото е протекло в повече
от две поредни заседания, съдът намира,
че адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно с оглед горецитираните
разпоредби и не следва да бъде намалявано.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.С.Ч.
ЕГН с ********** и Н.Р.Ч. с ЕГН **********,че дължат солидарно на Н.Т.Н., ЕГН **********,
сумата от 3250лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/ главница, представляваща
неизплатена сума по сключен договор за заем между страните от 08.05.2014г. с
нотариална заверка на подписите с рег.№ 2483/08.05.2014г. на нотариус №385 на
НК, както и сумата от 896.23лв. /осемстотин деветдесет и шест лева и 23
стотинки/- мораторна лихва за периода от 22.12.2014г. до 08.09.2017г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение № 389 от 11.09.2017г. по ч.гр.д. № 911/2017 г. по описа
на Районен съд Бяла.,като отхвърля иска по чл.86 ЗЗД за горницата над този
размер до претендирания такъв от 897.19лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо искането на ищеца за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответнците
Г.С.Ч. ЕГН с ********** и Н.Р.Ч. с ЕГН ********** дължат на ищеца Н.Т.Н., ЕГН ********** законна лихва
върху главницата, считано от 08.09.2017г. до окончателното изплащане на
вземането и прекратява производството в тази му част.
ОСЪЖДА Г.С.Ч. ЕГН с ********** и Н.Р.Ч.
с ЕГН **********, да заплатят на Н.Т.Н., ЕГН **********, сумата от 1140.00лв. (хиляда
сто и четиридесет лева ) направени в хода на исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/