№ 428
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20221100500751 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ВИ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и СД „БМ Т.-1-Р. и
Сие“ като длъжници по изпълнението по изп. дело № 20118410407998,
срещу Постановление от 01.11.2021 г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с което е
отказано да бъде прекратено производството на основание чл.433, ал.1,т.8
ГПК.
В жалбата се поддържа, че в противоречие с постановките на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдебният изпълнител е
отказал да прекрати производството, без да изложи мотиви за това. Изложени
са съображения, че дори по отношение на първите двама жалбоподатели да са
били извършвани изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността, то
спрямо събирателното дружество в ликвидация „БМ Т.-1-Р. и Сие“
двугодишен срок такива не са предприемани. Същото нито е било уведомено
за възобновяването на производството, нито е получило покана за доброволно
изпълнение. Жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв.
Петрова сочат, че от една страна поисканото извършване на опис на
движимите вещи на длъжниците с молба от 27.07.2018 г. не можело да
прекъсне двугодишния срок на перемпцията, а от друга считат, че молбата е
антидатирана. На последно място, съдебният изпълнител не бил местно
компетентен да извърши насрочените от него описи, тъй адресите на
управление на дружествата-длъжници са в гр. Бургас, където той не може да
пристъпи към изпълнение на посочения способ. Поради това насрочването на
1
описа за 09.04.2020 г. е било незаконосъобразно. Искането към съда е да
отмени обжалваното постановление.
В срока за отговор взискателят „А.Л.Б.“ АД не ангажира становище.
Частният съдебен изпълнител Н.М., рег.№ 841 на Камарата на ЧСИ,
чието действие се обжалва, е изложила мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, в
които поддържа, че отказът му да прекрати изпълнителното производство е
правилен, тъй като няма период с продължителност от две години, в който да
не са били изрършвани изпълнителни действия.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия
въззивен състав са следните:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
„А.Л.Б.“ АД от 10.10.2011 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2011 г.,
издаден на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 10515/2010 г. на РС-
Бургас, срещу длъжниците „ВИ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „БМ Т.-1 - Р. И СИЕ“
СД /в ликвидация/, с предишно наименование „Б.-Р., К. и сие“ СД. С молбата
за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния
съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни
изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжниците, да прави
справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.
След постъпване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от
ГПК, изпълнителното производство е спряно от съдебния изпълнител на
основание чл. 432, т.7 от ГПК с постановление от 21.02.2012 г.
Производството е възобновено по молба на взискателя от 19.09.2017 г., като
призовки за доброволно изпълнение са връчени на „Р.“ ЕООД и „ВИ“ ЕООД.
С разпореждания от 08.01.2018 г. са изпратени запорни съобщения за
налагане на запори на банковите сметки на същите две дружества в „А.Б.Б.“
АД, „Банка ДСК“ ЕАД, Първа Инвестиционна Банка“ АД, „ЦКБ“ АД и
„Ю.Б.“ АД. С молба вх. № 065267/27.07.2018 г. взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да насрочи опис на движимите вещи на дружествата-
длъжници. С разпореждания от 30.01.2020 г. ЧСИ Н. Митев е насрочил опис
на движими вещи на всеки един от тях, за които действия са изпратени
Призовки за принудително изпълнение до „Р.“ ЕООД, „ВИ“ ЕООД и до „БМ
Т.-1 - Р. И СИЕ СД“ /в ликвидация/.
При така установената фактическа обстановка жалбата се явява
неоснователна от правна страна по следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява. Както в правната доктрина, така
и в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно-релевантни факти. В настоящия случай такива
2
юридически факти, които да обуславят извод за настъпила перемпция,
липсват.
Както това е разяснено в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, давността е правна последица на бездействието.
Ето защо, когато кредиторът няма правна възможност да действа, давност не
тече. Давността спира да тече, докато изпълнението е спряно, а от влизане в
сила на съдебното решение започва да тече нова давност. Същите
съображения са валидни и по отношение на основанието за прекратяване на
изпълнителното производство поради необосновано двугодишно бездействие
на взискателя. Поради изложеното, за времето от спиране на производството
с постановлението от 21.02.2012 г. до възобновяването му с постановление от
19.09.2017 г., давност не е текла, респ. този период не може да бъде зачетен и
за настъпване на перемпцията. От възобновяването, нова давност е започвала
да тече с предприемането на всяко действие по принудителното изпълнение.
Със същото тълкувателно решение е указано, че прекъсва давността
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. От значение за определяне, дали дадено действие
прекъсва давността, съответно – двугодишния срок на перемпцията, или не, е
активното поведение на взискателя. Ето защо, с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, давността се прекъсва и перемпция
не може да настъпи, независимо, че в резултат на тази активност вземането не
е събрано. С оглед изложеното, налага се извода, че в процесния случай
липсва период с продължителност от две пълни години, в които взискателят
да е бездействал, за да се перемира по този начин изпълнението: на 19.09.2017
г. той е поискал възобновяване на производството, на 27.07.2018 г. е посочил
изпълнителен способ и е поискал извършването на опис на движимите вещи
на длъжниците, съответно изпратени са били запорни съобщения, а от тази
дата до 30.01.2020 г., когато съдебният изпълнител е насрочил описите, не са
изтекли две години.
По изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ВИ“ ЕООД с ЕИК- ****, „Р.“
ЕООД с ЕИК-****, и двете с адрес - гр. Бургас, ул. „**** и „БМ Т.-1 - Р. И
СИЕ“ СД /в ликвидация/, с ЕИК-****, с адрес - гр. Бургас, ул. „****, срещу
Постановление от 01.11.2021 г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с което е отказано да
бъде прекратено производството по изпълнително дело № 20118410407998 на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4