Решение по дело №76/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 97
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20227270700076
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 12.05.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор С. Александрова при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 76 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Н.Б.И., в качеството му на кмет на Община Хитрино, депозирана чрез адвокат Б.Г.от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 105/04.03.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1491/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 89/06.08.2021г. на директора на РИОСВ - Шумен, с което на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на Н.Б.И.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа становището, че при съставяне на акта и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречиво отразяване на датата, счетена за момента на извършване на простъпката при изготвяне на НП, както и в некоректно описание на мястото на извършване на деянието. Твърди се също, че към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП санкционираното лице е изпълнило дадените му предписания за създаване на организация по сметосъбирането и сметоизвозването на установените отпадъци, което обстоятелство не е било отразено в правораздавателния акт. Поддържа се и становището, че кметът на общината е предприел всички необходими мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за целта места. Тези факти, според касатора, обуславят извод за наличие на смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на простъпката, което от своя страна би следвало да наложи квалифицирането ѝ като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения жалбоподателят отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на наложеното му административно наказание. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, И. не се явява и не се представлява.

Ответната страна, РИОСВ – Шумен, в съдебно заседание се представлява от служител с юридическо образование, директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ – Н.Г., която оспорва предявената жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 12.02.2021г., била извършена извънредна проверка от свидетелите Е.А.и П.И.- експерти при РИОСВ Шумен във връзка с установени изхвърлени отпадъци на неразрешени за това места и образувано нерегламентирано сметище в покрайнините на с. Хитрино.

В хода на проверката, било установено, че на изхода на с. Хитрино в посока за с. Трем, в ляво от пътя водещ до подстанция в протежение на 150-200м. на място установени изхвърляни разнородни отпадъци, основно строителни отпадъци/изолации, тухли, керемиди, бетонови блокчета, опаковки от бои/, битови отпадъци, отпадъци от части на излезли от употреба моторни превозни средства, както и било установено, че на старата кариера и по пътя към вътрешността на кариерата, находяща се в покрайнините на селото срещу ЖП гара Хитрино са установени замърсявания с текстилни материали, строителни отпадъци, вата, смесени битови отпадъци, пластмасови и хартиени опаковки и едрогабаритни отпадъци, за която е и съставен констативен протокол №ЕВ-А01/12.02.2021г.

В цитираният протокол, освен направените констатации, на Н.Б.И. било дадено предписание за почистване на установените и описани замърсявания с отпадъци. На 10.03.2020г., Е.А.съставила АУАН №ЕВ-А 05, в който посочила, че И., в качеството му на кмет на Община Хитрино, чрез бездействие не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, създаване на незаконно сметище и не е организирал почистване на замърсените участъци, с което е нарушил чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. АУАН бил подписан без възражения от жалбоподателя, като впоследствие в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок депозирал писмени такива, в които по същество изтъква, че се касае за маловажен случай.

Възраженията не били уважени и АНО издал процесното наказателно постановление, оспорено пред Районен съд – Шумен.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя, и които да налагат извод за порочност на протеклото санкционно производство. В тази връзка, съдебният състав посочил също, че извършеното от жалбоподателя неизпълнение на административно задължение и обстоятелствата, при които същото е извършено, са описани достатъчно ясно и конкретно. Предходната инстанция възприела атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и по същество, поради което го потвърдила, отхвърляйки и претенцията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният съд е достигнал до правилен извод за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Не са налице основания да се кредитира становището на касатора за наличие на допуснати съществени процесуални опущения. Пределно ясно и изчерпателно контролните органи са описали деянието, вменено на Н.И.. В тази връзка, касационният състав не споделя твърденията на касатора за липса на индивидуализация на мястото, на което се твърди, че е извършена простъпката. Местонахожденията, в които са открити отпадъци при извършената проверка на 12.02.2021г. от органите на РИОСВ са конкретизирани словесно в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да разбере какво нарушение му се приписва. Липсата на изброени координати по никакъв начин не е възпрепятствало лицето да организира защитното си поведение – то е депозирало своевременно възражения срещу изготвения акт, в които не са посочени аргументи, че проверените площи не попадат под негов контрол. Напротив, И. е потвърдил, че е изпълнил дадените му задължителни предписания за почистване на описаните в акта и в НП територии, което индикира по несъмнен начин, че коментираната в касационната жалба неяснота по отношение на този реквизит не е била налице.

Не е налице и другото отменително основание, изведено от касатора и свеждащо се до противоречиво определяне на датата на извършване на простъпката. За момент на осъществяването на простъпката по чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците актосъставителят е приел времето на извършване на проверката – 12.02.2021г. Това е и датата, посочена от АНО на страница първа от НП. Действително, на следващата страница органът неправилно е вписал датата 21.02.2021г., но този пропуск в случая няма съществен характер и следва да бъде отдаден на техническа грешка, която по никакъв начин не внася неяснота в обема от данни, необходим на лицето, за да ангажира акуратно своята защита и да разбере обективните измерения на приписаното му нарушение.

Настоящият съдебен състав приема също, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление и по същество. Обосновано съдът е приел, че санкционираното деяние съставлява административно нарушение по приложения административнонаказателен състав. Събраните по делото доказателства сочат, че на местата, обект на проверка, има голямо количество отпадъци с разнороден характер, подробно описани в наказателното постановление по местност и вид. При наличието на тези факти, правилно въззивният съд е приел, че по един безспорен и категоричен начин от приетите по делото писмени и гласни доказателства е установено, че е осъществен съставът на описаното в НП нарушение. Обжалваното наказателно постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение. Доказателства в обратна посока не са събрани и пред настоящата съдебна инстанция. Възражението на касатора, че не е допуснал нарушение предвид данните, че същият е предприел мерки с цел предотвратяване изхвърлянето на отпадъци, следва да се отклони като неоснователно. Законът вменява в задължение на кмета да отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Следователно негово задължение е да създаде организация за постигане на нормирания резултат. В случая това не е сторено.

Настоящият състав изцяло се присъединява и към изложеното становище от районния съд за неприложимост на института на „маловажния случай на административното нарушение“. В допълнение следва да се отбележи, че от съществено значение е обстоятелството, че здравето и екологично съобразеният начин на управление на отпадъците са обусловени от санкционираното бездействие. Съдът приема, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В настоящия случай по делото не се съдържат каквито и да е данни, сочещи, че процесното деяние се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид. Изпълнението на дадените предписания не е в състояние само по себе си да обуслови подобен извод, а следва да бъде взето предвид при индивидуализиране на санкцията. В настоящия случай тя е определена правилно в нейния минимален размер, съответстващ на тежестта на простъпката.

Предвид всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/04.03.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1491/2021г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.05.2022 г.