Решение по дело №438/2013 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 234
Дата: 14 декември 2013 г. (в сила от 21 юли 2014 г.)
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20132110200438
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                         Р Е Ш Е Н И Е 

№                                                        14.12.2013 г.                                                          гр.Айтос

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА 

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                             НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На втори декември                                                                   две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ СПАСОВА

Секретар: Р.М.

като разгледа докладваното от съдия Спасова

наказателно административен характер дело №438 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството по делото е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Ш.Ф.Х., с ЕГН **********,***, против наказателно постановление №604/13 от 25.10.2013 г. на Началника на РУП-Руен, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, както и на основание Наредба № I – 1959 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Наказателното постановление се обжалва с довода, че е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, както и обстоятелството, че към момента на проверката жалбоподателят вземал медикаменти, които според него е възможно да са се отразили на резултатите при отчитане на концентрацията на алкохол при тестване с дрегера.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити.

По същество на жалбата, съдът намира следното:

На 21.10.2013 г., около 23.45 часа, по път 90628, четвърти клас, на около два км. с посока на движение с.С.р., органите по КАТ спрели за проверка лек автомобил „Опел Кадет” с рег. №***, управляван от жалбоподателя Х.. Водачът бил изпробван за алкохол с техническото устройство Алкотест Дрегер 7410+ №ARSM 0115, като пробата на жалбоподателя Х. отчела 0, 61 промила алкохол в кръвта му. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0327141. За констатираното нарушение на Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, подписан без възражения от жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

По безспорен начин се установява въз основа на писмените доказателства, че при извършената от органите по КАТ проверка, жалбоподателят Ш. е извършил описаното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, приети от съда, на основание чл. 283 от НПК - Акт за установяване на административно нарушение №604 от 21.10.2013 г., Наказателно постановление №604/10 от 25.10.2013 г., протокол за последваща проверка, от която е видно, че техническото средство, с което е изпробван жалбоподателя е преминало през последваща проверка на 17.09.2013 г. със срок на валидност от 6 месеца, разпечатка от паметта на техническото устройство, от която е видно, че при извършената проверка техническото устройство е отчело 0, 61 промила алкохол в кръвта.

Не се установява наличието на процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление, които да са от такова естество, че да ограничат правото на защита на жалбоподателя, съответно да са основание за отмяна на НП. Обстоятелствата в АУАН и НП, касаещи конкретното нарушение, са описани достатъчно ясно и точно, жалбоподателят е бил запознат с тях, съответно не е възразил срещу установената фактическа обстановка. Обстоятелството, че в АУАН е посочен непълния цифров израз на разпоредбата, установяваща забрана за управление на МПС след употреба на алкохол, по никакъв начин не е недостатък, довел до нарушаване правата на жалбоподателя до степен, че това да е основание за отмяна на НП. Както в АУАН, така и в НП, обстоятелствата около нарушението са описани конкретно и подробно до степен, че за жалбоподателя не е съществувала неяснота по отношение на извършеното от него административно нарушение. Защитата на обвиненото лице се осъществява срещу фактите, а не срещу правната квалификация, а фактическите обстоятелства около нарушението са описани достатъчно ясно и точно, за да будят съмнение относно извършеното нарушение.

Налице е съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация на деянието, дадена от наказващият орган. В случая виновното поведението на жалбоподателя осъществява състава на административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДВП – управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 61 промила, установена чрез показанията на техническото устройство Алкотест Дрегер 7410+ №ARSM 0115.

Възражението на жалбоподателя, че същата вечер пил малко алкохол и взел едно хапче от предписаните му медикаменти – паратрамол, чийто прием е могъл да се отрази при отчитането на концентрацията на алкохол с дрегера, съдът не приема за основателно. По делото е приложена рецепта от 18.10.2013 г., от която е видно, че на жалбоподателя е изписан паратрамол. В съдебно заседание жалбоподателят е представил медикамента, върху който е констатирано означение, че приемът се осъществява два пъти дневно. Приложена по делото е също така листовката с информация за потребителя, от която е видна информация, необходима за изводите на съда. Първо, отразено е, че лекарството може да доведе до сънливост, която може да се повиши от алкохол, поради което лекарството не следва да се приема с алкохол - на гърба на л.25 от делото. От това ни най-малко не следва, че лекарството се отразява на пробите за алкохол, направени с техническо устройство, каквото е алкотест дрегера. Лекарството предизвиква сънливост, но не означава, че е от естество да повиши нивото на алколните пари в издишвания въздух по начин, по който да намери отражение в резултата. Подобен извод изобщо не почива на отразеното като информация в листовката. Второ, пак в листовката като възможни нежелани нечести реакции е посочено, че е възможно да настъпят промени в кръвните тестове, проверяващи функцията на черния дроб – на гърба на л.24 от делото. По – нататък, на л.25 от делото, втори абзац, е посочено, че в кръвните тестове може да са налице някои отклонения, като нисък брой на кръвните тромбоцити, като нисък брой на кръвните тромбоцити, което може да доведе до кървене на носа или венците или липсата на някои бели кръвни клетки, което може да доведе до инфекции, възпаление на гърлото или повишаване на температурата /треска/. Видно от дадените указания и разяснения с листовката е, че ако изобщо приемът на лекарството може да окаже влияние върху проби, взети от жалбоподателя, то тези проби следва да са кръвни, а такива проба жалбоподателят не е направил въпреки издадения медицински талон. Ето защо възражението на жалбоподателя за недостоверност на пробата, взета с техническо средство алкотест дрегер, следва да се отхвърли като абсолютно неоснователно. Въз основа на информацията за потребитела, обективирана в представената листовка, за съда няма никакво съмнение, че приемът на предписания медикамент не се отразява върху отчитането на алкохолната концентрация при направена проба за алкохол с техническо средство алкотест дрегер.

Съгласно чл. 174, ал.1 от ЗДвП, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. При проверка на НП в частта относно наложените наказания, съдът отчете обстоятелствата, релевантни за степента на отговорност на жалбоподателя – количеството алкохол в кръвта от 0, 61 промила, което макар да не е в минимален размер, е по-близо до него, отколкото до максимално предвиденото от 1, 20 промила, наказуемо по административен ред, както и смекчаващите обстоятелствата, доколкото жалбоподателят е проявил съдействие при проверката и в съдебно заседание за изясняване на обективната истина. Видно е, че наказанията са определени към минимума – глоба в размер на 600 лева при законоустановен минимум от 500 лева, а лишаването от право да управлява МПС – в законоустановения минимум от 6 месеца. В своята цялост санкцията ще способства за изпълнение не само на индивидуалната, но и на генералната превенция, поради което няма основание за изменението й. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед резултата жалбоподателят следва да заплати по сметка на АРС направени по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева за явяването на свидетеля в съдебно заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №604/13 от 25.10.2013 г. на Началника на РУП-Руен, с което на Ш.Ф.Х., с ЕГН **********,***, на основание чл.174, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, както и на основание Наредба № I – 1959 на МВР са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА  Ш.Ф.Х., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на АРС направени по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: