Определение по дело №40507/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 37100
Дата: 16 септември 2024 г. (в сила от 16 септември 2024 г.)
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20241110140507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37100
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110140507 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба подадена от „.“ ЕООД срещу .. „.“ АД като
предявеният с нея иск е допустим, но исковата молба се явява нередовна.
При извършване на проверка за редовност на исковата молба съдът констатира, че
същата не отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото от името на ищеца
не са изложени твърдения за датата и мястото на настъпване на процесното застрахователно
събитие, както и не е обосновал правния си интерес да предяви иск при твърдения, че страна
по застрахователното правоотношение е лизингодателя.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба.
Ищецът е представил към исковата молба, а ответника към отговора на исковата
молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
От ищеца е релевирано искане за задължаване на ответника по чл. 190 ГПК да
представи наличните документи по образуваната преписка по щета № ., в това число и
снимков материал. Съдът констатира, че с отговора на исковата молба ответника е
представил документите по образувана преписка по щета. Предвид това повторното
събиране на същите доказателства не се явява необходимо и искането на ищеца следва да
бъде оставено без уважение.
Следва да бъде уважено и направено от страните искане за допускане на
автотехническа експертиза по поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба
задачи.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни:
изложени твърдения за датата и мястото на настъпване на процесното застрахователно
събитие;
обосновал правния си интерес да предяви иск при твърдения, че страна по
застрахователното правоотношение е лизингодателя (твърдения по чл.384 КЗ).
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г.
от 09.40 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба и от ответника към отговора
на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 от ГПК за
задължаване на ответната страна да представи цялата преписка по щета с № . (..), в това
число и снимков материал.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба въпроси, при депозит в общ
размер на 400 лева, от които 350 лева, вносими от ищеца и 50 лева, вносими от ответника,
в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, като УКАЗВА на страните, че
в същия срок следва да представят доказателства пред съда за заплащане на определения
депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., адрес: гр. С., С.., тел. ., специалност: транспортна
техника и технологии; оценител на МПС.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу .. „.“ АД с правно основание чл. 405 от
КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 8 582.64 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по
полуремарке „.“ с рег.№ ., застраховано по имуществена застраховка „К.“, сключена между
лизингодателя „.“ ЕООД и ответника, във връзка с настъпило застрахователно събитие,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
03.07.2024г. до окончателното и заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е лизингополучател по договор за финансов
лизинг, сключен с лизингодател „.“ ЕООД за полуремарке „.“ с рег.№ .. Сочи се, че
лизингодателят е сключил с ответното дружество застраховка „К.“, по силата на която е
2
застрахована лизинговата вещ, като в срока на действие на застрахователния договор
29.08.2023г-28.08.2028г е настъпило застрахователно събитие при възложен от трето за
спора лице превоз на товари. Поддържа се, че вредите по процесното полуремарке са
причинени в следствие на внезапно спиране в опит на шофьора на композицията
тежкотоварен автомобил да избегне настъпване на ПТП. Така причинените имуществени
вреди по застрахованата вещ са били отстранени от ищеца, като полуремаркето е било
ремонтирано, а за извършените ремонтни дейности е заплатена сума в размер на 8 582.64
лева, за която сума е била издадена фактура от сервиз и същата била заплатена надлежно.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът твърди, че е депозирал
уведомление за щета при ответното дружество и била образувана преписка по щета с № .
(..), но след разглеждането на претенцията застрахователното дружество отказало изплащане
на застрахователно обезщетение с аргумент, че е причинените вреди са от превозвания
товар. С оглед изложеното се моли искът да бъде уважен, а в полза на ищеца да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по
основание и размер. Изтъква, че от представените писмени доказателства не може да се
установи механизма на настъпване на ПТП, участниците в него, както и къде и кога е
осъществено. Поддържа, че не се установява настъпилите увреждания по застрахованата
вещ да представляват покрит застрахователен риск. Релевирано е възражение за наличие на
хипотеза на изключен застрахователен риск, с твърдението, че водачът на влекача при
настъпване на ПТП не е съобразил скоростта си с условията и състоянието на пътя, поради
което била налице груба небрежност. В отговора на исковата молба ответникът се позовава и
на т.1.1, вр. с т.1.4 от Раздел „.“ подраздел „.“, съгласно която не се дължало заплащане на
застрахователно обезщетение, когато вредите са причинени от превозвания товар. Твърди се
и, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Ето защо се моли искът да бъде
отхвърлен и в полза на дружеството да се присъдят сторените разноски.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 KЗ в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение за процесното
полуремарке; че е легитимиран да получи застрахователното обезщетение като собственик
или лизингополучател на увредената вещ; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени
указания, че не сочи доказателства за настъпването на процесното застрахователно събитие
– за времето на настъпване, за мястото и за механизма на настъпване на увреждането.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и че е
била налице груба небрежност и условията на соченото в т.1.1, вр. с т.1.4 от Раздел „.“
подраздел „.“ за изключване на отговорността.
На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът намира, че на ответника следва да се укаже, че не
сочи доказателства за осъществяване на застрахователното събитие при груба небрежност,
3
проявена от водача на превозното средство, към което е прикрепено полуремеркето.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че
между „.“ ЕООД и ответното дружество е сключен договор за имуществена застраховка „К.“
валидна в периода от 29.08.2023 до 28.08.2028г за полуремарке „.“ с рег.№ . и че ищецът е
лизингополучател по договор за лизинг, сключен с „.“ ЕООД за увреденото полуремарке.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4