№ 51
гр. София , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002401 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 985 от 13.07.2020 г. по т.д. № 1707/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 6 състав е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание
чл. 405 от КЗ, предявен от Р. М. Х. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „ЕР
4 - 81 - Р. Х. - Р. М. Х.“ ООД - с. ***, община ***, област Кърджали срещу „Уника“ АД - гр.
София за сумата 131 224.95 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо
по застрахователен договор, сключен с полица № 18074530003/ 25.06.2018 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Р. М. Х. - едноличен търговец, извършващ
дейност с фирмата „ЕР 4 - 81 - Р. Х. - Р. М. Х.“ ООД - с. ***, община ***, област Кърджали,
в която се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което са изложени
следните съображения.
Съдът правилно отхвърлил второстепенните защитни тези на ответника, но основал
решението си само върху обстоятелството, че
договорът е влязъл в сила едва след плащането и на втората вноска на премията. В
злоупотреба с действителната воля на страните било записано, че полицата е в полза на
1
трето лице, но това не било така и имало много преюдициални обстоятелства,
предшестващи подписването й, които съдът въобще не коментирал.
В споразумението между ДФ „Земеделие“ и застрахователя имало клаузи, дерогиращи
много текстове от общите условия, които имали характера на специални условия и ако
имало конфликт между тях, приложими били клаузите на споразумението. Там не било
записано, че договорът влиза в сила след плащането на цялата премия., затова била
приложима втората хипотеза на чл. 351, ал. 3 от КЗ. Освен това застрахователят приел
плащането на втората вноска, осчетоводил я и нямал намерение да я връща, въпреки
твърдението му, че договорът не е в сила.
Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което иска
да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по въззивната жалба „Уника“ АД - гр. София в писмения отговор я оспорва като
неоснователна по следните съображения.
В договора премията била определена като една обща сума, поделена в процентно
съотношение между застрахования по полицата и ДФ „Земеделие“, съгласно програмата за
съфинансиране на земеделски производители. Към деня на настъпването на
застрахователното събитие премията не е била платена изцяло. Общото правило, че
застрахователното покритие започва след плащане, можело да бъде дерогирано само с
изрична договореност между страните, каквато в случая не била налице.
Премията не била разсрочена на вноски, а в полицата било посочено нейното разпределение
между страните с оглед яснота на задълженията им. Споразумението между застрахователя
и фонда имало за цел да даде общата рамка на правоотношенията помежду им, но с него не
се изменял начина на влизане в сила на застрахователното покритие.
Молбата е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
2
- 3 -
В исковата молба ищецът Р. М. Х. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „ЕР
4 - 81 - Р. Х. - Р. М. Х.“ ООД - с. ***, община ***, област Кърджали твърдял, че на
25.06.2018 г. сключил с „Уника“ АД - гр. София застрахователен договор, с който
застраховал 4 парцела с тютюн с обща площ от 664.9 дка при обща застрахователна сума
332 450 лева и застрахователна премия 19 947 лева.
На 26.06.2018 г. платил определената вноска от премията в размер на 7 338.39 лева, а на
30.07.2018 г. сключил договор с ДФ „Земеделие“.
В периода 26 - 29.06.2018 г. в района на гр. Първомай паднали повсеместни валежи от дъжд
със значителни количества, които увредили посевите. Събитието било покрит риск по
застрахователния договор. Представител на ответника направил оглед на щетите, като
определил размера им на 59.58 % на стойност 131 224.95 лева.
С писмо от 13.09.2018 г. ответникът отказал да плати обезщетение, като аргументирал
отказа с невнасянето от ДФ „Земеделие“ на неговата част от дължимата премия преди деня
на настъпване на събитието. Фондът извършил плащане на 14.08.2018 г., което било прието
и осчетоводено от ответника. Преговорите не довели до плащане и с друго писмо от
11.01.2019 г ответникът потвърдил своя отказ.
Молбата към съда била ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 25 001 лева,
представляваща част от дължимото обезщетение в размер на 25 001 лева, ведно с лихвата и
разноските по делото.
С определение от 18.02.2020 г. цената на исковата претенция била увеличена до размер на
131 224.95 лева.
В писмения отговор ответника „Уника“ АД - гр. София оспорил иска като неоснователен,
изтъквайки че нямало валидно застрахователно правоотношение, тъй като полицата влизала
в сила от 24 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по
банковата сметка на застрахователя, а припадащата се на ДФ „Земеделие“ част от премията-
12 965.55 лева била платена на 14.08.2019 г. Събитието, което според ищеца представлявало
покрит риск, настъпило в периода 26 - 29.06.2018 г., към който момент застрахователния
договор не бил влязъл в сила. Освен това полицата е била сключена в полза на трето лице -
ДФ „Земеделие“, и именно то, а не ищеца било легитимирано да иска обезщетение. Оспорен
бил и размера на претендираната сума, тъй като нямало писмени доказателства,
установяващи стойността на увредения тютюн - посочената в протокола сума била
изчислена на база увредения процент продукция спрямо застрахователната сума, а това
3
противоречало на принципа за
реална обезвреда, съгласно който обезщетението следва да е равно на размера на вредата
към деня на събитието.
Молбата към съда била исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
С определение от 25.11.2019 г. Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София е конституиран като
трето лице - помагач на ищеца.
В писмено становище от 3.12.2019 г. фондът изложил съображения в подкрепа на
основателността на исковата претенция.
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
В споразумение от 10.04.2018 г. Държавен фонд „Земеделие“ и „Уника“ АД уговорили
условията, при които ще се прилага схемата за държавна помощ „Помощ съфинансиране на
застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Помощта се
предоставяла под формата на заплащане на застрахователни премии на земеделски стопани,
отглеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн при застраховане на
земеделска продукция срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития,
които могат да бъдат приравнени на природни бедствия: слана, заледяване, градушка, силен
или проливен дъжд, тежка суша, буря и други неблагоприятни събития.
Фондът поел задължението да превежда до 65% от застрахователната премия по банковата
сметка на застрахователя в срок до 10 дни след подписване на договор със застрахования
земеделски стопанин.
В застрахователна полица № 18074530003 от 25.06.2018 г. на „Уника“ АД са посочени като
застраховани лица Р. М. Х. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „ЕР 4 - 81 -
Р. Х. - Р. М. Х.“ ООД и ДФ „Земеделие“ - кредитодател ; застрахован предмет 664.90 дка
тютюн, съгласно приложените Общи условия на застрахователя за застраховка на
земеделски култури от 4.11.2010 г. и клауза „Тютюн“ от 4.11.2010 г.; срок на застраховката
от 24:00 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банковата
сметка на застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата ;
застрахователна сума 332 450 лева ; покрити рискове : градушка, буря, проливен дъжд,
пожар на корен, наводнение и киша, съгласно клаузата.
4
В специалните условия е посочено, че застрахователната полица е издадена в полза на
Държавен фонд „Земеделие“ по схема за държавна помощ за съфинансиране на
застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, съгласно
удостоверение УИН 09/ 524113/
- 5 -
0141249 ; застрахованите масиви са : в землището на с. ***, община Първомай - парцел
№23385-1053-4-3 от 17.18 ха , парцел № 23385-174-1-1 от 19.96 ха, парцел № 23385-173-1-2
от 28.38 ха ; в землището на с.***, община Първомай - парцел № 06745-717- 3-1 от 0.97 ха.
При посочената застрахователна сума и приложена застрахователна тарифа 6 % размера на
премията е 19 947 лева, която следва да бъде заплатена по банков път, както следва: от
застрахования - 35%, която заедно с целия дължим данък съгласно ЗДЗП е 7 380.39 лева и от
ДФ „Земеделие“ - 65 %, която е 12 965.55 лева, в срок до 10 дни от подписването на договор
между ДФ „Земеделие“ и земеделския производител.
С преводно нареждане от 26.06.2018 г. ищецът превел по сметката на ответника сумата
7 380.39 лева.
В констативен протокол от 6.07.2018 г., съставен от представител на застрахователя в
присъствието на ищеца, са отразени резултатите от оглед и предварителна оценка на
застраховани земеделски култури, увредени от проливен дъжд и буря - събитие, настъпило
на 28 - 29.06.2018 г. в с. *** и с. ***.
В писмо с изх.№ ОД-03-302-1 от 11.07.2018 г. на НИМХ, филиал Пловдив е отразено, че в
периода 26.06.2018 г. - 29.06.2018 г. в района на гр. Първомай, в землището на с.*** и с. ***,
под влияние на преминаващ дълбок средиземноморски циклон, са паднали повсеместни
валежи от дъжд, на места интензивни, със значителни количества. По данни на станция,
представителна за района на гр.Първомай, измереното количество валеж е 118.1 л./ кв. м.
В констативен протокол от 17.07.2018 г. по щета № 18530740002 е отразено, че вследствие
проливен дъжд в периода 26 - 29.06.2018 г. има загинали растения, увредени растения,
проявена асфикция и загниване на кореновата система на тютюн в землището на с. *** и е
изчислено обезщетение в размер на 131 224.95 лева.
С договор № 09/524113/01712 от 30.07.2018 г. за предоставяне на държавна помощ по
схемата „Помощ съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на
селскостопанска продукция“ ДФ „Земеделие“ приел да подпомогне ищеца, като земеделски
стопанин, с предоставянето на държавна помощ в размер на 12 965.55 лева за
5
застраховането на 66.49 ха тютюн.
С платежно нареждане от 14.08.2018 г. ДФ „Земеделие“ превел по сметката на ответника
сумата12 965.55 лева.
С писмо изх. № 3522/ 13.09.2018 г. ответникът уведомил ищеца, че няма основания за
ангажиране на отговорността му по застрахователната
полица, тъй като застрахователното събитие е настъпило преди деня на действието на
договора - 14.08.2018 г., когато била платена вноската, дължима от ДФ „Земеделие“.
В съдебното заседание на 18.02.2020 г. е прието заключението на агрономическа експертиза,
изготвена от вещото лице С. П., според което увредената площ с едролистен тютюн от
сортова група „Вирджиния“, унищожен на 100 %, е 49.2311 ха. Според данни на
Националния статистически институт средния добив от този сорт тютюн за периода 2014 -
2018 г. е 163.5 кг/ дка. Според данни от Министерството на земеделието, храните и горите
средната изкупна цена на тютюна от този сорт за 2018 г. е 3.70 лева/ кг. При цена на
унищожената продукция 611.61 лева/ дка общия размер на унищожения тютюн е 301 102.33
лева.
В съдебното заседание на 30.06.2020 г. е прието заключението на агрономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Г. Л.. При съобразяване на уговорения в т.6 на приложимата само
заедно с общите условия за застраховката на земеделски култури клауза „Тютюн“ начин на
изчисляване на размера на застрахователното обезщетение, както и на данните в
констативния протокол от 17.07.2018 г., които сочат че са били унищожени 59.58 % от
реколтата, експертът потвърдил като коректно изчислена стойността на обезщетението в
цитирания протокол - 131 224.95 лева.
При тези факти правните изводи са следните.
Основателността на претенцията, заявена на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, е обусловена от
доказването при условията на пълно и главно доказване от ищеца на наличието на всеки
един от отделните елементи, включени във фактическия състав на правната норма :
съществуването на валиден договор за застраховка на право, което за застрахования е
оценимо в пари ; настъпването в срока на действие на договора на събитие, което
представлява покрит от застрахователя риск ; действително претърпени от застрахования
вреди към деня на настъпване на събитието.
В конкретния случай няма спор относно наличието на първата от изброените предпоставки
за възникване на отговорността на застрахователя. Страните са били обвързани в
6
правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен застрахователен договор, с
който е била застрахована реколтата от тютюн, засята на посочените в договора площи, при
общите условия на застрахователя за застраховане на земеделски култури и приложимата
заедно с тях „Клауза тютюн“.
Същината на спора, пренесен и пред настоящата инстанция, е съсредоточена върху
основателността на поддържаното от ответника генерално възражение, че не дължи
заплащането на застрахователно обезщетение, тъй като застрахователното събитие е
настъпило преди
- 7 -
договора да е влязъл в действие.
Разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от КЗ посочва, че период на застрахователното покритие е
периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката. Осигуряването на
застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя
престация, което означава, че възникването на задължението за носене на риска съвпада с
момента на влизане на застрахователния договор в сила. Съгласно ал. 3 ако не е уговорено
друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по
договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията.
В конкретния случай в полицата ясно и недвусмислено е посочено, че общият размер на
дължимата застрахователна премия е 19 947 лева и земеделският производител трябва да
извърши плащане на 35 % от тази цена (7 380.39 лева, заедно с дължимия данък) в деня на
сключването на застраховката, а ДФ „Земеделие“- на 65 % от цената (12 965.55 лева), в срок
до 10 дни от подписването на договор за предоставяне на държавна помощ със земеделския
производител.
Затова не може да има съмнение, че действителната воля на страните е била плащането
на премията да бъде извършено на две вноски на две различни дати, т.е. плащането е било
разсрочено при условията на чл. 368, ал. 1 от КЗ, като падежа на първата вноска е бил
точно определен - деня на сключването на договора, а падежа на втората вноска е бил
уговорен на една бъдеща към деня на подписването на полицата дата и с оглед сбъдването
на конкретно посочено условие - иначе казано падежа е бил обективно определяем.
Несъстоятелно, в контекста на изложеното, е възражението на ответника, на което е основан
и отказа му да плати, че застрахователният договор е влязъл в сила на 14.08.2018 г., когато
второто застраховано лице е платило припадащата му се част от застрахователната премия.
7
В договора няма изрична уговорка, която да обвързва началото на периода на
застрахователното покритие с плащането на цялата премия (което е равнозначно на нейния
пълен размер), по смисъла на чл. 397, ал.1 от КЗ. В полицата клаузата относно срока на
застраховката следва да се тълкува във връзка с уговорения в т.3 на специалните условия
начин на заплащането на премията - не еднократно, а на две разсрочени във времето вноски,
по описания по - горе начин. Затова в конкретния случай застрахователното покритие
започва след заплащането на първата вноска по застрахователната премия.
Следователно, при така изразената обща воля и съобразно уговорката в т.11 от общите
условия на застрахователя, застрахователният
договор е влязъл в сила в 24:00 часа на 26.06.2018 г., когато първото застраховано лице е
платило припадащата му се част от застрахователната премия и е бил в действие до „края на
обичайното време за прибиране на реколтата“, но не по - късно от 20.11.2018 г.
Плащането на дължимата от второто застраховано лице втора вноска на премията е
станало на 14.08.2018 г. Макар и извършено пет дни след датата на уговорения падеж,
изпълнението на задължението следва да се приеме за навременно, веднъж защото забавата
е твърде незначителна, а и защото по делото няма данни застрахователят да е отправил до
застрахования писмено уведомление по чл. 368, ал. 3 от КЗ за това, че възнамерява да
упражни някое от правата си по ал. 2 на същата разпоредба. Приемането без възражения на
платената втора част от премията и осчетоводяването й от ответника е сигурен знак, че той е
възприел плащането като надлежно извършено, а това означава, че престацията на
насрещната страна по договора е била изпълнена в съответствие с уговорките в договора и
съгласно изискванията на чл. 63 от ЗЗД.
По отношение на наличието на третата от изброените предпоставки - действително
претърпени от застрахования вреди към деня на настъпване на събитието съдът съобрази
следното.
Ответникът не оспорва настъпването на застрахователно събитие, което съставлява покрит
риск съгласно уговорките в полицата - проливен дъжд с измерено количество валеж 118.1
л./ кв. м. в периода 26 - 29.06.2018 г. в района на гр. Първомай, в землището на с.*** и с. ***
- факт, установен с изявлението в писмото от 11.07.2018 г. на НИМХ, филиал Пловдив.
Не оспорва и това, че застрахователното събитие е в пряка причинна връзка с претърпените
от застрахования земеделски производител вреди, изразяващи се в погиването на значителна
част от земеделската продукция. Признание на този факт са както констатациите в
съставените от представител на застрахователя в присъствието на застрахования
8
констативни протоколи от 6.07.2018 г. и от 17.07.2018 г. за „загинали растения, увредени
растения, проявена асфикция и загниване на кореновата система на тютюн в землището на с.
***“, така и образуването на щета по искането на застрахования.
Възражението, че размера на вредите е недоказан, тъй като посочената в огледния протокол
сума е провизорна, т.е. предварителна, неокончателна, се опровергава от заключението на
агрономическата експертиза, изготвено от вещото лице Г. Л..
Експертът обосновано е посочил, че размера на застрахователното обезщетение при
частични щети е равен на процент от част от
- 9 -
застрахованата сума на декар, съответстващ на процента на щетите от застрахователни
събития, се определя в зависимост от сорта и поредността на беритбените ръце (таблицата в
т.6 на „Клауза Тютюн). За конкретния случай тази поредност е : първа майка (ръка) - 25 % и
втора майка (ръка) - 35 %. Застрахователната сума е 500 лева за един декар и при обща
увредена площ 440.5 дка общия размер на застрахователното обезщетение е 220 250 лева.
При установената в констативния протокол от 17.07.2018 г. окончателна оценка на щета от
декар 59.58 % експертът е посочил, че цената 131 224.95 лева е била коректно изчислена.
Процесуалният представител на ответника не е оспорил този извод, нито е представил
доказателства, които да го опровергават, поради което настоящият състав приема, че
паричното измерение на действително претърпените от застрахования вреди към деня на
настъпване на събитието, е сумата 131 224.95 лева.
По оспорената материална легитимация на ищеца съдът приема следното.
В т.1 от специалните условия е посочено, че застрахователната полица е издадена в полза на
ДФ „Земеделие“ по схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии
при застраховане на селскостопанска продукция чрез предоставяне на субсидия,
представляваща 65 % от застрахователната премия по сключената застрахователна полица.
Въпреки че този текст е пределно ясен, настоящият състав приема, че за конкретния случай
конституирания като трето лице помагач на ищеца ДФ „Земеделие“ не е активно
легитимираната страна по иска, в хипотезата на чл. 398 от КЗ. При липсата на изрично
отправено изявление към застрахователя, че не желае да се ползва от правата по договора,
включително и да получи плащане на застрахователно обезщетение, а отстъпва това право
на застраховащия, такава воля се разкрива от представените по делото писмени
9
доказателства.
Посочването в полицата на фонда като застраховано лице произтича от задълженията, поети
от страните в споразумението от 10.04.2018 г. Във връзка с прилагането на схемата за
държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на
селскостопанска продукция застрахователят се задължил : да сключи застрахователен
договор със земеделския стопанин, който е представил удостоверение, че е бил одобрен от
фонда за участие в схемата на помощта с идентифицирани парцели по култури ; да
застрахова рискове, водещи до загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития,
които могат да бъдат приравнени
към природни бедствия и други неблагоприятни климатични събития, при до 65 %
съфинансиране ; да изиска от земеделския стопанин да заплати 35% от размера на
застрахователната премия по банков път ; да представи документ за банковата си сметка ; да
уведомява фонда за настъпили промени по застрахователните полици ; да предоставя
информация и документи, изискани от фонда, с оглед доказване на правомерното
използване на помощта. Уговорената насрещна престация била фондът да преведе до 65 %
от застрахователната премия по банкова сметка на застрахователната компания в срок до 10
дни след подписването на договора с конкретния земеделски производител.
Изрично изразена от фонда воля да се ползва от правата по застрахователната полица
липсва и в договора, сключен с ищеца на 30.07.2018 г., нито пък може да се извлече по пътя
на тълкуването на отделните уговорки в него. Там ясно е посочен неговия предмет -
подпомагане на земеделския стопани, регистриран по реда на Наредба № 3 от 1999 г. с
помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска
продукция с „максимален интензитет на помощта“ 65 % от размера на застрахователната
премия. Ясна е и единствената цел на договора - безвъзмездно финансово подпомагане на
земеделския стопанин при застраховането на отглежданата от него продукция. Затова и
участието на фонда в разходите по заплащането на застрахователната услуга с
предоставянето на безвъзмездна помощ не е свързано и не предполага получаването на
насрещна облага, и по - конкретно евентуално изплащане на застрахователно обезщетение.
Такава воля накрая, няма изразена и в писменото становище, представено в качеството
на трето лице - помагач на ищеца. Всички фактически твърдения и правни аргументи в него
са в подкрепа на тезата, че исковата претенция на ищеца е основателна и доказана и затова
на застрахования се дължи застрахователно обезщетение.
По тези съображения съдът приема, че ищецът е материално легитимираният носител на
вземането за застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка.
10
Крайният извод от изложените съждения е, че искът с правно основание чл. 405 от КЗ е
основателен и доказан.
Поради несъвпадането му с крайните изводи на първостепенния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 405 от КЗ сумата 131 224.95 лева,
представляваща обезщетение, дължимо по договор за застраховка, сключен с полица №
18074530003/ 25.06.2018г., ведно със законната лихва
- 11 -
от деня на завеждането на иска - 27.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
Решението следва да бъде отменено в частта за разноските.
В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в общ размер 8 242.62
лева ( 5 248.62 лева държавна такса, 500 лева депозит за експертиза и 2 500 лева адвокатско
възнаграждение), която сума следва да му бъде присъдена изцяло.
В настоящето производство въззивникът е направил разноски за държавна такса в размер на
2 625 лева, но в съдебното заседание на 4.11.2021 г. процесуалният му представител е заявил
изрично, че не претендира разноски за настоящата инстанция, затова и тази сума не следва
да бъде присъдена.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 985 от 13.07.2020 г. по т.д. № 1707/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 6 състав, с което е отхвърлен като неоснователен
иска с правно основание чл. 405 от КЗ, предявен от Р. М. Х. - едноличен търговец,
извършващ дейност с фирмата „ЕР 4 - 81 - Р. Х. - Р. М. Х.“ ООД - с. ***, община ***, област
Кърджали срещу „Уника“ АД - гр. София за сумата 131 224.95 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с полица №
11
18074530003/ 25.06.2018 г., вместо което ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА „Уника“ АД - гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, с ЕИК ********* да
заплати на Р. М. Х. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „ЕР 4 - 81 - Р.
Х. - Р. М. Х.“ - с. ***, община ***, област Кърджали, с ЕГН ********** на основание чл.
405 от КЗ сумата 131 224.95 (сто тридесет и една хиляди двеста двадесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение, дължимо по договор за
застраховка, сключен с полица № 18074530003/ 25.06.2018 г., ведно със законната лихва
от деня на завеждането на иска - 27.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА „Уника“ АД - гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, с ЕИК ********* да
заплати на Р. М. Х. - едноличен търговец, извършващ дейност с фирмата „ЕР 4 - 81 - Р.
Х. - Р. М. Х.“ - с. ***, община ***, област Кърджали, с ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 8 242.62 (осем хиляди двеста четиридесет и два лева и
шестдесет и две стотинки) лева, представляваща разноски, направени в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13