Решение по дело №1566/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260173
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Христина Христова Ангелова
Дело: 20201720201566
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

30.11.2020 год.

 

Номер  260173    /   30.11. година   2020                 гр.Перник

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пернишки Районен съд                                            05 наказателен състав

На     30   ноември                                                                           година 2020

В  публично заседание в следния състав :

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христина А.

                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар :    Роза Ризова

Прокурор :  София Димитрова

                   Като разгледа докладваното от съдията  частно наказателно дело № 01566 по описа на съда за 2020 година ,за да се произнесе взе предвид следното :

                  Производството е по реда на чл.155 ал.1  от Закона за здравето. Същото е образувано по внесено  искане от Районна прокуратура-гр.Перник за задължителното настаняване и  лечение на П.С.Т..

                  Представителят на прокуратурата  поддържа искането, тъй като от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства по разбиране на прокурора се установява наличието на предпоставките  по чл.155 вр. с чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето.Прокурорът се позовава приоритетно на изготвената,приета и приложена като доказателство по делото съдебно-психиатрична експертиза. Предлага   П.С.Т. да бъде настанен на лечение по принудителен ред в   МБАЛ „Р.А.“*** в стационарна форма  за срок от два месеца,съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза.Прокурорът предлага за лице,което да изразява информирано съгласие за лечението на Т. да бъде определена неговата леля В.В.М. като лице от кръга на близките му.

                     Защитникът на   Т. адв.З. *** по изложените в съдебното заседание съображения поддържа становището на представителя на прокуратурата и намира,че    Т. следва да бъде настанен на лечение по принудителен ред,съгласно заключението на назначената и изготвена съдебно–психиатрична експертиза и след разпит на вещото лице в МБАЛ „Р.А.“*** „Психиатрично отделение“ за срок от два месеца.Адв.З.  намира,че настаняването на Т. на лечение в посоченото лечебно заведение и за посочения срок в пълен обем би изпълнило целите на производството по задължително настаняване и лечение и би било в интерес на опазване здравето и живота на освидетелствания и на лицата  от кръга на близките му.

                 Лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска   П.С.Т. в съдебно заседание заявява,че е здрав и че не се налага да бъде настаняван на каквото и да било лечение.

               Изслушан последен   заявява,че желая незабавно да бъде освободен от „Психиатрично отделение“ на МБАЛ „Р.А.“***.

                Пернишкият районен съд ,след като се запозна с материалите по делото  по реда на чл.14 и чл.18 от НПК  и изслуша изявленията на страните,намира за установено следното:

               Лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска  П.С.Т. е роден  на  *** ***.Българин е.Има българско гражданство.Има висше образование.Към момента е  безработен.Не е женен.Не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер.

               От фактическа страна:

               П.С.Т. живее сам на посочения адрес.Родителите му са починали.Няма братя и сестри.Към момента е безработен.От месец март на 2020 година на фона на началото  на пандемията се самоизолирал.Отказвал да контактува с хора.Не се обаждал на позвънявания.Спрял да се храни.Отслабнал значително.В съдебно заседание в хода на неговото изслушване твърди,че живее само на вода и е на „специален режим от КГБ“.Твърди също,че преди няколко месеца е отрязал краката на човек,който имал за цел да взривява хора.Излага мотиви,че домът му е непрекъснато посещаван от хора, които го нападат и с които му се налага да влиза във физически съприкосновения.Неговата леля,сестра на майка му св.В.В.М. *** в опит да осъществи контакт с Т. установила промяна в психическото му състояние.Опитите й да разговаря с него  във връзка с проблема били абсолютно неуспешни.Същият категорично отричал  наличие на такъв.Проявявал липса на съзнание за болест и адекватно отношение към здравословния си проблем.

             По доказателствата:

            Горната фактическа обстановка съдът прие за установена , като  доби непосредствено впечатление от  състоянието на освидетелствания  ,чрез поведението   му в съдебната зала,показанията на разпитаната по делото в качеството на свидетел  В. Валентинова М. ,заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза и събраните и приложени в хода на последното писмени доказателства.

             В хода на съдебното следствие Т. акцентира основно върху тезата,че  от момента в който е отрязъл с резачка краката и извадил очите на човек,който:“иска да взривява хора“ се е самоизолирал.Твърди,че е на специален хранителен режим,определен му от КГБ.Излага също  твърдения,че  в дома му непрекъснато идват хора,които   го нападат и с които той трябва да влиза в единоборство.Излага подозрения,че в храната му се слага отрова.Заявява:“Аз му извадих очите и трябва да бъда възнаграден за това.“Проявява пълна безкритичност към състоянието си.Не намира наличие на проблем от психиатричен характер.

            Разпитана в качеството на свидетел   В.В.М.,след като е била предупредена за наказателната отговорност,която би понесла в случай на лъжесвидетелстване  дава подробни и логически издържани показания относно установената от нея промяна в поведението на Т.,който като свой племенник познава добре.Към настоящия момент св.М. е единствения близък човек на Т..Установявайки промяна в  поведението му същата незабавно направила опит за разговори с него и готовност за помощ и съдействие.От негова страна обаче срещнала категоричен отказ за извършване на каквито и да било действия за справяне с проблема.Съдът кредитира показанията на св.М..

          При извършеното освидетелствуване медицинския  експерт  д-р Д.А. е дала писмено заключение,потвърдено в съдебно заседание.Според същото Т. страда от психично заболяване:“Остър шизофренен епизод.Параноидно–халюцинаторен синдром.Социална дезадаптация.“Според вещото лице  проявите на Т. изискват болнично лечение.Поведението му е болестно мотивирано ,застрашава приоритетно собствения му живот и здраве и е възможно да създаде опасност и за околните.Лекарят-психиатър е категоричен ,че Т. следва да бъде лекуван по принудителен ред, което следва да се осъществи в МБАЛ „Р.А.“*** „Психиатрично отделение“ в „стационарна форма“.Срокът за лечението на Т. според вещото лице следва да бъде два месеца.,от които един месец в „стационарна фирма“ и един месец форма „дневен стационар“. Вещото лице намира,че Т. не е в състояние към настоящия момент да дава информирано съгласие за лечението си,поради което за същото следва да бъде назначено лице от кръга на неговите близки,единствения такъв неговата леля В.В.М..

            Предвид така установеното от фактическа страна,от правна страна,след запознаване с материалите по делото,съдът намира, че по отношение на Т. е необходимо  провеждането на лечение по принудителен ред  за срок от   2   месеца  в  предложената от вещото лице форма.Лечението следва да се провежда в МБАЛ „Р.А.“*** „психиатрично отделение“.При определянето на формата, мястото и срока за лечение съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 162 ал.2 от Закона за здравето и се позова на поведението  на освидетелствания в съдебно заседание, проявената безкритичност към състоянието   му , гласните доказателства, събрани посредством разпит на св.М. и на заключението на вещото лице,което кореспондира с целия събран доказателствен материал.Вземайки решението си съдът се съобрази и с установения в хода на производството по делото риск от автоагресивни и агресивни прояви от страна на Т. в случай на нелекуване по адекватен начин на  неговото заболяване.

 

            Съдът намира,че предвид  обстоятелството,че Т.  не е в състояние към настоящия момент да дава информирано съгласие за лечението си е необходимо да бъде назначено за лице,което да дава информирано съгласие за неговото лечение леля му В.В.М.,която се явява единствения негов близък.

 

            С оглед на изложеното  на осн. чл.162 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето съдът :

 

                                                     Р   Е   Ш   И  :

 

НАСТАНЯВА  П.С.Т. –роден на *** *** ,българин,с българско гражданство,жив. ***,с ЕГН:**********, неженен,неосъждан на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО лечение, което да се проведе в „стационарна форма” в “Психиатрично отделение“ към МБАЛ „Рахила А.“***, за срок от  два месеца.

 

На основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на освидетелствания  неговата леля В.В.М. ЕГН:********** ***

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от заинтересованите страни  пред Пернишки Окръжен съд в седемдневен срок, считано от днес.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: