Р Е Ш Е Н И Е № . . . . . .
17. ІІІ. 2016 година, Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на втори
февруари, две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:
Д.Т.
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №614 по описа за 2015 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
установителен иск за
съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение,
с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (обективно
съединени иск на застраховател срещу застрахован, който при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма и пътнотранспортното произшествие е възникнало в
резултат на това, за платеното от застрахователя обезщетение, и иск за
обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение
на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 274,
ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите), разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ
на Гражданския процесуален кодекс.
С
исковата си молба ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ОЛИМПИК ЛИМИТЕД“, регистрирана в търговския и фирмен регистър на Република
Кипър под №НЕ71103, със седалище и адрес на управление в Република Кипър, в гр.
Никозия, на ул. „************“ №2, сграда Ирис, етаж ІІ, представлявана от
членовете на Съвета на директорите А. Т. С., З.А. и С.Е., чрез „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ ЕИК200737120, със седалище и адрес на
управление в гр. София на бул. „Гоце Делчев“ №142-142а,
представлявано от управителя на клона В.Г.М. и с пълномощник юрисконсултът М.П.Д., твърди, че на 14. VІІІ. 2013
година ответникът И.Ф.И. ЕГН**********,***,
при управление на лек автомобил след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата 02.16‰) виновно причинил пътно-транспортно
произшествие, при което пострадал лек автомобил, собственост на „Профи Ауто РА” ЕООД ЕИК202485910, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив в жилищен квартал Тракия, блок ***, вход ***********. Ищцовото
дружество твърди, че Застрахователно дружество „Евроинс“
АД е изплатило на пострадалия сумата от 2 344.54 лева застрахователно
обезщетение, след което на основание чл. 213, ал. 1 от отменения Кодекс за
застраховането е встъпило в правата на увреденото
лице до размера на платеното срещу ищеца, с когото ответникът в настоящото
производство имал сключена „Застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Ищецът изплатил сумата на
застрахователя на пострадалия от пътно-транспортното произшествие.
Ищецът поддържа, че има право
да получи от ответника платената на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД сума на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от
отменения Кодекс за застраховането, тъй като ответникът е причинил
пътно-транспортното произшествие след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата.
В исковата молба се твърди
още, че въпреки изпратените регресни покани до ответника, същият не е
възстановил платеното от ищеца на застрахователя на пострадалия. Във връзка с
вземането си ищецът инициирал заповедно производство. Ответникът представил
възражение в срок.
Искането е да бъде установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 2 344.54
лева главница, 25.00 лева ликвидационни разноски и мораторна лихва за времето
от 18. VІІ. 2014 година до 25. І. 2015 година в размер на 125.42 лева, ведно
със законната лихва от датата на постъпването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда на 25. V. 2015 година до окончателното изплащане
на сумата.
Претендира разноски за
заповедното и исковото производство.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че не е сключвал
Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ищеца, а със
„Застрахователна компания Олимпик – клон България“.
От представеното от ищеца платежно нареждане не се установявало кой точно е
извършил плащането, защото било записано единствено „Застрахователна компания Олимпик“. На ищеца не било съобщавано за сключен между
застрахователя му и ищеца договор за цесия. Не били представени и
доказателства, че пътнотранспортното произшествие е извършено от ответника след
употреба на алкохол – в представения от ищеца протокол не се съдържали данни за
това.
След преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Застрахователна полица №28113001997697 за застраховка „Задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между ищцовото
застрахователно дружество и на В.м.м. ЕГН**********, явства, че същата е сключена за срок от 0000
часа на 07. VІІІ. 2013 година до 2400 часа на 06. VІІІ. 2014 година.
Застрахователната полица е представена по делото.
Съгласно представения по делото протокол за пътнотранспортно
произшествие №1420721, съставен на 16. VІІІ. 2013 година от В.М., младши
автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция” на Пловдивската Областна дирекция на
полицията, на 14. VІІІ. 2013 година в 0140 часа в гр. Пловдив на ул******
№25 ответникът управлява лек автомобил марка “Фиат”, модел „Типо”,
ДК№*******, собственост на В.м.м. ЕГН**********,***. При
движение с несъобразена скорост ответникът губи контрол върху моторното
превозно средство, което управлява, и предизвиква пътнотранспортно произшествие,
от което настъпват материални щети за паркиран лек автомобил марка „Мерцедес”
модел „С250ТД“ ДК№*******, собственост на „Профи Ауто
РА” ЕООД ЕИК202485910, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив в
жилищен квартал Тракия, блок ***, вход ***********. При съставянето на
протокола ответникът представя талон за сключена застраховка “Гражданска
отговорност” с „Олимпик“ полица №28113001997697,
валидна от 07. VІІІ. 2013 година до 06. VІІІ. 2013 година. За автомобила, на
който са нанесени материални щети е представена полица за застраховка
№20113001568689 с „Интерамерикан“, валидна от 12. VІ.
2013 година до 11. VІ. 2014 година. Пак според протокол за пътнотранспортно
произшествие №1420721 от 16. VІІІ. 2013 година, ответникът е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 01.20‰, като му е
издаден талон за кръвна проба.
На 11. Х. 2015 година А.П., младши автоконтрольор при
Сектор „Пътна полиция” на Пловдивската Областна дирекция на полицията, съставя
в присъствието на свидетелите К.П.П. ЕГН**********,***,
и В.Й.К. ЕГН**********,***, приложен по делото акт за
установяване на административно нарушение №16154 на ответника в настоящото
производство за това, че на 11. Х. 2010 година в 1630 часа в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. ******** и ул. ******** управлявайки лек
автомобил марка “Опел”, модел „Вектра”, ДК№РА9799АА,
собственост на К. Г. П. ЕГН**********,***, предприема М.ра
преминаване в съседна пътна лента и така отнема предимството на движещия се в
лентата си лек автомобил марка „Мерцедес” ДК№**** и го удря, като в следствие
на удара настъпва пътнотранспортно произшествие с материални щети и по двата
автомобила и за това, че управляваният от него автомобил не е преминал годишен
технически преглед – нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 147 от Закона за движение
по пътищата.
На 05. VІ. 2014 година в Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ постъпва представено по делото
писмо с входящ №ЗК1970 от „Застрахователно дружество Евроинс“
АД ЕИК121265113 със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. ************
№43, представлявано от изпълнителния директор А.П. в качеството му на
пълномощник на „Интерамерикан България“ ЗЕАД
ЕИК121744900, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул.
„Александър Стамболийски“ №55, етаж VІІ, офис ХІІ, представлявано от
изпълнителния директор Д.В.Ф.Ж.Б.. С писмото „Застрахователно дружество Евроинс“ АД уведомява за сключен с „Интерамерикан
България“ ЗЕАД договор за цесия, по силата на който последното дружество му
прехвърля всички свои вземания към Застрахователна компания „Олимпик – клон България“. Същото уведомление следва да се
счита и за регресна покана във връзка с пътнотранспортно произшествие от 14.
VІІІ. 2013 година.
На 28. VІІ. 2015 година в
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ постъпва приложено
по делото писмо от Пловдивската Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи. Видно от писмото, за пътнотранспортното произшествие, за
което е съставен приложения по делото протокол, е съставен и акт за
установяване на административно нарушение №Т151293 от 14. VІІІ. 2013 година и е
изготвено Наказателно постановление №9174 от 2013 година. Според писмото
ответникът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта от 02.16‰, за което е образувано и наказателно производство.
Административно-наказателната преписка е приложена по делото. Видно от
придружителното писмо към нея с регистрационен №103000-36308, екземпляр №2 от
25. ХІ. 2015 година, наказателното постановление е връчено, не е обжалвано и е
влязло в сила.
Във връзка с писмото е
съставен представен по делото ликвидационен акт щета „Гражданска
отговорност“ регрес №1420001102000278/75926 за сумата от 2 344.54 лева.
Сумата е изплатена на новия кредитор по договора на за цесия „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД.
За това плащане ответникът
бил уведомен с покани за доброволно изпълнение, представени по делото.
Въпреки отправените покани ответникът не внесъл исканата сума по посочената от
ищеца банкова сметка.
***. ХІ. 2015 година вещото
лице Д.И.Т. представя в съда заключение, според което ищецът е превел на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД ЕИК121265113 сумата от
2 344.54 лева по ликвидационен акт.
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието
заключение е представено в съда от вещото лице инженер В.Н.М.,***, на 21. І.
2016 година. Видно от заключението, на 14. VІІІ. 2013 година около 0140
часа в гр. Пловдив на ул. ***** около дом №25 са паркирани четири автомобила,
измежду които лек автомобил марка „Мерцедес“, описан в представения по делото
протокол. Ответникът управлява лек
автомобил марка „Фиат“. Губи контрол върху управлението и от дясната преминава
в лявата половина на платното по посока на движението си. Удря лек автомобил
марка „Опел“, който, следвайки директрисата на удара, отскача и удря автомобила
марка „Мерцедес“. Налице е причинно-следствена връзка между установения
механизъм на пътно-транспортното произшествие и вредите по лек автомобил марка
„Мерцедес“. Нанесени са щети на стойност 2 533.66 лева.
С оглед на горното от правна
страна съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съображенията на съда са следните:
На 25. V. 2015 година ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс до Велинградски районен съд. Исканата заповед е
издадена под №186 на 28. V. 2015 година по частно гражданско дело №373 по описа
на Велинградския районен съд за 2015 година. Ответникът прави възражение срещу
разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1
от Гражданския процесуален кодекс. С определение №523 от 17. VІ. 2015 година
съдът разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането
си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско
дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 20. VІІ. 2015 година.
Искът по настоящото дело е подаден на 18. VІІІ. 2015 година, т. е. преди
изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
Към момента на настъпването
на пътнотранспортното произшествие, заплащането на щетата, подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предявяването на иска е
действал отменения Кодекс за застраховането от 2006 година. Тъй като правата и
задълженията на страните по делото са възникнали при действието на отменения
кодекс, съдът съобразява решението си с неговите разпоредби.
Съобразно чл. 213 от отменения Кодекс за застраховането с
плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно
право. По силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от същия кодекс застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма.
В хода на производството по иск с такава квалификация
следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение
между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение
от страна на застрахователя в полза на пострадалия (или както е в настоящия
случай на неговия застраховател), в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. Следва
да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като в
областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване
на противното, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които
обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. Пострадалият има права по
отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия
състав на деликта.
В настоящото производство по безспорен начин се установи,
че ответникът е нарушил правилата за движение, като е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 02.16‰. Съдът не приема
доводите на ответната страна, че това обстоятелство не е безспорно доказано. По
делото е представен протокол за пътнотранспортно произшествие. Ответникът
излага доводи във връзка с датата на протокола, записана в исковата молба, и
датата на настъпване на произшествието. Горните доводи са неоснователни. От
текста на протокола се установява безспорно записаното в него –
пътнотранспортното произшествие е настъпило на 14. VІІІ. 2013 година, а самият
протокол е съставен на 16. VІІІ. 2013 година. Номерът на протокола и датата на
настъпване на произшествието се установяват и от останалите писмени
доказателства по делото. В протокола е изрично отбелязано наличието на алкохол
в кръвта на ответника над допустимото. За горното обстоятелство явстват и
материалите по административно-наказателна преписка, приобщена към
доказателствата по делото. От придружителното писмо се установява безспорно, че
за извършеното нарушение (управление на моторно превозно средство в нетрезво
състояние) на ответника е издадено и влязло в сила наказателно постановление.
Вследствие на нарушението на правилата за движение
ответникът е допуснал пътнотранспортно произшествие на 14. VІІІ. 2013 година. В
резултат на това противоправно поведение е причинил имуществени вреди на
собственика на лек автомобил
марка „Мерцедес“. Вината на ответника се предполага до доказване на
противното – чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по
настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана
необорена. Установи се причинната връзка между деянието и вредите, в това число
и посредством заключението на вещото лице.
Собственикът на автомобила,
на който са нанесени щети, е имал сключена
застраховка. За горното обстоятелство не се спори. То се установява и от
приложено по делото писмено доказателство. Застрахователят му „Интерамерикан“ е обезщетил пострадалия за причинените му от
делинквента вреди. Горното се установява от представените от ищеца писмени
доказателства, като размера на вредите се установява и от експертното
заключение. Следва да се отбележи, че в настоящото производство ответникът не
възразява относно наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и относно заплащането на застрахователно обезщетение от страна
на застрахователя „Интерамерикан“ в полза на
пострадалия. Ответникът прави възражение във връзка с изплатеното от ищеца на
застрахователя на пострадалия обезщетение. Възражението е свързано с
обстоятелството, че в документа, установяващ плащането, не е записано пълното
име на ищеца. Изложените доводи на ответника са несъстоятелни. Плащането
извършено от ищеца на правоприемника на „Интерамерикан“
се установява безспорно от заключението на допуснатата по делото счетоводна
експертиза. Именно във връзка с това плащане ищецът представя и уведомление от „Интерамерикан“ за сключен договор за цесия. Съдът не приема
доводите на ответната страна, че това съобщение не му е известно. Никоя от
страните по договора за не е била длъжна да уведомява ответника за него.
Първоначалният кредитор по договора за цесия е „Интерамерикан“,
новият кредитор е „Евроинс“, а ищецът е длъжник.
Следователно, ответникът не е страна по договора за цесия и не е нужно да бъде
уведомяван за него, за да породи договорът действие. Свързаните с договора за
цесия обстоятелства се излагат от ищеца, за да се обоснове задължението на
ищеца да изплати процесната сума на „Евроинс“, а не
заради задължението на ответника към ищеца.
Съдът намира, че следва да отхвърли направеното от
ответника възражение, че не е причинил виновно пътнотранспортното произшествие.
Съдът намира, че оборването на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите е в тежест на ответника (според посочената разпоредба
във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното). Той обаче не представя никакви доказателства за
твърдението си. Излага само доводи, че няма доказателства да е бил в нетрезво
състояние. Както беше посочено по-горе, доказателства за това обстоятелство се
съдържат не само в представения протокол, но и в преписката, приложена по
делото.
От друга страна ответникът сочи, че противно на
твърденията на ищеца не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с него. Относно обстоятелството дали е била налице валидно
сключена застраховка е налице спор между страните. По изложени по-горе
съображения съдът приема, че такава застраховка е била сключена.
На първо място, страни по застраховката са ищеца и
собственикът на автомобила, управляван от ответника. Още в отговора на исковата
молба ответникът сочи, че не е сключил договор със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК ЛИМИТЕД“, а със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“. Горното възражение е несъстоятелно. Видно от
удостоверение за актуално състояние и пълномощно „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ е клон именно на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК
ЛИМИТЕД“. Горното е посочено и в самата искова молба. Едва в първото по делото
открито съдебно заседание (след изтичане на срока за отговор) ответникът чрез
пълномощника си възразява, че върху представената по делото застрахователна
полица не са положени подписи. На първо място, това възражение е направено след
изтичане на срока за отговор. Според чл. 143, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси ответникът
може да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи
с отговора на исковата молба. Цитираната разпоредба дава на ответника да сочи и
представя нови доказателства, и то само ако не е могъл да извърши това с
отговора на исковата молба. В случая ответникът изобщо не сочи доказателства, а
въвежда съвсем ново възражение. То е от такъв характер, че не е имало пречка да
бъде направено с отговора на исковата молба. Това възражение е и неоснователно.
Самият ответник в отговора на исковата си молба не оспорва, че е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва само, че не е сключена с
ищеца. Номерът на полицата и обстоятелството, че е била валидна се установяват
и от други писмени доказателства по делото – от представения протокол за
пътнотранспортно произшествие.
Водим от изложеното до тук, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от отменения Кодекс за
застраховането и чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че претендираното от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ОЛИМПИК ЛИМИТЕД“, регистрирана в търговския и фирмен регистър на
Република Кипър под №НЕ71103, със седалище и адрес на управление в Република
Кипър, в гр. Никозия, на ул. „************“ №2, сграда Ирис, етаж ІІ,
представлявана от членовете на Съвета на директорите А. Т. С., З.А. и С.Е.,
чрез „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ ЕИК200737120, със
седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „Гоце Делчев“ №142-142а,
представлявано от управителя на клона В.Г.М. и с пълномощник юрисконсултът М.П.Д.,
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс вземане в размер на 2 344.54 лева главница, 25.00 лева
ликвидационни разноски и мораторна лихва за времето от 18. VІІ. 2014 година до
25. І. 2015 година в размер на 125.42 лева, ведно със законната лихва от датата
на постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
25. V. 2015 година до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №186 от 28. V. 2015 година по
частно гражданско дело №373 по описа на Велинградския районен съд за 2015
година против И.Ф.И. ЕГН**********,***,
съществува.
ОСЪЖДА И.Ф.И. ЕГН**********,***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК ЛИМИТЕД“,
регистрирана в търговския и фирмен регистър на Република Кипър под №НЕ71103,
със седалище и адрес на управление в Република Кипър, в гр. Никозия, на ул. „************“
№2, сграда Ирис, етаж ІІ, представлявана от членовете на Съвета на директорите А.
Т. С., З.А. и С.Е., чрез „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ
ЕИК200737120, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „Гоце
Делчев“ №142-142а, представлявано от управителя на клона В.Г.Манев и
с пълномощник юрисконсултът М.П.Д., разноски по исковото производство в
размер на 245,39 лева и разноски по заповедното производство
в размер на 365.85 лева.
На основание чл. 258 от Гражданския
процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия
кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: