МОТИВИ към присъда № 14/18.06.2017г. по НОХД
№ 152/2017год.
по описа на
Районен съд -Раднево
Районна
прокуратура – Р. е внесла обвинителен акт срещу П.В.Д., ЕГН ********** по
обвинение за това, че за периода от
10.06.2014г. до 10.03.2018г. в гр. Р., обл. Старозагорска, след като е бил
осъден с Решение № 87/10.06.2014г. по гр. д. № 58/2014г. по описа на Районен
съд- гр. Р. и със Съдебна спогодба от 20.09.2016г. по гр. д. № 351/2016г. по описа
на Районен съд гр. Р. да издържа свой низходящ- Д.П.В., ЕГН **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски-
за периода 10.06.2014г. до 10.09.2016г. - 27 месечни вноски по 100 лв. или общо
2 700 лв. и за периода от 10.09.2016г. до 10.03.2018г. - 17 месечни вноски
по 150 лв. или общо 2 550 лв. и всичко общо- 44 месечни вноски с обща
стойност 5 250лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Прокурора
поддържа обвинението. В хода на съдебните прения прокурорът изразява мнение, че
са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК от подсъдимия. Моли съдът да признае подсъдимия Д. за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание по вид пробация
Подсъдимия
П.В.Д. се явява лично, като изразява становище, че се признава за виновен, но страда
от заболяване и поради тази причина не може да започне работа и не може да
заплаща дължимата издръжка.
Съдът,
като взе под внимание събраните и приобщени по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимия П.В.Д. е роден на *** *** Загора,
българин, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен,
постоянен адрес ***, неосъждан, ЕГН **********.
От
2004г. до 2014г. подсъдимия Д. и св. И.Д.М. живели на семейни начала. От
съвместното им съжителство имали едно дете- Д.П.В., род. на ***г. След като се
разделили, св. М. през 2014г. завела в Районен съд гр. Р. гражданско дело, за
да бъде определена месечна издръжка на сина им Д., която обвиняемият да
изплаща. С Решение № 87/10.06.2014г. по гр.д. № 58/2014г. на РС- гр. Р. той бил
осъден да плаща месечна издръжка на малолетния си син Д.П.В. чрез майката св. М.
сумата от 100 лв./месечно/. С Определение от 20.09.2016г. по гр. Д. № 351/16г.
на РС гр. Р. било одобрено споразумение въз основа на което, подсъдимия Д. е
следвало да плаща месечна издръжка за сина си Д. в размер на 150 лв. От 2014г.
подсъдимия Д. изплатил само една месечна вноска в размер на 150 лв. Това е
станало на 25.08.2017г. Пострадалата многократно говорила с него да плаща
месечната издръжка за сина им, при което той изразявал съгласието си да го
прави, но казвал, че поради липса на финансови средства, нямал възможност.
Така, в крайна сметка, той дължал на св. М. за издръжка на сина им Д.П.В. за
периода 10.06.2014г. до 10.09.2016г. - 27 месечни вноски по 100 лв.- общо 2700
лв. и за периода от 10.09.2016г. до 10.03.2018г. – 17 месечни вноски по 150 лв.-
общо за периода 2 550 лв. и всичко общо, 44 месечни вноски на стойност
5 250 лв. Приспадат се преведените 150 лв. на 25.08.2017г.
В хода
на разследването не са установени фактически данни за обективни причини, непозволяващи упражняване на трудовите права
на подсъдимия Д. и получаване на парични доходи, съответно препятстващи заплащане
на дължимата на детето издръжка. Въведеният от Семейния кодекс принцип, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, без оглед на
тяхната работоспособност и дали могат да се издържат с имуществото си, задължава
родителят да направи необходимото, за да осигури минималните изисквания за
нормален живот на децата си. В конкретния случай, в пълно отрицание на този
принцип е поведението на подсъдимия Д.-той е привел само една месечна вноска за
издръжка на детето си от 2014г. до настоящия момент.
При така изложената фактическа
обстановка е доказано, че подсъдимия П.В.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК.
От
обективна страна за периода от 10.06.2014г. до 10.03.2018г. в гр. Р.,
обл. Старозагорска, след като е бил осъден с Решение № 87/ 10.06.2014г. по гр.
д. № 58/2014г. по описа на Районен съд- гр. Р. и със Съдебна спогодба от
20.09.2016г. по гр. д. № 351/2016г. по описа на Районен съд гр. Р. да издържа
свой низходящ- Д.П.В., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски- за периода 10.06.2014г. до 10.09.2016г. -
27 месечни вноски по 100 лв. или общо 2 700 лв. и за периода от
10.09.2016г. до 10.03.2018г. - 17 месечни вноски по 150 лв. или общо 2 550
лв. и всичко общо- 44 месечни вноски с обща стойност 5 250лв.
За осъществяване състава на престъплението по
чл.183 от НК е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки - влязло в
сила съдебно решение, по силата на което единият родител е осъден да изплаща
ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и втората предпоставка – тази
издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се
консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в
престъпление, поради особения и специфичен характер на тези отношения и
вниманието, което следва да бъде
отделено на малолетните и
непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за издръжката
им средства след развода / раздялата/ на родителите им. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори - като наличие на
имущество у обвиняемия, възможност за завеждане на изпълнително производство,
наличие или липса на желание за плащане или други подобни. С бездействието си
по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно решение задължение,
съзнателно неплащайки издръжка на своя низходящ, дължима за горепосочения период,
след като е била осъден да го издържа, подсъдимия Д. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Престъплението
по чл.183 НК е типично продължено престъпление. Същото се осъществява с едно
деяние, във форма на бездействие и е трайно и непрекъснато в определен период
от време. Началото на това престъпление е след изтичане на срока, от който
насетне осъдения да заплаща издръжка, е станал нередовен длъжник най-малко за
две месечни вноски.
Престъплението
е довършено в момента, от който нататък дееца изпълни задължението си в цялост
и/или от момента, в който задължението за издръжка бива погасено по предвидени
в закона основания.
От
субективна страна деянието е осъществено при условията на пряк умисъл –
подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимия Д. е имал представа относно факта, че е осъден да
издържа детето си и че не изпълнява това си задължение.
Подсъдимия Д.
признава вината си и потвърждава, че не е плащал пари на св.М. за издръжка на детето
си през инкриминирания период.
Наказателната отговорност следва да се
реализира при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед
немалкия брой дължими вноски и демонстрирана престъпна упоритост. Твърденията
на подсъдимия Д., че страда от психично заболяване и че това е причина да не започва
работа, като по този начин няма средства да заплаща дължимата издръжка не се
установиха и няма доказателства в тази насока. Смекчаващи отговорността обстоятелства няма.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата,
събрани в хода на проведеното съдебно следствие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 4, във вр. ал.1 от НК се свързва с
наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията,
посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни
гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на
издръжка от родител на дете като е осигурена наказателноправна защита на
интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия
за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на
родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. За да е
съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно
от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е
формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник
най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се
държи наказателноотговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на
свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски.
Подсъдимия
П.В.Д. се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Д.П.В. и
съзнателно обаче не е изпълнявал задължението от 10.06.2014г. до 10.09.2016г. -
27 месечни вноски по 100 лв. или общо 2 700 лв. и за периода от
10.09.2016г. до 10.03.2018г. - 17 месечни вноски по 150 лв. или общо 2 550
лв. и всичко общо- 44 месечни вноски с обща стойност 5 250лв.
Необходимият
минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по
чл. 183, ал. 1 от НК очевидно е налице.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Няма значение,
че подсъдимия Д. не работи по трудово правоотношение. Съгласно съдебната
практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и
субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е
изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване
на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. От събраните доказателства се установява, че
подсъдимия не е изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички
съставомерни признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.
За извършеното от подсъдимия П.В.Д. престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
Не са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като
чл. 78а от НК не може да се приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди
/Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието,
съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Поради
това на основание чл. 183, ал.1 от НК,
като взе предвид подбудите на подсъдимия Д. за извършване на деянието,
установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът определи наказание пробация, изразяваща се в пробационни
мерки към минимума, а именно: на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично; на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът
намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му се окаже
необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Воден от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: