РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 996
Град Пловдив, 18 май 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на с двадесет и първи април през две хиляди и двадесет
и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 519 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „МЕГЗ 31“ ЕООД,
с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция:гр.Раковски,ул.“Владая“№2,
представлявано от М.И.К., чрез адв. И.Н., със съдебен адрес: гр.Пловдив,
ул.“Йоаким Груев“ №38, ет.3, против решение №260100/21.01.2021г., постановено
по АНД №6547/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив,с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 513308-F543887/20.05.2020г., издадено от зам. Директор на
ТД на НАП - Пловдив, с което на „МЕГЗ 31“ ЕООД на основание чл. 185, ал.2 ат ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3
000 лв. за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.
118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател посочва, че решението на
ПРС е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на
материалния закон и неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка посочва, че
липсва описание на всички съставомерни признаци на нарушението, което се твърди
да е извършено. Освен това в АУАН и в НП не е установено конкретното поведение
на дружеството като основание за получаване на парични преводи, в това число и
механизмът, по който е извършено разплащането. Претендира се отмяната на
решението и отмяна на НП. Претендират се и разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП –
Пловдив, чрез юрк. Я.А.намира жалбата за неоснователна. Моли да се потвърди
решението на районния съд. Претендират се разноски от по 120 лв. за всяка инстанция
и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище, че жалбата е основателна и
моли да бъде уважена.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е основателна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
В хода на извършване на проверка за установяване на
наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено заявление за
регистрация по ЗДДС е установено, че „Мегз 31" ЕООД като данъчнозадължено
лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение
на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните
продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на 22.01.2019
г.
Посочено е в съставения АУАН, че нормативно
установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, предвиждаща, че
лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
При проверката е установено следното: дружеството
извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е
монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от
лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от
трети лица е видно, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е
направена на 22.01.2019г. Пратката е приета от Спиди АД /въз основа на сключен
договор между Спиди АД и Мегз 31 ЕООД/ на посочената дата - 22.01.2019 г., като при предаването й не е издаден фискален
касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, тъй като за
извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. В конкретния
случай извършваната от дружеството дейност е съотносимо с дадената в § 1, т. 1
от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна
търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския
обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата. Като нарушен бил посочен съставът на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
вр. с чл. 118 ЗДДС.
За да потвърди издаденото НП, районният съд при
извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на
наказателното постановление е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, като доказателство затова е приложената към административнонаказателната
преписка заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., съгласно която в т.1.1 е
предвидено правомощие директорите на съответните териториални дирекции да
издават наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС, а в т.2.1. на
органите по приходите да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДДС.
Приел е също, че са спазени сроковете, предвидени в
чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Прел е, че нарушението е безспорно доказано и се
свежда до липса на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.
Такова е необходимо обаче при осъществяване на продажба, какъвто е процесният
случай. В АУАН и НП е посочена кога е извършена първата продажба на 22.01.2019
г. и тогава е следвало дружеството да разполага с фиксирано и въведено в
експлоатация ФУ. Неотчитането на извършената продажба по същество представлява
друго нарушение – по чл.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но дружеството не е
санкционирано за него, а единствено за липсата на монтирано, въведено в
експлоатация фискално устройство.
Относно описанието на нарушението и на описание на
обстоятелствата, при които е извършено и доколко са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, съдът е
приел, че в АУАН и НП нарушението е описано по идентичен начин. В случая
дружеството първо е задължено лице по смисъла на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а след това по смисъла на
ЗДДС. В АУАН и НП е посочена датата, на
която е извършена първата продажба - 22.
01.2019 г. , посочена е и датата, на която е извършен преводът „за наложения
платеж“, която е 23.01.2019 г. т.е. след
получаване на стоката от клиента и плащането й , на следващия ден чрез куриера
е последвало предаване на сумата от продажбата по силата уговореното между
страните по предвидения в договора за куриерски услуги начин. Посочил е, че неточност
има единствено в това, че последващото изплащане е осъществено чрез РКО, а
не както се установява по банков път.
Датата, на която е следвало да има монтирано ФУ е датата на първата продажба,
доколкото тогава е предадена стоката на куриера и за данъчно задълженото лице
на тази дата е възникнало задължение да издаде фискален бон, който да предаде
на куриера заедно със стоката, с други думи с предаването на стоката на куриера
е осъществено първото действие по продажбата и в този смисъл на тази дата
лицето е следвало да се монтира, въведе в експлоатация и регистрира и фискално устройство. Поради изложеното
настоящата инстанция приема, че датата на нарушението по чл.7 от Наредбата е правилно определена.
Относно съставомерния факт за вида на плащането,
заради което се държала сметка за издаване на фискален бон, а оттам и за
наличието на монтирано фискално устройство,съдът е приел , че в АУАН и НП,
макар и по пестелив начин е посочено, че сумата от куриера е изплатена на
23.01.2019 г. „за наложен платеж“, т.е. посочено е вида на плащането на сумата от куриера на възложителя.
Настоящата касационна инстанция намира постановеното
решение за неправилно.
Следва да се посочи, че посочената като нарушена
разпоредба на чл.7 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, регламентира задължение за
лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
А съгласно чл.3 ал.1 от същата наредба/в
приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
От така цитираните разпоредби се следва извод, че
лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби
на стоки и услуги, съответно и да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в следните хипотези:
- когато плащането се извършва чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи;
- когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В тази връзка от съставения АУАН, а и от издаденото
на негова основа НП, не става ясно какво точно неизпълнение, какво отклонение
от предписано, вменява на търговеца приходната администрация поради твърде
общото и бланкетно описание на конкретно установеното.
От събраните по делото доказателства се установява,
че между „МЕГЗ 31“ ЕООД и „Спиди“ АД е сключен договор от 01.01.2018г., в чийто
чл.12 е договорено, че възложителят може да използва услугата наложен платеж за
пратки на територията на РБ при следните условия, сред които е и това по
чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от
наложен платеж както следва: суми, изплащани по банков път: сумите от наложен
платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30
часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа; суми,
изплащани в брой от офис на Спиди: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на
работното време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на
пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа
на следващ работен ден след деня на доставката на пратката; суми, изплащани в
брой на адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден,
след деня на доставка на пратката, като за всички случаи изпълнителят изплаща
на възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1. Последно цитираната
разпоредба от договора предвижда, че изпълнителят изплаща на възложителя
събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на
банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 31“ЕООД.
Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските
услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за
достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят
подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен
носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква
удръжка.
Безспорно е, че в случая „Спиди“АД е куриер и
изпълнител по договора от 01.01.2018г. с предмет – международни куриерски и
транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от
врата до врата, съответно възложителят/“МЕГЗ 31“ЕООД/ има право да използва
услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
Няма спор също, че „Спиди“АД е вписан и в регистъра
по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения,
подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез
електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя
като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази връзка дружеството притежава
удостоверение №0062/03.11.2009г.
По делото обаче липсват данни със „Спиди“АД да е
договорено от страна на „МЕГЗ 31“ЕООД извършването на пощенски парични преводи
по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга,
която не се съдържа в предмета на цитирания по-горе договор. За да бъде
извършена услугата пощенски паричен превод, е необходимо тя да бъде договорена
между подателя/доставчик/ и куриера. В хипотеза на съществуваща договореност за
извършване от лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и
на пощенски паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би
било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по този начин,
а именно чрез пощенски парични преводи.
В тази връзка, доколкото не се спори между страните,
че доставките си „МЕГЗ 31“ЕООД е осъществявала посредством наложен платеж,
събирането на който е възложено на „Спиди“АД, следва да се посочи, че съгласно
§1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската
пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
От така дадената дефиниция е видно, че услугата „наложен платеж“ се състои от
два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като
нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се
изпълнява гаранционната функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще
получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи
плащане за стоката си в момента на получаването й. Предвид така дефинираната
функция на наложения платеж, той не попада в изключенията на чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е и константната съдебна практика по
данъчни дела с предмет отказано право на данъчен кредит и/или доначислен ДДС.
При доставки, които са заявени онлайн, се приема, че дейността е съотносима с
даденото в §1 т.1 ДР на Наредба №Н-18/2006г. определение за понятието „разносна
търговия“ - разносна търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския
обект по предварителна заявка.
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от цитираната
наредба задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане, с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.
С други думи, при разносна търговия фискалната
касова бележка се издава от доставчика, предава се на разносвача, който от своя
страна я предоставя на купувача при плащането, като това правило е разписано в
ал.2 на чл.25 от наредбата.
В съставените обаче АУАН и НП липсват такива
конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява съществена тяхна
непълнота по см. на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН. В този смисъл неправилно
първостепенният съд е достигнал до извода за липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които сами по себе си са достатъчни за
формиране извода за отмяна на оспореното НП.
Относно възраженията за датата, приета за дата на
извършване на нарушението, а именно 22.01.2019г., следва да се посочи, че това
е датата на първата продажба, т.е. на започване на дейността на обекта, доколкото
на тази дата стоката е предадена на куриера и за ДЗЛ е възникнало задължението
да издаде фискален бон, който да предаде на куриера, а такъв не е издаден,
защото не е било налице регистрирано по надлежния ред фискално устройство. В
този ред на мисли и административнонаказващият орган е описал това
обстоятелство, без да е навел твърдения за извършено друго нарушение, а именно
по чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Датата на започване на дейността на
обекта е различна от датата на настъпване на данъчното събитие и това е така,
защото преди да е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, „МЕГЗ 31“ЕООД е
търговец по смисъла на Търговския закон и страна по договор за прехвърляне
право на собственост и в този смисъл прехвърлянето на право на собственост
върху определена вещ, настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се
предаде вещта, съответно при прехвърляне на право на собственост върху вещи,
определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени
по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени/така
разпоредбата на чл.24 ЗЗД/. Т.е. след като между „МЕГЗ 31“ЕООД и клиента е
постигната договорка, търговецът се е задължил да предаде стоката на своя
клиент, което предаване в случая е започнало на 22.01.2019г. чрез
посредник/куриер/. С други думи казано, това е първото действие по извършване
на дейността „продажба чрез електронен магазин“ в конкретния обект, в този
смисъл и това е датата, на която лицето е следвало да монтира, въведе в
експлоатация и регистрира в компетентната ТД на НАП фискално устройство.
Предвид гореизложеното процесното съдебно решение е
неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и
ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на жалбоподателя се дължат
разноски за тази инстанция в размер на общо 528 лева съгласно представения
списък на разноските. За първата инстанция те се констатират в размер на 528.00
лв. В такъв размер са разноските и за втората инстанция.
Във връзка с направеното от ответника по касацията
бланкетно възражение за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като минималният размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение(съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от същата) възлиза на 440
лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе
Административен съд – Пловдив, ХХІ
касационен състав:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260100/21.01.2021г., постановено по АНД
№6547/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 513308-F543887/20.05.2020г.,
издадено от зам. Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „МЕГЗ 31“ ЕООД, с
ЕИК *********, на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 7,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 да
заплати на МЕГЗ 31“ ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция:гр.Раковски,ул.“Владая“№2, представлявано
от М.И.К., сумата от 1056 лв./хиляда и петдесет и шест/ лева съдебни разноски
за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.