№ 921
гр. Ловеч, 09.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500519 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл. 418,ал.4 от ГПК
В Ловешки окръжен съд е постъпила частна жалба № 4995/26.10.2022
г. от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане
№1996/11.10.2022 г. по ч.гр.д. №723/22 г. на Тетевенски районен съд, с което
е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
обезщетение за забава в размер над сумата 241.40 лева до пълния
претендиран размер от 845.09 лева. Посочва,че при твърдения за дължима
лихва за забава заповедния съд не може да обсъжда нейния размер, а следва
да я присъди в пълната претендирана сума при позиция че е
дължима.Акцентира се върху характера на заповедното производство и
неговата цел. Жалбоподателят се позовава на чл. 11, ал.1 ,т.10 от Закона за
потребителския кредит и счита, че липсата на на данни за извършени
плащания от страна длъжника не определя неравнопоставеност на
договорните клаузи. Посочва, че заповедния съд няма право да проверя дали
вземането съществува, с изключение на чл. 411,ал.2 от ГПК.Твърди, че към
заявлението заявителя не следва да представя справка с изчисления за
вземанията. Обсъжда се значението на подаденото възражение по чл. 414 от
ГПК. Моли да бъде уважена частната жалба и да бъде присъдено обезщетение
за забава над сумата 241.40 лева до пълния претендиран размер от 845.09
лева.
Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо на
1
основание чл. 418, ал.4 от ГПК. Жалбоподателят има качеството на заявител,
съдебния акт му е връчен на 19.10.2022 г. чрез системата за електронно
връчване при МЕУ. Частната жалба №4995/26.10.2022 г. е подадена в
законоустановения срок.
Настоящата инстанция обсъди позицията на жалбоподателя, писмените
доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Заповедното производство се развива по заявление №604/
7473/30.08.2022 г. от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2 против И. С. И., с ЕГН ********** за издаване на основание
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за сумата от 1100 лв. – главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й,
37 лв. – договорна лихва за периода 31.01.2020 г. до 01.03.2020 г., 845.09 лв.
– обезщетение за забава за периода 02.03.2020 г. до датата на подаване на
заявлението. Твърди се, че вземането произтича от договор за кредит №
********** от 31.01.2020 г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД-
София за сумата от 1100 лв., която той се задължил да върне, ведно с
договорна лихва в размер на 37.06 лв., със срок до 01.03.2020
година,посредством заплащане на една месечна погасителна вноска в размер
на сумата 1137.06 погасителни вноски. Твърди се, че на 18.11.2021 г. между
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „4финанс“ ЕООД-София е
подписано приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.11.2021 г за което длъжника бил уведомен на 25.11.2021 г.
В делото е вложен договор за кредит от 31.01.2020 г., който няма подпис
на страните, а е посочено, че е сключен в два еднообразни екземпляра и е
подписан електронно. Представени са и |Общи условия на договора за
кредит, но няма други документи.Посочено е, че заявителят е цесионер по
рамков договор за цесия от 18.11.2021 г. ,какъвто също не е представен..
С разпореждане №1996/11.10.2022 г. по ч.гр.д. №723/22 г. на Тетевенски
районен съд е отхвърлено искането на „ Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-град София за издаване на заповед за изпълнение против И. С. И., в
частта за сумата обезщетение за забава в размер над сумата 241.40 лева до
пълния претендиран размер от 845.09 лева, поради надвишаване на
изчисления от съда размер на обезщетението.
2
Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва
да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които
произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410
от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално. По делото се
обсъжда претенция за акцесорно вземане, обезщетение за забавено
изпълнение. Следва се отбележи, че съдът намира, че в делото няма данни за
дължимост на главницата и следователно искането за заплащане на
обезщетение за забава е неоснователно. Между страните се твърди,че е
сключен договор за финансови услуги-кредитиране по чл. 6 от
ЗПФУР,относно съществуването, на който обаче не може да се направи
еднозначен извод от представените писмени доказателства. Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на
предложение и сключване на договор чрез използване изключително на
средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР. Освен легалната
дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и
доставчик.Потребител е физическото лице или юридическо лице, което като
страна по договора действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, а доставчик-физическо или юридическо лице, което
в рамките на своята търговска и професионална дейност сключва
потребителския договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Следователно договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чиято характерна
особеност е свързана с използването на средства за комуникация от
разстояние. Този вид договори отговарят на пазарните изисквания в
актуалната икономическа среда и целят улеснение на страните при
осъществяване, както на преддоговорните отношения ,така и при сключване
на самия договор - изключвайки тяхното физическо присъствие по
местосключване на договора. Същевременно с оглед особеностите на договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени
изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора- член
18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В
цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които
доставчикът следва да представи доказателства,какви са специфичните
3
изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на член
143 - член 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по
договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави
информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е
получил съгласие на потребителя за сключване на договора. Следователно за
предоставените финансови услуги от разстояние, на основание чл.410,ал.3 от
ГПК, за оказване сключването на договор за кредит следва да бъдат
представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР. По делото не са вложени
доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора,
предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или
изявления направени чрез електронна поща по сключване на договора. В член
18, алинея 2 на ЗПФРУ е посочено, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293,алинея първа от
Търговския закон е предвидено,че писмената форма е форма за
действителност,ако това е установено в специален закон. Съдът счита, че
съобразно чл.10,ал.1 от Закона за потребителския кредит за този вид
финансови услуги, касаещи потребителски кредити, е необходима писмена
форма. При действието на член 18, алинея първа и по аргумент от член 18,
алинея трета от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
съдът приема,че доставчикът не е представил надлежни доказателства
относно изразеното съгласие за сключване на договора.По вложения в делото
договор за кредит от 31.01.2020 г. липсва изявление на длъжника.
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя
относно дължимостта на сумата за обезщетение за забава с оглед
неизправността на длъжника по договора за кредит. В Общите условия не е
уговорено обезщетение за забавено изпълнение и на основание чл. 10,ал.2 от
ЗПК кредитора не може да претендира заплащането на такова.Същевременно
има установена т.н. лихва за предоставяне на кредита-чл.6 от договора, която
клауза е в нарушение на закона предвид характера и механизма на формиране.
От друга страна д договора е посочено, че плащане на тази лихва за
предоставяне на кредита следва да е конкретизирана в специалните условия, а
такава в тях липсва. В процесния договор за кредит липсват специални
условия, а е вписана сума 170.30 лева-експресно разглеждане. Тя е недължима
на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД, но би обяснила
4
формирането на част от сумата до 845.09 лева. В цитираната разпоредба на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е определено, че събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква.
Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се
установява легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени
доказателства относно твърдяната цесия в негова полза.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане №1996/11.10.2022 г. по ч.гр.д. №723/22 г. на Тетевенски
районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от посочените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане
№1996/11.10.2022 г. по ч.гр.д. №723/22 г. на Тетевенски районен съд, в
атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5