№ 8172
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110148048 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от ....... с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Б. О. Д. и В. О. Я. за сумата 28,38 лева – главница,
представляваща обща стойност на предоставена услуга дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл. за имот находящ се в гр. ........... с абонатен №........, сумата
6,94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.07.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 13.08.2024 г. до окончателното изплащане на
задълженият като сумите се претендират разделно от всеки от ответниците при следните
квоти: Б. О. Д. – 1/2 и В. О. Я. -1/2.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
респ. с техния наследодател, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно
получаваните фактури, който е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане
на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която
се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която
следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и
общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се
намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ,
извършващо дяловото разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговори на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца ....... ЕООД счита исковите претенции за
доказани и основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
За основателността на иска за заплащане на сумата, представляваща цена за извършена
услуга за дялово разпределение в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията
на пълно доказване, че възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и наследодателя на ответниците, респ. с ответниците, по силата на което в
качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел
задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че ответникът е поел задължение
да заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
размера на договореното възнаграждение, че в рамките на процесния период е извършвана
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, за което ответникът дължи именно
претендираната сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приобщено копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 05.05.1992 г. съгласно който О. Д. Д. и И. В. Д.
купуват през време на брака си недвижим имот, находящ се в гр. ..... Със смъртта на И. В.
Д. на 06.03.2008 г. е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при
хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК’85 (отм.) като по силата на чл. 27 СК СК’85 (отм.) дяловете на
съпрузите са равни, поради което и О. Д. Д. е придобил 1/2 идеална част от имота по силата
на прекратяването. Останалата 1/2 идеална част е включена в наследството на И. В. Д. и е
придобита по наследство при равни квоти от съпругът и децата й – Б. О. Д. и В. О. Д. при
приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия закон за наследството като всеки
от тях е придобил по наследство по 1/6 идеални части. При тези данни съдът формира извод,
че през процесния период, за който ищцовото дружество твърди по отношение на
процесното жилище да е осъществявана услугата дялово разпределение О. Д. Д., Б. О. Д. и
В. О. Д. са били съсобственици на имота при квоти 4/6 идеални части за О. Д. Д. и по 1/6
идеaлна част за Б. О. Д. и В. О. Д., поради което са имали качеството потребители на
топлинна енергия съгласно дадените с ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС
разяснения, респ. между тях и ищцовото дружество е било налице облигационно отношение,
което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в настоящото производство.
След смъртта и на О. Д. Д. на 13.01.2024 г. всички негови имуществени права,
2
задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящите
ответници в качеството им на единствени наследници по закон. В случая наследниците -
ответници не са оспорили факта на приемане на наследството по отношение и на двамата си
родители, поради което не само са придобили идеални части от правото на собственост
върху имота по наследство преди исковия период, а и след смъртта на О. Д. Д. вече като
негови правоприменици отговарят за поетите от него задължения да заплаща топлинна
енергия в качеството му на собственик на 4/6 идеални части от имота. Следователно се
налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца ...... е налице задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, както и разходите сторени за дялово разпределение.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства
и съдебно-техническата експертиза, че в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот е въведена система за дялово разпределение, по силата на сключен
между етажните собственици и ....... ЕООД договор. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно
сключения между ....... като възложител и ....... ЕООД като изпълнител, договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането
на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ
получава стойността на тази цена от крайните клиенти, каквито са ответниците. Законовата
уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в
договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали
топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца,
извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била
извършена, а в случая това се установява от представените от третото лице помагач .......
ЕООД, правоприемник на ....... ЕООД документи и заключението на съдебно – техническата
експертиза. Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза стойността на
задължението за отчет на измервателните уреди е 28,38 лева, поради което исковата
претенция на ищеца следва да се уважи в цялост, като всеки от ответниците бъде осъден да
заплати сума в размер на по 14,19 лева.
За заплащане на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата в общ размер 6,94 лева
се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца като в негова полза следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 341,00 лева за платена
държавна такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. О. Д. ЕГН ********** и В. О. Я. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
........... да заплатят на ......., ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ..... на
основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ суми в размер на по 14,19 лева – главница,
представляваща стойност на предоставена услуга дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл. за имот находящ се в гр. ........... с абонатен №........, ведно
3
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.08.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
341,00 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 6,94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 30.07.2024 г., като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
...... – ....... ЕООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4