Решение по дело №16472/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2249
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20185330116472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 2249

гр. Пловдив,  04.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на   тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16472 по описа на съда за 2018  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 Съдът е сезиран с искова молба от  „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: ********* против  А.И.В., ЕГН: **********  с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че  на *** около *** при движение в ***, ответникът е управлявал, без правоспособност, лек автомобил – *** с рег. № ***, собственост на ***, ЕГН **********, вследствие на което, при движение на заден ход, се блъснал в правилно паркиран извън пътното платно лек автомобил – *** с рег. № ***, собственост на ***. За произшествието е съставен Протокол за ПТП № ***, съгласно който виновен за настъпването му е ответникът, на когото е   съставен акт за установяване на административно нарушение с № ***.   Установено е, че ответникът управлявайки неправоспособен, лекия автомобил е предизвикал ПТП, от което са настъпили материални щети.  Към датата на произшествието, управляваният от ответника лек автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество с № *** със срок на действие от 26.10.2016 г. до 26.10.2017 г. Застрахователят е образувал преписка по щета Застрахователят е образувал преписка за щета № ***, в която са   събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е определен неговия размер. Повредите по л.а. *** с рег. № *** са констатирани с опис – заключение по щета № ***, както и с калкулация по щета № *** от застрахователя „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, както следва: предна броня; основна предна броня; спойлер предна броня; предна решетка PVC; панел под фарове бял; калник преден ляв; подкалник PVC преден ляв; предна врата – лява; фар ляв; мигач преден ляв полиране; основа преден калник – ляв. Обща стойност на нови части и детайли и ремонтни дейности на стойност 518,69 лв., от които сумата от 89,31 лв. – подмяна на детайли и материали; сумата от 96,80 лв. – демонтаж и монтаж; сумата от 87,20 лв. – ремонт; сумата от 245,38 лв. – труд и материали за боядисване. Съставен е и ликвидационен акт по щета № *** от застрахователя с общ размер на обезщетението – 518,69 лв.

На 13.12.2016 г., с нареждане за групово плащане, застрахователят е заплатил на собственика на увредения автомобил *** сумата от 518,69 лв. – обезщетение по щета № ***.

На основание чл. 500, ал.2 КЗ, ищецът изпратил две регресни покани с изх. № *** и с изх. № ***, с които е предоставило 15-дневен срок за възстановяване на сумата от 533,69 лв., от които 518,69 лв. – обезщетение по процесната щета и 15,00 лв. – ликвидационни разноски. Поканите са получени на 14.01.2017 г. и на 06.03.2017 г. от ***. В предоставения срок не е било направено плащане от страна на ответника, вследствие на което ответникът изпада в забава и за него възниква задължението в размер на 88,35 лв., представляващо обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 30.01.2017 г. – датата, на която е изтекъл срокът предоставен с първата покана, до 03.10.2018 г. На основание изложените съображения се моли искът да се уважи. Претендират се разноски в настоящото исково производство.

        В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от особения представител, като в първото съдебно заседание се явява и заявява, че оспорва изложеното в исковата молба, без да сочи конкретни доводи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В протокола за ПТП от ***, приет като доказателство по делото е отразено, че на   *** около *** часа при движение в ***, ответникът е управлявал, без правоспособност, лек автомобил – *** с рег. № ***, собственост на ***, ЕГН **********, вследствие на което, при движение на заден ход, се блъснал в правилно паркиран извън пътното платно лек автомобил – *** с рег. № ***, собственост на ***. Констатирани са видими щети, изразяващи с в ударена предна броня и др.  Протоколът е подписан от актосъставителя и от двата участници – ответникът и ***. Доколкото документът е подписан от страната без възражения, той има материална доказателствена сила и по отношение механизма на настъпване на инцидента и причинно следствената връзка между него и щетите, тъй като така отразява неблагоприятни за страната обстоятелства, /въпреки че в тази част самият протокол е частен свидетелстващ документ/. На ответника е съставен АУАН.

От приетата по делото, като доказателство комбинирана застрахователна полица № *** със срок на действие от 26.10.2016 г. до 26.10.2017 г. се установява, че към датата на ПТП е налице действащо застрахователно правоотношение по сключена застраховка гражданска отговорност за управлявания от ответника автомобил със застраховател ищцовото дружество. Уговорено е разсрочено плащане на застрахователната премия, като първата вноска е платена в срок. Застрахователят е образувал преписка по щета Застрахователят е образувал преписка за щета № ***, в която са   събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е определен неговия размер.

Установява се и не се спори по делото, че л.а. *** с рег. № *** е собственост на ***.

Повредите по л.а. *** с рег. № *** са констатирани с опис – заключение по щета № ***, както и с калкулация по щета № *** от застрахователя „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, както следва: предна броня; основна предна броня; спойлер предна броня; предна решетка PVC; панел под фарове бял; калник преден ляв; подкалник PVC преден ляв; предна врата – лява; фар ляв; мигач преден ляв полиране; основа преден калник – ляв. Обща стойност на нови части и детайли и ремонтни дейности на стойност 518,69 лв., от които сумата от 89,31 лв. – подмяна на детайли и материали; сумата от 96,80 лв. – демонтаж и монтаж; сумата от 87,20 лв. – ремонт; сумата от 245,38 лв. – труд и материали за боядисване. Съставен е и ликвидационен акт по щета № *** от застрахователя с общ размер на обезщетението – 518,69 лв.

На 13.12.2016 г., с нареждане за групово плащане, застрахователят е заплатил на собственика на увредения автомобил *** сумата от 518,69 лв. – обезщетение по щета № ***.

На 14.01.2017 г. на ответника е връчена от ищеца регресна покана за възстановяване на платената в полза на застрахованото лице сума. С поканата е даден на ищеца петнадесетдневен срок за изпълнение, като липсват доказателства за погасяване на претендираната сума от ответника в указания срок.  Освен платената сума в размер от 518,69 лв. се претендират и ликвидационни разходи в размер от 15 лв.

Връчена е на 06.03.2017 г. и втора регресна покана до ответника.

Ответникът не твърди и не представя доказателства към датата на настъпване на ПТП-то да е притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС. 

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от противоправното поведение на ответника е реализирано ПТП,  че за управлявания от ответника автомобил е налице договор за застраховка Гражданска отговорност, застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът е управлявал застрахованото МПС без свидетелство за управление.

Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, управлявано от лице, което не е притежавало свидетелство за управление. За разлика от общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 2 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство за наказание на виновния причинител и той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от него, каот водач на МПС, който не е притежавал свидетелство за управление. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният договор.

От изложеното в протокола за ПТП и събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че  на *** около *** часа при движение в ***, ответникът е управлявал, без правоспособност, лек автомобил – *** с рег. № ***, собственост на ***, ЕГН **********, вследствие на което, при движение на заден ход, се блъснал в правилно паркиран извън пътното платно лек автомобил – *** с рег. № ***, собственост на ***. По този начин ответникът е предизвикал ПТП, от което са настъпили материални щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол, който както беше посочено по – горе се ползва с материална доказателствена сила относно неизгодните за ответника факти, с оглед на обстоятелството, че е подписан от него без възражения. Налице е противоправно поведение, като на ответника е съставен АУАН и презумпцията за вина не е оборена.

Ответникът не твърди и не  установява, че към датата на произшествието е бил правоспособен водач, респ., че е управлявал моторното превозно средство със свидетелство за управление, като това е в неговата доказателствена тежест, тъй като е твърдение за положителен факт. Напротив, обратното следва от подписания протокол за ПТП. Правоспособността на водача се удостоверява с надлежно издадено свидетелство за управление, поради и което отбелязаното в протокола – „неправоспособен водач“, обосновава и липсата на такова свидетелство.  В този смисъл е и Определение № 594 от 28.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 954/2012 г., II т. о., ТК, в което е прието, че  в разпоредбата на  чл. 274, ал. 2 КЗ законодателят е уредил изрично правото на регрес на застрахователя срещу делинквента и една от хипотезите е когато водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление. Законът има предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и не е достатъчно само да е изкарал курс за водач и положил изпит, което е само едно от условията, за да му бъде издадено свидетелството за управление. С оглед отразеното в протокола, че ответникът е неправоспособен може да се направи извод, че същият не е представил пред полицейските органи документ, удостоверяващ тази правоспособност, а именно: свидетелство за управление. Не се излагат твърдения от страна на ответника, че е разполагал с такъв документ към датата на ПТП-то, нито се представя такъв.

С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна до размера на сумата от  518,69 лв.- стойност  на заплатено застрахователно обезщетение, която не се оспорва изрично от ответника в законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба.

Доколкото се уважава главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на 88,35 лв. за периода от изтичане на срока на поканата – 30.01.2017 г. до 03.10.2018 г., както и искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.

С оглед изхода на делото  и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК и в съответствие с представените доказателства за заплащането на сумите, както следва: 100 лв. – държавна такса, 300 лв.- възнаграждение за особен представител и 360 лв. – заплатен адвокатски хонорар или общо разноски в размер от 760 лв.

         С оглед изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН: **********,***  да заплати на  „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Г. Бенковски“ № 3 сумата в размер на 518,69 лв.  - главница, представляваща изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил  марка л.а. *** с рег. № *** в резултат на настъпило ПТП на *** около *** часа при движение в ***, при което А.И.В. е управлявал, без правоспособност, лек автомобил – *** с рег. № ***, собственост на ***, ЕГН **********, вследствие на което, при движение на заден ход, се блъснал в правилно паркиран извън пътното платно лек автомобил – *** с рег. № ***, собственост на ***, ведно със законната лихва върху  главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2018 г. до изплащане на вземането  и сумата от 88,35 лв., представляващо обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 30.01.2017 г.  до 03.10.2018 г. и  760 лв. – разноски, включващи платено адвокатско възнаграждение,  депозит за особен представител и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ