№ 146
гр. гр.Несебър, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101612 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост
С.Х., с адрес: с. К. вилна зона .............., представлявана от председателя С. В. Л.,
против А.В.Д. БУЛСТАТ: ................., гражданин на Руската Федерация, роден на
12.10.1955 г., с адрес: с. К. м. Д., в.с. „С.Х.“, бл. 2, .. Твърди се, че ответникът е
собственик на недвижим имот, находящ се на адрес с. К. м. Д., к-с С.Х., бл. 2, ..
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 39164.13.48.5.6, с площ от
93,57 кв.м, заедно с 14,99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху терена, съгласно нотариален акт № 75, том 3, дело № 443/23.02.2018 г. на
Служба по вписванията - Несебър. Сочи се, че в изпълнение на правомощията си по чл.
11, т. 4 и 5 от ЗУЕС, Общото събрание на ЕС определяло всяка година бюджет за
приходите и разходите, и размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Твърди се, че с решение на ОСЕС от
31.07.2015 г. по т. 8, във връзка с т. 6 от дневния ред бил определен размера на
годишната такса за поддръжка и управление на 4 евро за кв.м. от площта на всеки
самостоятелен обект на собственост, ведно с общите части, а по т. 9 - годишната такса
за фонд „Ремонт и обновление” в размер на 1 евро за кв.м. от площта на всеки
самостоятелен обект на собственост, ведно с общите части. Сочи се, че с решение на
ОСЕС от 29.07.2017 г. по т. 5 и т. 6 този размер бил изменен като годишната такса за
поддръжка и управление била определена на 3,5 евро, а за фонд „Ремонт и
обновление” на 1,5 евро. Със същото решение по т. 7 от дневния ред бил определен и
срокът за заплащане на тези суми до 30 септември на текущата година. Твърди се, че с
решение от 27.07.2018 г. по т. 4 от дневния ред, ОСЕС е препотвърдило този размер и
срока за плащане. Сочи се, че и трите решения били влезли в сила и съгласно тях,
ответникът, като собственик на описания недвижим имот, дължал на ЕС годишни
такси за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер на по 542,80 евро или общо 2171,20
евро. Сочи се, че ответникът бил извършвал частично плащане - през 2018 г. заплатил
сумата 493,47 евро; през 2019 г. – 437,00 евро; през 2020 г. - 82,40 евро. Твърди се, че
плащане през 2021 г. не било постъпило нито по банка, нито в брой. Излага се, че така
1
общата платена от ответника сума за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. била
1012,87 евро. Твърди се, че неплатената част от годишните такси за този период в
размер на 1158,33 евро, въпреки многократното напомняне за това, не била постъпила
по сметката на етажната собственост. Сочи се, че ответникът дължал на ЕС и
неустойка за неплатената част от дължимата за 2020 г. такса в размер на 417 евро.
Предвид на това се моли да бъде осъден А.В.Д. да заплати на Етажната собственост
сумата от 1158,33 евро, представляваща неплатени частично дължими парични вноски
за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт
и обновление” за 2018 г. в размер на 49,33 евро; за 2019 г. в размер на 105,80 евро, за
2020 г. в размер на 460,40 евро и за 2021 г. неплатена изцяло в размер на 542,80 евро;
неустойка за периода от 01.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
30.11.2021 г. за дължимата такса за 2020 г., в размер на 417 евро, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна.
В съдебно заседание, ищцовата ЕС не се представлява. Представя писмена молба,
с която поддържа исковата молба, прави уточнение на претенциите, досежно падежите
и основанията им, ангажира писмени доказателства и моли съда да присъди
претендираните суми. Прави се искане за присъждане на съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва исковете като неоснователни с твърдения за настъпила в
полза на ответника погасителна давност по отношение на част от вземанията, както и с
възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Прави възражения за нищожност на
претендираната неустойка по изложени съображения. Представя се писмено
становище, което се поддържа в съдебно заседание, както и списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, които се моли да бъдат присъдени в полза на ответника. Ангажират се
писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и от представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 75, том III, рег. № 1834, дело № 243/2018 г. на нотариус ............,
вписан в НК с рег № ... район на действие – НРС /л. 6-7; 58-59 от делото/, се
установява, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес с. К. м.
Д., к-с С.Х., бл. 2, .. представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
39164.13.48.5.6, с площ от 93,57 кв.м, заедно с 14,99 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена.
Действително, видно от цитирания нотариален акт и от представеното от
ответника свидетелство за сключване на брак /л. 60-61 от делото/, процесният имот е
закупен от него по време на брака му с Елена Борисовна Донскова, която е и страна по
нотариалната сделка, като предвид това и по силата на закона, апартаментът
представлява СИО. Независимо от изложеното, не могат да се споделят съображенията
на ответника за недопустимост на производството, поради ненасочване на иска спрямо
съпругата му. Съгласно чл. 122 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на
задължението от когото и да е от солидарните длъжници, каквито се явяват ответникът
и съпругата му в случая. Законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения,
поети за задоволяване нуждите на семейството, възниква по силата на нормата на чл.
32, ал. 2 от СК, така също и на чл. 36, ал. 2 от СК, на основание брачната връзка между
съпрузите, като се касае до законова презумпция, за оборването на която не са
2
ангажирани доказателства по делото. В този смисъл, доколкото делото касае
задължения към ЕС за имот в режим на СИО, то се налага извод за съда, че
последените съставляват именно такива за задоволяване нуждите на семейството. В
допълнение следва да се посочи, че по аргумент от противното на задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016 от 29.06.2017 г. по т.д. № 3.2016
г. по описа на ОСГК на ВКС, съпрузите не са необходими другари по облигационни
искове, досежно семейната имуществена общност.
От представени от ищеца и неоспорени от ответника протоколи /л. 11-17; 21-29 от
делото/ за проведени общи събрания /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ в сградата
/ОСЕС/ се установява, че същите са се състояли на 31.07.2015 г., 29.07.2017 г.,
27.07.2018 г. и 03.08.2020 г. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства
съдържанието на протоколите да са оспорени в законния срок от ответника, съдът
намира, че същите са стабилизирани и се ползват с доказателствена сила, подобна на
официалните свидетелстващи документи относно удостоверените с тях обстоятелства.
С решение по т. 8 вр. с т. 6 от дневния ред на проведеното на 31.07.2015 г. ОС,
разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е прието да се разпределят с определяне на годишна
такса в размер от не повече от 4 евро за 1 кв.м. от площта на всеки самостоятелен обект
в комплекса, включително идеалните части, а разходите по чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС – с
определяне на годишна такса в размер от 1 евро за 1 кв.м. от площта на всеки
самостоятелен обект в комплекса, включително идеалните части.
Видно от съдържанието на решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред на проведеното
на 29.07.2017 г. ОС, размерът на таксите е бил изменен, като таксата поддръжка и
управление е определена в размер на 3,5 евро от площта на всеки самостоятелен обект
в комплекса, включително идеалните части, а таксата към фонд „Ремонт и обновяване“
е определена на 1,5 евро от площта на всеки самостоятелен обект в комплекса,
включително идеалните части. С решение по т. 7 от дневния ред на същото ОС е
определен срок за заплащане на дължимите такси, а именно – на две равни вноски,
първата от които дължима до 31 юли, а втората до 30 септември на текущата година.
С решение по т. 4 от дневния ред на проведеното на 27.07.2018 г. ОС, редът за
изчисляване размера на задълженията на етажните собственици към бюджета на ЕС
остава непроменен.
Съгласно решение по т. 9 от дневния ред на проведено на 03.08.2020 г. ОСЕС,
срокът за заплащане на дължимите такси е променен както следва - на две равни
вноски, първата от които дължима до 01 март, а втората до 31 август на текущата
година.
Видно от съдържанието на чл. 36 от Правилник за вътрешния ред в етажната
собственост „С.Х.“ /л. 8-10 от делото/, приет с решение по т. 11 от 03.08.2020 г. на
ОСЕС, е приета неустоечна клауза, съгласно която УС на ЕС има право да начислява
неустойка в размер на 0,2 % на ден от дължимата от собственика сума, считано от 1
септември до изплащане на задължението.
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда, която е в режим на етажна собственост, както и че са проведени
цитираните по-горе ОСЕС, на които са взети легитимни решения със съответното
съдържание. Безспорни по делото са и размера на претенциите, както и че вземанията
за годините 2018 г, 2019 г. и 2020 г. представляват претендирани остатъчни
задължения, след постъпили частични плащания от страна на ответника. В този
смисъл, съдът намира, че с акта на плащането ответникът е признал посочените
3
вземания за основателни.
По повод релевираните възражение за настъпила в полза на ответника
погасителна давност по отношение на претенцията на ищцовата ЕС в размер на 49,33
евро – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за 2018 г. и възражение по чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС, съдът намира същите за преклудирани, предвид което и не следва да бъдат
разглеждани по същество. Съгласно чл. 133 от ГПК, като последица от неподаване на
отговор по чл. 131 от ГПК, възраженията за погасителна давност и по чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС не може да бъдат направени по-късно. Видно от разпореждане №
2223/13.12.2021 г. по делото, съдът е указал надлежно тези последици на ответника,
като актът е получен лично от страната на 29.12.2021 г. /съгл. съобщение на л. 39 от
делото/. Независимо от това, становище по исковете и цитираните възражения са
направени от ответника едва в първото по делото съдебно заседание, предвид което
съдът не зачита процесуалните действия, като просрочени.
По изложените съображения и предвид липсата на оспорвания от ответника,
съдът намира претенциите на ищцовата етажна собственост за заплащане от ответника
на следните суми: 49,33 евро – остатък от такса за управление и поддръжка на общите
части и такса фонд „Ремонт и обновление“ за 2018 г.; 105,80 евро - остатък от такса за
управление и поддръжка на общите части и такса фонд „Ремонт и обновление“ за 2019
г.; 460,40 евро – остатък от такса за управление и поддръжка на общите части и такса
фонд „Ремонт и обновление“ за 2020 г.; 542,80 евро – задължение за парична вноска за
разходи за управление и поддръжка на общите части и такса фонд „Ремонт и
обновление“ за 2021 г.; за основателни и доказани. Претенциите се основават на влезли
в сила решения на ОСЕС в процесната сграда, като за годините 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
са постъпили частични плащания от страна на ответника, а отделно по делото изрично
е заявено, че основанията и размера им не се оспорват.
Посочените вземания на ищеца са и изискуеми, тъй като относно решенията от
29.07.2017 г., приложими за годините 2018 г. и 2019 г. е бил определен краен срок за
плащане на половината от дължимата вноска до 31 юли на текущата година, а за
остатъка – до 30 септември на текущата година. Следователно задълженията са били
определени като платими на определени дни /по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС/ и като такива са падежирали с настъпването на тези дни, съответно –
31.07.2018 г., 30.09.2018 г., 31.07.2019 г. и 30.09.2019 г. Досежно изискуемостта на
вземанията на ищеца за 2020 г. и 2021 г. приложение намира решението, взето от
ОСЕС на 03.08.2020 г., като съгласно него е бил определен краен срок за плащане на
половината от дължимата вноска до 1 март на текущата година, а за остатъка – до 31
август на текущата година, следователно вземанията за 2020 г. и 2021 г. са падежирали
на тези дни – 01.03.2020 г., 31.08.2020 г., 01.03.2021 г. и 31.08.2021 г. Доколкото
исковата молба е подадена чрез куриерска фирма на 29.11.2021 г., то към датата на
образуване на настоящото дело, съдът намира, че всички вземания на ЕС спрямо
ответника са били падежирали, съответно са изискуеми.
Що се касае до претенцията на ищеца за неустойка в размер на 417 евро за
периода 01.09.2020 г. до 29.11.2021 г., съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, задължително за прилагане от съдилищата в практиката им, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да
е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. От друга страна, съгласно
теорията и практиката, страната може да се позове на нищожност по всяко време в
хода на съдебно производство, като институтът на давността е неприложим към
4
исковете за нищожност. С оглед на изложеното, съдът служебно и по заявено
възражение от ответника извърши преценка за законосъобразност на неустоечна
клауза, съдържаща се в чл. 36 от Правилник за вътрешния ред в етажната собственост
„С.Х.“, приет с решение по т. 11 от 03.08.2020 г. на ОСЕС и намери същата за
нищожна, като противоречаща на закона, заобикаляща закона и накърняваща добрите
нрави. На първо място, следва да се посочи, че законодателят е предвидил института на
неустойката в ЗЗД като вид обезпечение на неизпълнението на договорно задължение
и произтеклите от него вреди. В случая, се касае до решения на ОС на ЕС, които имат
характер на многостранни сделки, предвид което и се изключва приложението на
уредбата на договорната отговорност. ЕС притежава особена правосубектност,
произтичаща от специалния закон ЗУЕС, с който са предвидени изчерпателно
правомощията по отношение на съсобствеността. Чрез гласуване на неустойка за
неизпълнение на задължение по повод многостранна сделка и в полза на специално
правосубектено образувание, без същата да касае насрещни престации и индивидуален
облигационен договор, настоящият съд намира за директно противоречащо на ЗЗД и
ЗУЕС. От друга страна, чрез включване на неустоечната клауза в Правилник за
вътрешния ред на ЕС, гласуван легитимно и по законовите правомощия на ЕС се
достига до заобикаляне на закона и вземане на решение от ЕС, което не намира основа
в специалния закон ЗУЕС. На последно място, следва да се има предвид, че така
уговорената неустойка не притежава придадените от закона функции, тъй като
същата не може да обезпечи вреди от неизпълнението на задължението, доколкото
липсва и насрещна престация от страна на ЕС. Още повече клаузата е формулирана без
лимит, предвид което се допуска достигане размер на неустойката, надхвърлящ самия
размер на задълженията, което несъмнено представлява накърняване на добрите нрави.
По всички изложени съображения, съдът намира клаузата на чл. 36 от Правилник за
вътрешния ред в етажната собственост „С.Х.“, приет с решение по т. 11 от 03.08.2020 г.
на ОСЕС за нищожна, предвид което и претенцията на ищеца за неустойка в размер на
417 евро за периода 01.09.2020 г. до 29.11.2021 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По горните мотиви, съдът намира, че искът с правно основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от
1158,33 евро. За горницата от 417 евро и над уважения размер до пълния размер на
претенцията от 1575,33 евро, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Като последица от частичното уважаване на главната претенция, в полза на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 471,04 лева по настоящото дело. Така определения размер на
дължимите разноски съответства на уважената част от претенцията от 1158,33 евро,
съотнесена към общия размер на предявените искове – 1575,33 евро, като съдът
приема за доказани разноски в общ размер от 640,62 лева /вкл. 140,62 лева – заплатена
държавна такса, 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение/. На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
с отхвърлената част на иска, а именно сумата от 132,35 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.В.Д. БУЛСТАТ: ................., гражданин на Руската Федерация,
роден на 12.10.1955 г., с адрес: с. К. м. Д., в.с. „С.Х.“, бл. 2, ет. 1, ап. 26, на основание
чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на съсобствениците в
Етажна собственост С.Х., с адрес: с. К. вилна зона .............., представлявана от
председателя С. В. Л., сумата от 1158,33 /хиляда сто петдесет и осем евро и тридесет
и три евро-цента/ евро, представляваща дължима вноска към етажната собственост на
основание решения на ОС на ЕС, взети на 29.07.2017 г. и 03.08.2020 г., от която - 49,33
евро – остатък от такса за управление и поддръжка на общите части и такса фонд
„Ремонт и обновление“ за 2018 г., дължими на основание решение по т. 5, т. 6 и т. 7 от
проведеното на 29.07.2017 г. ОС; 105,80 евро - остатък от такса за управление и
поддръжка на общите части и такса фонд „Ремонт и обновление“ за 2019 г., дължими
на основание решение по т. 5, т. 6 и т. 7 от проведеното на 29.07.2017 г. ОС; 460,40
евро – остатък от такса за управление и поддръжка на общите части и такса фонд
„Ремонт и обновление“ за 2020 г., дължими на основание решение по т. 5 и т. 6 от
проведеното на 29.07.2017 г. ОС и т. 9 от проведеното на 03.08.2020 г. ОС; 542,80 евро
– задължение за парична вноска за разходи за управление и поддръжка на общите
части и такса фонд „Ремонт и обновление“ за 2021 г., дължими на основание решение
по т. 5 и т. 6 от проведеното на 29.07.2017 г. ОС и т. 9 от проведеното на 03.08.2020 г.
ОС; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 1158,33 евро до пълния претендиран размер от 1575,33 евро,
включваща неустойка в размер на 417 евро за периода 01.09.2020 г. до 29.11.2021 г., на
основание чл. 36 от Правилник за вътрешния ред в етажната собственост „С.Х.“, приет
с решение по т. 11 от 03.08.2020 г. на ОСЕС, ведно с претенцията за законна лихва
върху тази част от претенцията, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.В.Д. БУЛСТАТ: ................., гражданин на Руската Федерация,
роден на 12.10.1955 г., с адрес: с. К. м. Д., в.с. „С.Х.“, бл. 2, ет. 1, ап. 26, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на съсобствениците в Етажна собственост С.Х., с
адрес: с. К. вилна зона .............., представлявана от председателя С. В. Л., сумата
от 471,04 /четиристотин седемдесет и един лева и четири стотинки/ лева – съдебно-
деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА съсобствениците в Етажна собственост С.Х., с адрес: с. К. вилна
зона .............., представлявана от председателя С. В. Л., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, да заплатят на А.В.Д. БУЛСТАТ: ................., гражданин на Руската Федерация,
роден на 12.10.1955 г., с адрес: с. К. м. Д., в.с. „С.Х.“, бл. 2, ет. 1, ап. 26, сумата
от 132,35 /сто тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ лева – съдебно-
деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6