РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 7954 от 28.11.2017 г., постановено по гр.д. № 14902/2016
г. от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Т. Ц. Г., ЕГН
********** против - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпени вреди от ПТП,
настъпило на 22.10.2015 г. както следва:
- сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015 г.;
- сумата от 840 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015 г.;
- сумата от 5 303.67 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2016 г.;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Т. Ц.
Г., ЕГН ********** да заплати деловодните разноски на Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
1
в размер на сумата от 4643 лева.
Решението се обжалва от ищеца - Т. Ц. Г., ЕГН ********** с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че водачът на лекия автомобил при
управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение,
установени в ЗДвП, относно избраната и несъобразената с атмосферните
условия скорост,като с това е станал причина за настъпване на ПТП и на
претърпените от нея вреди.
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да осъди ответника да заплати претендираните обезщетения в пълния
предявен размер, ведно със законната лихва .
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете
инстанции и в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител.
Насрещната страна - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Моли да се потвърди решението и да се присъдят направените
деловодни разноски.
С решение № 361 от 11.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 520/2018 г.
от Апелативен съд София е било потвърдено изцяло решение № 7954 от
28.11.2017 г., постановено по гр.д. № 14902/2016 г. от Софийски градски съд,
като Т. Ц. Г., ЕГН ********** е била осъдена да заплати деловодните
разноски за въззивното производство на Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, в размер 4052.87 лева.
С решение № 60076 от 21.07.2021 г., постановено по к.т.д. № 1200/2020
г. от ВКС- ТК е отменено изцяло решение № 361 от 11.02.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 520/2018 г. от Апелативен съд София и делото е
върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
2
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Т. Ц. Г., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
обезщетяване на претърпени вреди от ПТП, настъпило на 22.10.2015 г. както
следва:
- сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015 г.;
- сумата от 840 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015 г.;
- сумата от 5 303.67 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2016 г.;
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
22.10.2015 г. е пътувал на задна седалка в лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.
№ ********, управляван от В. М. Т..
Лекият автомобил се движел по пътното платно на автомагистрала
„Хемус“ при намалена видимост от неспиращ валеж на дъжд със скорост
около 80 км/ч.
В района на 51.5 километър в посока град Варна автомобилът попаднал
в локва с левите гуми и вследствие на „аквапланинг“ водачът загубил контрол
върху управлението, отклонил се наляво с ротация около вертикалната ос и се
ударил в двойната разделителна предпазна еластична ограда.
Автомобилът след удара се завъртял отново и продължил движението
да пълното изразходване на кинетичната енергия.
Ищецът твърди още, че:
- мястото на ПТП е посетено от служители на полицията, които
извършили оглед и съставили протокол за оглед на местопроизшествието;
- вследствие ПТП е претърпял счупване на ямката на таза, където заляга
главата на бедрената кост и счупване на шийката на лявата бедрена кост;
- проведено е оперативно лечение на 23.10.2015 г. , а след това с втора
операция на 05.04.2016 г. е подменена лявата тазобедрена става с
ендопротеза;
- наказателното производство е прекратено след като той /пострадалият
ищец/ писмено е поискал да не се реализира наказателната отговорност по
отношение на водача;
3
- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП;
С предявените искове поискал осъждането на ответника да заплати
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 141/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че застрахования водач с поведението си не е осъществил деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения,
които да са съобразени с обстоятелството, че ищецът не е ползвал
обезопасителния колан и с това си поведение пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния за него резултат.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.10.2015
г., около 15:30 часа, в района на 51.5 километър на автомагистрала „Хемус“ в
посока град Варна е настъпило ПТП с лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. №
********, управляван от В. М. Т..
Лекият автомобил се движел по пътното платно на автомагистрала
„Хемус“ при намалена видимост от неспиращ валеж на дъжд със скорост
около 80 км/ч.
В района на 51.5 километър автомобилът попаднал в локва с левите
гуми и вследствие на „аквапланинг“, водачът загубил контрол върху
управлението.
Автомобилът се отклонил наляво с ротация около вертикалната ос и се
ударил в двойната разделителна предпазна еластична ограда, а след удара се
завъртял отново и продължил движението да пълното изразходване на
кинетичната енергия.
Мястото на произшествието е посетено от служители на полицията,
които извършили оглед и съставили протокол за оглед на
местопроизшествието, както и Констативен протокол за ПТП – л. 135.
4
Ищецът вследствие на ПТП е претърпял счупване на ямката на таза,
където заляга главата на бедрената кост и счупване на шийката на лявата
бедрена кост.
Проведено е оперативно лечение на 23.10.2015 г., а след това с втора
операция на 05.04.2016 г. е подменена лявата тазобедрена става с
ендопротеза.
Левият крак е останал с 2 см. по-къс от десния, което се отразява на
походката, натоварва гръбначния стълб, който е имал дегенеративни
проблеми преди ПТП и прави невъзможен пълния клек.
Лекият автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан.
Травмата е могла да се получи и при правилно поставен обезопасителн
колан.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП и произлезлите от него
увреждания, проведеното лечение и прогнозите за възстановяване се
установяват с извършената в първата инстанция комплексна МАТЕ /л. 182/;
автотехническа експертиза при първото разглеждане на делото във
въззивната инстанция /л. 31/; комплексна медицинска експертиза /л.71/ и
психологическа експертиза /л. 83/ във въззивната инстанция при новото
разглеждане на делото, както и другите събрани по делото доказателства.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца жалба и спорът се концентрира до основателността на исковете,
основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване и
размера на обезщетенията за претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди.
ПТП е настъпило на 22.10.2015 г., което обосновава приложението на
Кодекса на застраховането, в сила до 31.12.2015 година.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
5
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, като основателността на иска предполага наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и
поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от
ЗЗД - противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди –
имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между
деянието и вредите и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Рено Сценик“ е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в деня на ПТП, поради което
ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД, в качеството си на застраховател е длъжен да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Наказателната отговорност по отношение на водача на лекия автомобил
не е осъществена с влязъл в сила акт на наказателния съд, имащ последиците
на осъдителна присъда, която по силата на чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
По делото няма доказателства да е осъществено по отношение на водача
на лекия автомобил и административнонаказателната отговорност по реда на
ЗАНН.
Независимо от тези обстоятелства, събраните по делото доказателства
обосноват извода на настоящия състав, че водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е
управлявал МПС със скорост, която не е била съобразена с атмосферните
условия и с това си противоправно поведение е осъществил деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД.
Заключението на КМАТЕ, извършена в първата инстанция и
уточненията в съдебното заседание не обосновават извод, че пострадалият
ищец с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, т.е. не е налице съпричиняване.
Преките искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ са
доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
6
следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение на ищеца
за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 45 000
/четиридесет и пет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта
на пострадалия и неговото обществено положение; получените увреждания
съставляват следна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК;
продължителността на лечебния и оздравителен период; негативната прогноза
за пълно възстановяване при установени предхождащи ПТП дегенеративните
промени в костната система и съпътстващи заболявания; обществено -
икономическите условия в страната и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП – 22.10.2015 г.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 45 000 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 120 000 лева.
Преките искове, имащи за предмет обезщетяване на имуществените
вреди – разходи за имплатни и ендопротеза са основателни в пълните
предявени размери, съответно за 840 лева и за 5 303 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента следва да се
приложи и по отношение на застрахователя разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, който дължи:
- законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, в
7
размер на сумата от 45 000 лева, считано от 22.10.2015 г.;
- законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, в размер
на сумата от 840 лева, считано от 29.10.2015 г.;
- законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, в размер
на сумата от 5 303.67 лева, считано от 06.04.2016 г.
С оглед на изложеното жалбата, подадена от ищеца е частично
основателна, поради което следва да се отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и вместо това да се осъди ответникът „Бул Инс“ АД
да заплати на ищеца:
- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на
сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лв., ведно със законната лихва,
считано от 22.10.2015 г. и да се отхвърли главния иск, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 120 000 лева;
- обезщетението за имуществени вреди, в размер на сумата от 840 лева,
ведно със законната лихва, считано от 29.10.2015 г.;
- обезщетението за имуществени вреди, в размер на сумата от 5 303.67
лева, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2016 г.;
По разноските:
С оглед изхода на спора и частичната основателност на жалбата:
- ответникът следва да заплати деловодните разноски на ищеца,
направени в съдебните инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер
на сумата от 1 691.19 /хиляда шестстотин деветдесет един лв. и деветнадесет
ст./ лева;
- ищецът следва да заплати на ответника направените деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, в размер на сумата от
4 794.53 /четири хиляди седемстотин деветдесет четири лв. петдесет три ст./
лева;
- ответникът следва да заплати дължимата се държавна такса след
приспадане на частично заплатената от ищеца по сметка на Апелативен съд
8
София, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 2 768.62 лева.
- ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н. Н.
Д. от ШАК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 064.31
/две хиляди шестдесет четири лв. тридесет една ст./ лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 7954 от 28.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 14902/2016 г. от Софийски градски съд и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на Т. Ц. Г., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.10.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.10.2015 г., като отхвърля главния
иск, за разликата над уважения /45 000 лв./ до пълния предявен размер от
120 000 лева;
- сумата от 840 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 22.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от 29.10.2015 г.;
- сумата от 5 303.67 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 22.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от 06.04.2016 г.;
ОСЪЖДА ищеца - Т. Ц. Г., ЕГН ********** да заплати деловодните
разноски на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, в размер на сумата от 4 794.53 /четири
хиляди седемстотин деветдесет четири лв. петдесет три ст./ лева.
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати:
- на Т. Ц. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените в инстанциите деловодни разноски, в размер на сумата от
1 691.19 /хиляда шестстотин деветдесет един лв. и деветнадесет ст./ лева;
9
- дължимата се държавна такса след приспадане на частично
заплатената от ищеца по сметка на Апелативен съд София, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 2 768.62 /две хиляди седемстотин
шестдесет осем лв. и шестдесет две ст./ лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Н. Н. Д. от ШАК, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 064.31 /две хиляди шестдесет
четири лв. тридесет една ст./ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10