Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 868
гр. Перник, 29.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска
колегия, в
открито заседание на 07.08.2018 г., 6 -ти състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретар Б Антонова,
като разгледа гр.дело № 00918 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от
С.И.И.
ЕГН **********
***
ул.Черешово топче адв.Д.Г. ПАК
СРЕЩУ
Л.Е.С.
ЕГН ********** ***
И чрез адв.А.А. ПАК
с
искане за :
-предоставяне
в полза на ответника упражняването на родителските права по отношение на
малолетното им дете И.С.И.род. ***г. ЕГН ********** – на майката Л.Е.С. ЕГН **********
-да
определи местоживеенето на малолетното дете при майката на постоянния й адрес,
-
да се определят режим на лични отношения между бащата и детето както следва :
Всяка първа и трета седмица от месеца от
10.00ч. събота до 19.00ч. неделя с преспиване в дома на бащата като бащата я
взема от дома на майката или от друго място по уговорка между страните и я
връща на същото място след уговорка между страните
-д
за 1 месец през лятото / или два пъти по 15 дена / който не съвпада с
пл.год.отпуск на майката, след предварително споразумение между родителите
-втората
половина на празниците от Коледна и Великденска ваканция , ежегодно определени
от МОН , както и по договореност между родителите
Рождения
ден на детето 10.09. – при четни години – при бащата, нечетни – при майката
Както
и 4 часа в същия рожден ден детето да бъде при др.родител след взаимна
договореност между родителите
Допълнителни
дни след взаимна договореност, при семейни празници и др.поводи, без да
затруднява учебния процес
-
Да заплаща бащата издръжка от 150лв.
ежемесечно, както и да подсигурява учебници и др.пособия
-
В
исковата молба са изложени съображения относно това, че детето И.е родено от
връзката между страните по делото, като до настоящия момент детето живее при
майка си, на което бащата не се е противопоставял. Иска да вижда по-често
детето си, като всеки месец е изпращал издръжка за него.
Твърди,
че заради неприязън от страна на бабата / майка на майката / не му дават детето
да го вижда под различни предлози и то почти не го помни.
Ответницата,
в законоустановения срок от един месец, е изразила становище по молбата.
Не
оспорва обстоятелството, че И.е тяхна обща дъщеря.
Заявява, че желае да упражнява родителските
права върху детето, както и то да продължи да живее при нея в гр. Перник.
Детето
живее на адреса на майката в гр. Перник заедно с баба си по майчина линия.
Относно
режима на лични отношения, се противопоставя детето да преспива при бащата ,
защото е на 3 години и се нуждае от специален режим и хранене, което бащата не
може да подсигури адекватно
Иска
първоначален режим като адаптивен период
до навършване 4 години на детето
Предявява
насрещен иск за 200лв. ежемесечно считано от 01.10.2017г. до настъпване
обстоятелства изменяващи или отменяващи това задължение
Иска
за минало време сумата 400лв. за периода 01.02.2017-30.09.2017г. ежемесечна
издръжка за минало време
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявените искове са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
От
фактическа страна се установява:
Безспорно
по делото е, а и се установява от доказателствата, че от връзката си страните имат родено едно общо дете И., което е родено 2015г. т.е. към момента е
на 3 години.
Не
се спори по делото, че страните нямат сключен граждански брак, както и че двамата
живеят разделено.
Малолетната И.живее при майката , като тя пък
живее с майка си, която й помага, въпреки че работи като шеф на Пощенска банка
в гр.Перник и е ангажирана през деня. Т.е. бабата на детето е активно
ангажирана през деня, но подпомага
дъщеря си, респ. внучето както финансово, така и с грижи по детето.
Не
се спори, че майката е млада, род.1993г. т.е. към момента на 25 годишна.
Установява
се, че до момента бащата не е бил осъждан да заплаща определен размер издръжка
на малолетното си дете, но е изразил
желание да изплаща издръжка на детето.
Бащата
не е запазил доказателства за даваните през това време средства за детето.
По
делото има споразумение по ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ касаещи режима на виждане на
детето с бащата, като за размера на издръжката такъв не е постигнат.
Установи
се, че в хода на делото привременните мерки не се изпълняват по причини
произхождащи от двете страни – майката ,респ.бабата осуетяват даването на
детето, бащата от гордост не ще да се моли и не го търси.
По
делото е изготвен социален доклад, от заключението на който е видно, че от
раждането на детето до настоящия момент, след като родителите за кратко са
живели заедно и са се разделили след скандали, то се отглежда от майката, студентка , която е подкрепена от
нейната майка, с ежедневна грижа при отглеждането на детето.
Между
малолетната и нейната майка е изградена силна емоционална връзка, което е
логично, след като детето вижда само майката и не вижда др.родител.
Детето
е силно привързано към своята майка и баба по майчина линия, което също е
логично , по аналогия от горното.
Детето
на няколко пъти е осъществявало срещи с баща си, като по време на тези
контакти, между възрастните по делото са възниквали конфликти, на които детето
е ставало свидетел.
Детето
е на 3 години и психиката му е неизградена, все още неоформена, което
предполага възможност за всякакви манипулации, въздействия, настройки и
влияния.
В
съдебно заседание, социалният работник заявява, че детето има нужда да общува и
с двамата си родители, като обаче ще се чувства неспокойно ако по време на
срещите майка й не е около нея.
Същото
се споделя и от съда.
По
делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетели –
родители на двете спорещи страни, които
в общи линии си разменят взаимни обвинения и става ясно, че родителите
на детето са в конфликт, който им пречи
да постигнат взаимно приемливо решение относно контактите с детето.
В същото време съдът, както и двете
страни, особено техните родители, са наясно, че детето следва да контактува
както с майка си, така и с баща си, и последният не може да бъде игнориран или
изтрит от регистрите като родител,
поради което е законово задължително да се намери оптимален вариант за режим и
лични контакти .
Въз основа на така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 127, ал. 2 СК за родителските права:
Спор за
присъждане на родителските права върху малолетното дете – И.няма, тъй като
бащата счита за детето е по-добре то да живее при майка си, при която живее от
раждането си.
Местожителството
също е при майката- за това също няма спор.
Тъй като родителите
са успели да постигнт съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, същите следва да бъдат предоставени на майката - в
интерес на детето .
Местоживеенето на
детето следва да бъде определено по местоживеенето на майката.
По отношение на личните отношения:
Налице е спор относно
личните отношения на бащата с детето и издръжката му, а съгласно разпоредбата
на чл. 127, ал.2 от ГПК, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, съгласно чл.
59, 142, 143 и 144 от СК.
При спор за личните
контакти на дете, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, но винаги с
оглед интересите на децата, за да се осигури тяхното правилно отглеждане и
развитие във физически, емоционален и интелектуален аспект.
Целта е да се организират родителските функции
по начин, който най-пълно да отговаря на интересите на децата.
С оглед запазване на
връзката между бащата и детето, съдът счита, че следва да се определи режим на
лични отношения между същите, който да са в интерес на детето.
От
събраните по делото доказателства се установява, че бащата има желание да
подържа лични контакти с дъщеря си, да подпомага нейното физически и психическо
израстване, както и желае да бъде част от живота й.
Майката
настоява, че бащата следва да има право да вижда детето си
2 съботи и недели- без преспиване – за по 4 часа и в присъствието
на майката, докато детето навърши 6 години
Безспорно
е, че и двамата родители следва да осъществяват контакти с детето си, като в
интерес на детето е то да общува с баща си.
Тъй
като към настоящия момент, срещите на детето с баща му са няколко на брой,
детето е на много ниска възраст, двамата не са успели да създадат емоционална
връзка по между си.
Осъществяването на лични отношения
между двамата е затруднено предвид на това, че срещите им са свързани с
предварително звънене от бащата към майката или бабата на детето, при което
контактите се осуетяват по една или друга причина,
съдът
по закон е длъжен следва да определи и
подходящи мерки за лични отношения между бащата и детето.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че следва да
определи по-балансиран режим на лични контакти, който да преодолее създалото се
вече отчуждаване между детето и баща му, като се създаде емоционалната връзка
между тях, която да бъде поддържана, без това да смущава емоционалното и психическото
равновесие на детето.
Предвид изложеното, съдът намира, че нито един от предложените лични
отношения не е съвсем подходящ с оглед интересите на детето.
Съдът намира, че следва да определи за определен период от време по-стеснен
режим на лични отношения- до навършване 6 години на детето,
След което – по-разширен режим на свиждания с бащата.
Съдът намира, че най-подходящ в случай би било за период :
От вл. в сила на решението за 5
месеца занапред - бащата да има право да
взима детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя на
месеца от 9,00 ч. до 16,00 ч. всеки от двата дни, но без преспиване, като
първите пет месеца, срещите да се осъществяват в присъствието на майката на
детето.
Това
се налага, с оглед на липсата на емоционална връзка между бащата и детето и
възможността постепенно да изградят такава.
Това
се налага и с оглед становището на отдел “Закрила на детето”, майката да не се страхува, че детето ще е „
необгрижено“ откъм храна и дневен режим.
Не следва детето изведнъж да бъде поставено в
среда, която би го стресирала, което пък би довело до нарушение в емоционалното
му развитие.
Действително детето към момента е отчуждено от
баща си по различни причини и най-вече поради това, че не е виждало същия от
дълъг период от време, но причините нямат съществено значение в случая.
Важно е как постепенно и внимателно да се
преодолее създалата се ситуация. Първоначалното присъствие на майката при
срещите с бащата е необходимо, според вижданията на настоящия състав, тъй като,
съгласно становището на социалния работник, детето би се притеснило и
стресирало ако на срещите с баща му, майка му не е наблизо.
Тъй като майката е значимия възрастен в живота
на детето, то докато бащата изгради доверие у детето, срещите следва да се провеждат
в присъствието на майката.
При определяне на режима на лични отношения не
са най-важни интересите на родителите, а следва да се съблюдават интересите на
детето и при всички положения конфликтите между родителите, не следва да се
отразяват на детето, като на същото следва да се осигури благоприятна среда за
пълноценно развитие, като в живота му присъстват и двамата родители.
В
случая, съдът намира за неудачно още от началото да се определи режим с
преспиване, тъй като детето да бъде
поставено в изцяло „нова“ за него среда./
то е живяло в дома на бащата когато е
било пеленаче и няма спомени от това време/
Следва това да стане постепенно и внимателно,
докато връзката между бащата и детето бъде изградена напълно.
Съдът
намира, че след изтичане на тези 5 месеца, в които бащата ще
има право да взима детето при себе си всяка втора и четвърта събота и
неделя на месеца от 9,00 ч. до 16,00 ч. на всеки от двата дни, с преспиване в дома на бащата.
Детето е навършило три години, а към изтичане
на определените 5 месеца, на по-ограничени контакти, детето ще бъде навършило и
четири години,
като
съгласно общоприетата съдебна практика-
с навършване на три годишна възраст, децата се
счита за достатъчно големи, за да могат да посещават единия си родител, като
остават да преспиват при него.
Предвид
изложеното, съдът намира, че режима на лични отношения, който е най-подходящ по
вижданията на настоящия състав е следния:
За период от 5 месеца, бащата да има право да взима детето при себе си всяка
втора и четвърта събота и неделя на месеца от 9,00 ч. до 16,00 ч. всеки един от
двата дни, но без преспиване, като първите пет месеца, срещите да се
осъществяват в присъствието на майката на детето.
След
изтичане на 5 месеца, бащата да има право да взима дъщеря си при себе си с
преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9,00 ч. на
петъчния ден до 16,00 ч. на неделния,
както
и 1 месец през лятото, като това време да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, след предварително уточнение с др. родител
втората
половина от коледните , новогодишните и
великденските празници – ежегодно определени от МОН , след предварителна
уговорка между страните.
Бащата
да има право на 4 часа от самия рожден ден на детето 10.09. както и на четни
години – самият рожден ден да се чествува при бащата, с вземане и връщане на майката от там, от където е взето детето, а на
нечетни години – при майката.
Допълнителни
дни - след навършване 10 години на
детето след взаимна договореност, при семейни празници и др.поводи, без да
затруднява учебния процес
По иска по чл. 143 СК за издръжка на
детето.
Безспорно
е, че всеки родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите
възможности и материално състояние.
В случая безспорно е, че детето е малолетно и
родителя, при който не живее следва да заплаща издръжка в определен размер
съобразно възможностите си.
По
отношение размер на издръжка, която следва да се заплаща на детето, съдът следва
да съобрази следното:
-задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на МРЗ.
Правото
на детето да получа издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството “ненавършило пълнолетие дете”.
Съдът следва да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като вземе предвид
представените по делото доказателства.
При
изследване на въпроса за доходите на родителите става ясно, че бащата има
възможност да плаща по 150 лв. месечно.
По
отношение на трудовата заетост и доходите на майката се представиха
доказателства, че същата е в процес на
започване на работа, и че е студентка и получава майчинство,
Следва
да се вземе предвид, че майката отглежда и полага грижи за издръжката на детето,
а бащата е в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно
състояние или друга причина, която да се явява пречка за трудовата му заетост.
С
оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, липсата на данни за заболяване на бащата, възрастта и нуждите на детето,
както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че
детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му
осигуряват обща месечна издръжка в размер на 300 лева, като при разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата
полага ежедневни грижи за него.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата, с
оглед неговите доходи, следва да осигурява месечна издръжка в размер на по 150
лева издръжка за детето, а останалите 150 лв. следва да се поемат от майката.
За
разликата до претендираните 200лв. ежемесечно следва да се отхвърли като неоснователна
и недоказана.
Що
се касае до размера на издръжката за минало време – съдът счита, че с оглед
разпоредбите за размера на мин.размер на издр. съобразен с мин.РЗ за 2017г.- то
следва също така да присъди размер от 120лв. ежемесечно за минало време, като
отхвърли за разликата до пълния предявен размер 400лв. ежемесечно за периода.
На
основание чл. 242 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
По разноските
Разноски по делото не
следва да се присъждат, тъй като и двете страни не претендират такива.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжката, в размер
на 216 лв. по ежемесечната издръжка занапред, и 172 лв. за издръжката за минало
време.
Ищецът
дължи разноски на ответницата в размер 200лв. съобразно изхода на делото
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху малолетната
И.С.И.род.
***г. ЕГН ********** –
на майката
Л.Е.С. ЕГН ********** ***
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетната И.С.И.род. ***г. ЕГН ********** –
при
майката Л.Е.С. ЕГН ********** ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето И.С.И.род.
***г. ЕГН ********** –
с
неговия баща С.И.И. ЕГН ********** ***
в следния смисъл:
- за период
от 5 месеца от влизане в сила на решението занапред , бащата има право да взима
детето при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от
9,00 ч. до 16,00 ч. всеки един от двата дни, но без преспиване,
като срещите да се осъществяват единствено в присъствието на майката на
детето.
-
след изтичане на тези 5 месеца, бащата има право да взима дъщеря си при себе си
с преспиване всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 9,00 ч. на
съботния ден до 16,00 ч. на неделния,
както
и 1 месец през лятото, като това време
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след уговорка със същата
втората
половина от коледните , новогодишните и великденските празници - след уговорка с майката втората половина от
коледните , новогодишните и
великденските празници – ежегодно определени от МОН , след предварителна
уговорка между страните.
Както
и да има право на 4 часа от самия рожден
ден на детето 10.09. както и на четни години – самият рожден ден да се чества
при бащата, с вземане и връщане на
майката от там, от където е взето
детето, а на нечетни години – при майката.
Както
и да има право на допълнителни дни -
след навършване 10 години на детето след взаимна договореност, при семейни
празници и др.поводи, без да затруднява учебния процес
ОСЪЖДА С.И.И. ЕГН
********** *** -
да заплаща
на малолетното си дете И.С.И.род. ***г. ЕГН ********** –
чрез неговата майка и законен представител Л.Е.С.
ЕГН ********** ***
ежемесечна издръжка в размер на 150 лева , считано
от датата на подаване на исковата молба 08.02.2018г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
Както и
ежемесечна издръжка за минало време - в
размер на 150 лева , за периода01.02.2017-30.09.2017г.
Ведно със
законната лихва върху просрочените вземания,
Като за
разликата до пълния предявен размер 400лв. – отхвърля като неоснователен и
недоказан,
Както и за
разликата до пълния предявен размер 200лв. занапред – отхвърля като
неоснователен и недоказан.
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА С.И.И. ЕГН
**********
***
да заплати
по сметка на ПРС сумата 216 лв. държавна такса по иска за издръжка занапред,
както и 216лв. д.такса за издръжката за мин.време.
КАКТО И ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на ответницата Л.Е.С. ЕГН ********** *** -
В размер
на 200лв. според изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.