О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
31.01.2019 г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа гр.д. № 5629 по описа на РС Стара Загора за
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Предявеният
иск е редовен и допустим.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата
молба писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА делото за 01.03.2019 г. от 09,45 ч., за която дата да се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
СЪСТАВЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както
следва:
Ищецът В.С.В. твърди в исковата си
молба, че е потребител на електрическа енергия към „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД Пловдив, с клиентски номер **********.
С писмо с изх. №
6081807-1/29.10.2018г., „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД Пловдив го
бил уведомил, че на 18.11.2016 г. при извършена проверка на меренето на
електрическата енергия на обект с номер на измервателна точка /ИТН/ № 2015025 в
гр. Стара Загора, ул. "Ален мак" №2, на клиент с клиентски номер
**********, било констатирано, че електромерът бил манипулиран и не отчитал
количеството консумирана ел. енергия. Предвид тези несъответствия на
метрологичните и технически изисквания ответното дружество приемало, че
ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно незаплатена. И на
основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия сметката му за ел. енергия за времето от 44
дни, т.е. от 05.10.2016 г. до 18.11.2016 г. била коригирана, като допълнително
била начислена ел. енергия на стойност 160,67 лв.
Предвид това ответното дружество
било издало и фактура № ********** от 29.10.2018 г. за сумата от 160.67 лв.
Допълнителната електрическа енергия
начислена на ищеца била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за
енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на
установените с ПИККЕ правила. Ищецът твърди, че не бил уведомен за проверката и
не бил присъствал на същата. Липсвал и констативен протокол от въпросната
проверка.
Поддържа още, че не бил получавал
никакви документи за демонтаж на електромера, за извършена експертиза и др., от
които да било видно, че действително процесният електромер бил този, за който
се твърдяло. Единственото, което било предоставено, била посочената фактура.
Счита, че съгласно чл. 54 от Общите
условия, която разпоредба визирала коригирането на сметки едностранно от
ответното дружество, задължавала същото, в случаи, че метрологична експертиза
установяла несъответствие на метрологичните и технически характеристики, да
бъдело съставен констативен протокол и клиентът да бъдел уведомен в 7-дневен
срок за преизчислените количества електрическа енергия. В настоящия случай тези
срокове не само, че не били спазени, но и такъв протокол не бил пращан на ищеца.
Ответното дружество било нарушило
гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение с
разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
напълно неправомерно било начислило допълнителна ел. eнергия на стойност 160.67
лв.
Твърди още, че за него не ставало
ясно как ответникът бил изчислил и периода, за който била коригирана сметката
му - за времето от 44 дни, т.е. от 05.10.2016 г. до 18.11.2016 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. I и чл. 51, ал. 1 от ПИККЕ /на които и ответникът
обосновавал корекцията/ при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установяло, че средството за
търговско измерване не измервало или измервало с грешка, извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислявал количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
В конкретния случай липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на който
бил определен периодът за корекция.
Липсвали, също така, данни за виновно
поведение от страна на ищеца, от което да са били настъпили вреди за
дружеството и тези вреди да са били в причинна връзка с виновното поведение, т.e.
следвало да бъде налице действие или бездействие на потребителя В.В..
Твърди, че подобни действия или
бездействия върху електромера, от страна на ищеца, не били извършвани. Още
повече, електромерът се намирал извън имота и никой освен служители на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД нямали физически достъп до тях. Дори и да били налице неточности
при отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 44 от Закона за
измерванията лицата, които използвали средства за измерване, били длъжни да
осигуряват техническата им изправност, да ги заявявали и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия
да извършват периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за
поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество,
не следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на
корекция на сметката му за минал период.
Тъй като СТИ били собственост на
ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежало
на електроснабдителното дружество. Не му била предоставена каквато и да е
информация за това кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало
връзка и можело да повлияе на периода на извършената корекция, тъй като без
такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело
да се определи началният момент, от който се била появила отрицателната грешка
в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата
на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.
енергия, от своя страна можело да доведе до евентуално неоснователно
обогатяване на ответното дружество, каквото впрочем било налице към настоящият
момент, тъй като сумата щяло да бъде недължимо платена.
Поради това ищецът счита, че
констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани.
Следователно претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия била
неоснователна и твърди, че ел. енергия, на стойност 160.67 лв. не била
ползвана/потребена от него.
На следващо място счита, че липсвало
каквото и да било основание за извършената корекционна процедура. Ответникът
обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена
на основание разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. I ПИКЕЕ. Според чл.
45, ал. I от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се
установяла грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежали на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и
неточно измерване или неизмерване, и не било известно кога се била появила
установената грешка, количеството електрическа енергия се определяла съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ,
когато операторът извършвал проверка на измервателните системи, задължително се
съставял протокол, който следвало да бъде подписан, както от представители на
оператора, така и от клиента, или негов представител /чл. 47. ал. 2 ПИКЕЕ/.
Цитираните норми били въведени с Правилата приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и влезли в сила
на 15.11.2013 г., по apг. от чл. 5, ал. 5 от КРБ. Тези правила били издадени на
основание на законовата делегация, предвидена в чл. 83 от Закона за
енергетиката. С тази норма на държавната комисия било възложено да издава
подзаконови нормативни актове, относно устройството и експлоатацията на
електроенергийната система, като материята, която регулаторът имал право да
урежда нормативно била изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че
комисията приемала правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена. неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност
органът, комуто тя била възложена можело да я упражнява само в границите
определени в законовата разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В
противен случай той би излизал от рамките на компетентността си, което можело
да доведе до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвало
от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНА, според който компетентността за
издаване на нормативни актове не можела да бъде прехвърляна, от което следвало,
че делегирането било изключение, като обхващало само изрично предвидени в
закона предели. Той се потвърждавал и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон можел да урежда само материята, за която било предвидено,
той да бъде издаден.
Анализът на разпоредбата на чл. 83,
т. 6 от Закона за енергетиката води до извод, че комисията е компетентна да
определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване,
както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно
измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите
на неизмерена, неточно и / или неправилно измерена ел. енергия се отнася не до
отговорността на потребителя на енергия или разпределението на риска от
неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите, по
които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране. Тоест разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на
служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност
нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена
енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в
пропусната полза. Те обаче не засягат неизпълнение на задължения на потребителя
докато не бъде установено, че неизмерването е резултат от негово виновно
поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл. 120.
ал. I ЗЕ, според която средството за търговско измерване /в случая
електромерът/ е собственост на електроразпределителното предприятие,
несвоевременното извършване на контрол относно годността му, представлява
неизпълнение на задължения на доставчика. Това е така, защото той ползва уреда
за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носи задължение
да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна отговорност
представляват отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и се
регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагат
първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и
търговското право apг. от чл. 3. ал. 1 ЗНА. За уреждане на други отношения от
същата материя, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗНА може да се издава подзаконов
нормативен акт. Трябва да се има предвид, обаче че дори когато подзаконовият
акт създава първична уредба, тя следва да е в съответствие с нормите от по-висока
йерархия, включително с тези, от които се извеждат правни принципи, каквито са
чл. 81, ал. I ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налага от чл. 15. ал. I и ал. 3
от Закона за нормативните актове.
Счита, че разпоредбата, която
регламентира отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на
ел. енергия да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената,
респективно неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установено с
норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата
на електроенергия. Това в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт,
какъвто представлявал ПИКЕЕ, можело единствено да допълни и уточни законовата
норма, като установял нормативно методиката, по която следвало да става
преизчисляването. Отделен оставал въпросът, че в конкретния случай липсвало
каквато и да е констатация за процент на грешка в отчитането, респективно за
стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия.
Ищецът поддържа още, че на следващо
място следвало да се посочи и това, че както когато не било налице доказана
нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто бил настоящият
случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или
частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният период, не можело да се отчете
реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на
сметките за минал период било неприемливо, тъй като допускало доставчикът та
получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа
енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя "отчетен
период" бил произволно определен, без да имало яснота как точно и на
базата на какви данни бил формиран. В този смисъл счита, че клаузата на чл.48,
чл. 50 и чл. 51, ал. I от ПИКЕЕ, които регламентирали едностранното коригиране
на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без
отчитане на реално консумираната електрическа енергия, била неравноправна, тъй
като създавала в ущръб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на
равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречала и на
разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност
при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и била в
границите, очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречала и на
залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно, че
фактурирането на консумираната ел. енергия трябвало да се базира само на
действително потребление, без значение дали ставало дума за отчетена или
неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл. 10, ал. I и ал. 2 от
Директивата/. Тъй като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила,
създадени от орган без законодателни правомощия да се дерогирали разпоредби на
закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза била
нищожна и не обвързвала с действието си страните, съответно - съда - с
приложението й. Поради това ответникът не можел да коригира post factum
потребителската сметка, щом не бил определен точен период и не била отчетена
реално консумираната електрическа енергия, и щом не било доказано неточното
отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно
неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.
Счита, че Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 на Върховния административен съд
текстовете от ПИКЕЕ, на които ответникът обосновавал корекцията си, а именно
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51, били отменени като незаконосъобразни поради
нарушение на административно-производствените правила. Счита, че не може да се
обосновава корекция с разпоредби от правила, които били отменени поради
неспазване на административнопроизводствената процедура при приемането им.
Моли съда да признае за установено, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД със седалище и адрес па управление: гр. Пловдив,
ул. ,,Христо Г. Данов" № 37, ЕПК *********, представлявано от Робърт Дик,
Жанет Петкова Стойчева, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, че В.С.В. не
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД сумата 160.67 лв. по фактура
№**********/29.10.2018г. за отчетен период 05.10.2016 г. - 18.11.2016 г.,
представляваща допълнително начислена ел. енергия, за която се твърдяло, че
била ползвана от В.С.В., но неизмерена, съответно незаплатена.
Счита, че в конкретния случай при
проверката не била констатирана грешка в отчитането.
Претендира за разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
НАПЪТВА страните към
спогодба, като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: