№ 333
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000157 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 12210/02.02.2024год. на „ Мултистройгруп“ ООД
срещу Решение № 84/15.01.2024год. ,постановено по т. д. № 1430/2022год. на СГС , с което е
отхвърлен предявен от въззивника срещу Дирекция „ Национален парк Централен Балкан „ иск по
чл.307 от ТЗ за изменение на Договор от 18.08.2020год. при завишаване размера на
възнаграждението с 221 706 лева.
Във въззивната жалба се поддържа че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд бил приел , че не са налице
предпоставките на чл.307 от ТЗ за изменение размера на възнаграждението по процесния договор .
Счита се , че по делото са събрани доказателства установяващи , че през периода от 18.08.2020год.
до 01.08.2022год. са настъпили непредвидими обстоятелства от абсолютно извънреден характер-
непозната за последния век здравна криза и пълномащабна завоевателна война на територията на
Европа/, които страните нито са могли ,нито са били длъжни да предвидят при сключване на
договора. Тези обстоятелства били довели до нарастване цената на материалите, горивата и
трудовите възнаграждения и поскъпване на възложената с договора дейност и оттук-до
непосилност за длъжника да изпълни поетите с договора задължения Твърди се също така, че
било ирелевантно за спора приетото от първоинстанционния съд , че ищецът бил поел риска от
изменение на цените в хода на изпълнение на работите и че подобно разбиране било напълно
несъвместимо със справедливостта и добросъвестността.Сочи се , че по делото било доказано
нарастване на себестойността на необходимите за изпълнението на задълженията на ищеца
ресурси за изпълнение на договорните задължения ,поради което извода на съда за липса на
доказателства за това не бил обоснован. Неправилен бил и извода на съда ,че доколкото ищецът-
изпълнител по процесния договор бил изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по него
то не се налагала намесата на съда по чл.307 от ТЗ. Сочи се ,че изпълнителят бил мобилизирал
всички свои ресурси за да изпълни задълженията си по договора , но това не променяло
обстоятелството че запазването на възнаграждението му по процесния договор без промяна би
1
противоречало на справедливостта и добросъвестността.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново за уважаване на иска по чл. 307 от ТЗ ведно с произтичащите от това
последици.
В подаден от Дирекция „ Национален парк Централен Балкан „ писмен отговор на
въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Подържа се ,че искът по чл.307 от
ТЗ е преждевременно предявен , което било самостоятелно основание за неговото отхвърляне.
Твърди се , че първоинстанционният съд правилно бил отхвърлил иска, тъй като не бил налице
фактическия състав на стопанска непоносимост. Процесният договор бил сключен 5 месеца след
официалното обявяване на пандемията Ковид-19 и че ищецът е имал достатъчно време да
предвиди твърдените изменения в цените, рефлектиращи на уговореното между страните
възнаграждение. Дори и да се приеме за доказано по делото наличието ръст на разходите за
материали, трудови възнаграждения и горива, то тази промяна не водела до съществена
нееквивалентност на престациите, както бил приел и първоинстанционния съд.
По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на въззивната жалба по същество се установи по делото следното :
Пред СГС е предявен иск от „ Мултистройгруп“ ООД срещу Дирекция „ Национален парк
Централен Балкан „ по чл. 307 от ТЗ с искане за изменение на сключения между „
Мултистройгруп“ ООД и Дирекция „ Национален парк „Централен Балкан „ договор от
18.08.2020год. за възлагане на обществена поръчка с предмет : „ Проектиране и изпълнение на
мероприятия за възстановяване на природни местообитания в НПЦБ чрез изпълнение на
противоерозионни мерки чрез увеличаване размера на дължимото на „ Мултистройгруп“ ООД
възнаграждение със сумата от 221 706 лева.
В исковата молба се твърди , че страните са сключили на 18.08.2020год. договор за
възлагане на обществена поръчка с предмет : „ Проектиране и изпълнение на мероприятия за
възстановяване на природни местообитания в НПЦБ чрез изпълнение на противоерозионни мерки
, по силата на който изпълнителят-ищец е следвало да получи определеното в т.8 от договора
възнаграждение.Твърди се ,че в от момента на сключване на договора до подаване на исковата
молба- 01.08.2022год. е настъпило съществено нарастване на разходите за материали и трудови
възнаграждения,които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и което
изпълнителят следвало да понесе за оставащото изпълнение на дейностите по договора. Това
нарастване било непредвидено, ускоряващо се и интензивно и до крайния срок за изпълнение на
договора би се отразило на уговореното възнаграждение по начин , че последното , ако не бъде
изменено, би противоречало на справедливостта и добросъвестността. Твърди се , че при
съобразяване увеличението в цените за неизвършените към датата на подаването на искова молба
СМР- та възнаграждението за тяхното извършване би било справедливо и адекватно се увеличи
със сумата от 221 706 лева .
В подаден писмен отговор на исковата молба Дирекция „ Национален парк централен
Балкан „ излага доводи за недопустимост на предявения иск и такива за неговата неоснователност.
Поддържа , че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като бил предвиден
друг специален ред за постигане изменение или прекратяване на договора за обществена поръчка,
уреден в ЗОП. Правилата на стопанската непоносимост не били приложими по отношение на
възложителя по процесния договор, тъй като същият не действал като търговец по ТЗ. Предвид
характера на процесния договор и начина на финансиране на дейността, възложена с него,
намесата на съда по изменение на договора би нарушило редица административни правила. Счита
се че искът е неоснователен , доколкото съществува специален ред за изменение на договор за
обществена поръчка, предвиден в ЗОП и имащ предимство пред общите норми на ТЗ , в случая
чл.307 от ТЗ. Твърди се липса на възможност за изменение на договорите за обществени поръчки
от възложителите , освен в изчерпателно изброените хипотези на чл.72 от Директива 2014/24,
които са трансформирани в нормата на чл.116 от ЗОП, а в случая не била налице нито една от тях.
2
По изложените доводи е направено искане за прекратяване на производството по делото
като недопустимо и при условията на евентуалност- за отхвърляне на иска като неоснователен.
В допълнителната искова молба са изложени доводи за допустимост на предявения иск по
чл. 307 от ТЗ – за приложимост на нормата на чл. 307 от ТЗ и към сключените по реда на ЗОП
договори.
В допълнителен писмен отговор са доразвити вече изложените доводи от ответника за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел че е сезиран с допустим , но
неоснователен иск , поради което го е отхвърлил . За да разгледа иска по същество съдът е приел
,че регламентираният в ТЗ институт на стопанската непоносимост е относим към всеки договор,
включително и към сключените по реда на ЗОП договори . За да отхвърли иска съдът е приел ,че в
процесният договор/ чл. 8, ал.3 / страните са предвидили ищецът-изпълнител да поеме риска от
изменение на цените в хода на изпълнение на работите,включително и при непредвидени
обстоятелства и че от доказателствата по делото не се установява непосилност на правилото на
чл.8 , ал.3 от договора. Приел е също така , че ищецът се позовава на промяна на цената на ресурс
за изпълнение на част от възложената му работа , което обаче сочи на разход,който сам по себе си
не касае нито заявения от възложителя интерес - да получи договорения резултат, нито на този на
изпълнителя- да реализира приход. Счел е , че не било установено как нарастването на
себестойността на ресурсите е повлияло върху прихода по договора, за да бъде обсъждано дали и
доколко промяната е довела до съществена нееквивалентност . Приел е също така , че
редуцирането на задължението на изпълнителя предпоставя наличието на непосилно за него
бреме и че институтът на стопанската непоносимост не е в състояние да ангажира кредитора с
повече от това , за което се е задължил, каквото в случая се търси.
Обжалваното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд/ нови доказателства не са събирани
във въззивното производство/, поради което препраща на основание чл. 272 от ГПК към приетото
за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение. Настоящият
съдебен състав споделя и изводите на първоинстанционния съд относно допустимостта и
неоснователността на исковата претенция, както и изложените за това мотиви, поради което
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
В настоящия случай исковата претенция е за изменение на сключения между страните на
18.08.2020год. договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „ Проектиране и
изпълнение на мероприятия за възстановяване на природни местообитания в НПЦБ, чрез
изпълнение на противоерозионни мерки“ в частта му относно цената поради наличие на стопанска
непоносимост. Твърди се ,че договореното между страните възнаграждение за изпълнение на
работите /дейностите / по изброените в исковата молба 15 позиции /част от целия предмет на
договора / е в размер на 1 062 654 лева без ДДС и че не съставлява справедлив размер на
възнаграждението , тъй като от момента на сключване на договора до депозиране на исковата
молба- 01.08.2022год. е настъпило изменение на икономическите условия , което е довело до
завишаване цената на тези дейности . За адекватен и справедлив размер на възнаграждението за
извършване на тези дейности се сочи сумата от 276 480 лева без ДДС.
По делото е представен Договор от 18.08.2020год. , сключен по реда на ЗОП , по силата на
който Дирекция „ Национален парк Централен Балкан“ е възложила на „ Мултистройгруп“ ООД ,
а последното е приело да изпълни следните дейности : 1.проектиране на противоерозионни мерки
за възстановяване на природни местообитания в безлесната зона на НПЦБ, 2.изпълнение на
работни проекти за извеждане на противоерозионни мероприятия в обекти , разположени в горска
зона на НП „ Централен балкан“ и 3. Изпълнение на проектирани противоерозионни дейности по
дейност 1 в безлесни природни местообитания на НПЦБ. В договора е уговорен краен срок за
изпълнение на възложените дейности 31.12.2022год.
В чл.8, ал.1 от договора страните са договори възнаграждение за извършените дейности в общ
размер на 1 823 000 лева без ДДС и 2 187 600 лева с ДДС, съгласно ценовото предложение на
изпълнителя, съставляващо приложение № 3. Съгласно последното цената на процесните дейности
–описани в исковата молба и съставляващи част от всички възложени такива с договора , възлиза
на сумата от 1 062 654 лева без ДДС.
В чл. 8, ал.2 от договора е налице договореност , че в цената по ал.1 са включени всички
3
разходи на изпълнителя за изпълнение на дейностите,включително и разходи за персонала, който
ще изпълнява поръчката, и / или на членовете на ръководния състав, който ще отговаря за
изпълнението и за неговите подизпълнители като възложителят не дължи заплащането на каквито
и да е други разноски,направени от изпълнителя.
В чл.8, ал.3 от договора е предвидено ,че цената в ал.1 е фиксирана за времето на изпълнение
на договора и не подлежи на промяна освен в случаите, изрично уговорени в този договор и в
съответствие с разпоредбите на ЗОП.
От изготвената по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно техническа и
икономическа експертиза се установява , че цената на процесните дейности – възложени с
договора от 18.08.2020год. е както следва : 1. Към датата на неговото сключване / 18.08.2020год./ -
1 062 654 лева без ДДС, 2. Към датата на депозиране на исковата молба /01.08.2022 год. -
1 284 360 лева без ДДС , 3. Към датата на изготвяне на заключението / 11.09.2023год./- 1 361 520
лева без ДДС и 4. Към датата на приемане на извършените работи / 25.10.2022год. и
09.11.2022год.- 1 284 360 лева без ДДС и че промяната в цените на възложените дейности се
дължи на здравната криза. В с.з. пред първоинстанционния съд като вещите лица уточняват, че
периодът м.август 2020год. – м.август.2022год. се характеризира с рязко увеличение на
инфлацията по обективни причини, а именно: появата на военен конфликт, спиране на доставките
на газ и оттук- увеличение на строителните материали, горивата и цената на труда.
Така установеното от фактическа страна по делото не може да обоснове извод за
основателност на предявената искова претенция по чл.307 от ТЗ.
Съгласно чл. 307 от ТЗ „съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати
договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са
могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността“. Разпоредбата има предвид съществено изменение на
икономическата конюктура, при която е сключен договорът и при която всяка от страните е
формирала волята си , преценявайки интереса си да се обвърже и условията при които да го стори
. Уважаването на иска по чл.307 от ТЗ предпоставя наличието на следните
предпоставки: а) настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни
да предвидят; б) запазването на договора да противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Не може да бъде отречено ,че пандемията от коронавирус и военната инвазия в Украйна
и настъпилата във връзка с тях икономическа криза са събития от извънреден характер и които
принципно биха могли да бъдат предпоставка за позоваване на стопанска непоносимост. В случая
обаче по делото не е доказано по категоричен и безспорен начин че е налице причинно следствена
връзка между настъпилите извънредни обстоятелства и констатираното от вещите лица
увеличение в цената на възложените дейности, описани в исковата молба, както и че
увеличението съставлява особено съществено изменение. Изводът за наличие на такава причинно
–следствена връзка е направен от вещите лица , но същият е общ и не почива на конкретни данни,
поради което не се споделя от настоящия съдебен състав. Това е така , тъй като от една страна
ищецът твърди увеличение на цената за извършени от него дейности като дължащи се от две
събития – пандемията от Ковид-9 и от военните действия в Украйна. Двете събития имат различен
начален момент- съответно 13.03.2020год. и 24.02.2022год. По делото няма данни как и в какво се
изразява увеличението на цената на процесните дейности –например в увеличение цената на
горивото , в цената на материалите или в размера на трудовото възнаграждение на извършващите
съответната дейност , както и разграничение увеличението на кой елемент от формиращите
цената на услугата се е увеличил в следствие на първото събитие и респ. на второто събитие.
Същевременно преценката за настъпили промени следва да се прави съпоставимо с датата на
сключване на договора и е видно ,че към този момент- 18.08.2020год. пазарната стойност на
възложените дейности е 1 062 654 лева без ДДС , а към момента на подаване на исковата молба ,
респ. тяхното извършване- 1 284 360 лева. При съпоставянето на двете суми е видно ,че
увеличението е по-малко от 20 % , което налага извод че не е съществено , дори и да се приеме че
настъпило в резултат променените икономически условия във връзка с Ковид-19 и военната
инвазия в Украйна.
Така констатираното увеличение в пазарната цена на възложените дейности не е
драстично и не може само по себе си да обоснове извод ,че е нарушена еквивалентността на
престациите по договора. Въпреки наведените твърдения ищецът не доказва че изпълнението на
4
договора при вече договорените условия е прекомерно обременително или разорително за него,
което препятства възможността да се заключи ,че договорът е станал крайно икономически
неизгоден за изпълнителя и запазването му в първоначалните клаузи би било несъвместимо със
справедливостта и добросъвестността .
По изложените доводи ,настоящият съдебен състав намира ,че не са налице предпоставките
за уважаване на предявения иск по чл.307 от ТЗ , до който извод е достигнал и
първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното , Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84/15.01.2024год., постановено по т.д.№ 1430/2022год. по
описа на СГС, ТО, VI-13 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5