Р Е Ш Е Н И Е
№ 1455/18.3.2020 г.
гр. Варна, 18.03.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6952 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 741 от 04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1542/2019г. по описа на ВРС за следните
суми: 716.37 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № */*г.,
сключен между „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК * (понастоящем „Ф. Б.“ ЕООД) и Н.Р.М.,
вземането по който е прехвърлено от „Ф. Б.“ ЕООД в полза на „И. А. М.“ АД, ЕИК *
по силата на договор за цесия от 01.07.2017г., вземането по който е прехвърлено
от „И. А. М.“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * по силата на Приложение №
1/1.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД (понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД; сумата от
114.63 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 18.06.2016
г. до 20.05.2017 г.; сумата от 34.25 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от 18.06.2016 г. до 20.05.2017 г.; сумата
от 173.95 лева,
представляваща такса услуга „* * *“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, за периода от 25.06.2016 г. до 20.05.2017 г.; сумата от 406.00 лева, представляваща такса услуга „* * *“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, за периода от
25.06.2016 г. до 20.05.2017 г.;
сумата от 153.44 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.06.2016 г. до 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 01.07.2017г. е сключен договор за цесия между „И. А. М.“ АД и „П. Ф. Б.“ ООД, по силата на който е
прехвърлено вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № */*г.,
сключен между „П. Ф. Б.“ ООД и Н.Р.М.. На 01.06.2018г. е подписано Приложение №
1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.“
АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на
което е прехвърлено посоченото вземането срещу ответницата. Длъжникът бил уведомен за извършените цесии.
Съгласно потребителски кредит № */*г.. на длъжника бил отпуснат кредит в размер
на 850 лева, като сумата е предоставена от кредитен консултант в брой по
местоживеенето на кредитополучателя. Била уговорена договорна лихва в размер на
167,67 лева за целия срок на договора. Общата сума в размер на 1017,67 лева
следвало да бъде изплатена от кредитополучателя н а60 равни месечни вноски в
размер на по 16,96 лева. Първата вноска била платима към 02.04.2016г. , а
последната била с падеж 20.05.2017г. С подписването на договора
кредитополучателят се съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в
размер на 42,50 лева. , която следвало да се заплаща с погасителните вноски. За
допълнителната услуга, изразяваща се в предоставяне на сумата в брой
местоживеене на длъжника, наречена „* * *“, ответникът дължал 217,51 лева.
Останалата част от таксата „* * *“ в размер на 507,52 лева била свързана с
разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя. Сумите по таксата „* * *“ били платими заедно с
погасителните вноски.
В
законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е
депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва се подписа, положен за ответницата на всички представени с исковата
молба документи. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, поради
неистинността на подписа на ответницата, т.е. поради липса на съгласие. Не било
спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за шрифта на договора, както и за
сключването му по ясен и разбираем начин, не съдържал изискуемата информация по
чл.11, ал.1, т.20 във вр. с чл.29 от ЗПК, страните не били подписали страниците
на общите условия, поради което договорът бил нищожен на основание чл.22 от ЗПК.
Оспорва се получаването на сумата по договора. Не било постигнато съгласие за
падежните дати, предвид което не се дължала и лихва за забава. Оспорва се
съществуването на договор за цесия между „И. А. М.“ АД и „П. Ф. Б.“ ООД, а договора за цесия с
ищцовото дружество счита за нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД,
тъй като не била посочена цена. Оспорва се ответницата да е уведомена за
цесиите. Оспорват се исковете и като недоказани по размер. Оспорва се предоставянето
на услуга „* * *“.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание назначеният
от съда особен представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № * от *г, сключен
между „П. Ф. Б.“ ООД и Н.Р.М.. По силата на договора заемодателят се е задължил
да предаде на заемателя сумата от 850 лева, а заемателят се е задължил да върне
същата на 60 седмични погасителни вноски в размер на 29,76 лева, като първото
седмично плащане се дължи на 31.03.2016г. Посочен е фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 31,82 % и ГПР от 48 %. Вписана е такса за оценка на досие в
размер на 42,50 лева, както и такса за услугата „* * *“ в размер на 725,03
лева. Общият размер на дължимата сума е посочен като 1785,20 лева. Приложен и
погасителния план по договора.
Представени са рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
сключен между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕООД, допълнително споразумение към
него от 01.11.2017г., както и извадка от Приложение № 1 от 01.06.2018г. към рамковия
договор, видно от което видно от което под № 1034 е вписано вземане от Н.Р.М. по
договор № * с главница от 850 лева, общо
дължима сума по кредита в размер ма 1785,60 лева и остатък от дължима сума към
датата на цесията от 1549.95 лева.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява размера на дължимите погасителни вноски и извършените
от длъжника погашения по договора.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По установителните претенции
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разпределението на доказателствената
тежест е такова, че ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит,
изпълнение на задълженията си по него, основанието за начисляване на договорни
лихви и размера на същите, валидно сключени договорки за такси за такси и предоставяне
на услугите по тях, възникване на основание за начисляване на неустойка,
изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна
лихва в претендирания размер, валидно
сключен договор за цесия, както и съобщаване на цесията на длъжника.
Безспорно
се установи сключването на процесния договор за заем между „П. Ф.
Б.“ ООД и Н.Р. М., доколкото след
представяне на документите в оригинал ответникът оттегли оспорването на подписите.
Съдът намира, че въпреки разпределената
доказателствена тежест ищецът не е ангажирал доказателства за валидно сключен
договор за цесия между „П. Ф. Б.“ ООД и „И. А. М.“ АД. Представено по делото е единствено
уведомление до длъжника за извършено прехвърляне (без данни да е достигнало до
адресата), но самият договор за цесия липсва. Доколкото прехвърлянето на
вземането от „П. Ф. Б.“ ООД на „И. А. М.“ АД е изрично оспорено от ответника и
при липсата на доказателства, съдът намира за недоказано обстоятелството, че
вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено от „П. Ф. Б.“ ООД на „И.
А. М.“ АД. В този смисъл съдът намира, че „И. А. М.“ АД не е могло да прехвърли
процесното вземане като цедент на ищцовото дружество, предвид което не се
установява и твърдението на ищеца, че е титуляр на вземанията по процесния
договор за кредит.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление *** срещу Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване за установено, че Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес:
*** дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление *** следните суми: 716.37 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски
кредит № */*г., сключен между „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК * (понастоящем „Ф. Б.“ ЕООД)
и Н.Р.М., вземането по който е прехвърлено от „Ф. Б.“ ЕООД в полза на „И. А. М.“
АД, ЕИК * по силата на договор за цесия от 01.07.2017г., вземането по който е
прехвърлено от „И. А. М.“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * по силата на
Приложение № 1/1.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
сключен между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД (понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД;
сумата от 114.63 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 18.06.2016 г. до 20.05.2017 г.; сумата от 34.25 лева, представляваща такса за оценка на
досие за периода от 18.06.2016 г. до
20.05.2017 г.; сумата от 173.95 лева, представляваща такса услуга „* * *“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за периода от 25.06.2016 г. до 20.05.2017 г.; сумата
от 406.00 лева, представляваща такса
услуга „* * *“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, за периода от 25.06.2016 г. до 20.05.2017 г.; сумата от 153.44 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 19.06.2016 г.
до 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 741 от 04.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1542/2019г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: