О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
гр. Ловеч, 11.01.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 356/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, за да се произнесе, съобрази следното:
Административното дело е образувано по жалба на Х.Ц.Р.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** срещу
Отговор на жалба с № Ж-РД-64/30.06.2020 г., издаден от Началник отдел „Местни
приходи“ при Община Троян.
От ответника е
изпратена административната преписка във връзка с обжалвания акт. Представено е
и становище с вх. № 1058/25.03.2021 г. в АдмС Ловеч, в което се излага, че
жалбата е недопустима доколкото не е насочена срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол, тъй като обжалваното писмо не съдържа властническо
волеизявление и не нарушава права, свободи или законни интереси на
жалбоподателя, нито поражда задължения за него. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав на Административен съд – Ловеч, след като се запозна с жалбата и
приложената в цялост административна преписка, приема за установено следното:
Х.Р. е подал жалба
до Началника на отдел „Местни приходи“ при Община Троян с вх. №
Ж-РД-64/11.06.2020 г. (л. 16-17), в която е отправил молба да бъдат отменени
като незаконосъобразни начислените му такси за битови отпадъци (ТБО) за обект в гр. Троян, ул.
„Георги С. Раковски“ № 103 с партиден № 8910243047002, както следва: за 2020 г.
по документ № ДК14001295/07.05.2019 г. в общ размер на 2 123,68 лв. и за 2019
г. по документ № ДК14001295/07.05.2019 г. в общ размер на 1 346,91 лв.
Във връзка с подадената жалба от Началник
отдел „Местни приходи“ при Община Троян до Р. е изпратено обжалваното писмо №
Ж-РД-64/30.06.2020 г. (л. 15), с което лицето е уведомено, че съгласно чл. 64,
ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща от лицата чл. 11, т.е. от собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти (ДНИ). След промяната на чл. 15 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ), публикувана в ДВ, бр. 98 от 2018 г. в сила от
01.01.2019 г., придобитата от Р. сграда с Нотариален акт № 205/05.04.2019 г. е
облагаем с ДНИ обект.
В писмото се сочи
още, че според чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от
общинския съвет. В чл. 20, ал. 1 от Наредба № 7 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Троян е предвидено освобождаване само от таксата за услугата „сметосъбиране
сметоизвозване“, част от ТБО, като таксата за битови отпадъци за имота на Р. ***
е определена според действащата към момента нормативна уредба съобразно данните
в подадената от лицето декларация.
В заключение е
посочено, че към настоящия момент няма основание да се отменят като незаконосъобразни
начислените задължения за ТБО.
Съдът намира, че жалбата
е процесуално недопустима по следните съображения:
Отговор на жалба с №
Ж-РД-64/30.06.2020 г., издаден от Началник отдел „Местни приходи“ при Община
Троян, предмет на настоящото съдебно производство не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е с уведомителен характер.
Същото съдържа становище относно липса на основание за освобождаване на оспорващия
от заплащане на таксите за битови отпадъци за горепосочения имот. Същото не
определя дължимите от дружеството такси по основание и размер. При определянето
на таксите като индивидуална стойност биха били засегнати правата и интересите
на задълженото лице, поради което и тогава за задълженото лице възниква правото
да оспори законосъобразността на установените задължения.
Според чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
Съобразно чл. 4, ал.
1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обжалването на свързаните с
тях актове също се извършва по реда на този кодекс.
С процесното писмо с
№ Ж-РД-64/30.06.2020 г., издадено от Началник отдел „Местни приходи“ при Община
Троян не се установява дължимата от Р. ТБО по основание и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, по искане на задълженото лице органът
по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се
издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица
и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и
задължението не е платено и не е извършена ревизия.
Именно актът за
установяване на публично вземане е крайният акт, с който се засягат правата и
интересите на лицето и който подлежи на обжалване съобразно чл. 107, ал. 4 от ДОПК пред Директора на териториалната дирекция, в случая с оглед разпоредбата
на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ - пред ръководителя на звеното за местни приходи в
общината, а впоследствие и пред съда.
Предвид горното,
обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 от АПК, поради което жалбата е недопустима по смисъла на чл. 159, т. 1
от АПК и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Наличието на годен
за обжалване административен акт е положителна абсолютна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта на образуваното съдебно производство, а
липсата ѝ мотивира извод за неговата недопустимост.
В този смисъл е и Определение № 603 от 18.01.2023 г. на ВАС по адм. д. №
11736/2022 г., I о.
В съответствие с чл. 145 и следващите от АПК, на оспорване пред съда
подлежат индивидуалните административни актове, които по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК са властнически волеизявления на органи на държавно управление, с
които се създават права или се засягат законни интереси на граждани или
юридически лица. Индивидуални административни актове са тези, които са издадени
в сферата на изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на
държавното управление. Една от основните характеристики на властническия
характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за
трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е
непосредствената му принудителна изпълняемост със средствата на държавната
принуда.
В процесното спорно административно правоотношение оспореното писмо не
представлява индивидуален административен акт и същото не може да бъде предмет
на съдебен контрол по заявения процесуален ред по чл. 145 и следващите от АПК.
В оспореното писмо административният орган подробно и ясно е формирал становище
и е информирал жалбоподателя относно определянето и освобождаването от ТБО, с
което писмо не се засягат законните права и интереси на жалбоподателя. На
обжалване и съдебна проверка подлежи окончателен индивидуален административен акт.
По тези съображения за настоящата съдебна инстанция не съществува
задължение да разгледа по същество подадената жалба относно нейната
основателност, тъй като липсва издаден в хода на административното производство
индивидуален административен акт, с който да се засягат законните права и
интереси на жалбоподателя и който акт да подлежи на оспорване по реда на чл.
145 и следващите от АПК. Съгласно чл. 159 от АПК, съдът е длъжен да провери
допустимостта на подадената жалба и след като констатира, че оспорването е
недопустимо по смисъла на чл. 159, т. 1
от АПК следва да я остави без разглеждане и да прекрати образуваното въз основа
на нея съдебно производство.
С оглед изложеното, поради липса на годен за съдебно обжалване
административен акт, оспорването се явява процесуално недопустимо и следва да
се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати на
основание чл. 159, т. 1 от АПК.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 107, ал. 3, изр. второ от ДОПК, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Актът за
установяване на задължения по декларация е актът, който установява задълженията
на данъчно задълженото лице и с оглед на това подлежи на съдебен контрол - чл. 144 във
връзка с чл. 156 от ДОПК. Така и Определение № 7206
от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2023 г., I о.
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 25а,
ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Община Троян, в
чиято структура е ответникът, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, доколкото по делото не са провеждани
открити съдебни заседания, същото не се отличава с фактическа и правна сложност
и защитата на ответника се е изразила единствено в ангажиране на писмено
становище.
С оглед на всичко гореизложено, жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По изложените
съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Ц.Р., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу
Отговор на жалба с № Ж-РД-64/30.06.2020 г., издаден от Началник отдел „Местни
приходи“ при Община Троян.
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото адм. дело № 356/2020 г. по описа на АдмС Ловеч.
ОСЪЖДА Х.Ц.Р., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати на Община Троян, адрес: гр. Троян, пл.
„Възраждане“ № 1, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от определението да се изпрати на страните на основание чл. 138,
ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: