№ 1375
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20124425/26.05.2021г., постановено по гр.д. № 924/2021г.
по описа на Софийски районен съд, 32 състав Столична община ул. „****,
представлявана от кмета Й.Ф. е осъдена да заплати на основание чл. 49 във
вр. с чл. 52 от ЗЗД на П. Б. КР., ЕГН:**********, адрес гр. София, ул. „****,
сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за болки и страдания
причинени от нападение на безстопанствено куче на 22.06.2019г. в гр. София,
около 12 ч. в района на ул. „Ген. Ковачев“ в кв. „Драгалевци“, ведно със
законната лихва от 22.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 1080 лв. разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25100062/11.06.2021 г. по входящия регистър на СРС, депозирана от
ответника по исковете - Столична община, чрез процесуалният си
представител адв. А.Д.. Процесуалният представител на въззиваемия е
изложил съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил
е, че по делото не е установено бездействие отстрана на Столична община за
което да носи отговорност. Сочи че отстрана на ответника са изпълнени
всички законови правомощия по кастриране и обезпаразитяване и кастриране
на безстопанствените кучета. Изтъква, че съществуването на безстопанствени
кучета само по себе си не е противоправно и допускането му не означава
неизпълнение на законови изисквания. Счита че не следва да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност на ответника доколкото липсва целенасочена
1
противоправна дейност изразяваща се в действие или бездействие. Сочи че
ищцата не е провела пълно и главно доказване на механизма на деянието и че
се касае за ухапване от безстопанствено куче.
Въззиваемата- ищца П. Б. КР., ЕГН:**********, е оспорила жалбата.
Изложила е съображения, че решението на районния съд било правилно.
Събраните доказателства установявали механизма на деликта и причинените
травматични увреждания. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.3,
изр. 2 от Закона за защита на животните, че кучетата са под надзора и
грижите на общините, което означавало, че чрез взетите от тях мерки същите
следвало да гарантират тяхното безопасно поведение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия
съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав
на съда намира следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е
производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице
виновно и противоправно поведение на извършителя на работата и зависи
изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из
между тях е причинил тези вреди. Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В
2
този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.
3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС. Достатъчно е да се касае за дейност, която се
осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод
изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се
персонифицира прекия причинител на увреждането - работник или служител
на работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното право на увредения от нападение от
безстопанствени кучета срещу Столична община за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по
повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа от Столична община чрез своето действие
или бездействие.
Настоящият състав на съда намира, че по делото ищцата е установила
при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, механизмът на инцидента и факта, че нараняванията са
причинени именно от ухапване от бездомно куче, а именно, че на
22.06.2019г., докато вървяла към дома си по ул. Ген. Ковачев“ в кв.
„Драгалевци“, безстопанствено куче от неустановена порода внезапно
нападнало ищцата в гръб. Били и причинени ухапвания по десния крак и
същата паднала на земята. В това време се притекли на помощ хора,
намиращи се наблизо, които пропъдили кучетата и оказали помощ на ищацата
и се обадили на бърза помощ и на полицията.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелят Д.А.Ц.
който е очевидец на инцидента и свидетелят Г.С.Т., който пристигнал на
мястото на инцидента и видял ищцата в линейка. Горните показания съдът
намира за последователни, конкретни и обективно дадени, подкрепящи се и
от представените по делото писмени доказателства съдебномедицинско
удостоверение, епикриза, полицейска преписка кредитира с доверие.
Не се спори а и от доказателствата по делото вида и степента на
уврежданията, а именно две ограничени по площ охлузвания на в областта на
лактите, обширно кръвонасядане по вътрешната повърхност в областта на
долната трета на дясното бедро, на чиито фон е имала четири рани с напречно
разположение на които са налагани хирургични шевове, обширно
кръвонасядане на лява подбедрица на фона на което е имало две косо
разположение рани, множество малки разпръснати кръгловати охлузвания по
дясната подбедрица, кръвонасядане по външна повърхност в лявата
седалищна област, кръвонасядане по предно-външната повърхност на лявата
3
подбедрица.
Полученото травматично увреждане се установява и от представните по
делото епикриза, съдебномедицинско удостоверение и от заключението на
допусната съдебно-медицинска експертиза, което настоящият състав
кредитира като компетентно и обективно.
С оглед на гореизложеното и противно на оплакването във възивната
жалба настоящият съдебен състав приема, че на 22.06.2019г., ищцата е била
ухапана от безстопанствено куче.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат
програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини
организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за
тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния
изпълнителен орган - кмета.
Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е
създала стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета,
намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно, съответно на
популацията от бездомни кучета, като по столичните улици са останали
агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания
и психически стрес. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение Столична община чрез своите
служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на
общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е
установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители - по реда на чл. 49 ЗЗД. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите възражения, поради което
положителния факт, че кучето има стопанин следва да се установи от
ответника, каквото доказване обаче ответника не е провел.
Доколкото не са направени възражения досежно присъдения от
Софийски районен съд размер на обезщетението и при съобразяване на
императивната норма на чл. 269 от ГПК настоящият състав приема същия за
справедлив.
Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с правните доводи
на първоинстанционния съд, то обжалваното решение се явява правилно и
като такова на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273
ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 696,00лв. с ДДС
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20124425/26.05.2021г., постановено по
гр.д. № 924/2021г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав.
ОСЪЖДА Столична община ул. „****, представлявана от кмета Й.Ф. е
осъдена да заплати на основание 78, ал.3 от ГПК на П. Б. КР.,
ЕГН:**********, адрес гр. София, ул. „****, сумата от 696 лв.,
представляващи разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5