Решение по дело №307/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 837
Дата: 7 юли 2025 г.
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20253110200307
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110200307 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Д. Я. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.“Тракия“ №12, ет.2, ап.8, подадена чрез проц. представител срещу
Наказателно постановление № 24-8703-001821 от 23.12.2024 г., издадено от
Началник група към ОД МВР Варна, Сектор „Специализирани полицейски
сили“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. К. КК.- АК Варна, която поддържа въззивната
жалба и искането за отмяна на наказателното постановление.Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
1
процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител
на ОД на МВР-Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като
моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
поискания адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.12.2024 г. в 23.20 часа в гр.Варна на бул.“Владислав Варненчик“
в кръговото движение с бул.“Васил Левски“ до „Автогара Варна“ в посока
ул.“Капитан Райчо Николов“ жалбоподателя Я. Д. Я. управлявал собственият
си лек автомобил „Форд Мустанг“ с рег.№ 667М851, като използва пътя
отворен за обществено ползване за други цели, извършва резки маневри, върти
МПС-то в полукръг, преднамерено извежда МПС-то извън контрол чрез
презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на задните му гуми. С тези си
действия водача не използва път отворен за обществено ползване по
предназначение за превоз на пътници и товари и създава опасност и пречки за
движението и непосредствени предпоставки за ПТП. Водача на автомобила
бил забелязан от полицейски автопатрул, бил проследен и спрян за проверка.
Полицейските служители установили водача на въпросния автомобил
и провели разговор с него, след което свид.В. В. В. съставил АУАН Серия GA
№1421023 за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който
жалбоподателя подписал без възражения. Такива възражения срещу
съставения акт не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. На 23.12.2024 г.
началник група към ОД МВР Варна Сектор „Специализирани полицейски
сили“ издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. В. В. и св.К. И., както и
писмени доказателства:заповед на министъра на вътрешните работи и справка
за нарушител/водач.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява
2
на първо място от показанията св. В. В., които съдът кредитира изцяло като
вътрешно непротиворечиви, последователни и логични. Св. В. В. е възприел
непосредствено движението на автомобила на жалбоподателя и е разговарял с
него, след като го е спрял за проверка.Показанията на този свидетел
възпроизвеждат в идентична хронологична последователност непосредствено
възприетите от него събития и по-конкретно действията на жалбоподателя.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се
ползва с презумптивна доказателствена сила, т. е. удостоверените от
контролните органи факти се считат за установени до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията
на св. К. И. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният
също служи за основа на направените от съда фактически изводи. Съдът
намира за достоверни и останалите представени по делото писмени
доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По изложените съображения за достоверност на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът
направи въз основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
Императивната разпоредба на чл. 104б, т. 2 ЗДвП забранява на
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
3
Дефиницията за път, отворен за обществено ползване, се съдържа в
чл. 2, ал. 1 ЗДвП, съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението. В изр. 2 от посочената разпоредба е регламентирано задължение
за лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено
ползване, да ги обозначат.
От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е нарушил забраната, регламентирана в чл. 104б, т. 2 ЗДвП,
тъй като на 10.12.2024 г. в 23.20 часа в гр.Варна на бул.“Владислав Варненчик“
в кръговото движение с бул.“Васил Левски“ до „Автогара Варна“ в посока
ул.“Капитан Райчо Николов“ управлявал собственият си лек автомобил „Форд
Мустанг“ с рег.№ 667М851, като използва пътя отворен за обществено
ползване за други цели, извършва резки маневри, върти МПС-то в полукръг,
преднамерено извежда МПС-то извън контрол чрез презавиване, довеждайки
до загуба сцеплението на задните му гуми. Така описаните действия с МПС не
са такива по превоз на хора и товари.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът Я. Я. съзнателно е
извършил резки маневри, свързани и с ускорено извършване на презавиване,
което е довело до загуба на сцеплението на задните гуми и приплъзване на
автомобила. Прекият умисъл на жалбоподателя съдът изведе от показанията
на разпитания по делото полицейски служител. Рязкото завиване и
приплъзването на автомобила се е дължало изцяло на планирани и съзнателно
осъществени действия на водача, а не на обективни фактори, каквито биха
могли да бъдат мокра пътна настилка, заледяване на пътното платно и т. н.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
недоказано авторство на извършеното и че не е налице твърдяното
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание на
извършеното нарушение – в АУАН и НП ясно и недвусмислено са описани
действията на водача, с които актосъставителят и наказващият орган са
приели, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Възражението, че в конкретния случай е налице единично занасяне
или рязко завиване, което и могло да се дължи на обективни фактори, каквито
4
например са високата скорост остана недоказано. Посоченото води до
единствения възможен извод, че жалбоподателят целенасочено е извел
управляваното от него МПС извън контрол и е предизвикал загубата на
сцепление на задните гуми чрез приплъзване.
Действително съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
АУАН и НП трябва да съдържат задължително описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено.
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал.
4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две
причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички
доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът
решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той
никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия
орган, а го решава сам, по същество. По тези съображения непосочването в
НП на доказателствата, които потвърждават нарушението, не може да се
приеме за съществено процесуално нарушение, което да е довело до
ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Както АУАН, така и НП съдържат фактическо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и неговата
правна квалификация. Нито в чл. 42 ЗАНН, нито в чл. 57 ЗАНН има изискване
за други мотиви, освен фактическото описание на нарушението и посочване
на законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Изрично в АУАН и в НП е описано, че моторното превозно средство
съзнателно е изведено извън контрол предвид доведената загуба на
сцеплението на задните гуми. Описаното представлява постигнатата от водача
на МПС цел, която е описана както в АУАН, така и в НП.
В случая неприложим се явява институтът на случайното деяние по
смисъла на чл. 15 от НК, доколкото нарушението е формално (на просто
извършване), а чл. 15 от НК е приложим само по отношение на резултатните
престъпления, респективно административни нарушения.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
5
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече –
управлението на МПС е дейност, която винаги е източник на повишена
опасност, а извеждането на моторно превозно средство извън контрол
благоприятства настъпването на инциденти със значителни
общественоопасни последици, поради което и процесното нарушение не може
да бъде квалифицирано като маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДВП предвижда
административни наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който полза
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Поради това, че размерът на предвидените наказания е фиксиран,
пред съда не е поставен въпросът за тяхната евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал.
1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради
това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът
прецени, че следва да определи на ОД МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., тъй като процесуалното представителство
се свежда единствено до изготвяне на писмено становище.
6
Предвид основанията за потвърждаване на НП не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя,
въпреки че такова искане е било направено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-8703-001821 от
23.12.2024 г., издадено от Началник група към ОД МВР Варна, Сектор
„Специализирани полицейски сили“, с което на Я. Д. Я. ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ул.“Тракия“ №12, ет.2, ап.8 са наложени административни
наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Я. Д. Я. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- Варна,
сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7