Р Е Ш Е Н И Е
№ 32 30.03.2015г гр.
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година
в открито заседание в
следния състав:
Председател: ЕвгениУзунов
Секретар: Атанаснка Г.
като разгледа докладваното от с. Е.Узунов
гр.д.№ 131 по описа за 2014г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба под №69/2013г. по описа на НРС от С.Г.Ч. ЕГН ********** и Й.Л.Ч. ЕГН ********** *** с процесуален представител по делото адв.Д.С. – БАК срещу
Р.К.С. ЕГН ********** И.И. Б.- К. с ЕГН **********
Двамата с адрес: гр. Перник, ул. „************; Б.С.Б.,***; Е.И.
В., ЕГН: ********** и М.Р.Р.-В., ЕГН: **********, последните двама с адрес ***
С Исковата молба се иска от съда да. приеме
за установено по отношение на Р.К.С. и Б.С.Б., че С.Г.Ч. и Й.Л.Ч. са
собственици на 1/2 /една втора/ ид. част - западна от ПИ № ***************ест/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., Община Несебър,
Област Бургас, с площ на целия имот по кадастрална карта от
Ищците твърдят, че са собственици по силата
на сключен с община Несебър договор за покупко-продажба на имот, частна
общинска собственост, по реда на ЗОС, вписан в служба по вписванията гр.
Несебър под № ************ год. на: 1/2 западна идеална част от УПИ ************
по ПУП-ПРЗ на с. Р. , Община Несебър, целият УПИ с площ от
Ищците сключили предварителен договор за
покупко- продажба за собствения си имот с ответника Е.И.В.. Последният е
предявил иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Исковата му молба е била вписана на 28.05.2004 год.,
образувано е гр. д. № 398/2004 год. по описа на РС- Несебър. С Решение № 355 от
18.02.2005 год. съдът е уважил иска, като е обявил за окончателен сключения
между страните договор за покупко- продажба на недвижими имот, представляващ
1/2 ид. части -западна, от парцел VII-265, кв. 3 по плана на с. Р., Бургаска
област, целият урегулиран от
След влизане в сила на Решението на Районен
съд Несебър за обезсилване на Решение № 355/18.02.2005 год. по гр. д. №
398/2004 год. , същото е вписано в Служба по вписванията при РС-Несебър на
15.07.2011 год. В течение на
производството по гр. д. № 398/2004 год. на PC- Несебър на 10.04.2008 г. ищецът
Е.И.В. е прехвърлил процесния имот на трето лице, а именно на Б.С.Б. с
нотариален акт № **************** год. на Нотариус С.А. с per. № 208 на НК,
район на действие РС-Несебър. При сделката за продажбата на имота Е.И.В. се е
легитимирал като собственик с влязло в сила Решение № 355/18.02.2005 год. по
гр. д. № 398 по описа на РС- Несебър за 2004 год., отбелязване на него, че е
влязло в сила на 16.01.2008 год., което отбелязване е извършено от съда на
07.04.2008 год. с което е бил уважен иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Сделката е извършена от Е. В. след вече депозирана от ищците молба до
РС-Несебър за обезсилване на първоначалното решение на съда, с което е обявен
за окончателен сключения с В. предварителен договор.Молбата за обезсилване на
решението е подадена по реда на чл. 297, ал. 2 от ГПК /отм./ поради
неизпълнение на условието за плащане на
сумата от 24950 лв., представляваща остатъка от уговореното плащане по
предварителния договор.
С цел да избегне плащането на сумата за
имота, както и връщане на собствеността при евентуалното уважаване на молбата
на ищците, Е. В. и М.Р. -В. са се разпоредили с имота в полза на Б.С.Б.-син на М.В.,
който живеел в едно домакинство с В.. Твърди се, че тази сделка уврежда
кредиторите- ищци като извършилите сделката В. са знаели за това увреждане.
В последствие с нотариален акт № ***********
год. на Нотариус Л.Ч. с per. № 600 на НК Б.С.Б. е прехвърлил на Р.К.С.
процесния имот, като последният се явява трето лице за сделката по смисъла на
чл. 135, ал.1,изр.трето ЗЗД. Твърди се, че недействителността на сделката,
инкорпорирана в нотариален акт № **************** год. на Нотариус С.А. с per.
№ 208 на НК, район на действие РС-Несебър е противопоставима на това трето лице
и съпругата му И.И. Б.-К., които също са в роднински
връзки с Б.Б.. Твърди се, че същите са недобросъвестни купувачи и предвид
недействителността на сделката по отношение на ищците, същите не са придобили
имота, поради това, че прехвърлителят Б.Б. не е бил собственик на същия към
момента на продажбата му на датата 29.12.2010 год.,
Самостоятелно се твърди, че двете сделки с
имота са направени единствено и само с цел увреждане на истинските собственици
на имота, поради което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД двете прехвърлителни
сделки - сделката, инкорпорирана в нотариален акт № *************** год. и
прехвърлителната сделка, инкорпорирана в нотариален акт № *************** на
Служба по вписванията -гр. Несебър се твърди, че са нищожни като привидни
договори , фиктивни, като между страните липсва съгласие за прехвърляне на
имота, поради което волеизявленията не са породили правните последици на
обективираната формално воля на страните. Отделно от това, алтернативно се
твърди, че имотът е прехвърлен на цена много под пазарната му такава и по двете
сделки.
Отделно, алтернативно се твърди, че прехвърлителните
сделки за покупко-продажба на недвижим имот нот. Акт №*************** на Служба
по вписванията по отношение на прехвърлянето на двуетажна жилищна сграда -
западен близнак са нищожни и поради противоречие със закона и алтернативно поради невъзможен предмет. Твърди се, че към
момента на сделките сградата не е била завършена в груб строеж.
С инцидентен установителен иск, отделен от гр.д.№69/2013г.
по описа на НРС, при което е обазувано настоящото производство №131/2014г. по
описа на НРС, се иска да се обяви по отношение на
ответниците по исковата молба предмет на настоящото дело за недействителна спрямо С.Г.Ч. и Й.Л.Ч. извършената продажба с нотариален акт № ***************
на нотариус С.А. с per. № 208 на НК, район на действие РС-Несебър, вписан в
Агенция по вписванията-Служба по вписванията , гр. Несебър с вх. Per. № 2304 от
11.04.2008 год., под Акт *************** с който Е. И.В. и съпругата му М.Р.Р.
-В. са прехвърлили на Б.С.Б. процесния имот на груб строеж. Както и да се
прогласи по отношение на страните нищожността на сделката сключена между Е. И.В.
и М.Р.Р.-В. с Б.С.Б. с договор за покупко-продажба от 10.04.2008 год., по
нотариален акт нотариален акт № *************** на нотариус С.А. с per. № 208
на НК, район на действие РС-Несебър, вписан в Агенция по вписванията-Служба по
вписванията , гр. Несебър с вх. Per. № 2304 от 11.04.2008 год., под Акт ***************
като привидна и при липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, както
и по отношение на прехвърлянето на двуетажна сграда - западен близнак с РЗП от
Постъпили са отговори от
ответниците.
Видно от съдържанието на отговора от
ответниците Р.К.С., ЕГН ********** и И.И.К., ЕГН **********:По допустимостта: Твърди се, че в петитума ищците Ч. молят, съда да прогласи нищожността на сделката между тях и ответника Б. на основание чл.26, ал.2 и ал.1 ЗЗД
при условията на комулативно обективно съединени искове, което в процеса е
недопустимо.
По основателността: твърди се, че сделката
между Каменови и ответника Б. е
действителна, тъй като преди сключване на сделката през
Твърди се, че ответника К. е посещавал
имота и се е опитал да влезе в него, но имотът се владее от ищците и именно
поради това Каменови са завели и иск по чл.108 ЗС по гр. д.№69/2012 г.
Твърди се, че Каменови не са близки и не са
познавали другите ответници по делото.
Твърди се, че обстоятелството, че през
Твърди се, че двете последващи продажби са
извършени преди вписване на решението за отмяна и са действителни по смисъла на
чл.114, б. „в" и чл.115, ал.4 ЗС, същите са противопоставими на ищците,
ответниците са придобили собствеността върху имотите и последваща отмяна на
акта на първия приобритател не може да засегне техните права.
Оспорва се като неоснователен е
предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на сделката с невъзможен
предмет. Видно от схемата на сградата същата е нанесена в кадастъра, което е
безспорно доказателство, че тази сграда съществува,
Представят се доказателства. Отправят се доказателствени
искания.
ОТВЕТНИЦИТЕ Е.И.В., ЕГН:********** и М.Р.В., ЕГН:**********: По
отношение на исковете по чл.26 от ЗЗД –твърдят,
че тъй като се касае за алтернативно
обективно съединени искове, същото е недопустимо поради неопределеност на
петитума, а и тъй като е налице разминаване между твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, и основанията за нищожност, посочени
в петитума на същата. Твърди се, че за твърдяното симулативно прехвърляне на
имота не е уточнено какъв е видът на
твърдяната симулация - абсолютна или относителна.
По иска по чл.135 ЗЗД – се твърди, че
предмет на иска по чл.135 ЗЗД може да бъде единствено валидна сделка. При
нищожна сделка искът е недопустим поради липсата на правен интерес.Заявява се,
че настоящия иск по чл. 135 ЗЗД се явява недопустим, тъй като е погасен по
давност. В случая правото за искане на обявяване на относителната
недействителност с иск по чл. 135 ЗЗД на увреждащата сделка - покупко-продажба
на недвижимия имот в полза на Б.Б. е с начален момент 10.04.2008 г., като
петгодишният давностен срок е продължил да тече и е изтекъл на 10.04.2013 г., а
искът е предявен на 28.01.2014г., т.е след изтичането му. Отправя се възражение
за погасителна давност.
Отправя се искане за прекратяване на
настоящото производство поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за
воденето му - правен интерес, претендират се разноски.
Алтернативно се иска да се остави искова
молба без движение и да се задължи ищеца да уточни кой от исковете предявява,
тъй като защитата е различна и е недопустимо да предявява едновременно няколко
иска за атакуването на една и съща сделка по различен правен ред с различни
правни последици.
Относно иска на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – оспорва се същия като неоснователен.
Оспорват се твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, че В. са извършили сделката
единствено и само с цел увреждане „истинските собственици" на имота. Твърди
се, че към момента на извършената покупко-продажба ищците не са притежавали
правото на собственост върху имота. Към момента на продажбата - 10.04.2008г. по
отношение на имота не са вписвани възбрани, искови молби или други
обезпечителни мерки, а твърдяната висящност на съдебен спор по никакъв начин не
обуславя нищожност на нотариалния акт.
Относно твърденията за незаплащане на
продажната цена по атакувания нотариален акт – оспорени са като неоснователни. Видно от същия - сумата по
сделката е изплатена изяло и в брой от купувача, преди подписване на
нотариалния акт.
Относно твърденията на ищците, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, че сделката е привидна – оспорени са
като неоснователни,тъй като е недостоверно обстоятелството, че
е осъществена възмездна сделка за продажба между родители и син.
Относно твърденията
на ищците за липса на съгласие за прехвърляне на имота – оспорват се като
неоснователни, като се
твърди, че тъй като продажбата на недвижим имот е консенсуален и формален
договор,с постигане на съгласието във формата на нотариален акт относно
обектите, и относно цената, страните са обвързани.
Относно твърденията
на ищците за
продажба на недвижимия имот на цена под пазарната такава – се твърди, че са
неоснователни.
Към датата на подписване на нотариалния акт
данъчната оценка на имота е в размер на 8604,60 лв. (осем хиляди шестстотин и
четири лева и шестдесет стотинки). Продажната цена на същия е в размер на 50 000
лв. (петдесет хиляди лева) - сума, надвишаваща данъчната оценка
Относно иска на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона по отношение на
прехвърлянето на имота, иска се оспорва като неоснователен, тъй като ищците
не посочват на коя императивна норма противоречи издаденият нотариален акт.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендират
се разноски и адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКА Б.С.Б. ЕГН: **********:
По иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД
се твърди, че е е недопустим и производството по делото следва да бъде
прекратено , а по същество е и неоснователен.Отправено е възражение за изтекла
погасителна давност.Твърди се, че правото на иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД се
погасява с общата петгодишна давност., която започва да тече от датата на
извършване на сделката 10.04.2008 година и е изтекла на 10.04.2013 година
Оспорени са изложените твърдения в
исковата молба ,че Б. е закупил имота с цел да бъдат увредени ищците , както и
че е живял заедно с майка си М.В. ***.
По исковете с посочено
правно основание чл.26 ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове се
твърди, че е налице противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и
петитума на същата досежно предявените искове с посочено правно основание чл.26
ал.1 и чл.26 ал.2 ЗЗД.По съдържание, възраженията са идентични с тези,
отправени от процесуалния представител на ответниците В..
Представени са писмени доказателства.
Възразява се срещу исканията на ищците.
В хода на производството, ищците
се представяват от адв.Д.С.-БАК. Ответниците Р.К. и И.К. се представляват от
адв.Д.-БАК. Ответника Б. се представлява от адв.Д.-ПАК; Ответниците Е.В. и М.В.
се представляват от адв. С..
След анализ на фактическата
обстановка,съдът намира за установено следното: Действително ищците
са били собственици по силата на сключен с община
Несебър договор за покупко-продажба на имот, частна общинска собственост, по
реда на ЗОС, вписан в служба по вписванията гр. Несебър под № ************ год.
На процесния
недвижим имот. Правото на
строеж са придобили с договор за покупко-продажба на право на строеж с нот. Акт
№ ********** год., като в последствие са закупили прилежащото дворно място от
Община Несебър.
Не е спорно между страните, че
ищците сключили предварителен
договор за покупко- продажба за собствения си имот с ответника Е.И.В.. Последният действително е предявил иск за обявяване на
предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. С Решение № 355 от 18.02.2005 год. съдът е уважил
иска, като е обявил за окончателен сключения между страните договор при условие, че ответникът Е. В. ще заплати на С.Г.Ч. и Й.Л.Ч. сумата от 24950 лв.,
представляваща остатъкът от дължимата продажна цена за имота. В. не изпълнил задължението си за заплащане на цената в
двуседмичния срок по чл. 297, ал. 1 от ГПК /отм./,факт по който не се спори между
страните. С. и Й. Ч. са
депозирали молба по гр. д. № 398/2004 год. за обезсилване на постановеното решение
по реда на чл. 297, ал. 2 от ГПК /отм./. Районен съд Несебър с Решение №
151/30.12.2008 год. е обезсилил първоначалното решение, което решение е
потвърдено С Решние № V-60 на БОС от 15.07.2009 год. по в. гр. д. № 196/2009
год., оставено в сила с Решение № 67/08.02.2011 год. от ВКС по гр. д. №
1852/2009 год.Действително Решение №
355/18.02.2005 год. по гр. д. № 398/2004 год. е вписано в Служба по вписванията
при РС-Несебър на 15.07.2011 год.
В хода на производството по гр. д. № 398/2004 год. на PC- Несебър
на 10.04.2008 г. ответникът Е.И.В. и съпругата му ответника М.В. са прехвърлили процесния имот на сина на М.В. Б.С.Б. /син от предходен брак/ с нотариален акт № **************** год.
на Нотариус С.А. с per. № 208 на НК, район на действие РС-Несебър.
При сделката за продажбата на имота Е.И.В.
се е легитимирал като собственик с влязло в сила Решение № 355/18.02.2005 год.
по гр. д. № 398 по описа на РС- Несебър за 2004 год., отбелязване на него, че е
влязло в сила на 16.01.2008 год., което отбелязване е извършено от съда на
07.04.2008 год. с което е бил уважен иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Действително сделката е извършена след вече депозирана от
ищците молба до РС-Несебър за
обезсилване на първоначалното решение на съда, с което е обявен за окончателен
сключения с В. предварителен договор.
С цел да избегне плащането на сумата за
имота, както и връщане на собствеността при евентуалното уважаване на молбата
на ищците, Е. В. и М.Р. -В. са се разпоредили с имота в полза на Б.С.Б.-син на М.В..Тази сделка уврежда кредиторите- ищци като извършилите
сделката В. са знаели за това увреждане.
В последствие с нотариален акт № ***********
год. на Нотариус Л.Ч. с per. № 600 на НК Б.С.Б. е прехвърлил на Р.К.С. и съпругата му И.И. Б.-К., която
е роднина по съребрена линия от втора степен с ответника Б. /първа братовчедка,
дъщеря на чичото на Б.-Илия Б./
процесния имот.
По делото са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението на ответника Б., че възмездно е
придобил имота и то със собствени средства.
Настоящият състав на съда намира,
че сделката, инкорпорирана в
нотариален акт № **************** год. на Нотариус С.А. с per. № 208 на НК,
район на действие РС-Несебър е противопоставима на сочените като трети лица. Същите са недобросъвестни купувачи и предвид
недействителността на сделката по отношение на ищците, същите не са придобили
имота, поради това, че прехвърлителят Б.Б. не е бил собственик на същия към
момента на продажбата му на датата 29.12.2010 год.,
Съгл. чл. 135 ЗЗД кредиторът може
да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията ( договори
- възмездни и безвъзмездни, едностранни
правни сделки и правни действия ), с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът
при извършването им е знаел за увреждането - т. н. “Павлов иск”. “Павловият иск” по чл. 135 ЗЗД е конститутивен иск за
относително унищожение на сключения във вреда на кредитора сделка. Съгл. чл.
135 ЗЗД активно легитимиран да предяви Павловия иск е кредиторът. Кредитор по
смисъла на закона е всеки, чиито права са увредени със сделки или правни
действия, извършени от негов длъжник, независимо дали тези права са осъществими
с осъдителен или с конститутивен иск. Предпоставките на отменителния иск по чл.
135 ЗЗД са:
Наличие на вземане. Лице, което е
кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД. Титуляр
и на парично и на непарично вземане може да си служи с павловия иск – р.
2-1964-ОСГК, 1-1965-ПП. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя
от наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по
давност. Не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. Възникването на
правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в
сила съдебно решение – р. 663-1969-І ГО, р. 423-2000-V ГО, снабдяването на
кредитора с изпълнителен лист или наличието на безуспешни опити за принудително
удовлетворяване. Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди
извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска – чл.
135, ал. 3 ЗЗД. Състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява
към момента, в който кредиторът е придобил вземането си. Кредиторът разчита на
общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява при възникване
на неговото право. Ако обаче длъжникът и лицето, с което той е договарял, са
действали, за да увредят кредитора, кредиторът може да атакува увреждащите го
действия, извършени преди пораждане на неговото право – чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Достатъчно е наличието на animus
nocendi, намерението
да се увреди кредитора – р. 643-2000-ІІ ГО. Не е необходимо кредиторът да е бил
измамен.
Извършване на действие, което уврежда
кредитора. Действието е съзнателен
волев акт, който може да бъде извършен от длъжника; от длъжника и от трето
лице; от длъжника, от трето лице и от държавен орган. То може да бъде всякакъв
гражданскоправен акт – както сделка, така и юридическа постъпка – р.
2473-1978-І ГО. Сделката може да бъде едностранна – отказ от право на
собственост, отказ от давност, едностранно учредяване на ипотека, или
двустранна – продажба, заем, дарение – р - 1603-1998-І ГО, спогодба. Действието може да бъде възмездно или безвъзмездно. То може
да има не само материалноправен, но и процесуалноправен характер - напр.
съдебно решение по симулативен процес, което уврежда кредиторите – ТР
106-1964-ОСГК, р. 10-1967-ОСГК. Фактически действия и деликти не могат да се
атакуват с иска по чл. 135 ЗЗД. Правото по чл. 135 ЗЗД, предполага, че
действието, чиято отмяна се иска, е действително. Заинтересуваните лица могат
да се защитят срещу недействителни действия с установителен иск по чл. 97 ГПК –
р. 169-1985-ОСГК, р. 993-1986-ІІ ГО, р. 1001 – 1986-І ГО. За да може да бъде
отменено, действието трябва да уврежда кредитора,. Увреждането е обективен факт
и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на
кредитора. Между действието и преценката трябва да има причинна зависимост.
Увреждането е налице в случаите, при които намалява възможността на кредитора
да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има, когато длъжникът
се лишава от свое имущество или имуществото му намалява – р. 2760-1966-ІІ ГО,
р. 2271-1978-І ГО. Обедняването на длъжника се състои както в намаляване на
неговия актив – отказ от право, безвъзмездно опрощаване, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес, така и в увеличаване на неговия пасив – обезпечаване
на чужд дълг чрез поемане на ипотека. Кредиторът може да иска да бъде обявено
за недействително и действие, което, макар и да не обеднява длъжника,
затруднява удовлетворяването на кредитора – р. 2271-1978-І ГО. Кредиторът не може да атакува действия, които
засягат неимуществени или несеквестириуеми права на длъжника – р. 1562-1982-І
ГО, или пък действия, чието извършване зависи от чисто личната преценка на
длъжника, защото те не го увреждат. Действията - например отказ от придобивна давност, и
бездействията, които осуетяват увеличаването на имуществото на длъжника, също
не увреждат кредитора. Нямат увреждащ характер изпълнението ( както и
прекратителните способи, които го заместват – datio in solutum, прихващане и други ) и обезпечаването на задължение,
което е възникнало преди кредиторовото вземане.
Знание за увреждане.Субективно
условие за провеждане на “Павловия иск”. Елементите на тази предпоставка се
различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или
безвъзмездно. Когато действието е било безвъзмездно – едностранна сделка (
отказ от право на собственост ), договор, ( дарение ), правото да се иска
отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането – чл. 135, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор,
достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има
кредитори и че действието го уврежда. Намерението за увреждане или наличието на
измама не е елемент от фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Без
значение е субективното психическо отношение на лицето, което е получило
престацията от длъжника. Дори и то да не е знаело за увреждането, неговият
интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е
получило имуществото на длъжника, без да е престирало насреща нищо.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е израз на древното римско правило,
че интересът на лице, което иска да избегне загуба ( qui certat de damno evitando ), трябва да бъде предпочетен
пред интереса на лице, което иска да реализира печалба ( qui certat de lucro carpando ). В случай, че действието е било
възмездно – едностранен договор ( заем с лихва ), двустранен договор ( продажба
), възникването на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД изисква, не само
длъжникът, но и лицето, с което той е договарял, да са знаели за увреждането –
чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Наличието на еквивалентно имуществено разместване
между длъжника и лицето, с което той е договарял, е основание интересът на
третото лице да бъде предпочетен пред този на кредитора, освен ако това лице е
било недобросъвестно. Знанието на третото лице, че длъжникът има дългове, не е
достатъчно. Проявената от страна на третото лице небрежност за узнаване на
увреждането не дава основание за обявяване на недействителността на действието
– ТР 25-1969-ОСГК. Фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето,
с което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора. По силата на
оборима презумпция, уредена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, знанието на определен кръг
лица, които са в близки отношения с длъжника, се предполага. Тези лица са
съпругът, низходящите, възходящите, братята и сестрата на длъжника. Ако те
твърдят, че не са знаели за увреждането, трябва да докажат твърдението си.
Оборването й е в тежест на ответниците – р. 345 - 1999 - ІІ ГО. Приема се, че
чл. 135, ал. 2 ЗЗД презюмира знанието на длъжника.
В разглеждания случай,
предпоставките на Павловия иск са налице. Молителят в качеството си на
ответници по гр.д.№398/2004г., въз основа на което е постановено Решение № 151/30.12.2008 год.с което НРС е обезсилил първоначалното решение за обявяване на предварителния
договор за окончателен, което
решение е потвърдено С Решние № V-60 на БОС от 15.07.2009 год. по в. гр. д. №
196/2009 год., оставено в сила с Решение № 67/08.02.2011 год. от ВКС по гр. д.
№ 1852/2009 год. Решение № 355/18.02.2005 год. по гр. д. № 398/2004 год. е
вписано в Служба по вписванията при РС-Несебър на 15.07.2011 год.
Съгласно нормата на чл. 362,
ал. 1 от ГПК при иск по чл. 19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно
задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение,
което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението
си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок
от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от
него за сметка на ответника задължения към държавата. Посочения от законодателя
срок е преклузивен и пропускането му води до предвидената възможност за ответника
по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да иска от първоинстанционния
съд обезсилване на решението, с което предварителния договор е обявен за
окончателен.В това производство, съдът само преценява съобразно събраните по
делото доказателства дали неизпълнението на задължението на купувача да изплати насрещното си задължение в
срок е станало по извинителни причини или поради обстоятелства, които не могат
да му се вменят във вина тоест дали не е налице обективна невъзможност за
изпълнение.Касае е се за специално производство при което предпоставките са
уредени стриктно и изчерпателно.
Влязлото в сила
решение за обезсилване на обявяването на предварителиня договор за окончателен
има значението на прекрятаването на облигационната връзка между тези страни. Неизпълнението
на задължението за заплащане на определената цена води до постановяване на
решение за обезсилване на предходния съдебен акт, като по своята правна същност
обезсилването съставлява разваляне не само на тази принудителна покупко-продажба,
но и разваляне на предварителния договор поради неизпълнение на задължението за
заплащане на продажната цена.
Доколкото след
вписването на исковата молба в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ищецът по този иск – Е.И.В. се е разпоредил с имота в полза на трето лице, всяко едно от
постановените решения има действие и за това трето лице – приобретател.
Решението
е задължително по отношение на разрешените с него искания, свързани със
спорното право, като в настоящия случай съществен елемент от това спорно право
е бил и фактът, че ответникът по иска Е. Вълеве
собственик на отчуждавания имот. Следователно при горните предпоставки
обективните предели на съдебното решение се разпростират и по отношение на
установяването на правото на собственост на Е.В. по отношение на имота, предмет на нотариалния акт № **************** год. на Нотариус С.А. с
per. № 208 на НК, район на действие РС-Несебър-предмет на настоящото производство.
Съдът не споделя възражението на
ответниците за изтекла давност за предявяване на иска. Видно от доказателствата
по делото, Решението на НРС по гр.№398/2004г. е вписано в Служба по вписванията
на 15.07.2011г.като видно до този момент, ищците по настоящето дело и ответника
Е.В. са били страни по това висящо производство и са очаквали решението му.
Едва след вписване на това решение, тъй като с факта на оповестяването е
възможно проследвяване на иззвършените действия с имота е станало възможно
узнаването на факта от увреждането. Иска, премет на натоящото производство е
регистриран с вх.№609/23.01.2014г. , т.е. преди изтичане на петгодишния срок.
Съдът не споделя становището на
ответниците и досежно факта, че тъй като липсвала вписана молба за обезсилване
на горепосоченото решение. Това е така, тъй като висящността на производството
е продължаваща и обхваща и вписаните в решението задължения, а именно
заплащането на остатъка от цената, а липсват каквито и да е доказателства, че в
нотариалното производство да са представяни такива доказателства.
има изискуемо вземане срещу длъжника;
последният е извършил действие, с което е увредил кредитора, като с посочената
сделка е намалил имуществото си; налице е знание за увреждане у длъжника и
неговия контрогент с оглед бстоятелството, че управител на двете търговски
дружества по атакуваната сделка имат едно и също лице за управител. Съдът е на мнение, че исковата претенция е
подкрепена с убедителни писмени доказателства.
При горните предпоставки
настоящият състав на съда приема, че ищците са собственици на процесния имот.
Самостоятелно се твърди, че двете сделки с
имота са направени единствено и само с цел увреждане на истинските собственици
на имота, поради което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД двете прехвърлителни
сделки - сделката, инкорпорирана в нотариален акт № *************** год. и
прехвърлителната сделка, инкорпорирана в нотариален акт № *************** на
Служба по вписванията -гр. Несебър се твърди, че са нищожни като привидни
договори , фиктивни, като между страните липсва съгласие за прехвърляне на
имота, поради което волеизявленията не са породили правните последици на
обективираната формално воля на страните. Отделно от това, алтернативно се
твърди, че имотът е прехвърлен на цена много под пазарната му такава и по двете
сделки.
Отделно, алтернативно се твърди, че
прехвърлителните сделки за покупко-продажба на недвижим имот нот. Акт №***************
на Служба по вписванията по отношение на прехвърлянето на двуетажна жилищна
сграда - западен близнак са нищожни и поради противоречие със закона и
алтернативно поради невъзможен предмет.
Твърди се, че към момента на сделките сградата не е била завършена в груб
строеж.
С исковата молба се иска да се обяви по
отношение на ответниците по настоящата искова молба за недействителна спрямо С.Г.Ч.
и Й.Л. Чков 83 извършената продажба с нотариален акт № *************** на
нотариус С.А. с per. № 208 на НК, район на действие РС-Несебър, вписан в
Агенция по вписванията-Служба по вписванията, гр. Несебър с вх. Per. № 2304 от 11.04.2008 год., под
Акт *************** с който Е. И.В. и съпругата му М.Р.Р. -В. са прехвърлили на
Б.С.Б. процесния имот на груб строеж.
Както и да се прогласи по отношение на
страните нищожността на сделката сключена между Е. И.В. и М.Р.Р.-В. с Б.С.Б. с
договор за покупко-продажба от 10.04.2008 год., по нотариален акт нотариален
акт № *************** на нотариус С.А. с per. № 208 на НК, район на действие
РС-Несебър, вписан в Агенция по вписванията-Служба по вписванията, гр.Несебър с
вх. Per. № 2304 от 11.04.2008 год., под Акт *************** като привидна и при
липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, както и по отношение на
прехвърлянето на двуетажна сграда - западен близнак с РЗП от
Действително по нашето
законодателство,продажбата на чужда вещ не е нищожна-договорите за продажба на
процесния недвижим имот са валидни,но прехвърлителите не са собственици и
настъпването на вещното действие е препятствано по тази причина.След като
първият продавач не е бил собственик на недвижимия имот при неговата продажба и
последващите купувачи не са станали собственици,тъй като никой не може да
придобие повече права от праводателя си,тъй като прехвърлянето е от
несобственик и това обуславя липса на транслативен ефект на вещни права. Настоящият съд не е
надлежно сезиран и то от компетенто лице с иск по смисъла на чл.87 ал.2 от ЗЗД,
поради което претенциите за прогласяване на абсолютна недейсвителност
/нищожност на нотариален акт №
*************** на нотариус С.А. с per. № 208 на НК, район на действие
РС-Несебър, вписан в Агенция по вписванията-Служба по вписванията , гр. Несебър
с вх. Per. № 2304 от 11.04.2008 год., под Акт *************** и на нотариален акт № ***************010 на нотариус Л.Ч.,
с per. № 600 на НК, вписан в Агенция по вписванията с вх. Per. № 10079 от
30.12.2010 год., под Акт № *************** следва да бъдат отхвърлени.
Твърдяната привидност на
договорите, предмет на обсъждане по-горе не беше доказана. Не се ангажираха
доказателства от които да се направи извод за това.
Настоящият състав на съда намира,
че не са налице предпоставките за нищожност на договорите и на основание
противоречие с чл.181 ал.2 ЗУТ. Действително по делото не е представен протокол
за степен на завършеност на сградата, но видно от събраните по делото
доказателства, включително и гласните такива, сградата е в тепен на завършеност
„груб строеж”. Не се ангажираха доказателства в подкрепа на твърдението, че към
момента на сделките, сградата на е била в такава степен на завършеност.
При този изход на процеса и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат присъдени
разноските по делото като следва, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лева, сумата 416.00 лева – внесена
държавна такса и 445 лева-възнаграждение за
вещо лице или общо разноски: 2361 /две хиляди триста шестдесет и един/ лева.
Предвид
изхода на процеса, искането на ответниците Р.К.С. ЕГН ********** И.И. Б.- К. с ЕГН ********** Двамата с адрес: гр.
Перник, ул. „************ за присъждане на
направените от тях разноски по делото съгласно представения списък е основателно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, спрямо С.Г.Ч. ЕГН ********** и Й.Л.Ч.
ЕГН ********** *** с процесуален
представител по делото адв.Д.С. – БАК, извършената продажба с нотариален акт № ***************
на нотариус С.А. с per. № 208 на НК, район на действие РС-Несебър, вписан в
Агенция по вписванията-Служба по вписванията , гр. Несебър с вх. Per. № 2304 от
11.04.2008 год., под Акт *************** с който Е.И. В., ЕГН: ********** и М.Р.Р.-В.,
ЕГН: **********, последните двама с адрес *** са прехвърлили на Б.С.Б.,***, следния недвижим имот: 1/2 /една втора/ ид. част - западна от ПИ № ***************ест/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., Община Несебър,
Област Бургас, с площ на целия имот по кадастрална карта от 657.00 кв.м., с
административен адрес с. Р., ул*****, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до
ОСЪЖДА Е.И. В., ЕГН: ********** и М.Р.Р.-В., ЕГН: **********, последните двама
с адрес *** и Б.С.Б.,***
да заплатят на С.Г.Ч. ЕГН ********** и Й.Л.Ч.
ЕГН ********** *** с процесуален
представител по делото адв.Д.С. – БАК, сумата 2361 /две хиляди триста шестдесет и един/ лева., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА С.Г.Ч. ЕГН ********** и Й.Л.Ч. ЕГН ********** *** с процесуален представител по делото адв.Д.С. –
БАК да заплатят
на Р.К.С. ЕГН ********** И.И. Б.-
К. с ЕГН ********** Двамата с адрес: гр.
Перник, ул. „************ сума в размер на 500 /петстотин/ лева-разноски по делото-заплатен
адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: