Р Е Ш
Е Н И Е № 127
Град Несебър, 16.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1605 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б.Т.Г. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-0304-000995 от 27.05.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, а именно нарушен е чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и при определяне размера на санкцията (чл.27 от ЗАНН). Моли постановлението да бъде отменено.
Първоначално въз основа на жалбата е било образувано АНД № 624/2019г. по описа на Несебърския районен съд, като с Решение № 234/05.09.2019г., постановено по това дело, наказателното постановление е било отменено, поради нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Това решение е било отменено от Админисративен съд – Бургас с влязло в сила Решение № 1868/04.11.2019г., постановено по КНАХД № 2428/2019г. по описа на съда, като неправилно, а делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за събиране на доказателства и за произнасяне по същество.
В съдебно заседание по делото след връщането му на въззивната инстация за ново разглеждане от друг състав, жалбоподателят не се явява е не се представлява. Представя писмени бележки, в които отново твърди за нарушение по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.3 от ЗАНН и предлага да не бъде разпитван в качеството му на свидетел актосъставителя, тъй като показанията му не са от значение за делото и не е задължителен неговия разпит, и поддържа искането си за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2019г. срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д бл. № 846432 за нарушение по ЗДвП, при което е бил иззет от Б.Т.Г. контролен талон № 5572523. Според изложеното в акта на 18.05.2019г. около 02:00 часа в град Несебър, срещу магазин Жанет, посока кръгово кръстовище, Б.Т.Г. управлявал лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег.№ СВ .... ВК, собственост на С.К. като извършва неправилна маневра при навлизане в съседна лява лента отляво-надясно и удря движещият се по нея лек автомобил „Хонда“ с рег.№ ТХ ....АТ; допуска ПТП с материални щети. Актосъставителят е квалифицирал описаното в акта нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя – О.М.И., от свидетеля при съставянето на акта – Д.Б.Д., и от жалбоподателя Б.Т.Д., на когото е връчен препис от акта срещу разписка, и който като възражение срещу акта е изразил несъгласие с описаната в него фактическа обстановка.
По делото не е представен Протокол за ПТП.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията.
В показанията си като свидетел, актосъставителят посочва като място на настъпилото ПТП – до първото кръстовище близо до магазин „Жанет“, където при пристигането на място след получаване на сигнала установил три спрени автомобила, два от които са участвали в произшествието, като освен тях е имало спрян и друг автомобил – на автопатрул 1, в състава на който е бил свид. Д.Д.. Актосъставителят е установил от обясненията на двамата водачи на автомобили, участвали в ПТП, че те са се движили успоредно от посока Грандмаркет „Жанет“ посока Несебър, и че виновен за настъпилото ПТП е бил Б.Т.Г., който като водач на МПС „Мицубиши Аутлендър“ с рег.№ СВ .... ВК и движейки се от лявата лента, е предприел рязка маневра и е навлязъл в дясната лента, в резултат на който е последвал удар с движещият се в тази дясна лента лек автомобил „Хонда“. Твърди, че участниците в ПТП не са имали спор по причината за настъпването на ПТП, а от щетите по автомобилите, механизма на настъпването на ПТП отговарял на даденото от тях описание, но до двустранен протокол между тях не се е стигнало, понеже проверката за алкохол отчела положителна проба за употреба от страна на Б.Т.Г. – над 1,2 промила, същият е бил задържан за 24 часа, а протоколът за ПТП е бил съставен в сградата на РУ Несебър.
Свидетелят Д.Д. изрично заявява в показанията си, че не е бил очевидец на настъпилото ПТП и че също е пристигнал на мястото по подаден сигнал за настъпило ПТП. Според този свидетел обаче, автомобилите са били от страната на квартал Черно море в град Несебър, и че автомобилите не са се движили в посока магазин „Жанет“ – град Несебър, а от квартал Черно море в посока кръговото кръстовище.
Въз основа на така приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми. В процесния случай както с акта, така и с постановлението на жалбоподателя е вменено като нарушение, че е извършил „неправилна“ маневра при навлизане в съседната лента за движение с управляваното от него МПС. Но маневрата, свързана с навлизане на съседната лента, е предвидена като нарушение както в чл.25, ал.1 от ЗДвП, която му е вменена като нарушена, така и в ал.2 на същия член. Актосъставителят и наказващият орган обаче, когато са приели, че предприетата от водача маневра е „неправилна“, е следвало изрично да посочат, че когато я е предприел, водачът не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, а като не са сторили това, означава, че не извършили описание на фактите и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответно начинът на описване в нарушението не обосновава извършване на нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, доколкото „неправилността“ на меневрата навлизане в съседна лента може да се дължи и на непропускане на превозните средства, които се движат по нея (чл.25, ал.2 от ЗДвП). С този начин на описание на нарушението, както и с посочената правна квалификация, от една страна жалбоподателят е лишен от възможността да узнае какво конкретно нарушение му е вменено, което пък се дължи на неизясняване на фактите, в резултат на което наказателното постановление се явява необосновано. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя, са предмет на доказване по делото. Нарушението следва да бъде установено по един несъмнен начин, като тежестта на доказване лежи именно върху административно наказващият орган и жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен, не следва да се правят изводи за вина въз основа на заявеното от участниците в ПТП, че са съгласни с механизма на настъпването му. Именно липсата на доказателства, събрани по надлежния ред, се явяват причина за непълното, неточно и неясно описание на нарушението в обстоятелствената част на акта и постановлеснието и до неправилното и необоснованото му подвеждане под конкретна правна норма, както и до противоречие между описателната част и правната квалификация. От друга страна, непосочването на конкретната нарушена законова разпоредба, респ. неправилното й посочване, представлява съществено процесуално нарушение, защото също лишава жалбоподателя от възможността да узнае какви правила той е нарушил като водач на МПС с извършеното от него деяние, което от своя страна го лишава от възможността да упражни правото си да изложи конкретни възражения срещу съставения му акт. В случая не се касае до непълнота на процесния акт, а за груби нарушения на процедурата по изготвяне на същия по отношение на констатираното нарушение. Настоящият съдебен състав счита, че не е установено по категоричен начин, че именно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП следва да намери приложение в контекста на констатираното нарушение. Нейното предназначение и място в закона не може да се тълкува като отменяща всички норми досежно процедурата и условията, които административно наказващият орган е задължен да спазва в развиващото се пред него административно наказателно производство. Приложението й не следва и не може да бъде и за сметка на гаранциите, предвидени в закона, за ефективна и реална защита на лицето, сочено като нарушител.
В потвърждение, че от страна на наказващия орган не са събрани доказателства в подкрепа на изложеното в обстоятелствената част на постановлението, освен липсата на описание на конкретно нарушение по ЗДвП, се проявява и в неустановеното място на извършването на това нарушение, където, или в близост до което, е настъпило ПТП. Това място си остава неустановено, съответно не е доказано, че нарушението е извършено в посочения в акта пътен участък, и то не само поради противоречивите свидетелски показания между актосъставителя и свидетеля по акта, а и поради факта, че в свидетелските показания на свидетеля по акта се посочва различно място (друг пътен участък) на извършването му, съответно настъпването на ПТП. Затова актът се явява нередовен, поради което описаното в него не може да служи като доказателства за описаните в него факти.
С липсата на описание на нарушението съобразно съставомерните му белези, в резултат на което квалификацията на нарушението е произволно посочена и не може да се приеме, че съответства на описанието му, както и с оглед данните по делото за друго място на извършеното нарушение, различно от това, посочено в акта и постановлението, се създава неяснота относно съществените елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя, за който е неясно какви нарушения и при какви обстоятелства са установени. Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда от съществени пороци, касаещи основанията за издаването му, задължителното му съдържание, които представляват допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на санкционираното лице.
Категорично, административно наказателното производство е започнало със съставяне на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение и поради нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, според който актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а ал.3 на чл.40 от ЗАНН постановява, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая се установява, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който освен това не е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Нарушението по чл.40, ал.3 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради което и не се налага обсъждане на доводите на жалбоподателя относно законосъобразността на постановлението. Но и в случая за да може съдът да установи, при проверка за законосъобразност, на изложеното в акта и постановлението, не биха били достатъчни и двама свидетели при съставянето на акта. За целта в случая е било необходимо и задължително или в акта да бъде вписан свидетел на нарушението, каквито в случая са били налице според данните по делото, или такъв да бъде посочен от страна на административно наказващия орган, за да може такъв да бъде разпитан по делото като свидетел – очевидец на случилото се, а оттам и да се направи извод дали описаното в акта и постановлението отговаря на фактите и може ли въз основа на тях да се направи извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено и следва или то да се подведе под нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Нито актосъставителят, нито наказващият орган са установили правилно фактите по случая, от тяхна страна липсва преценка за изпълнението на изискванията на § 6, т.30 от ПР на ЗДвП и преобладаващата практика на административните съдилища в тази връзка. Съгласно легалната законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, но тези щети не са описани нито в акта, нито в НП. Непосочването на конкретните материални щети не засяга изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в степен нарушаваща правото на защита, но следва да се има предвид факта, че не са ангажирани никакви доказателства, че те са настъпили в резултат на съприкосновение между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и другия лек автомобил, който се е движел в съседната лента. В административно наказателната преписка липсва дори и протокол за ПТП, който актосъставителят твърди, че е съставил, от което да е видно дали по някой или и по двата автомобила са настъпили посочените материални щети и в какво се изразяват те.
Процесуалните нарушения, както тези при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП са съществени поради непосочване и несъбиране на доказателства, които потвърждават приетата за установена фактическа обстановка и извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение, като едновременно с това е описана противоречива и непълна фактическа обстановка, не е установено дали мястото на извършване на нарушението е според посоченото в акта и постановлението, неточно цитиране на законова разпоредба, която се счита за нарушена, поради което НП следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, чл.84 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-000995 от 27.05.2019г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП, на Б.Т.Г. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: