Решение по дело №51/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20207200700051
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Русе, 04.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на 20 юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АГУШ адм. дело № 51 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н.Б.З. *** против Експертно решение (ЕР) № 0914 от заседание № 107/28.06.2019 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по нервни и очни болести, с което е отменено ЕР № 0504 от 11.02.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав при УМБАЛ – Русе относно срока на инвалидността и е определен нов срок и е потвърдено решението на ТЕЛК по останалите поводи. От лаконичното съдържание на жалбата се установява, че възраженията на жалбоподателя касаят единствено оценката на здравословното му състояние. Счита, че състоянието на зрението му, в частност на дясното око, в което има поставен силикон и с което въобще не вижда нищо, не се е променило от 2011 г. Доводите в жалбата се свеждат до неправилност на определения от НЕЛК в решението процент на трайно намалена работоспособност (ТНР). Всъщност това е процент, определен от ТЕЛК и потвърден от НЕЛК в оспореното решение. Поради невъзможност жалбоподателят да бъде надлежно призован на посочения от него адрес, нито на известния постоянен и настоящ такъв, призоваването на страната е извършено по реда на чл. 137, ал. 5 от АПК, на основание на която разпоредба на З. е назначен особен представител, който в хода на делото по същество претендира съдът да отмени индивидуалния административен акт.

Ответната страна в производството – НЕЛК - София, чрез процесуален представител в депозирана по делото молба вх. № 697/13.02.2020 г., оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на акта в законоустановения срок. Съдът намира, че решението е връчено надлежно на жалбоподателя чрез личното му получаване на 10.12.2019 г., а не съобразно извършеното съобщаване чрез поставяне на съобщение по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК на 25.11.2019 г., след като изпращането му по пощата е било неуспешно. Посочената разпоредба е отменена от 10.10.2019 г., а по делото липсват данни за изпълнение на процедура по съобщаване на акта по реда на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 18а от АПК и в частност с чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК. Жалбата е депозирана в деловодството на ответника на 10.12.2019 г. – в деня на получаване на експертното решение от З..

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От наличните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

По молба от 17.12.2012 г. жалбоподателят е бил първично освидетелстван от ТЕЛК за очни заболявания – Плевен с експертно решение № 1579/16.04.2013 г. С това решение му е определена 79% ТНР за срок от две години до 01.04.2015 г. и дата на инвалидността 10.12.2012 г. С ЕР на ТЕЛК – общи заболявания І състав – Русе № 1080/17.03.2015 г. З. е преосвидетелстван като отново му е определена 79% ТНР с датата на инвалидизиране 10.12.2012 г. за срок от още две години – до 01.03.2017 г. Същият процент ТНР – 79% жалбоподателят е получил и при следващото преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК общи заболявания І състав – Русе № 0459/07.02.2017 г. за следващите две години – до 01.02.2019 г.

С ЕР на ТЕЛК – общи заболявания І състав при УМБАЛ Русе № 0504/11.02.2019 г. при регулярно преосвидетелстване на жалбоподателя е определена 38 % трайно намалена работоспособност. В мотивите на решението ТЕЛК е посочила, че оценката е обусловена от намалената зрителна острота на двете очи, като следващият се процент ТНР е определен на основание част V, раздел ! от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) от 2018 г. Има се предвид НМЕ, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г., изм., бр. 62 от 27.07.2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм. и доп., бр. 64 от 3.08.2018 г., в сила от 3.08.2018 г. (наредбата има последващи изменения, който нямат отношение към процесния случай). В решението на ТЕЛК е отразен очен статус, съответстващ на отразените данни в амбулаторен лист № 000143/07.02.2019 г. за проведен преглед на жалбоподателя от лекар специалист по очни болести. Недоволен от решението на ТЕЛК, З. го оспорил пред НЕЛК посочвайки, че липсва промяна в здравословното му състояние и продължава да не вижда с дясното око.

С оспореното в настоящото производство ЕР № 0914/28.06.2019 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по нервни и очни болести е отменено ЕР № 0504 от 11.02.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав при УМБАЛ – Русе относно срока на инвалидността и е определен нов срок (три години до 01.02.2022 г.) и е потвърдено решението на ТЕЛК по останалите поводи, т.е. и по оценка на трайната неработоспособност на лицето. В решението си НЕЛК е обсъдила и анализирала наличната медицинска документация и по-конкретно данните за състоянието на зрението на двете очи на жалбоподателя като са цитирани отново данните от извършения преглед от очния специалист д-р С.. Въз основа на тези данни НЕЛК е възприела изводите на ТЕЛК, че ТНР на жалбоподателя трябва да бъде определена на основание част 5, раздел І от НМЕ и съответния на състоянието на освидетелствания процент е 38%. За риск от допълнително увреждане на зрението по част 5, раздел 8, точка 4 от НМЕ са определени 20 % ТНР, както и за наличие на ВОЛ на двете очи по част 5, раздел 7, точка 2 от НМЕ – 10%, а за състояние след мозъчна контузия – 0% ТНР. Определен е краен процент – 38% в съответствие с т. 3 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на % ТНР процент от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ в редакция изм. ДВ, бр. 64 от 03.08.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Обхватът на съдебната проверка по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК включва всички основания за законосъобразност на оспорвания административен акт, закрепени в чл. 146 от АПК.

Обжалваният индивидуален административен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган в границите на неговата компетентност. Оспореното решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото заболяване на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОПЕРКМЕ – в случая съобразно определената в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза.

Административният орган е действал в съответствие с правомощието си по чл. 51, т. 1 от Правилника, като е потвърдил решението на ТЕЛК по всички поводи (въпроси), по които се е произнесла ТЕЛК освен срока на инвалидността, който по настоящото дело не е спорен.

Оспорваното решение отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НМЕ.

Произнасянето на НЕЛК е станало при условията на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ въз основа само на приложените в медицинското досие на лицето документи, както и тези представени с жалбата. Съгласно цитираната разпоредба Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Извършването и на преглед на освидетелстваното лице е поставено в зависимост от преценката на председателя на специализирания състав на НЕЛК, разглеждащ случая, според нормата на чл.50, ал. 2 от Правилника в действалата по време на освидетелстването редакция. Понастоящем тази норма дори е отменена и разглеждането на оспорването на експертни решения на ТЕЛК се извършва изцяло само по документи.

В настоящият случай жалбоподателят твърди, че няма промяна в здравословното му състояние, която да налага промяна в определения му процент ТНР. Това твърдение обаче е неоснователно въз основа на две групи аргументи.

На първо място следва да се отбележи, че процесното преосвидетелстване на жалбоподателя е извършено при действието на Наредбата за медицинската експертиза, в редакция към изм.,ДВ, бр. 64 от 3.08.2018 г., в сила от 3.08.2018 г., когато е направено изцяло изменение на Приложение № 1 към наредбата, определящо отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти. Предходните преосвидетелствания са извършени при приложението на стари редакции на това приложение, включително и по отношение на част V от него, касаеща очните заболявания, поради което директна съпоставка в определените проценти от преди и при последното освидетелстване не може да се прави.

По същата причина не е определен допълнителен процент ТНР въз основа на съпътстващите заболявания на жалбоподателя, за които по принцип НЕЛК е посочила, че обосновават определени проценти неработоспособност. С цитираното изменение на НМЕ е изменено и Приложение № 2 към наредбата, съдържащо Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти. Новата редакция на т. 3 от тази методика предвижда, че когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. При тази нормативна уредба правилно окончателният процент ТНР е определен въз основа единствено на заболяването, за което е определен най-висок процент.

На следващо, но по-съществено място, от данните в приложеното по делото медицинско досие на жалбоподателя е видно, че очният статус на З. при предходните му освидетелствания и процесното (оспорвано) преосвидетелстване е различен. Няма спор, че зрението на жалбоподателя е в значителна степен увредено, но при предходните прегледи от ТЕЛК са отразени данни както следва:

В решението от 2013 г. обективното състояние е описано като „Дясно око – ПОС – лека инекция на конюктивата, роговица прозрачна, зеница кръгла – реагира на светлина, леща оперативно отстранена, ИОЛ центр., ст.тяло – заместено със силикон, очно дъно – ретина лежи, периферно ретина с бридове и пролиферации блокирани с лазер серклаж в цялата периферия. ВОД = С +5.5 ДФС = 0.3 ТОД = 18 мм. Ляво око – роговица прозрачна, зеница мудно реагира на светлина, ст.тяло – плътен хемофталм, очно дъно – не се оглежда. ВОС = движение на ръката пред окото ТОС = 17 мм. (отбелязана е техническа грешка – данните за ляво и дясно око са разменени).

В решенията от 2015 г. и от 2017 г. очният статус е следния: дясно око – преден очен сегмент – б.о. ИОЛ на място, уплътнена задна лещена капсула. Очно дъно – ретина лежи, периферна ретина бридове и пролиферации блокирани с лазерсеклаж в цялата периферия. VOD = движение на ръката пред окото. Ляво ок – преден очен сегмент – б.о. ИОЛ – на място. Стъкловидно тяло заместено със силикон. Очно дъно – папила – б.о., ретина лежи. VOS = 0,3 н.к.

При последното преосвидетелстване в решението на ТЕЛК от 2019 г. е описан очен статус „ПОС – прозрачни роговици, ирис, зеници – запазен строеж. ДО на 7 ч. задна синехия, мещи – просветлява, силикон в ДО. Очни дъна – папили – бледорозови, макули – без рефлекс, съдове леко нагънати. ДО – надигане на ретината долу от 3 до 9 ч. вижда се гигантска руптура на 5 ч. ЛО – пигментирани куагулати от средна периферия от средна периферия, ретина – лежи. VOD = 0.01 c + 4.0 сф.+ 1,0 д цикл/80 = 0,1 н.к. VOS = 0.02 – 1.50д сф = 0,7 – 0,8.

Очевидно е, че стойностите, характеризиращи зрителната острота, въз основа на които се определя процента ТНР по част V, раздел І от Приложение № 1 към НМЕ са различни и обуславят определянето на различен процент. При тези данни за зрителната острота на жалбоподателя, установени още при прегледа от очен специалист, насочващ З. за преосвидетелстване, както ТЕЛК, така и НЕЛК са законово обвързани да определят точно определен процент ТНР, посочен в таблицата по част V, раздел І от НМЕ като нямат възможност за различна собствена преценка относно процента.  На установените стойности на зрителната острота отговаря точно 38 % - ред (ред 3, колона 11). Този извод не се променя от факта, че и при тези показатели на зрителната острота жалбоподателят всъщност е със значително увредено зрение., което по същество не се оспорва от страните. Процентите ТНР, така както са определени в Приложение № 1 към НМЕ са съществено диференцирани дори и при минимални различия в зрителната острота, поради което установяването на увеличена зрителна острота, дори и минимална, дори и само на едното око води до значително намаляване на процента ТНР. В случая дори и без наличие на специални медицински знания съдът установява от наличната медицинска документация, че описаните в решенията на ТЕЛК стойности за един и същ показател се различават и това обосновава определянето на различен процент намалена работоспособност.
С оспореното в настоящото производство експертно решение на НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК по отношение на срока на инвалидността, като е определен по-дълг срок, който практически е в полза на жалбоподателя. По тази причина макар решението в тази му част да не съдържа никакви мотиви, съдът счита, че същото не е обжалвано досежно срока на инвалидността (и в жалбата не се съдържат такива оплаквания, не са подадени жалби в тази част и от други заинтересоване страни).
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че ЕР на НЕЛК № 0914/28.06.2019 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 0504/11.02.2019 г. за определени на Н.Б.З. 38 % трайно намалена работоспособност е валиден, допустим и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. 

На основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, съдът

        

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.Б.З. *** против Експертно решение № 0914 от заседание № 107/28.06.2019 г. на НЕЛК – София, Специализиран състав по нервни и очни болести, с което е отменено ЕР № 0504 от 11.02.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав при УМБАЛ – Русе относно срока на инвалидността и е определен нов срок и е потвърдено решението на ТЕЛК по останалите поводи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                         

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: