Присъда по дело №478/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

                                                   М  О  Т  И  В  И 

 

                             - към присъдата на КОС по нохд 478/2016 -

 

 

             Обвинението против подсъдимия Е.С.Д. *** е за извършване на престъпление от общ характер по 199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.3 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.а НК,                                                  при фактическа и правна обстановка, изложени в обвинителния акт. Прокурорът поддържа обвинението, като изразява становище че подсъдимия следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението с налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер под средния, предвиден в закона.

             Против подсъдимия е предявен граждански иск от М.М. *** за заплащане на суми от 3 000 лв и 500 лв, представляващи обезщетение за претърпени съответно неимуществени и имуществени вреди, като същата е конституирана в процеса като граждански ищец и частен обвинител.

             Подсъдимият Д. по реда на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като производството по делото протича по реда на чл.373 ал.2 НПК. Защитникът му пледира за налагане на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоателства.

             Окръжният съд, при условията на чл.373 ал.3 НПК, приема за установено следното: подсъдимият Е.С.Д. е на 38г. и живее постоянно в гр.Кюстендил. Същият е осъждан многократно, като с влязло в сила на 27.09.2013г. определение на КРС по нохд 1090/2013г. му е определено най – тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 3 месеца при режим „строг” – за извършване на престъпления от общ характер по нохд 490, 838 и 1090/2012г. Това наказание било изтърпяно от подсъдимия на 20.08.2014г.

            На 08.01.2016г. преди обяд Д. ***, като влязъл във вх.А на блок №49. Качил се по стълбите до таванските помещения, където влязъл в това на пострадалата М.М.. В найлонова чанта поставил две тъкани пътеки, битова калъфка за възглавница и покривка/ кувьор/. По същото време гражданския ищец се намирала в жилището си на пети етаж от сградата. При излизане на стълбите М. дочула шум от таванските помещения и предположила, че там има крадец. Веднага се обадила по мобилен телефон на сина си и го помолила да дойде

 

веднага. Разговорът бил дочут от подсъдимия, който решил да напусне сградата.

           При слизането по стълбите бил пресрещнат от М., която го попитала кой е и какво прави. Д. се затичал надолу, а пострадалата се опитала да му попречи, като била блъсната силно с ръце и паднала на пода. Подсъдимият я изритал силно по крака и тръдния кош, след което побягнал навън.

            Незабавно били уведомени служители на РУ МВР Кюстендил, които успели да разкрият самоличността на извършителя. Една от отнетите вещи – битова калъфка за възглавница, била доброволно предадена от св.Божков и приложена като доказатгелство по делото.

            От изготвена съдебно - оценителна експертиза се установява, че стойността на вещите, отнети от таванското помещение на М., възлиза на 185 лв, като тази на въглавницата е 20 лв.

            Видно от съдебно – медицинска експертиза, на пострадалата М.М. са причинени кръвонасядания и контузии по глава, гръден кош, лакет, бедро и колянна става. Същите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.   

            Горната фактическа обстановка се приема от съда за безспорно установена по реда на чл.373 ал.3 НПК от направеното самопризнание, от показанията на разпитаните на ДП свидетели, от експертните заключения на в.л., от писмените доказателства, съдържащи се в ДП – протокол за претърсване и изземване, справка за съдимост на подсъдимия и др.

           Деянието на подсъдимия Е.С.Д. представлява от обективна и субективна страна престъпление от общ характер по 199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.3 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.а НК. От обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като при извършване на деянието е заварен на мястото на престъплението и е употребил сила, за да запази владение върху откраднатите вещи, и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година,

 

изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и от изтърпяване на наказанието не са изтекли 5 години.

            От субективна страна е налице пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и го е искал. Същият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил сила, за да запази владението върху тях.

           По тези съображения подсъдимият Д. бе признат от съда за виновен в извършване на горепосоченото престъпление. При определяне на неговите наказания се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянието е висока - увредени са обществените отношения, свързани със собствеността и здравето на човека. Степента на обществена опасност на подсъдимия също не е ниска - същият е осъждан многократно.

           От друга страна – стойността на отнетите вещи е сравнително ниска, а една от тях е върната на собственика.

            Предвид това, при относителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 години с настаняване в затвор от закрит тип. Намери че по този начин, с определяне на наказанието в този размер, ще се постигнат целите по чл.36 НК, най – вече поправянето на дееца и въздействието върху останалите членове на обществото. Определи първоначален режим на изтърпяване „строг” на наказанието „лишаване от свобода”.

            При условията на чл.58а НК и чл.373 ал.2 НПК намали наказанието „лишаване от свобода” с 1/3 и определи окончателно наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, като като на основание чл.59 ал.1 НК приспадна времето, през което Д. е бил задържан, считано от 08.01 до 25.03.2016г., при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.

                     Вследствие на извършеното престъпление, на пострадалата М.М. са причинени неимуществени и имуществени вреди. Те се изразяват в причинените телесни повреди и преживените уплах и смущение, в настъпилото имуществено увреждане. Тези вреди несъмнено следва да бъдат репарирани от подсъдимия. Съдът прецени, че справедлива по смисъла на чл.52 ЗЗД е сума от 1 500 лв и уважи предявения граждански иск досежно неимуществени вреди в този размер. Присъди и сума от 165 лв, представляваща равностойността на отнетите движими вещи, с приспадане тази на иззетата калъфка, двете

суми ведно със законната лихви от 08.01.2016г. до окончателното  изплащане. Исковете за разликите до пълните претендирани размери от 3 000 лв и 500 лв, като неоснователни отхвърли.

            С оглед на признаването му за виновен, осъди Д. да заплати сторените деловодни разноски и държавна такса за уважените граждански искове. Постанови връщане на собственика на вещественото доказателство – битова калъфка за възглавница.  

            По така изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                     Председател: