РЕШЕНИЕ
№ 1041
гр. Плевен, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430107430 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Топлофикация Плевен” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
***, представлявана от *** Й.В., чрез ***, против С. Д. М., ЕГН **********,
от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 424,35 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2022г.-30.04.2024г., и сумата от 69,72 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02.03.2022г.-05.09.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 18.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5310/2024 г. по описа на РС-Плевен, по
което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от
1
ГПК. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в ***9, е
с абонатен №***. Към исковата молба са приложени писмени доказателства
по опис и е направено доказателствено искане за съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения му особен представител - адв.И. Ц. от ***, в който се оспорва иска
по основание и размер, като неоснователен и недоказан.
Адв. Ц. излага доводи, че няма контакт с ответника, предвид
обстоятелството, че е особен представител. Посочва, че не разполага с данни
за погашения, нито с данни, въз основа на които би могъл да възрази за липса
на правоотношение. Сочи, че е направил опит да установи ответника на
адреса, но без резултат, поради което счита, че ответникът не живее на адреса.
Не възразява по отношение на искането на ищеца за назначаване на СИЕ и
СТЕ, като по отношение на СИЕ сочи, че по този начин ще бъде установена
със сигурност дължимата сума. Уточнява също така, че ако липсваха
оспорвания от самия ответник по основание и размер на дълга, обикновено
съветва длъжника да признае иска, за да не се натоварва с излишни разходи.
Посочва обаче, че в качеството си на особен представител няма право да прави
признание на иска, а има единствено възможност да го оспорва. Не възразява
да бъдат приети писмените доказателства, представени от ищеца.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез
особения представител, не се явява, представлява се от адв. И. Ц. от ***.
Особеният представител излага становище, че искът е доказан и не прави
оспорвания. Уточнява, че от дългата си практика е установил, че счетоводните
справки на ищеца са коректни, като изчисляване на задължението чрез
експертиза само би обременило ответника с допълнителни разноски. Сочи
също така, че не разполага с доказателства за извършени плащания от
ответника, нито доказателства, оспорващи задължението.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №5310/2024 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 18.09.2024г. пред РС-Плевен заявление
2
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника С. Д. М., ЕГН **********. Ответникът е уведомен по реда на чл.
47 ГПК, ал.5 ГПК. С Разпореждане на Съда, е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си срещу С. М..
Установява се от писмените доказателства / сред които заверено
копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане *** на нотариус В.П.; от заверено копие на
удостоверение за идентичност на имена Изх.№ ***, че ответникът С. Д. М.,
ЕГН **********, е собственик на процесния недвижим имот в ***.
Налице са фактури, издадени за процесния период, които
остойностяват разпределена ТЕ за този имот, който е с абонатен номер №***
и с посочен потребител ответникът С. М.. Видно е от материалите към
исковата молба, че през 2002г. е сключен договор за включване в системата за
индивидуално топлоотчитане. Представени по делото са и заверени копия на
споразумителни протколи между ищеца и изпълнителя на топлинно
счетоводство, заверено копие на заявление от С. Д. М. с искане за откриване
на партида.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за
потребление и препис-извлечение от сметка, съгласно които отдадената ТЕ
включва сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и сума за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от
правна страна следното:
Собствеността на имота придава качеството на потребител на
топлинна енергия. Това качество е уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
3
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се и размера на
разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена.
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на
делото, е на ответника. Не се констатират неравноправни клаузи в
представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят
начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число
и ответника. От доказателствата по делото следва извод, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на
апартамент в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла
на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е
разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът
реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се
счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона
и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на
собственика/носителя на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
Особеният представител не е оспорил счетоводните записвания.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към
4
подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.
Поради гореизложеното, искът за главница в размер на 424,35
лева се явява основателен и доказан като размер и период към датата на
подаване на заявлението, и следва да бъде уважен изцяло.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. вр.чл.86 ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия,
следва да бъде уважен като доказан по основание и в предявения размер от
69,72 лева.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в тежест на ответника С. М. следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 400
лева за депозит за особен представител, и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 5310/2024г. по
описа на РС-Плевен, които ответникът С. М. следва да бъде осъден да му
заплати.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. Д. М.,
ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***
Й.В., сумата от 424,35 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.01.2022г.-30.04.2024г., и сумата от 69,72 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02.03.2022г.-05.09.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -18.09.2024г., до
5
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 3005/18.09.2024г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№5310/2024 г. по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Д. М., ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от *** Й.В., направените
разноски в исковото производство в размер на 25 лева за държавна такса, 400
лева за депозит за особен представител, и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Д. М., ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от *** Й.В., направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5310/2024г. по описа на РС-
Плевен, както следва: 25 лева за държавна такса и 25 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6