Р Е Ш Е Н И Е
№
28.05. 2021 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На двадесет
и шести май 2021
година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Жоржета Христова,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
гр.дело № 271, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба по чл. 135
от ЗЗД, от ЕТ„Свилен Лазаров – СС – 91“ от гр. Шумен, срещу С.Б.С. и С.С.Б.,***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на
„Джунгул“ ЕООД, гр. Попово, представлявано от С.Б.С., а самият управител на
дружеството е солидарен длъжник –
авалист по запис на заповед, издаден за
сумата от 30 617,23 лв. Задължението на дружеството не било изпълнено в
срок и затова ищецът се снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 143/ 2019 г.
на РС – Попово, издаден както срещу дружеството, така и срещу неговия управител
като физическо лице. В изпълнителния лист били включени и разноските по делото.
Длъжникът С.Б.С., на 16.04. 2019 г. е извършил разпоредителна
сделка със свои недвижими имоти, с цел да увреди кредитора и да избегне
принудително изпълнение спрямо свое имущество. Това е станало с нот. акт № 32,
том II, дело 139/ 2019 г. на нотариус № 680 в гр. Попово. Прехвърлените имоти са
с данъчна оценка от 61 189,30 лв. и купувач е синът на прехвърлителя и
втори ответник по делото.
От изложеното се установява, че за ищеца е налице правен
интерес от воденето на иск по чл.135 от ЗЗД.
Предвид на това и на основание чл. 135 от ЗЗД, ищецът
моли, съдът да постанови решение, по силата на което да бъде обявен за
недействителен по отношение на него, в качеството на кредитор на С.Б.С., договор
за покупко-продажба на недвижим имот, по нот.акт №32, том 3, от 16.04. 2019 г. на нотариус №
680 от гр. Попово, с всички законни последици от това, както и да бъдат присъдени направените съдебни разноски за
държавни такси и адвокатски хонорар, включително и по обезпечителното
производство. Прилагат се писмени
доказателства.В съд.зас. искът се поддържаше от пълномощника на ищеца адв. П.Н.
***, който моли и за присъждане на разноските по делото.
Препис от исковата молба не можа да се връчи на
ответниците, които не бяха открити на техните постоянни и настоящи адреси. Бяха
призовани по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на обявление. Назначен им
беше особен представител – адвокат И.И.. В дадения му срок той подаде отговор
на исковата молба от името на двамата. В него се посочва, че нямало яснота дали
ищецът е образувал изпълнително дело и дали има предприети изпълнителни
действия. Нямало доказателства за родствени връзки. Освен това не ставало ясно
дали дружеството има имущество и дали самият ответник има друго такова, освен
прехвърленото. На този етап вторият ответник се явявал трето добросъвестно лице
и нямало как да се приеме, че той е знаел за увреждането. Затова адв. И.
оспорва иска изцяло и счита, че е неоснователен. Отправя искания за това да се
изискат данни дали има образувано изпълнително дело от страна на ищеца срещу
„Джунгул“ ООД и срещу първия ответник. Счита, че между двамата ответници има
противоречиви интереси и двамата следва да се представляват от различни адвокати.
В съд.зас. поддържа отговора си с уточнението, че е получил доказателства за
родствените връзки, но с оглед отсъствието на ответниците, е трудно да бъде
организирана защитата им. Счита, че няма категорични доказателства за
увреждането на ищеца като кредитор и затова моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното: В полза на ищеца едноличен търговец, е била
издадена запис на заповед от ответника С.С.,
в качеството му на управител на „Джунгул“ ЕООД гр. Попово, представлявано от С.Б.С.,
на 06.12. 2018 г., с която дружеството се е задължило да заплати на ищеца без
протест и без предявяване, на 06.01. 2019 г. сумата от 30 617,23 лв.
Самият управител С.С. е авалирал задължението на дружеството. На 08.02. 2019 г.
в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за това задължение, по ч.гр.д. №
143/ 2019 г., по описа на РС – Попово, ведно със законната лихва от 07.02. 2019
г. до окончателното изплащане на задължението и за разноските по делото в
размер на 1601,34 лв.
На 16.04. 2019 г. ответникът С.Б.С., с нот. акт №
32, том втори, дело 139/ 2019 г. на нотариус
Полина Димитрова от гр. Попово, продава
на С.С.Б., чрез пълномощника му адвокат Биляна Костадинова, собствения
си недвижим имот, който представлява: 593/810 ид.части от с идентификатор
57649.503.700, целият с площ от 857 кв.м., ниско застрояване в урбанизирана
територия, заедно и в реален вид със застроените в него сгради: 1. Идентификатор
57649.503.700.2 от 7 кв.м.; 2.
Идентификатор 57649.503.700.3 от 24 кв.м.; 3 Идентификатор 57649.503.700.5
от 101 кв.м застроена площ, на два етажа; 4. Идентификатор 57649.503.700.6 от
71 кв.м.; 5. Идентификатор 57649.503.700.7 с площ от 11 кв.м. Продажната цена е
56 000 лв. Данъчната оценка е 61 189,30 лв. Първият ответник С.С. е баща
на втория – С.Б..
При така
описаните факти, съдът прави следните правни изводи: искът е установен в своето
основание и следва да бъде уважен.
Според чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното,
ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на
вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Налице е първото условие за уважаване на иска и то е
ищецът да притежава качеството на кредитор спрямо ответника, който е прехвърлил
имуществото си. Това действително е така. Ответникът се е задължил като авалист
по задължението на собственото си еднолично дружество с ограничена отговорност.
Той отговаря като физическо лице, наред с това дружество. Т.е. авалистът е
задължено лице. В този смисъл ТР № 2/ 2019 г. на ОСГТК, по т.д. № 2/ 2017 г.
За да установи качеството на кредитор, ищецът следва да установи само договорните отношения
с ответника, без да е необходимо да доказва дали длъжникът е неизправна страна
по договора. Достатъчно е да се установят само тези две качества – кредитор и
длъжник. Такава е трайната съдебна практика на ВКС, която е в следния смисъл:
„лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД,
може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено
или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно или
изискуемо, да е установено с влязло в сила решение. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД
не проверява съществуването на вземането, а изхожда от положението, че
съществува, когато то произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска
факти /с изключение на хипотезата, когато вземането е отречено с влязло в сила
решение/. Страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД
установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно доказване
на правата си, от които черпи правния си интерес. Предпоставките, обуславящи
успешното провеждане на иска са: 1. Наличие на съществуващи спрямо длъжника
права; 2. Извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им -
увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника; 3. Увреждащото действие е съзнавано от длъжника и третото
лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда.“ Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова
Решение № 35 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., ГК и
много други, налични в информационния масив на програма „Апис“ и на сайта на
ВКС.
Тук
е от значение моментът на възникване на качеството на кредитор и длъжник, а
това е датата на подписване на записа на заповед – 06.12. 2018 г. Т.е. към
момента на сделката, осъществена през пролетта на 2019 г., страните са имали
качествата на кредитор и длъжник.
Касае
се до недвижим имот с много сгради в него, с различно предназначение, чиято
данъчна оценка говори за значителна стойност, от която кредиторът може да се
удовлетвори. Прехвърлянето на имота значително затруднява това и го прави почти
невъзможно.
На
следващо място ищецът следва да установи, че третото лице, с което длъжникът е
договарял, също следва да е знаело, че с тези действия се увреждат интересите
на кредитора. Предвид установената родствена връзка между договарящите, в
качеството им на баща и син, т.е. роднини по права линия от първа степен,
знанието се предполага до доказване на противното. Тази законова презумпция не
е опровергана от събраните по делото доказателства.
С
оглед на това съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на
иска и извършеното разпореждане следва да се обяви за недействително по
отношение на ищеца.
|
|
|
|
|
По
разноските. В това производство право на разноски има ищецът. Ответникът следва
да бъде осъден да ги заплати. Направените от ищеца разноски са следните: 612
лв. за държавна такса по делото, 1183 лв. за възнаграждение за особения
представител, 22 лв. за съд удостоверение. Възнаграждение за адвоката в размер
на 2370 лв. по настоящото дело, възнаграждение за обезпечителното производство
от 1450 лв. и 200 лв. за налагане на мярката. Държавна такса в обезпечителното
производство 40 лв., за възбраната 15 лв., 62 лв. за вписване на исковата
молба, 30 лв. за удостоверяване на преписи и 120 лв. за скици.
Беше
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
По
отношение на исковата производство, съдът намира, че няма прекомерност с оглед
цената на иска. Минималният размер е 2366 лв., а хонорарът 2370 лв. По
отношение на обезпечението. За охранителни производства минималният размер е
500 лв. Предвид на това съдът намира, че тройно по-високият размер е
прекомерен. Затова следва да се намали на сумата от 500 лв. Откъде в списъка
идва толкова голяма сума за държавна такса, не е ясно, но внесената е в
посочения от съда размер и именно тя се дължи. Общият размер на разноските,
които следва да се заплатят възлиза на сумата от 5154 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по
отношение ЕТ “Свилен Лазаров–СС 91“ , представляван от собственика Свилен
Крумов Лазаров, ЕИК *********, седалище ***, представляван от адвокат П.Н. ***,
извършената прехвърлителна сделка, с нот. акт № 32, том втори, дело 139/ 2019 г. на
нотариус Полина Димитрова от гр. Попово, по силата на която С.Б.С. ***, ЕГН **********,***,
с особен представител адв. И.И., продава на С.С.Б. от с.гр., същия адрес, ЕГН **********,
представляван от И.И., собствения си недвижим имот, който представлява: 593/810
ид.части от с идентификатор 57649.503.700, целият с площ от 857 кв.м., ниско
застрояване в урбанизирана територия, заедно и в реален вид със
застроените в него сгради: 1.
Идентификатор 57649.503.700.2 от 7 кв.м.; 2.
Идентификатор 57649.503.700.3 от 24 кв.м.; 3 Идентификатор
57649.503.700.5 от 101 кв.м застроена площ, на два етажа; 4. Идентификатор
57649.503.700.6 от 71 кв.м.; 5. Идентификатор 57649.503.700.7 с площ от 11
кв.м., за сумата от 56 000 лв., на основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Б.С.
***, ЕГН **********,***, да заплати на ЕТ “Свилен
Лазаров–СС 91“, представляван от собственика Свилен Крумов Лазаров, ЕИК
*********, седалище ***, направените по делото разноски в размер на 5154 лв.
Решението може да се обжалва, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд –
Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: