О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 15.03.2019 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1822 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на гл. 37 ГПК по претенция на ползващи се от застраховка
„гражданска отговорност“ пострадали трети лица за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смърт на дете,
причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава от
дата на увреждането.
Между страните са
разменени книжата по делото: Исковата молба
вх. № 33567 от 16.11.2018г, предявена от А.Н.Т. и С.Н.Т., чрез адв. С. от ВАК е редовна,
съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на
доказателства. В допълнителна искова молба вх.№419/07.1.19г пълномощникът на ищците
е оспорил възраженията на ответника.
Исковата молба и допълнението й са връчени на насрещна страна. В срок
са депозирани отговори вх. №37902/27.12.18 и 4330/11.2.2019г. Ответникът ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД, чрез адв. Р., възразява за
недопустимост на претенция на лица, които не са се отзовали на предложение за
доброволно уреждане на спора. Евентуално оспорва и размера на отговорността си,
като е заявил възраженията си и е направил доказателствени искания.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на
претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
причиняване на неимуществени вреди от смърт на лице, пострадало при ПТП,
причинено от застрахован водач с полица „гражданска отговорност”. Служебната
справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се
води срещу надлежно регистриран застраховател.
Възражението по допустимостта на претенцията се основава на уредения в чл. 498 КЗ ред за предварително
извънсъдебно уреждане на претенциите на правоимащите
увредени лица при този вид застраховки. Застрахователят се е позовал на
предложено споразумение за размери, които не съответстват на претендираните от
ищците обезщетения от по 300 000лв за всеки от тях. Съответно и
отправянето на покана за преговори по определения от застрахователя по- нисък
размер от по 90 000 лв поражда интереса на
ищците да търсят съдебно установяване на размера на обезщетението. Съдът
преценява възражението за липса на положителна процесуално предпоставка за
неоснователно.
Сезираният съд с район, съвпадащ с мястото на настъпване на
застрахователното събитие е компетентен по силата на чл. 115 ал.2 ГПК.
По предварителните
въпроси:
Ищците са освободени от авансово внасяне на държавна такса (чл. 83 ал.1
т.4 ГПК).
Доколкото увредените лица търсят правата си като бенефициери
по застрахователно правоотношение претенцията им следва да се квалифицира като пряк иск по
търговска сделка и да се разгледа по
особения ред за търговски спорове. Възражение срещу характера на спора не е
предявено.
Представителната власт на пълномощниците на насрещните страни е
надлежно учредена (л. 7 и приложение към допълнителен отговор). Допълнително
съдържание на пълномощното на адвоката на ищеца съответства на изрично
овластяване по чл. 34 ал. 3 вр. 32 ГПК за получаване
на сума, поради което заявената в исковата молба клиентска сметка на адвоката
може да се възприеме като надлежно указание за заявен начин на доброволно плащане
на претендираното обезщетение.
Страните са предупредени за последици по чл. 40 и 41 ГПК.
По доказателствените
искания:
В исковата молба по основния иск са формулирани доказателствени искания
за събиране на писмени доказателства, приложени в копия. Същите установяват съдържание на акт,
подлежащи на зачитане в гражданското производство, родството между
ищците и пострадалия и сключената задължителна застраховка, поради което следва
да се допуснат. Поисканите гласни показания на свидетели за съществувала между
родителите и починалия им син емоционална връзка и последиците от прекъсването
й следва да се допуснат. Доколкото страната не е конкретизирала кои от
твърденията, изложени в исковата молба относно неимуществените вреди ще
установява с разпит на всеки един от двамата поискани свидетели, съдът намира
възражението на ответника за прекомерна
интензивност на доказването за принципно основателно. На ищеца следва да се
дадат указания за конкретизира двете лица, от чийто показания ще се ползва и
възприетите от тях факти, с оглед конкретната преценка на съда за
необходимостта от разпита на всеки от тях. Не е оспорено застрахователното
правоотношение, поради което не се налага изискването на безспорно сключена
полица.
Ответникът е поискал допускане на комплексна техническа и медицинска
експертиза за установяване на факти по възражение за съпричиняване на вредите.
Оспорването на това искане е отчасти неоснователно. Присъдата на наказателния
съд има значение само за поведението на виновното лице и причинената с това поведение смърт (чл.
343 ал.1 б. в НК) не може да бъде пререшаван, но не изключва установяването на фактите извън
състава на престъплението, каквито са поведението на другия участник в ПТП
(починалия участник в същото ПТП). Само
въпросите, които касаят поведението на водача- признат за виновен с присъда, не
могат да бъдат установявани отново, съответно не следва да се допуска ново
установяване на фактите относно местопроизшествието и движението на участниците
по пътното платно. Доказателствените
искания на ответника следва да се уважат доколкото се отнасят до възражението
за съпричиняване, но изследванията на експертите следва да се ограничат до
установените с присъдата факти. Ето защо не следва да се допуска въпрос относно
механизма на ПТП и скорост на движение над установената от наказателния
съд(59.2 км.ч. на автомобила на водача Т.).
Доколкото в отговора си, застрахователят е поискал възможност да се
запознае с книжата по наказателното производство, съдът е изискал и приложил на
разположение на страните цялото дело, включително и досъдебното разследване.
Позоваването на документи от тези дела обаче е допустимо само доколкото
представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство или
писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни
документи, съответно съставени огледни протоколи,
които да се ценят като официални удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното
производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се
приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни
доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд.
На страните следва да се укаже и
необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени
по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК)
предявени обективно съединени искове на двама родители, увредени от виновно
причинена смърт на сина им от осъден с присъда водач на автомобил, застрахован
за риск „гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди в размер по 300 000лв, ведно с обезщетение за забава от 28.08.2016(дата
на увреждането) до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка ***.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи: приложени към искова молба, в оригинали и заверени по
реда на ЗАдв.: удостоверение за наследници( л.9), справка
от интернет страница на ГФ за оповестени задължителни застраховки на МПС(л.14), два броя
извънсъдебни претенции, регистрирани при застрахователя с вх.№ 10335 и10326 на
28.10.16г. и към
отговора по искова молба,
заверени по реда на ЗАдв: предложение за споразумение
по определено от застрахователя обезщетение изх.№ 2090/23.02.18г.
ДОПУСКА позоваване на налични документи
от приложено към настоящото производство НОХД 1525/16 на ОС – Варна съответно досъдебно производство №348/16 на ОД
МВР –Варна, представляващи: присъда за
признаване на обвиняемия за виновен в извършено престъпление по чл. 343
ал.1 б. В НК; протокол за ПТП и за оглед на местопроизшествие с фото албум и
скица; протокол за аутопсия; протокол за допълнителен оглед на МПС; удостоверение
от ТЕХ СИС за отчетени GPS координати преди по време и след ПТП на автомобила, управляван от
пострадалия.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на ищеца за задължаване на ответника за представяне на
неоспорена полица по застраховката.
На осн. чл. 101 ГПК
указва на ищеца, че при искане за допускане на гласни доказателства, страната
следва да обяви конкретните факти (прояви на емоционалната връзка между родители
и син приживе, поведението на ищците след загубата на сина им, проявената мъка
и болка по загубената опора, промени в
ежедневното им поведение), възприети от лицата, които ще бъдат доведени за
разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от връчване на
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи
кои лица ще води за разпит и кои от конкретните факти са били възприети от
всеки от свидетелите.
Предупреждава
ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото
искане за ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до
разпит (под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
възприетите от тримата свидетели факти) при довеждане от ищцовата
страна на общо двама свидетели, за
установяване на твърденията за отношенията на пълнолетния син с родителите му преди
ПТП и конкретно проявление на вредоносния резултат чрез поведение на скърбящи
за починалия син родители.
ДОПУСКА на основание чл.195
ал.2 ГПК КОМПЛЕКСНА съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза с вещо лице автоексперт Л.И.М.( № 347 от списъка) и с вещо лице медик
Д.И.Г. ( № 28 от списъка ), които след
запознаване с книжата от досъдебно производство за които е допуснато
позоваване, установените от наказателния съд факти по механизма на
причиняването на смъртта на постдалия при ПТП( вкл.
скоростта и посоката на движението на участниците и допуснатите нарушения на
правилата за движение от осъдения водач) да дадат заключение:
1.
има ли обективни следи по трупа на пострадалия за наличие
или липса на поставен предпазен колан
2.
причинените при удара с автомобила травми (оказали се
несъвместими с живота) обичаен резултат ли са от действието на физичните сили
върху тялото на водач, поставил или не предпазен колан, съответно ако
пострадалия е бил без поставен колан, дали и при употребен колан уврежданията,
които би понесъл щяха да са в сходен интензитет, обем и тежест, и щяха ли да
обусловят несъмнено смъртта му
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението изисканото наказателно производство
ведно
с преписката по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на по 300лв или общо 600лв, вносими от ответника, в 3 дневен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението след внасяне на депозита, като ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание
чл.199 ГПК да представят заключението си
най-малко една седмица преди съдебно заседание, следващо разпита на
свидетелите.
ОСТАВЯ без
уважение искане за допускане като задача на експертизата въпросите относно механизма
на ПТП и последици от управление на автомобила със скорост под 85 км.ч.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните
да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 16.05.2019г от 11.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не
е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в
протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото
други участници се считат призовани. Да
се призоват страните, а вещите лица и свидетелите - след внасяне на депозит.
Проект за устен доклад, представляващ приложение
към настоящото определение да се съобщи
на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните,
чрез пълномощниците, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищците допълнително да се
приложи копие от допълнителния отговор вх. № 4330/11.2.19г.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ
за устен ДОКЛАД
по
търговско дело номер N1822 по описа за 2018 год,
Производството
е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда
на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане обективно съединени преки искове, предявени от А.Н.Т., ЕГН ********** и С.Н.Т.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.С. *** срещу
ЗК„ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, гр.
София бул. Черни връх Витоша № 51 Д,
чрез адв. С.Р. (САК) за заплащане на
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени
вреди от смърт на сина им, причинена от водач- застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на
престъпление, в размер на по 300 000лв, ведно с обезщетение за забава от дата
на увреждането 28.08.2016г до окончателно плащане на обезщетението по посочена
от ищците банкова сметка.
***ляне и присъждане на разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои
от тях се признават или са безспорни и
не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите, установени с постановения влязъл в сила акт на
наказателния съд по отношение на установените обстоятелства от фактическия
състав на престъплението по чл. 343 ал.1 б. В от НК (противоправност и причинен престъпен
резултат смърт, вкл. вина на водача): на 28.08.2016 год. на автомагистрала непосредствено преди входа за гр. Варна при управляване на МПС( л.а. Ф.Г. с рег. №***), водачът Б.И. нарушил правилата за движение - чл. 21 ал. 2 вр. ал.1 и чл.
25 ал.1 от ЗДвП като се
движил със скорост над разрешената предприел маневра отклоняване в дясно без да
се съобрази с правомерно движение на другия участник и по непредпазливост
причинил смъртта на Н.С. Т., настъпила в следствие на тежка комбинирана травма
( гръден кош, корем, глава, с разкъсване на сърце, бели дробове, черен дроб, слезка, крайници) при удари в детайлите на изблъскания от
пътя през мантинелата и преобърнал се на по- долно
ниво на пътния възел върху таван л.а. ***с рег. ***.
Няма спор относно удостоверената родствена
връзка на ищците и починалия пострадал – техен син.
Обстоятелствата
относно застрахователно правоотношение са признати въз основа на удостоверени
по общодостъпен начин регистрирани полици за застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите, съответно за периода на покритие 18.08.2016 – 18.08.2017г сключена
с ответника с полица №BG/22/116002221214.
За тези обстоятелства не се налага допълнително
доказване.
Спорни са твърденията по понесените вреди,
съответно обстоятелствата имащи значение за определяне на обезщетение по
справедливост и съпричиняването му с
поведението на пострадалия.
Ищците твърдят,
че като родители на млад човек в най- активната му възраст (тогава на 23
години) трудно понасят загубата му, тъй като емоционалната връзка с него е била изключително силна,
изградена при отглеждането и възпитанието на детето им като достоен гражданин. Твърдят,
че преждевременната смърт на сина им е осезаема за тях като непреодолима
празнота, като е сложила край на получаваната
от сина им опора.
Ответникът
оспорва твърденията за наличие на проява на мъка и страдания на опечалените
родители. Счита определения от ищците паричен еквивалент като несъобразен с
критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер.
Допълнително
застрахователят възразява за съпричиняване на вредите с поведението на починалия.
Твърди, че като водач на ударения автомобил пострадалият не е съобразил
скоростта си за движение и не е изпълнил задължението си да ползва предпазен колан,
като тези негови нарушения на правилата за движение по пътищата са допринесло
за понасяне на така тежките наранявания, довели до настъпилата смърт. Тези твърденията
са оспорени от ищците.
Ответникът оспорва
и периода, за които се претендира акцесорното вземане за лихви за забава.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на основните искове като преки претенции на пострадали – ползващи се лица по
задължителна застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от
водач на застрахован автомобил, в изпълнение на задължение на застраховател за
покритие на риска „гражданска отговорност”. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение представлява нормата на чл.432 КЗ, съответно диспозитивните норми, определящи съдържанието на
застрахователното правоотношение към момента на твърдяното сключване на договор
за застраховка "Гражданска отговорност" и ползващите се по нея лица(гл.
47 от КЗ).
Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водач, покриващо
фактически състав на престъпление или деликт ( чл. 45 ЗЗД), поради което
приложимост за преюдициално отношение намират и правилата за зачитане на
присъда от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Тези преюдициални
отношения съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя на причинителя на вредите към увредените лица. Въведеното от
ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат се уреждат от правилата на чл. 51 ал.2 ЗЗД. В настоящото
производство е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера
на вредите да се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението
не само на виновния водач, но и на други
участници в ПТП, за които установените в присъдата факти не са обвързващи,
доколкото не изключват вината на осъдените.Затова и съдът може да изследва само
влиянието на поведението на пострадалия, което не се покрива от участието му
като водач в механизма на причиняването на самото ПТП. В случая с присъдата е
установено вредоносното събитие, като са изяснени фактите по движението на
двата автомобила и тези факти категорично изключват скорост на движение на
пострадалия над разрешената за този участник. Наказателният съд изрично е
отхвърлил защитната теза за поставяне на началото на причината верига с
поведението на пострадалия. Съответно и възражението за съпричиняване на
резултата поради несъобразена скорост не следва да се докладва и разглежда като
преклудирано от задължителна сила на присъдата. Употребата на колан от водача
на преобърналия се автомобил обаче не е част от механизма на самото ПТП,
съответно не е и елемент от състава на престъплението, за да е задължително
установен факт. Това основание на възражението за съпричиняване не е
преклудирано и следва да бъде разгледано от настоящия съд като значимо за
размера на отговорността на делинквента.
Размерът на обезщетението за вредите, за които
застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл.
52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание в нормата,
уреждаща забава при непозволено увреждане( чл. 84 ал.3 ЗЗД). Покриването на
това вземане с отговорността на застрахователя обаче е лимитирано според чл. 493 ал.1 т. 5 вр.
429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ до периода на забава на
застрахования, следващ уведомяването на застрахователя.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като
накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни
негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от
правопораждащ фактически състав на преюдициалното за
първия иск претендирано вземане, ищецът
носи пълна доказателствена тежест за установяване на оспорените
твърдения за тези обстоятелства. В случая ищците твърдят отношения на
привързаност в обща семейна среда и негативните последици от загубата, които подлежат на самостоятелно доказване.
Позовават се на гласни доказателства.
Ответникът носи тежестта за установяване на
възражението за съпричиняване на смъртта с поведение на пострадалия. Ангажирани
са заключения на експерти и писмени доказателства, като предмет на изследване
на вещите лица.
Всяка от страните носи доказателствена тежест
за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора и наличието на безспорни обстоятелства по
наличие на вреди от деликт и задължителна практика по прилагане на закона,
съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните половината от
дължимата държавна такса ще бъде
опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред
отношенията на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна
сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.