Р Е Ш Е Н И Е
№ 53/ Варна, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 14.01.2020
год. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря E.Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 478/19 год. по описа на ВАпС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена от „Р.
Строй“, ЕООД ЕИК124703353, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,
ж.к.„Дружба2“, бл.21, ап.7, представлявано от управителя Т. С.Р., ЕГН:**********,
чрез пълномощника му - адв.Д.К., ВТАК, въззивна жалба против Решение № 71/16.05.2019
год., постановено по т.д.№ 67/2018 год. по описа на ДОС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от страната срещу
ООД „П. Агропродукт“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Генерал Тошево, ул.“Димитър Благоев“ № 63, представлявано от управителя П. Д. П.,
осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, във връзка с чл.266,ал.1 от ЗЗД, с цена 69 661.20 лв.
/шестдесет и девет хиляди шестстотин шестдесет и един лева и двадесет
стотинки/, претендирана като дължима цена на изпълнени съгласно Акт образец
19/14.11.2017 г. и фактура № **********/14.11.2017 г. по договор за
строителство от 16.11.2015 г. СМР.
Предявената
въззивна жалба обективира оплаквания за допуснати от първостепенния съд
съществени процесуални нарушения, вкл. противоречие с материалния закон и
необоснованост.
Основателността
на предявената въззивна жалба се осП. в писмен отговор на насрещната страна.
Жалбата
е редовна и надлежно администрирана.
Съдът
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството по делото е образувано
по предявен от „Р. Строй“ ЕООД срещу „П.
Агропродукт“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1,пр.1, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, с цена
69 661.20 лв. Претенцията на ищеца се основава на сключен между страните
договор от 16.11.2015 год., по силата на който ответникът е възложил на ищеца
да извърши строителство на обект „Предприятие за преработка и замразяване на
плодове и зеленчуци“ в гр.Генерал Тошево. Отделните видове СМР, както и тяхната
единична стойност, са изрично упоменати в количествено-стойностни сметки, представляващи
неразделна част от договора. Възложителят
не превел договорения аванс, но изпълнителят започнал изпълнение и извършил СМР
на стойност 69 661,20 лева с ДДС както следва: масов изкоп с багер; нивелиране
и подравняване дъно на изкоп; уплътняване на земна основа с тежка трамбовка; подложен
бетон Б15 под фундаментна плоча; превоз на бетон на обекта. За изпълнението на
тези СМР ищецът съставил Акт образец 19 и фактура № **********/14.11.2017 г.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба, ответникът осП. изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Поддържа се, че ищецът не е отпочвал изпълнение по
договора, респ. не е извършвал претендираните СМР. В съотношение на
евентуалност се твърди, че изпълнението
не отговоря на заданието, тъй като ищецът не е положил изискуемата
цименто-льосова възглавница на 4 пласта. Твърди се още, че дори и извършени,
строителните работи са осъществени след надлежно предприето разваляне на
договорната връзка от ответника. СМР са възложени и завършени от нов изпълнител
- „Добруджа Билдинг“ ЕООД.
В производството и пред
настоящата инстанция не се осП. наличието на договорна връзка с твърдяния
предмет. Основният спорен въпрос касае
осъществяването на процесните СМР от ищеца.
За
да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:
Предявената
претенция произтича от сключен договор за изработка. В тежест на ищеца е да
установи фактическото изпълнение на договорения трудов резултат, вкл. по
количество и цена, както и неговото предаване и приемане от възложителя.
Горните предпоставки обуславят изхода от спорното правоотношение, поради
което подлежат на главно и пълно доказване от ищеца. Главното и пълно доказване
означава, че страната следва да формира у съда сигурно убеждение, че спорните
факти са се осъществили така, както се твърди, а не само вероятност за
това.
Същевременно,
трайна и постоянна е практиката на ВКС, че фактът на извършената работа може да
бъде установен с всички допустими по ГПК
доказателствени средства /решение № 1073/10.05.2006 г. по т. дело № 348/2005 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 359/06.07.2005 г. по гр. дело № 356/2004 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 701/04.07.2006 г. по т. дело № 220/2006 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36/25.05.2011 г. по т.
дело № 263/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 51/07.04.2009 г. по т. дело № 623/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 34/22.02.2010 г. по т.
дело № 588/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. В този смисъл е и постановеното
от настоящия съд определение по реда на чл. 267 ГПК.
За изпълнението на твърдяните СМР ищецът се
позовава на следните доказателства:
1.Ищецът
е представил по делото Акт образец 19 от 14.11.2017 г. /стр.57/ и фактура № **********/14.11.2017
г. /стр.56. /. Горните документи са съставени от страната, не носят подпис на
ответника, поради което сами по себе си не доказват реално изпълнение на
описаните СМР. Липсата на обвързваща доказателствена стойност на представените
документи е преценена и анализирана правилно от първостепенния съд, към чиито
мотиви в разглежданата част настоящият състав препраща.
2.От
неоспореното от страните и прието от
съда като обективно и компетентно
заключение на вещото лице по назначената ССЕ, както и от обясненията на
експерта в съдебно заседание на 22.11.2018 г. се установява,че ищецът е
осчетоводил разходи във връзка с процесния договор под формата на преки и
непреки такива. В преките разходи са включени задължения по две фактури - №
1126/07.08.2017 г., с изпълнител „Фреш Маркет“ ЕООД, с вписаното основание до
размера от 6088.74 лв. - „външна услуга“ и № **********/07.09.2017 г., с доставчик
„ Ив Бул Строй“ ЕООД, с вписаното
основание до размера на 15385.00 лв.- „разходи за материали“.
Съобразно
заключението на вещото лице фактура № 1126/07.08.2017 г., с изпълнител „Фреш
Маркет“ ЕООД има за предмет осъществени от външно лице изкоп и извозване на
земни маси, обратен насип и трамбоване.
Счетоводното отразяване на услугата като пряк разход във връзка с изпълнението
по процесния договор няма обвързващо доказателствено значение за насрещната
страна. По делото не са представени противопоставими писмени доказателства, че
предметът на външната услуга касае процесния имот. Няма и доказателства за
фактическото осъществяване на услугата от трето лице чрез ангажиране на писмени
или гласни доказателства. Не на последно място, съобразно уточненията на
процесуалния представител на ищеца в първото о.с.з. всички СМР са осъществявани
с вътрешен ресурс на дружеството, чрез негови наети лица. Горното опровергава
собствените счетоводни записвания на страната, че разходите за външен
подизпълнител по фактура №
1126/07.08.2017 г. са преки разходи по процесния договор.
Фактура
**********/07.09.2017 г., с доставчик „
Ив Бул Строй“ ЕООД касае закупуването на бетон клас С12/15 в количество от 181
куб.м. Пред въззивната инстанция третото, задължено по реда на чл. 192 ГПК,
лице „Ив Бул Строй“ ЕООД е представило извлечение от бетоновия дневник, който
доставчикът води. Извлечението обективира осъществени доставки на бетон в
периода 01-05.09.2017 год. с получател „Р. –строй“ ЕООД и място на доставката
гр.Г.Тошево в размер на 181 куб.м. Доставеният бетон е клас С15. Представеното
извлечение от бетонов дневник съставлява неподписан частен удостоверителен
документ, който няма обвързващо доказателствено значение в процеса. Отделно от
изложеното, документът прави само вероятно твърдението на ищеца за полагането
на уговорения подложен бетон, но не установява истинността на твърдяния факт по
реда на дължимото главно и пълно доказване.
В тази връзка съдът съобразява, че в представената от самия ищец
заповедна книга е нанесена Заповед № 1/ 07.09.2017 год., в която геолог М.П. е
обективирала, че разрешава занапред „трамбоването на земната основа“ и
„полагането на подложен бетон“. В разглежданата част документът обективира
неизгодни за ищеца доказателства и опровергава твърдението му, че към
07.09.2017 год. полагането на подложния бетон е приключило.
Страната
е осчетоводила и непреки разходи във връзка с процесния договор, съставляващи
материали за инструменти, горива, офис и
други материали, застраховки, телефонни разговори, разходи за трудови
възнаграждения и други. Сочената
стойност е формирана чрез вътрешна „база за разпределение“, при която общата
стойност на дружествените разходи се разпределя между отделните обекти, по
които страната е изпълнител според очакваните приходи. Сочените счетоводни записвания не доказват,
че претендираните СМР са изпълнени.
В
заключение, счетоводните записвания при ищеца, преценени с оглед изявленията на
вещото лице за липсата на първични счетоводни документи и съпоставени с останалите доказателства по
делото по реда на чл. 182 ГПК, не установяват по реда на главното и пълно
доказване изпълнението на твърдяния трудов резултат.
3.
Ищецът се позовава на вписванията, осъществени в заверена от техническия
ръководител Ст.С. заповедна книга от 28.08.2017 год. /л.51 от делото/. В същата
е вписана Заповед № 1/07.09.2017 год. на
проектант – геолога М.П., според която към датата на заповедта е изпълнен
„масовият изкоп на обекта“, включително, че след трамбоване на земната основа
се разрешава полагането на подложния бетон. Вписаната заповед има правното
значение на акт по чл. 159, ал.1 ЗУТ, с който се констатира изпълнението на
ниво изкоп и се разрешава осъществяването на последващите СМР. Заповедта
изхожда от проектант, инженер – геолог.
Коментираната
заповед има характера на частен свидетелстващ документ в частта, в която
удостоверява осъществени изкопни работи.
Доказателственото
значение на вписаната заповед се разколебава от следните събрани доказателства
по делото:
На
първо място, заповедта удостоверява осъществени в пълен обем изкопни работи.
Ищецът обаче не твърди пълно, а само частично осъществяване на изкопните работи
към 07.09.2017 год. до размер на 7100 куб.м. от общо дължимите 14250 куб.м.
съобразно КСС /л.17/. Частичното осъществяване на СМР се поддържа изрично и
чрез изявление на процесуалния представител на ищеца в първото с.з.
Според
показанията на св. С.С., разпитан по искане на ищеца, геологът вписал заповедта
след като му били представени снимки и клипове, т.е. без преки и непосредствени
впечатления за хода на строителните дейности на място.
Идентична
заповед, но с дата 20.10.2017 год. е вписана от проектант П. и във втората
заповедна книга на обекта, съставена след смяната на изпълнителя. Същевременно
ответникът представя Актове обр.19 и счетоводни документи, удостоверяващи
изпълнението на изкопните работи и подложния бетон от новия строител –
„Добруджа билдинг“ ЕООД. При предявен иск по чл. 258 ЗЗД ответникът дължи само
насрещно непълно доказване с цел да разруши сигурността, че претендираните от
ищеца факти са се осъществили.
Ищецът
не е представил други доказателства за твърдяното фактическо извършване на СМР.
Пред въззивната инстанция страната е претендирала назначаването на СТЕ със
задача да установи осъществени ли са процесните СМР и от кого. С определението
по чл. 267 ГПК съдът е оставил
доказателственото искане без уважение, тъй като между страните не е спорно, че
понастоящем СМР са изпълнени. Отговорът на въпроса от кого са осъществени
изкопните и бетоновите работи не изисква специални познания, поради което
установяването му чрез експертно заключение е недопустимо.
Ищецът
се позовава и на факта, че ответникът – възложител не е предприел действия по
съставяне на Акт обр. 10 по НАРЕДБА № 3 от
31 юли 2003 год. за съставянето на актове и протоколи по време на
строителството, изискуем при смяна на
изпълнителя. Ищецът сам разполага с възможността да инициира съставянето на
посочения акт с оглед изричната процедура по чл. 5 от Наредбата. Негов е и
интересът от обезпечаване на доказателствата за свършената работа.
В
заключение, решението на ДОС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Поради ирелевантност не следва да се разглеждат по същество
останалите възражения на ответника касателно прекратяването на договорната
връзка и недостатъци на изработката.
В
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съдебни и
деловодни разноски в размер на 3120 лева с ДДС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71/16.05.2019
год., постановено по т.д.№ 67/2018 год. по описа на ДОС.
ОСЪЖДА ЕООД „ Р. Строй“, ЕИК124703353, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ж.к.„Дружба 2“, бл.21, ап.7, представлявано от
управителя Т. С.Р., ЕГН:**********, да заплати на ООД „П. Агропродукт“, ЕИК124573011, със седалище
и адрес на управление :гр.Генерал Тошево, ул.“ Димитър Благоев“ №
63,представлявано от управителя П. Д. П.,сторените пред въззивната инстанция
разноски в общ размер от 3120 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: