Решение по дело №1312/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Диана Ангелова Петракиева
Дело: 20194210201312
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Габрово,  21.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Габровски районен съд в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева

при секретаря Радинка Кулекова-Атанасова и в присъствието на прокурора ...................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №1312 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят Р.Д.Д. ***, ЕГН **********, е обжалвал наказателно постановление №**********/27.11.2019 г. на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – В. Търново, с което за това че през периода от 06.01.2019 г - 25.04.2019 г., в качеството му на лесовъд на частна практика, не следил за спазването на одобрения технологичен план за добив на дървесина от отдел 263, подотдел "ц2", землище с. Драгановци, общ. Габрово - държавна горска територия като в подотделът  е новосъздаден извозен път с дължина 120 м. и ширина 4 м., неотразен в технологичния план за добив на дървесина, за нарушение по чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1/30.012012 г. за контрола за опазването на горските територии във вр. с чл.53 ал.2 т.5 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл.257 ал.1 т.1  от ЗГ му е наложена глоба в размер на 300 лева.

Жалбоподателят се явява в първото съдебно заседание и се представлява от адвокат Ц.А. ***. Същият моли съда да отмени цитираното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че няма извършено нарушение. Ангажира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения - липсвало коректно посочване на датата на извършване на нарушението, не били посочени точно законовите разпоредби, които са нарушени, не било обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.

За ответника по жалбата се явява упълномощен представител, който оспорва същата и моли НП да бъде потвърдено.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Р.Д.Д. ***, ЕГН ********** е лесовъд на частна практика. На същия било издадено позволително за сеч №0472405 от 03.01.2019 г. за извършване на сеч в отдел №263, подотдел ц2 в землището на с. Драгановци, общ. Габрово. Срокът за провеждане на сечта бил от 06.01.2019 г. до 30.09.2019 г.

На 25.04.2019 г. служителите на РДГ – В. Търново П.П., И.Н. и Т.Г., по извършили проверка в отдел 263, подотдел "ц2", землище с. Драгановци, общ. Габрово - държавна горска територия. На  място при проверката установили, че е направен извозен път  посока юг-север, с дължина 120 м и ширина 4 м., който не бил отразен в технологичния план за добив на дървесинна. Съставени били констативен протокол, серия В №006396 от същата дата и АУАН, серия В, №005683 от 04.06.2019 г. Въз основа на последния било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите  П.П.П., Т.Г.Г., Н.Р.Г. и И.П.И.-Т.., както и приложените писмени такива - писмо с вх.№ 9770/17.12.2019 г.; жалба; копие на акт №**********; копие на констативен протокол серия В № 006396/25.04.2019 г.; копие на покана; копие на известие за доставяне; позволително за сеч №0472405; копие на технологичен план №1; копие на обяснение; копие на наказателно постановление № ********** от 27.11.2019 г.; копие за известие за доставяне и придружително писмо; копие на пощенски плик; копие на заповед РД 49-199/16.09.2011 г.; копие на заповед №1 от 02.01.2018 г.; писмо изх. № РД 02079/29.05.2019 г. от Директора на ДГС - Габрово до Директора на РДГ Велико Търново, таксационно описание от лесоустройствения проект ведно с административната преписка.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приобщено по делото заверено копие от  Заповед №1 на Директора на РДГ В. Търново и Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно които Зам. директора на РДГ В. Търново е оправомощен да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът възприе фактическа обстановка, идентична с установената от административния орган.

В изготвения технологичен план е предвидено извозът от сечището до временните складове да се осъществява със специализирана горска техник и/или животинска сила на къси и дълги стъблени секции, изцяло натоварени или с влачене по терен.. Според свидетелските показания на П.П. и Т.Г. в посочения обект ясно личали следите от направен път. "Там явно личеше, че трактор е извозвал на дълги секции - личеше като път направено. Образували са се коловози. Там където е минал трактора е чиста земята" - казва свидетелят П.. "На място констатирахме, че е обособен извозен път с дължина около 1,20 м и ширина около 4 метра" "Това е обособено при изваждането на дървесината с техника, при преминаване многократно. Има остатъчни следи от горска техника и от извличането на стъблата" - заявява и свидетелят Г..

Свидетелите Н.Г. и И. Т., допуснати по искане на жалбоподателя, твърдят, че път не е правен. "Няма път там на място. Път не е правен. От самото влачене с горската техника има образувано като път. Това са следи, където стеблата са се влачили по земята" - казва свидетелят Г.. Според свидетелката Т. пътищата се правят със земекопна техника, каквато в случая не е била използвана.

Анализът на посочените свидетелски показания сочи, че между тях няма коренни различия и противоположни твърдения. С изключение на свидетеля П., който допуска, че на терена е влизал трактор, показанията на останалите свидетели се обединяват около твърдението, че там, където стеблата са се влачили по земята се е оформила следата, описана в констативния протокол. Освен това, както е записано в технологичния план, е била използвана горска техника, която е навлизала в пододела, за да извлича повалените дървета. От  материалите по делото категорично се установява, че не е била използвана тежка земекопна техника.

Въз основа на изразените от страните становища може да се направи извода, че различията в техните позиции, респективно в правния спор, се свеждат до това дали констатираната от извличането на дърветата следа представлява път, както са приели горските инспектори в РДГ и АНО. Според изразеното от свидетелите Г. и Т., път се прави само със земекопна техника. Логически следва, че щом такава не е била използвана, то не е създаден и извозен път.

            Според съда,  отговорът на спорния въпрос се съдържа в нормативната уредба, регламентираща тази дейност и по-конкретно Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Чл. 23 ал.1 от същата казва: "Временни горски пътища се изграждат без настилка. Допуска се стабилизиране на земното платно с местни или кариерни материали. Алинея второ на посочения текст регламентира  тракторните и коларските горски пътища в зависимост от начина на извозване на дървените материали. Обособяват се  две групи: 1. първа група - дървените материали се извозват, натоварени изцяло на транспортното средство; 2. втора група - дървените материали се извозват чрез влачене по терена. Именно посочената втора група съответства на настоящият случай, което от своя страна означава, че следата образувана при влачене на дървения материал покрива критерия за временен горски път.  Логично е, когато в технологичния план е предвидено дърветата да бъдат извличани с използване на горска техника, да бъде предвидено и обособяването на такъв горски път. Може да се обобщи, че за да има път, съгласно цитираната Наредба, не е задължително използването на тежка техника и земекопни машини.

            По посочените съображения съдът прие, че деянието на жалбоподателя формално е съставомерно като са налице елементите от фактическия състав на вмененото нарушение.

            Съдът не кредитира тезата на жалбоподателя досежно направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Напълно допустимо е в НП да не бъде фиксирана конкретна дата на извършване на нарушението, в случай че такава не е била установена по категоричен начин, а да бъде посочен времеви период, както е процедирано в конкретния случай.  Такава практика е обичайна не само в производствата по ЗАНН, но и по НПК като това не накърнява правото на защита на наказаното лице. Правната квалификация на нарушението също е направена коректно и по отношение на нея не бяха констатирани съществени процесуални нарушения.

            Съдът, обаче намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая са налице редица индивидуализиращи нарушението обстоятелства, които го определят като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.  За процесния подотдел е предвидена 100% санитарна сеч. Същият е бил в лошо състояние, голяма част от отдела била паднала, всичко е било сухо. По делото се събраха противоречиви доказателства относно наличие на подраст. Застрашаването на подраста на практика създава най-голям риск при провеждане на сечта. В случая е било предвидено пълно залесяване и такова е направено. Сечището е почистено, терасирано и следите от влачене са заличени. Нарушението е отстранено, без от него да произтекат каквито и да е било вредни последици или да има потенциална опасност от настъпването на такива. По отношение на жалбоподателя няма данни за други извършени нарушения, което го определя като деец с ниска степен на обществена опасност.  Незначителността на обществената опасност на деянието изключва ангажиране на отговорността на жалбоподателя На това основание НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, РДГ  - В. Търново, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя, направените по делото разноски, във вид на адвокатско възнаграждение, в размер на 300,00лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

           

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №**********/27.11.2019 г. на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – В. Търново, с което  на Р.Д.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение по чл.12б ал.1 т.7 от Наредба 01/30.012012 г. за контрола за опазването на горските територии във вр. с чл.53 ал.2 т.5 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл.257 ал.1 т.1  от ЗГ му е наложена глоба в размер на 300 лева като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, РДГ  - В. Търново да заплати на Р.Д.Д. *** направените по делото разноски, в размер на сумата от 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: