Присъда по дело №425/2015 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към присъда №38 от 25.11.2015 година

по НОХД №425/2015 година по описа на РС - Ловеч

 

 

Срещу подсъдимия Б. *** е било предявено обвинение за престъпление по чл.149 ал.2 предл. 1-во във вр. с ал.1 от НК за това, че на 19.07.2014 година, в село Горан, област Ловеч, в пристройка към къща, находяща се на ул. В.П. № 15, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на М.М.С. с ЕГН ********** ***, ненавършила 14 годишна възраст, извършил действие /целуване по челото и гърдите, търкане на половия член между краката, по вулвата, след което полово удовлетворение с ръката на М.М.С./, като деянието било извършено чрез употреба на сила, изразила се в дърпане за ръката, вкарване в стая, събаряне на леглото.

Представителят на Районна прокуратура поддържа изцяло обвинението против подсъдимия А., като намира, че от разпитаните в  хода на съдебното следствие свидетели и от заключението на вещите лица, изслушани в съдебно заседание, по категоричен и безспорен начин се е доказала фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, а именно, че пострадалата С. е живеела в общо домакинство, заедно с брат си свидетелят Б.С., с баба си свидетелката М. ***, че рано сутринта на 19 юли 2014 г., бабата на пострадалата е излязла от дома им, при което пострадалата, заедно с брат си е останала в къщата, заедно с подсъдимия, но в един момент, пострадалата е станала от леглото и е излязла в двора на къщата, за да нахрани домашните животни по заръка на подсъдимия, а през това време, същият е изчаквал тя да изпълни заръчаното и да тръгне да се прибира обратно към стаята си и в момента, в който тя се е връщала обратно, той й е казал, че иска да влезе заедно с него в кухнята, на което тя се е възпротивила. Въпреки това, подсъдимият я е хванал за ръката, дръпнал я е в кухненското помещение, където я е съборил върху леглото, съблякъл е дрехите й, след което е започнал да извършва действия, насочени към възбуждане и удовлетворяване на полово желание, а именно целувал я е по различни части на тялото – по челото и гърдите по конкретно, след което е извадил половия си член, накарал я е да го хване с ръка и да го масажира, в следствие на което, след известно време той е еякулирал върху корема й. Тази фактическа обстановка намира за безспорно доказана от показанията на самата пострадала, на брат й Б.М., който в разпита си пред съдия на досъдебното производство е дал показания, които напълно съответстват на заявеното от пострадалата, а именно, че е видял подсъдимия да дърпа сестра му към кухнята, че е чул нейните думи, че не желае да влезе там по собствена воля, след което погледнал през прозореца и е видял подсъдимият да целува сестра му по гърдите. В тази връзка счита, че независимо от възрастта на пострадалата, няма никаква причина показанията да не бъдат кредитирани като достоверни, тъй като от изслушаните заключения на вещите лица е видно, че същата е в състояние да дава достоверни обяснения за фактите по делото, но и че в диалога с вещите лица, в беседата с тях, тя е говорила подредено, разбрано, като впечатлението им е, че разказва пред тях събития, които действително е преживяла. Счита, че тези факти се потвърждават и от показанията на свидетелите С.К.М. и М.М.Т., които са лишени от свобода в Затвора - Ловеч и които са имали възможност да контактуват и да водят непринудени разговори с подсъдимия по времето, когато се е намирал в Затвора с мярка за неотклонение задържане под стража, като и двамата са категорични в показанията си, че подсъдимият им е споделил, че действително е извършвал посочените блудствени действия с внучката си, като подробното описание, което са дали в показанията си относно действията, извършвани от подсъдимия напълно съвпада и със заявеното от пострадалата, а освен това, и двамата сочат, че подсъдимият пред тях се е заканвал, че след като излезе от затвора ще извърши действия, с цел да отмъсти на пострадалата, на брат й и на баба й за това, че е подаден сигнал до полицията, по който е започнало това дело. Твърди, че техните думи се потвърждават и от показанията на полицаите К.Ц. и С.Д. и свидетелката Н.П., от които е видно, че действително, след като подсъдимият е излязъл от затвора поради изтичане на максималния срок на задържането, същият няколкократно е търсил контакти с пострадалата и със свидетелката М.М., заплашвал ги е с физическа саморазправа. Фактите, които приема за доказани се потвърждават според него и от приетото от съда експертно заключение относно подсъдимия. Обръща внимание на пет основни момента в заключението на вещото лице, а именно: на първо място - направено е заключение, че при подсъдимия е налице отслабен емоционален и поведенчески контрол; на второ място - че подсъдимият има отслабен контрол върху инстинктите и сексуалните си влечения; на трето място, че подсъдимият има склонност към асоциални сексуални прояви и се касае за един утвърден модел на поведение в общуването с други лица; на четвърто място, вещото лице е заключило, че при подсъдимият са налице ситуационни перверзии, обяснени като отклонение от това сексуално поведение, което в широкия медицински смисъл на понятието се приема за нормално и на пето място – в заключението е прието, че при подсъдимия се наблюдава затруднение в половото общуване. Счита, че всички тези основни моменти допълнително подкрепят обвинителната теза, че сутринта на 19.07.2014г. в село Горан, Ловешка област, подсъдимият е извършил по отношение на пострадалата С. блудствени действия, подробно описани в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт. Моли съда да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия А. за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и да му наложи наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор, като от размера на наказанието следва да се приспадне времето, през което е бил с мярка задържане под стража. Счита, че разноските по делото в пълния им обем следва да бъдат възложени на подсъдимия. Счита, че гражданския иск е доказан по основание и размер и моли да бъде уважен.

Пострадалата М.М.С. се явява лично и с особения си представител адв. В.Н.  от ЛАК, назначен от съда. Моли да бъде конституирана чрез назначения й особен представител като частен обвинител и като граждански ищец по делото. Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от името на М.М.С., чрез особения й представител, против подсъдимия Б.Б.А. за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършването на престъплението до датата на изплащането. Особеният представител счита, че по делото са се събрали достатъчно доказателства, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Подкрепя подробно изложената фактология от прокуратурата и анализът на свидетелските показания. Счита, че показанията на пострадалото лице и показанията на свидетелите и приетите по делото експертизи безспорно сочат, че подсъдимият е виновен. Счита, че е налице висока обществена опасност на това деяние, тъй като то е извършено – едно, спрямо малолетно лице, това е въведено със самата правна норма, но то е извършено и срещу лице, което пострадалата е считала за свой дядо и роднина, живели са заедно, имала е доверие към него, поради което счита, че подсъдимият следва да бъде осъден и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на средните стойности, предвидени в чл.149 ал.2 от НК, тъй като едно такова наказание ще бъде по-справедливо в настоящия казус. По отношение на предявения граждански иск, моли да бъде уважен. Счита, че е безспорно, че пострадалата е преживяла огромни болки и страдания в резултат на деянието. Сочи, че тя е била малолетна и това, което й се е случило, може да й се отрази и на целия бъдещ живот,  нанесени са големи неимуществени вреди, които следва да се компенсират.

В съдебно заседание, подсъдимият Б.Б.А., редовно призован, се явява лично и с адвокати Х.Н. и Б.К. ***. Подсъдимият е категоричен, че не е извършител на деянието. Твърди, че това са думите на бабата, която е научила внучката. Моли да бъде оправдан. Защитникът му – адв. Н. изтъква, че показанията на пострадалата, която първоначално споделила на баба си по отношение на действията, не е най-сигурно дали всичко е така, както го е разказала и дали го е казала на баба си, имайки предвид поведението на М.М. в целия процес – веднъж потвърждава, после заявява, че не е вярно, многократно посещава прокуратурата, излага, че я насилвал, после пък не е вярно, но такова поведение на свидетел не е много достоверно,  макар и в съдебно заседание да се е разплакала и отказала да дава показания. Според него са в същия ред и показанията на другите свидетели, които са основни според прокуратурата – очевидеца – малолетния Б.С. и останалите свидетели, които са косвени - чули, видели, преразказали. Изтъква, че пострадалата и подсъдимия са от етнически произход и са склонни на преувеличаване или определена заинтересованост по отношение на извършеното деяние, което се забелязва в целия процес и навярно за това и прокуратурата е прибегнала към разпити на други лица, свидетелите от Затвора, тъй като подлага на съмнение показанията им. Припомня, че единият свидетел – М., твърди, че не е видял, не е чул такива неща, а Т., който е в родствени връзки заявил, че подсъдимият е извършил това деяние. Счита, че съдът ще бъде затруднен с оглед квалификациите на престъпленията, повдигнати на обвиняемия. Допълва, че прокурорът се е отказал от елементите на заплашване и го е прекратил в това отношение, макар че в показанията на пострадалата също се твърди за заплашване. Прокуратурата се е отказала и да повдига обвинение, че това се е случвало многократно по показания на пострадалата. Анализира показанията на другото малолетно внуче – Б., който е забелязал, че дядо им само я прегръща и целува по главата, а това действие може да се окачестви и като някакво друго, а не към удовлетворяване, или най-малкото възбуждане на полови желания по отношение на пострадалото лице. Според защитника това, което е възприемал малолетния внук, може да се интерпретира и по друг начин, тъй като не е забелязал действие на оказана сила или заплашване по отношение на малолетната, а може да се тълкува, че са определена нежност от страна на дядото към внучката си. Не вижда по друг начин, освен от показанията на свидетелите да се потвърждават показанията на пострадалата. Сочи, че с оглед направените оплаквания, са извършени непосредствени следствени действия, като пострадалата е била освидетелствана от съдебен медик и гинеколог, в заключението на която експертиза не са налице доказателства, които да сочат за оказана сила или за извършване на такива действия за половата неприкосновеност на непълнолетната – няма отърквания, зачервявания, които да сочат за такова поведение, както тя твърди за отъркване в половите органи, нито че са многократни действията. Твърди, че съдебно психиатричната експертиза на подсъдимия, от която прокурорът посочва пет обстоятелства, които дават основание и поддържат обвинението с оглед психичната годност на подсъдимия, именно че той е вменяем, страда от определени заболявания, за което представя епикризи. Според него, посоченото от прокурора, че се касае за психично здраво лице и че е с някаква специална отклоненост и укоримост, склонност към подобни действия, не би следвало да се отрази на мотивите на съда и неговата присъда, а е важно това заключение, че наистина при него са налице определени сексуални нарушения, граничещи с дивиации, т.е. отклонение от поведението му с оглед деянието, желае да извършва един нормален полов акт или с лице с полова зрялост. Моли съда да си постави на преценка показанията на пострадалата за добронамереност и точност във възпроизвеждане на обстоятелства по делото, тъй като разследващия е имал нагласа. Приема съдебно медицинската експертиза от гинеколог на пострадалата, но по отношение на подсъдимия, за който се твърди, че е извършил някакви действия няма освидетелстване - има само иззет сравнителен материал – косми, но не са изследвани веществените доказателства, не е направена ДНК, не са намерени следи от сперма или някакви други биологични материали, които да обвързват подсъдимия с действия на допир върху пострадалата. Заявява, че се дава вяра на твърденията на малолетната, която живее с бабата, а бабата е във влошени отношения с подсъдимия и прозирало някакво внушение от страна на бабата за пренасилвания, което се потвърждавало от вещите лица, че поради малолетието си, на тази възраст има въздействие на внушаемост за някои от обстоятелствата във връзка с показанията й. Твърди, че след като прокуратурата не е доказала многократност на действията на подсъдимия към извършено подобно действие, значи следва да се подложат на съмнение и тези действия, за които се обвинява. Вижда в заключението на съдебно медицинската експертиза на малолетното лице противоречие, тъй като на въпрос 4 – страда ли пострадалата от психично заболяване, безапелативно е заключението - тя не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършените с нея блудствени действия, а в съдебно заседание обясняват, че тя приемала правилно фактите, има психична годност да разбира това, което обяснява и възприема това, което става, но в крайна сметка, не може да ги разбира от какво действие са. Единствено в заключението на съдебно психиатричната експертизата е посочено, че е изживяла негативно отношение към станалото, към фактите и обстоятелствата, случили се с нея, но тя твърди в интервюто, че няма някаква съпротива, няма сила, приложена към нея, а говори за заплашване, а вещите лица са възприели при интервюто, че се касае за заплашване към подобни действия. Съжалява, че е дал съгласие вещите лица да не присъстват на разпита на свидетелите и пострадалата. Забелязва, че в диспозитива на обвинението липсва посочване на времето, макар че в обстоятелствената част е посочено - на 19.07., но липсва времето на извършване на тези действия. По квалификацията, счита че удовлетворяването на полово желание не е доказано и нищо не сочи, че има удовлетворяване, една еякулация, за която твърди само пострадалата, а с оглед недостатъчното разбиране на такова действие, няма данни, че е удовлетворил половото си желание, тъй като е представил епикриза, че е бил опериран, че има здравословни проблеми с простатата и половия член - изцяло изкривен и деформиран и се наложило да бъде опериран и било под съмнение може ли да извърши подобно действие. Според защитника, в частта, че е удовлетворил полово желание, следва да бъде оправдан, тъй като удовлетворението не е доказано безспорно. Моли съда да наложи наказание за тези му действия лишаване от свобода в рамките на мярката за неотклонение осем месеца, която е изтърпял и да я приспадне или най-малкото до две години, като на основание чл.59 се зачете.

Вторият упълномощен защитник – адв. К., смята че престъплението е тежко, но убеждението му е, че то не е доказано, тъй като се касае за свидетелски показания от пострадалата и нейния брат, като очевидци по една жалба, написана два или три дни след това от тяхната баба и възпроизвеждана на досъдебното производство така, както е била формулирана от М.М., а в съдебното заседание нито бабата, нито пострадалата са дали показания в тази насока, нито са си спомняли какво са потвърдили пред разследващите органи и какво са заявили в съда, както и терминологията, която е една и съща като тази в жалбата. Според него, тези показания не следва да се кредитират като достоверни и намира противоречия в тях, които излага пред съда. Сочи, че в жалбата, М. е изфабрикувала едно събитие, което никой не го е видял и няма логика такова събитие да се случи и да не отиде в полицията, а 2-3 дена след това да се отиде в полицията. Според него от данните, че по нея няма никакви следи от подзащитния му, означавало, че не е имало контакт. Изтъква, че показанията на затворниците са още по-раздути и всичко това са безпочвени данни, върху които се крепи обвинението. Моли съда да има предвид това, че са съществени неща за доказване, не е на лице удовлетворяване, за възбуждане също няма доказателства. Моли съда да го оправдае и отхвърли предявения граждански иск.

От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и приобщените по надлежния ред писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа  обстановка:

Подсъдимият Б.Б.А. *** Търново, но живеел в село Горан, област Ловеч на ул. В.П. №15 във фактическо съжителство със свидетелката М.Х.М..

Пострадалата М.М.С. била малолетна и заедно с малолетния си брат Б.М.С. били настанени в семейството на свидетелката М. по силата на решения №178 и №432 на PC - Ловеч, двете от 2012 година, с които спрямо тях били взети мерки за закрила на основание Закона за закрила на детето, тъй като майка им ги била изоставила, а биологичния им баща бил син на свидетелката М..

В къщата двете деца и свидетелката М.М. обитавали заедно една стая, а подсъдимият А. обитавал пристройка към къщата, използвана също като кухня.

Сутринта на 19.07.2014г., свидетелката М. излязла от къщата и отишла до центъра на село Горан. По това време пострадалата и свидетелят Б.С. били в леглата си, като пострадалата била будна.

След като свидетелката М. излязла, подсъдимият А. влязъл в стаята на децата и казал на пострадалата да отиде в двора и да пусне домашните животни /пилета и кокошки/.

Пострадалата станала, без да преоблече дрехите, с които спяла /долнище на пижама и потник, приложени по делото като веществени доказателства/ и отишла в двора, за да изпълни заръката на подсъдимия. През това време последният стоял пред кухнята и я изчаквал да се върне.

Когато пострадалата се насочила обратно към стаята си, подсъдимият й казал да влезе с него в кухнята. Пострадалата се възпротивила, казала на А., че не иска да влиза в кухнята, но той я хванал за ръката и я дръпнал вътре. След това я съборил на леглото и започнал да я целува по челото и гърдите, като междувременно свалил пижамата и бельото й, извадил половия си член и започнал да го търка между краката й /по половите й органи/. След това хванал едната ръка на пострадалата, поставил я върху половия си член и я накарал да го търка и масажира. След известно време подсъдимият еякулирал върху корема на пострадалата.

След това А. наредил на пострадалата да се изтрие и измие пред него и я заплашил, че ако каже на някого за случилото се, ще убие нея и баба й /ще ги заколи/.

Действията на подсъдимия от момента, в който вкарал пострадалата в стаята си против волята й до момента, когато започнал да я целува по гърдите, били визуално възприети от свидетеля Б.С..

Когато свидетелката М.М. се върнала от центъра на селото, пострадалата първоначално не й споделила нищо, тъй като се срамувала и се страхувала от заплахите на А..

Около 16 часа, свидетелката М. отново излязла, за да отиде до центъра на селото, като този път пострадалата не издържала, догонила я и плачейки й разказала за случилото се. Споделила, че това не се случва за пръв път. Думите й били потвърдени от свидетеля Б.С., който разказал на баба си какво е видял.

Свидетелката М. решила да уведоми кметицата на селото, свидетелката Н.П. и двете с пострадалата отишли при нея на 21.07.2014 година, тъй като 19 и 20.07.2014 година били почивни дни.

Свидетелката П. се притеснила от чутото, тъй като била чувала да се говори в селото, че в миналото подсъдимият е изнасилил дъщеря си, затова веднага телефонирала на национален номер „112” и уведомила органите на полицията, като свидетелката М. и пострадалата останали в кметството, тъй като се страхували да се приберат.

Междувременно, по сигнала на свидетелката Н.П. пристигнала оперативна група от РУП - Ловеч, включваща разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието, с което действие било образувано досъдебното производство.

В процеса на разследване била изготвена съдебно - психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещото лице, към момента на деянието, подсъдимият е бил със запазена психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Вещото лице заключило също, че при подсъдимия е налице занижен самоконтрол върху инстинктите и в частност сексуалното влечение, както и склонност към асоциални /сексуални/ прояви. Вещото лице констатирало също, че у подсъдимия са налице ситуационни перверзии – отклонение от сексуалното поведение, което в широкия медицински и морален смисъл се приема за нормално.

Изготвена била психолого-психиатрична експертиза, по която вещото лице дало заключение, че пострадалата М.М.С. е психично здрава и със запазена годност правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

От фактическа и правна страна обвинението се доказва от събраните в процеса на разследване доказателства и доказателствени средства: показания на свидетелите М.С., М.М., Б.С., С.П., С.Н., Т.С., С.И., Р.Ш., Н.П., Т.А., М.Т. и С.М. и заключенията на вещите лица по изготвените психиатрична и комплексна психолого - психиатрична експертизи, всички те разпитани и в хода на съдебното следствие. От призованите лица, единствено свидетелките Р.Б. и А.Б., не се явяват в съдебни заседания и със съгласие на страните биват заличени от списъка на призованите лица, тъй като по данни на техни близки, същите живеят и работят извън България, а освен това, не са очевидци на деянието.

В хода на съдебното следствие пострадалата С. заяви, че поддържа показанията, които е дала на досъдебното производство и пред съдия, но не пожела да разказва в съдебно заседание и поиска съдът да прочете това, което е казала пред съдията.

Съдът, като взе предвид, че М.М.С. е пострадала от престъпление против половата неприкосновеност, същата не е навършила 14 години и повторен разпит би могъл да навреди на психическото й здраве, както и обстоятелството, че е дала показания в досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК, намери че са налице предпоставките на чл.281 ал.1 т.2 от НК, поради което прочете показанията й, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия от ЛРС, след което същата ги потвърди. За предявените веществени доказателства: детски потник от текстилна материя, с надпис „Pari Line” и долнище /панталон/ от пижама на фигури с неправилни форми, с надпис „Joe Boxer”, същата заяви, че са нейни, но не ги иска.

Разпитан, свидетелят Б.С. *** с баба М., дядо Б. и до миналата година, сестра му – пострадалата С., също живеела при тях. Той спял с баба си и сестра си, а дядо му спял в кухнята, която била в същия двор, но в друга къща. Заяви, че не си спомня да е виждал сестра си да влиза при дядо му в кухнята и не помни нещо да е ставало. По искане на прокурора и особения представител на пострадалата и с оглед заявеното от свидетеля, че не си спомня да е виждал нещо такова, съдът прочете показанията му, дадени в хода на досъдебното производство при условията на чл.223 от НПК, като искането на защитата за предупреждение на свидетеля, че не е длъжен да дава показания относно обстоятелствата, които биха уличили негови близки в извършване на престъпление остави без уважение като неоснователно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че между свидетеля и подсъдимия няма законоустановена родствена връзка. След прочитане показанията му, същият заяви „Вярно е това, което съм казал тогава. Вярно беше, но не смея да го кажа сега.”

Бабата на пострадалата - свидетелката М.М. в съдебно заседание се отказва от всичко, не желае да дава показания. Заявява, че пак живее с Б., а малката М. не е при нея, а при сина й. Плачейки казва, че не помни вече тогава какво е казала.

Съдът й разясни, че тъй като живее на семейни начала с подсъдимия, не е длъжна да дава показания, които биха го уличили в извършване на престъпление и М. отново отказа, но тъй като същата е дала показания, на основание чл.281 ал.1 т.2 предл.1 от НПК те бяха прочетени. Свидетелката М.М. през цялото време стоя плачейки с гръб към подсъдимия и заяви, че не знае, дали е вярно това, което е казала тогава – не помнела нищо.

Настоящият състав прие като достоверни показанията на тези свидетели, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, тъй като цялостното им поведение в съдебната зала в присъствието на подсъдимия водеше към извода, че у тях е създаден страх от страна на подсъдимия, в подкрепа на което е и наложената от съда по отношение на А. мярка за защита по реда на чл.67 ал.2 от НПК забрана да доближава непосредствено пострадалата М.С..

В подкрепа на обвинението са и показанията на свидетелките Т. Тодорова и С.И. – социални работници в Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч, отдел „Закрила на детето”, провели разговор с бабата – свидетелката М., която им казала, че детето е споделило пред нея, че дядото е извършил посегателство.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите М.Т. и Т.А., които са пребивавали в една килия с подсъдимия, докато е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, тъй като същите съобщават отделни факти, които биха могли да научат единствено от подсъдимия, а именно свидетелят Т. заяви, че подсъдимият се заканвал на жена си, защото тя го била предала на кмета на село Горан, което е вярно, както и за заканите отправени спрямо пострадалата. От друга страна свидетелят А., който, въпреки че има родствена връзка с подсъдимия, също обясни, че А. му е разказал, че „е правил проба да изнасили” внучката си, но „тъй като била малка и не можал да й го вкара и само го търкал и му правила свирки”, което също кореспондира с показанията на пострадалата. Дори заяви пред съда, че подсъдимият му е предлагал да му даде 100 лева от пенсията си, за да не казва на никого това, което му е споделил, но мисълта, че на мястото на пострадалата може да бъде всяко едно дете, го е подтикнала да сигнализира Началника на затвора.

Свидетелката Н.П. *** даде показания за състоянието и поведението на пострадалата и нейната баба след инкриминираното деяние, както и за страха, който са изпитвали от подсъдимия.

Съдът не споделя възражението на защитата, че в следствие здравословни проблеми с простатата и половия член, подсъдимият А. не е можел да удовлетвори полово желание, тъй като никъде в представените медицински документи няма такава констатация или извод. Освен това, видно от представената Епикриза от Урологично отделение при МБАЛ „Проф. Д-р. Параскев С.” АД, ИЗ №4606 е видно, че страданието, наложило хирургична интервенция по данни на болния било от няколко месеца пред месец май 2015 година, а деянието, за което А. е предаден на съд е извършено почти една година преди това.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът прие, че подсъдимият Б.Б.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149 ал.2 предл.1-во във вр. с ал.1 от НК, като на 19.07.2014г., в село Горан, област Ловеч, ул. В.П. №15, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на М.М.С. с ЕГН ********** ***, ненавършила 14 годишна възраст, извършил действие /целуване по челото и гърдите, търкане на половия член между краката, по вулвата, след което полово удовлетворение с ръката на М.М.С./, като деянието било извършено чрез употреба на сила, изразила се в дърпане за ръката, вкарване в стая, събаряне на леглото.

Съдът намира, че подсъдимият А. е извършил деянието, за което е предаден на съд, като съобрази събраните гласни доказателства, приложените писмени доказателства, заключенията на изготвените експертизи.

Действията, извършени от подсъдимия, в които се е изразило изпълнителното деяние на престъплението, могат да бъдат разделени в две групи – такива, насочени към възбуждане на полово желание /целуване на пострадалата по челото и гърдите, търкане на половия член по половите й органи/ и такива, насочени към удовлетворяване на половото желание на обвиняемия /търкане и масажиране на половия му член с ръката на пострадалата, довело го до еякулация/.

От субективна страна, подсъдимият А. е действал с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е, че пострадалата е малолетна, че извършва спрямо нея действия от естество да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление и във волево отношение е искал това. Този извод на съда се подкрепя от всички, събрани по делото доказателства.

Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, настоящата инстанция съобрази като смекчаващо вината обстоятелство настъпилата реабилитация за предходните му осъждания и му наложи наказание към минималния предвиден размер, а именно три години лишаване от свобода, като на основание чл.61 т.3 във вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК приспадна от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което А. е бил задържан, считано от 22.07.2014 г. до 22.02.2015 година.

Настоящата инстанция прие, че предявеният от пострадалата М.С., чрез особения й представител, граждански иск за причинени неимуществени вреди е основателен, тъй като е претърпяла душевни страдания в следствие на извършеното спрямо половата й неприкосновеност посегателсто, но е завишен по размер, поради което го уважи за сумата от 5 000 лева, като иска до пълния предявен размер от 20 000 лева отхвърли като недоказан. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи се по делото, че в резултат на приетото от съда виновно противоправно деяние, пострадалата С. е изпитвала страх и срам. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Претърпените унижения от пострадалата в следствие на извършеното спрямо нея престъпление мотивират съдът да приеме, че определеното обезщетение в размер на 5 000 лева е съответно с критерия за справедливост. При определяне размера на обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид претърпените от пострадалата страх, объркване, срам. Върху присъдената сума се дължи и законна лихва от деня на деликта /19.07.2014 година/ до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди Б.Б.А. да заплати разноските по делото, както следва: на ОД на МВР - Ловеч сумата от 482.50 лева, на Районен съд Ловеч - сумата от 497 лева и на НБПП – 300 лева, както го осъди и да заплати на Районен съд – Ловеч сумата от 200 лева ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Относно приложените по делото веществени доказателства: бял плик с надпис „Сравнителен материал - косми иззети от главата, крайници, гърди и полова област на лицето Б.Б.А., ЕГН ********** на 24.07.2014г.”; Детски потник от текстилна материя, с надпис „Pari Line” и долнище /панталон/ от пижама на фигури с неправилни форми, с надпис „Joe Boxer”, след влизане на присъдата в сила, с оглед незначителната им стойност, съдът постанови да бъдат унищожени.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :