О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./20.08.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесети
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като разгледа
докладваното т.дело №646/2019г. по описа на съда, намира следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Предявен е иск от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
София, чрез адв.Вл.П. срещу В.К.К.,
ЕГН **********,***, за установяване вземане на банката от ответника,
произтичащо от договор за кредит №93-249/2008г.- продукт Нов Алфа Кредит за
покупка, строителство и ремонт от 12.09.2008г. и Анекси от 18.08.10г., от
28.11.2011г., за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение №515/28.01.2019г. по ЧГД №511/2019г. на ВРС, по
реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните вземания: 102 258.30
евро част от главница по договора за кредит, отпуснат от Алфа Банка АД Гърция,
чрез Алфа Банка –клон България, чийто правоприемник е заявителя Юробанк
България АД; сумата от 207.74 евро застраховки по договора за периода от
м.10.2016г. до м.01.2019г.; сумата от 1138.39 лева разноски за периода от
м.09.2018г. до м.01.2019г. ведно със законна лихва от подаване на заявлението
по чл.417 ГПК на 17.01.2019г. както и разноските в заповедното производство.
Твърди се
обявяване предсрочната изикуемост на дълга по договора за кредит изцяло с
връчване на покана по чл.60 ЗКИ на съпругата на длъжника чрез ЧСИ рег.№892 в
КЧСИ Хр.Георгиев, на 13.11.2018г., преди подаване заявлението по чл.417 ГПК на
18.01.2019г.
Съдът
констатира, че по преждеобразуваното т.дело №308/2014г. на ВОС, ТО не е налице
пресъдено нещо относно предявеното сега вземане на правоприемника на банката –
кредитодател, респ. не е налице процесуална пречка за разглеждане на иска по
смисъла на чл.299 ГПК.
Същевременно,
съдът констатира въз основа на молба вх.№22216/19.07.2019г. на банката ищец, че
е налице друга процесуална пречка за разглеждане на установителния иск, а
именно –липса на правен интерес от иска. След подаване на исковата молба от
страна на банката, съобразно дадените и от заповедния съд по ЧГД №511/2019г. на
ВРС указания, длъжникът В.К.К. е оттеглил подаденото по чл.419 ГПК възражение
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
Въз основа на
молбата на ищеца съдът е изискал заповедното досие и констатирал след
постъпването му, че с молба вх.№47449 от 27.06.2019г. длъжникът чрез
пълномощника си адв.Д.Везенкова от ВАК е оттеглил възражението си срещу
заповедта за изпълнение по ЧГД №511/2019г. на ВРС. Оттеглянето е направено чрез
пълномощника адв.Везенкова, която съгласно приложено пълномощно /в заповедното
производство/ разполага с проц.представителна власт и за разпоредителни
действия. С оглед направеното валидно оттегляне на възражението, съдът намира,
че издадената заповед за изпълнение по ЧГД №511/2019г. на ВРС, влиза в сила и
предявяването на иска с правно основание чл.422 ГПК за установяване на
вземането, обективирано в заповедта, се явява лишено от правен интерес. Поради
това и производството подлежи на прекратяване при условията на чл.130 ГПК.
Независимо
от посоченото в молбата на ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът намира, че обстоятелствата по делото сочат на липса на
абсолютна проц.предпоставка. Оттеглянето на възражението няма характер на
признание на иска по смисъла на чл.237 ГПК. Производството по висящия иск с
правно основание чл.422 ГПК се явява недопустимо. Във всеки момент от
разглеждане на иска по чл.422 ГПК исковият съд дължи преценка на допустимост.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението. При предявен
установителен иск по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 ГПК оттеглянето на
възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска,
който прилага последиците по чл.416 ГПК. /т.10а от ТР №4/2013г./ Съгласно
постоянната практика на ВКС, възражението по чл. 414 ГПК е
абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято полза
е издадена заповед по чл.417 ГПК, доколкото наличието на това възражение формира правния интерес
от самия иск. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415 ГПК, следи
за наличието на интерес през цялото време на висящност на спора и не е обвързан
при тази преценка от действията на съда по заповедното производство.
Възражението по чл. 414 ГПК е оттегляемо. При наличие на предприето оттегляне на
възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение от страна на длъжника,
съдът разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК следва
да прекрати производството по него, поради отпадане на правния интерес. При
валидно направено оттегляне на възражението по чл.414 ГПК, заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея кредиторът може да получи,
съответно да продължи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането
си, съществуването на което вече не може да се оспорва от длъжника. Узнаването
от кредитора за предприетото от длъжника оттегляне на възражението, няма
значение за горната последица, а следва да се вземе предвид само при възлагане
на разноските, сторени от страните в исковото производство по чл.422, ал. 1 ГПК -
доколко ищецът е бил добросъвестен и при неоснователното възражение на
длъжника, е бил принуден да потърси и искова защита, с оглед на което да стори
допълнителни съдебно -деловодни разноски /арг. чл. 78, ал. 2 и чл. 3 ГПК /.
С
оглед на горното, съдът следва да прекрати производството по делото на
основание извършеното оттегляне на възражението, респ. липсата на абсолютна
процесуална предпоставка за воденето на иска.
С исковата молба ищецът е
направил искане за присъждане на сторените в исковото производство разноски –
държавна такса и други разноски, а съобразно чл.78, ал.1 ГПК, доколкото
резултатът от
спора се дължи изцяло на поведението на ответника, разноските за водене на
делото следва да бъдат присъдени изцяло в полза на ищеца в установения
по делото размер. Видно от приложеното бордеро от 18.04.2019г., ищецът е внесъл
по сметка на ВОС държавна такса в размер на 4 030.89 лева. Съдът следва да
присъди сторените в исковото производство разноски по арг. от т.12 от същото ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС именно поради запазване изпълнителната сила на
издадената заповед с оттегляне на възражението срещу нея и доколкото
оттеглянето е направено след завеждане на иска през април 2019г. и с изтичане
срока за отговор на исковата молба, но пред заповедния съд, а не пред исковия.
Поради изложеното, не намира приложение общата норма на чл.78, ал.2 ГПК.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело №646/2019г. по
описа на ВОС, ТО, по иска, предявен от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу В.К.К., ЕГН **********,
за установяване вземане на банката
от ответника, произтичащо от договор за кредит №93-249/2008г. - продукт Нов
Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от 12.09.2008г. и Анекси от
18.08.10г., от 28.11.2011г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №515/28.01.2019г. по ЧГД
№511/2019г. на ВРС, по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист, за следните
вземания: 102 258.30 евро част от главница по договора за кредит, отпуснат
от Алфа Банка АД Гърция, чрез Алфа Банка –клон България, чийто правоприемник е
заявителя Юробанк България АД; сумата от 207.74 евро застраховки по договора за
периода от м.10.2016г. до м.01.2019г.; сумата от 1138.39 лева разноски за
периода от м.09.2018г. до м.01.2019г. ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК на 17.01.2019г. както и разноските в заповедното
производство, на осн.чл.130 ГПК вр.чл.422 и чл.416 ГПК.
ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********,***, да заплати
на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски за
държавна такса в размер на 4 030.89 лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен
срок от връчването му на страните с ЧЖ пред АС –Варна.
Препис
от определението да се връчи на страните съгласно чл.7 ГПК.
Определението
да се отрази в книгата по чл.235 ГПК.
СЪДИЯ: