Р Е Ш Е Н И Е
№ 1368
гр. Пловдив, 14 ЮЛИ 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ
състав, в открито заседание на 14, 06, 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Петя Добрева и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа докладваното от съдия Ботев к. а. н. дело № 1222 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на И.П.М.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.С., против Решение № 549 от 22.03.2023 г.,
постановено по АНД № 2614 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив,
ІІ – ро отделение, ХVІІ състав, с което съдът е отхвърлил исковата му претенция
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, за присъждане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от престоя му в Затвора –
Пловдив за периода от 01.01.2019г. до 10.10.2022г. за разликата от 2138,64 лева
до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Касаторът - твърди, че съдът неправилно е оценил
събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на
предявената искова претенция в цялост. Възразява се и срещу размера на
присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се явява занижена и
несъответстваща на принципа за справедливост. Счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо, моли
за неговата отмяна и постановяването на ново, с което да се уважи исковата претенция в цялост. Претендира се
присъждане на разноски в производството пред двете инстанции.
Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции от ГДИН за
неоснователни, поради което настоява да бъде потвърдено решението на първата
инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- гр. Пловдив, дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на Административен съд - Пловдив като правилно,
законосъобразно, справедливо и следва да бъде потвърдено.
По допустимостта на касационната жалба, съдът счита че е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа страна първоинстанционният състав е разгледал делото по
реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова
молба предявена от И.П.М., ЕГН **********,***, за обезщетение от претърпени
неимуществени вреди в размер на общо 50
000 лв. за причинени неимуществени вреди от бездействия на затворническата
администрация, за периода от 01.01.2019 г. до 10.10.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендираната сума от ищеца пред
първоинстанционният съд, представлява обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се във „физически и психически болки и страдания,
стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален
дискомфорт“, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив за периода
от 01.01.2019 г. до 10.10.2022 г. включително (датата на подаване на исковата
молба) или общо 1379 дни, които от своя страна се изразяват в нарушаване на:
правото му на минимална жилищна площ и на необходими хигиенно-битови условия -
липса на достатъчно светилна, свеж въздух и течаща топла вода в стаите, в които
е бил настанен, наличие на олющени стени, дупки по пода, дървеници, мухъл и
влага в същите, в банята не винаги имало топла вода; правото му на престой на
открито; правото му на медицинско обслужване – не са му извършвани профилактични
прегледи въпреки увреденото му здраве (хипертония, хипокалемия, нарушено
зрение, масивен инсулт получен на 10.01.2021 г.) от лошите условия и храна в
затвора, не му бил осигурен преглед при офталмолог, не му били осигурявани
животоподдържащи лекарствата, а ги заменяли с други, от които не се чувствал
добре; правото му на подходяща работа - ищецът нямал право да избира какво да
работи и бил принуден да работи каквото има, заради възможността да намали
присъдата си; правото му на творчески и културни дейности и развитие на
физическа култура; правото му на молби и жалби - можел да пише молби и жалби,
но не получавал копие от тях с входящ номер.
Първоинстанционният съд, след
направена служебна проверка в деловодната система по адм. дело № 2614/2022 г., е
установил, че въз основа на искова молба от И.П.М. срещу ГДИН е образувано адм.
дело № 2441/2020 г., с искови претенции на ищеца М., срещу ответника ГДИН -
София, за присъждане на обезщетение в размер общо на 50 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба, за понесени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение и внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора – Пловдив, за периода от 01.01.2013 г. – 29.09.2020 г. Производството
по адм. дело № 2441/2020 г. по описа на съда е приключило с постановяване на
Решение № 1050/21.05.2021 г., с което ГДИН - София е осъдена да заплати на И.П.М.,
ЕГН **********, обезщетение за причинени неимуществени вреди в Затвора - гр.
Пловдив в периода от 04.12.2013 г. до 29.09.2020 г. включително, в размер на 5
000 лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска – 29.09.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част искът е
отхвърлен. Съдебното решение е влязло в законна сила на 24.11.2021 г.
И двете административни дела с №№
2441/2020 г. и 2614/2022 г. се основават
на искови претенции, които са свързани с незаконосъобразна административна
дейност изразяваща се в неосигуряване на човешки условия по европейския
стандарт, в нарушение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи. Въззивният съд приема че по
отношение на част от исковите периоди е налице пълна идентичност между
предявения по адм. дело №2614/2022 г. иск и исковата претенция по адм. дело №
2441/2020 г. и двете по описа на Административен съд – Пловдив. Отправеното
искане до съда и по двата иска, касаят за присъждане на обезщетение за
претърпени от И.П.М. неимуществени вреди в следния дублиращ се период: от
01.01.2019 г. до 29.09.2020 г. включително (или общо 638 дни) в Затвора гр.
Пловдив.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има
висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане,
по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата
за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по
вече висящ частичен иск. В случая адм. дело №2614/2022 г. се явява именно
по-късно заведено, а исковата молба по делото в частта, с която се иска
присъждане на обезщетение в размер на 23 133,88 лв. (638 дни х 36,26 лв./ден),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в периода от 01.01.2019 г. до 29.09.2020 г.,
включително в Затвора гр. Пловдив, или общо 638 дни, са оставени без
разглеждане, а производството в тази част – прекратено, на основание чл. 126, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл.
159, т. 7 от АПК.
Въз основа на горното
първоинстанционният съд приема, че
исковата молба е процесуално допустима в останалата част, с която се иска
присъждане на обезщетение в размер на 26 866,12 лв. (50 000 лв. – 23 133,88
лв.) и е за периода от 30.09.2020 г. до 10.10.2022 г., включително в Затвора
гр. Пловдив, или общо 741 дни.
Прието е по отношение твърденията за
липса на достатъчно жилищна площ, че М. при изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ през процесния период в Затвора гр. Пловдив,
както в общите помещения, така и във всеки изолатор, е разполагал със санитарен
възел и постоянно течаща вода, с обзаведени отделни легла и шкафчета за лични
вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно в Затвора Пловдив. Проветряването на изолаторите се
извършва от доживотно осъдените, настанени в тях.
Прието е ползването на баня се
осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с
изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е
осигурен и достъп до топла вода. Отделно от това, същият като работещ е имал
достъп до баня всеки работен ден.
По отношение на хигиената в Затвора –
Пловдив е прието от справки и становища, че хигиената в спалните помещения се
осъществява от лицата настанени в тях, поради което няма как отговорността на
ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в
които е бил настанен ищеца. ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на
всички помещения в затворите, като има утвърден график, по който се извършва
дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в потвърждение на което са
приложени протоколи от извършени ДДД обработки.
Прието е че не се установява от
страна на администрацията на Затвора Пловдив и да било действия и/или
бездействия, с които по някакъв начин да е накърнено конституционно
установеното право на труд на М. регламентирано в чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Р.България. За визирания период в затвора И.П.М. е назначаван
на работа на домакински щат, като при последните две назначения като готвач
изцяло е взето предвид желанието му и декларираната квалификация, както и
тежестта и естеството на физическия труд с оглед заболяванията му. Преназначен
от работник дезинфекция при 4-часов работен ден и 6-дневна работна седмица, в
работник-кухня в Затворническа кухня в Затвора - гр. Пловдив, при условията на
доброволен неплатен труд, при 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден,
почивен ден събота. И за двете работни позиции, на които е назначаван е подавал
молба и е потвърждавал желанието си пред разпределителна комисия.
По отношение на спортната зала - тя
се използва ежедневно от 20 души по график от 8.30 часа до 19.30 часа, а не по
време на престой на открито и е само за лишените от свобода, настанени на втори
пост, а не за всички групи. Снабдена е с всички необходими уреди за физическа
активност.
Всички молби и жалби на лишения от
свобода И.П.М. за придвижвани по съответния ред и за тях е получавал
регистрационен или изходящ номер.
Според становище на ответника се установява, че през
периода на изтърпяване на наказанието на л.св. И.П.М. *** не са правени основни
ремонти на стаите в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти –
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, подмяна на
счупени прозорци, смяна на осветителни тела и други подобни. През 2017 г. е
извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова
ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални.
За 285 дни от периода не се
установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно М. да е обитавал
помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Недоказани са твърденията в исковата молба за
това, че не винаги имало топла вода в банята. Такива данни не се констатират,
нито от показанията на разпитаните по делото свидетели, нито от други
доказателства на ищеца.
За
процесния период от време е установено, че М. е бил отговорник по
културно-масовата дейност с лишените от свобода от втора група и активно
участва в редица творчески и културни програми/мероприятия в Затвора в Пловдив.
Представено е медицинското досие на
ищеца, включващо извършени прегледи със съответната документация : Амбулаторни
листове за извършени първични и вторични
прегледи, както и консултации със специалисти кардиолог, невролог, ревматолог и общопрактикуващ лекар.
Въз основа на направените прегледите са констатирани следните заболявания :
диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, снета
анамнеза и предписана терапия; диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от
неуточнена оклузия или сеноза на прецеребрални артерии“; диагноза „Идиопатична
подагра“; извършен първичен преглед от общо практикуващ лекар, в който е посочена диагноза „Хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност“, с издаване на направление за МДД; множество
изследвания от ЕКГ; резултати от извършени кръвни изследвания, направена ЕКГ;
ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД № 1402/047 от 11.03.2022 г., с 50 % ТНР,
издадено за срок от 1 година – до 01.03.2023 г.; декларация от 26.02.2021 г.
подадена от ищеца, че не желае да му се закупуват предписаните медикаменти, а
неговите близки ще му ги доставят. Рецептурна книжка и списък на изписани
лекарства през месец ноември 2022 г. Не е установено л.св. М. да е подавал
молби за медицинска или стоматологична помощ, на които да е било отказвано.
Представено и становището на
психолога в Затвора Пловдив инспектор Н. Г. , според което за л.св. М. не е
постъпвала заявка за консултиране от психолог. Той самият не е подавал
заявление за индивидуална работа с психолог. Не са се прилагали кризисни
интервенции.
По отношение твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ се установява, че в части от исковия период подробно
описани в таблица 1 от съдебно решение, а именно от 18.01.2021 г. до 26.02.2021
г. вкл., от 16.03.2021 г. до 30.05.2021 г. вкл., от 02.06.2021 г. до 10.06.2021
г. вкл., от 24.06.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл., от 16.09.2021 г. до 05.10.2021
г. вкл., от 13.10.2021 г. до 22.10.2021 г. вкл., от 29.10.2021 г. до 01.02.2022 г. вкл., от
18.03.2022 г. до 16.04.2022 г. вкл., от 19.04.2022 г. до 25.04.2022 г. вкл., от 29.04.2022 г. до
14.06.2022 г. вкл., или общо през 456 дни, ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, в спално помещение № 80, в коeто не му е била осигурена жилищна площ
от минимум 4 кв.м. което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (т. 6.2.
по-горе).
Този факт е достатъчен, за да приеме
съдът, че в рамките на исковия период, в горепосочените периоди,
администрацията е поставила М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1
от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрациите на Затвора гр. Пловдив
на нормативно установени задължения да осигурят на изтърпяващия наказание
лишаване от свобода М. минимално необходима жилищна площ.
В хода на съдебното дирене по адм. дело № 2614/2022г. съдът е събрал множество доказателства от
страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за
условията на пребиваване , като и са
разпитани посочените от ищеца свидетели – Д. Д. и Х. К. .
При така установената фактическа
обстановка, административният съд е намерил, че искът е процесуално допустим и
частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съдът е
определил при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД.
Съдебния състав е обсъдил нормата на
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица,
както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е
и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съдът е обсъдил отговорността на
държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС , както и че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които
да ги оборят.
Предвид горното съдът е решил ,
че пребиваване на ищеца в пренаселени
килии и претърпените от него лишения в своята съвкупност могат да се определят
като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане
на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от
неблагоприятната жизнена среда и съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“ и е
приел, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост, като е посочено , че съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Съдът е обсъдил характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора Пловдив, което позволява да се формира извод, че следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет /МС/
определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база
за определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или
семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран
минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е
гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на МС.
Доколкото става реч за лице,
ненавършило 65 години, живеещо само, като отношенията въз основа на които се
иска присъждане на обезщетение за претърпени вреди, са свързани с обитаване на
жилищно помещение, следва да се съобразят най-близките до тези факти хипотези
на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.)
според която, диференцираният минимален доход се определя, както следва: за
лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП
според която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински
жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход
от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.
Съдът е приел, че справедливият
размер на това обезщетение за исковия период, касаещ 2020 г., 2021 г. и 2022
г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г.
(Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен
месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение
диференцираният минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от
2011 г.) от ППЗСП е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП
е в размер до 187,50 лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като
необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая,
доколкото М. в горепосочените периоди (представляващи части от общия исков
период) е бил лишен само от част от необходимото за задоволяване на основните
му жизнени потребности, то размерът на компенсиращото обезщетение, също следва
да бъде определен като ¾ от последно посочената сума (6,25 лв.), тоест
4,69 лв. на ден. Следователно за горепосочените периоди от общо през 456 дни, касаещи пребиваването на
лицето в Затвора гр. Пловдив, обезщетението възлиза на сумата от 2 138,64 лв.,
ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на завеждане на исковата
молба – 10.10.2022 г. до окончателното изплащане.
От правна страна по отношение на твърдяното в касационната жалба настоящият касац.състав счита , че първоинстанционният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът на
административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка,
че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е
издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен от
първоинстанционния съд при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ, с оглед на
всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на административен
съд, че на лишеният от свобода през релевантния период се дължи справедливо
обезщетение, за неимуществените вреди в посочения по-горе размер.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е
преценил естеството и характерът на причинената вреда не само от гледна точка
на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и
общите принципи за справедливост. В случая правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Въз основа на установените
правнорелевантни факти първоинстанционният съд е направил обосновани и
законосъобразни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
При този изход на спора в полза на
ответника и направеното искане, на основание чл. 27ж от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, а това от своя страна
обосновава извод за неоснователност на касационната жалба.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, ХІХ състав ,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 549 от 22.03.2023 г., постановено
по АНД № 2614 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив, ХVІІ-ти
състав.
ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пловдив, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 сумата от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: