№ 6683
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100509743 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №8526 от 25.07.2022 г., постановено по гр. дело
№28160/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, ответникът
ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 411 КЗ на ищеца
„ДЗИ-О.з.“ ЕАД сумата от 3 489,18 лв., представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско“ за причинени щети при ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в с.
Владо Тричково, махала Клисура, включваща разходи за репатриране и
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2021 г.
до окончателното погасяване на вземането, като искът е отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3 489,22 лв.
Срещу решението в частта, в която искът е уважен за разликата над
1 744,59 лв. до 3 789,18 лв. е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД
„Д.Б.: Ж. и З.“ АД с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа
се, че тази част от процесната сума е погасена с извършено плащане на
11.08.2022 г. на стойност 1 744,59 лв. за главница и 217,61 лв. за законна
лихва, а в останалата част сумата не съответства на приноса на водача и се
явява прекомерна. Прави се възражение за съпричиняване от страна на другия
участник в ПТП, а именно водачът на л.а. марка „Пежо“. Също така във
въззивната жалба са изложени оплаквания във връзка с допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се
в необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и
1
едностранчивата оценка на доказателствата в полза на ищеца. Предвид
изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен за разликата.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без
уважение. Поддържа се, че постановеното първоинстанционно решение е
правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Районният съд е бил сезиран с регресен осъдителен иск по чл. 411 КЗ от
„ДЗИ-О.з.“ ЕАД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД за заплащане на сумата от
3 489,22 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за причинени щети
при ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в с. Владо Тричково, махала Клисура,
включваща разходи за репатриране и ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва, считано от 20.05.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Искът е уважен за сумата от 3 489,18 лв., като за разликата е отхвърлен.
В тази част решението не се обжалва и е влязло в сила.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска. В настоящия случай към подадената въззивна
жалба е приложено ново писмено доказателство по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, от което се установява плащане, извършено на 11.08.2022 г. в полза на
ищеца „ДЗИ-О.з.“ ЕАД на стойност 1 962,20 лв., от които 1744,59 лв.
главница и 217,61 лв. законна лихва, като на основание за плащането е
посочено номерът на първоинстанционното решение и първоинстанционното
2
дело. Предвид изложеното следва да се приеме, че главницата, за която е
осъден ответникът, е погасена до размера 1744,59 лв. и остава да се дължи
остатък в размер на още 1744,59 лв.
Неоснователни са обаче оплакванията във въззивната жалба в
останалата част.
Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Съгласно чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – наличие на неправомерно поведение, вина,
която се презюмира, причинна връзка и вреда, и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответното дружество. При своевременно
релевирано възражение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, в тежест на ответника
е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, конкретният
обективен принос на другия участник.
С доклада по делото, обективиран в определение на
първоинстанционния съд от 15.11.2021 г., обявен за окончателен с
протоколно определение от 01.02.2022 г., са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
и делинквента и изплащане на застрахователно обезщетение от страна на
ищеца.
Механизмът на ПТП е установен от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и експертно заключение по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно заключението по САТЕ на
02.09.2020 г. около 11:30 часа л.а. „БМВ“ се движи от гр. Своге към гр.
София и в района на с. Владо Тричково, махала Клисура водачът е предприел
маневра за изпреварване и е навлязъл частично в лентата за насрещно
движение, където реализира ПТП с движещия се срещу него л.а. „Пежо“.
Установено е, че скоростта на движение на л.а. е била около 40 км/ч.
Установено е също така, че ПТП е настъпило в лентата за движение на л.а.
„Пежо“, като ударът е настъпил в предната лява странична част на л.а. „БМВ
и предна лява странична част на л.а. „Пежо“. Заключението на вещото лице е,
че всички увреждания по л.а. „Пежо“ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически
3
състав на разпоредбата на чл. 411 от КЗ, в тежест на ответника е да докаже
фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при
условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се
основава на предположения. Намаляване на обезщетението за вреди е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем /Решение № 60154 от
20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО/.
Доколкото в настоящия случай ответникът не е ангажирал такива
доказателства и не е доказал по делото такива факти и обстоятелства,
възражението за съпричиняване е останало недоказано и подлежи на
отхвърляне.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено единствено в частта, в която въззивникът е ангажирал доказателства
за извършено частично плащане в хода на процеса на претендираната сума. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено на основание чл. 272
ГПК.
По разноските:
Въпреки частичната основателност на въззивната жалба, съдът взема
предвид, че това се дължи на извършено плащане в хода на процеса, което не
освобождава ответника от отговорността за плащане на разноските по чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ако ответникът изпълни в хода на делото, тогава с решението си
съдът отхвърля иска, респективно уважава въззивната жалба, но осъжда
ответника /въззивника/ за разноски, ако последният е станал причина за
завеждане на иска. /Определение № 381 от 30.05.2023 г. по ч. т. д. № 645/2023
г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение/. С оглед изхода от спора
въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 412 лв., тъй като
същото не е прекомерно предвид чл. 7 от Наредба №1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждение. Освен това възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК е релевирано с молба, докладвана от въззивния съд в о.с.з., проведено на
06.12.2023 г., като е констатирано, че същата е подписана с невалиден КЕП и
не следва да бъде взето предвид.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8526 от 25.07.2022 г., постановено по гр. дело
№28160/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав в частта, в
4
която ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК **** е осъден да заплати на
основание чл. 411 КЗ на ищеца „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 1 744,59
лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за причинени щети
при ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в с. Владо Тричково, махала Клисура,
включваща разходи за репатриране и ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба за сумата от
217,61 лв.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес: гр. София, бул. „**** на основание чл. 411 КЗ срещу Д.Б.: Ж. и З.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. **** за заплащане на сумата от 1 744,59 лв., представляваща
регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Автокаско“ за причинени щети при ПТП, настъпило на
02.09.2020 г. в с. Владо Тричково, махала Клисура, включваща разходи за
репатриране и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба за сумата от 217,61 лв. като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. **** да
заплати на ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр. София, бул.
„**** сумата от 412 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5