Решение по дело №793/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1583 / 08.07.2020 год., град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                           

Бургаският районен съд                                                    ХXXVІІ – ми граждански състав

На осми юни                                                                         две хиляди и двадесета година

В публичното заседание, в състав                                                         

                                                                                                  Районен съдия: Асен Радев

 

                            при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 793 по описа за 2020 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:    

 

                            Производството е по искова молба на Р.С.В. против „БГ имоти – И*“ ЕООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество му дължи сумата от 1950 лв., с която се е обогатило неоснователно, като получена на отпаднало основание - като гаранция по прекратен договор за гаранция, сключен между страните на 22.09.2019 год., ведно със законната лихва, начислена за периода от 12.12.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *******/2019 год. на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.   

                            Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищеца, който моли за тяхното уважаване, ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

                            Процесуалния представител на ответното дружество оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и присъждане на деловодните разноски. Също ангажира доказателства.

                            Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установени следните факти, имащи отношение към спора:

                  На 22.09.2019 год. страните са сключили договор, озаглавен „договор за гаранция“, по силата на който ищецът е предал на ответното дружество сумата от 1950 лв. Предназначението на сумата е записано като „гаранция за закупуване на недвижим имот“, представен на купувача - ищец от ответното дружество - агенция, при фиксирани в договора условия - индивидуализиращи белези на имота, цена и пр.

                  Изрично е посочено, че при постигане на параметрите, посочени в договора, ищецът-купувач се задължава да сключи предварителен договор за покупко-продажба на имота, в противен случай (ако откаже сключването) губи гаранционната сума, а при непостигане на параметрите, ответното дружество дължи връщане на сумата.

                  В крайна сметка ищецът е закупил предложения му от ответното дружество недвижим имот.

                  В преддоговорните отношения с В., относно покупко-продажбата на имота, „БГ имоти – И*“ ЕООД е действало като посредник, натоварен от предходния собственик на имота – А* А* П*, съгласно сключен помежду им договор за посредничество. В предмета на същия, за разлика от процесния договор, е уговорено посредничество срещу възнаграждение.

                  По заявление на Р.В., в БРС е образувано ч.гр.д. № *****/2019 год. по описа на същия, приключило с издаване на заповед за изпълнение срещу „БГ имоти – И*“ ЕООД за процесните вземания.

                  Впрочем, по тези факти страните не спорят.

                  Спорът е по правото и въз основа на така очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за основателни.

                  Принципно, правилно е становището, застъпено от процесуалния представител на ответното дружество, че при преценката на сключения между страните договор, следва да се изхожда не от заглавието му, а от характера на поетите от съдоговорителите задължения, респ. стоящите в корелативна връзка с тях права.

                  Тъкмо това е и причината настоящият състав да не споделя останалата част от защитната теза на ответника, че процесният договор е за търговско посредничество. Първо - защото, тълкувайки го съобразно чл.20 от ЗЗД, в същия не се намери воля за поемане на задължение от някоя страна да посредничи в отношенията на другата страна с трети лица, по повод закупуване на имот, било възмездно или не. Второ - защото е очевидно, че в търговската си практика (и то по повод една и съща сделка) ответното дружество, респ. неговият законен представител, прави разлика между договора за гаранция, сключен с ищеца, и договора за посредничество, сключен с продавача на имота. И накрая, макар и само като индиция, следва да се има предвид, че евентуалното наличие на два посреднически договора, сключени с двете страни по една и съща сделка, би обезсмислило института на посредничеството.

                            В конкретния случай няма съмнение, че страните са сключили ненаименуван договор, при който предаването на сумата има единствено гаранционен характер - да обезпечи сключването на предварителен договор от страна на ищеца, за имот и с продавач, предложени от ответното дружество. Следователно, при констатираното точно изпълнение на обезпеченото ищцово задължение, предметът на договора за гаранция е изчерпан, т.е. действието му е прекратено и дадената по него гаранционна сума от 1950 лв. подлежи на връщане.

                            Ето защо, главният иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен, което влече за последица основателност и акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на лихва за забава върху подлежащата на връщане сума, начиная от предявяване на исковете - от 12.12.2019 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК) до окончателното плащане.

                            При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, дължими са и разноските, сторени от ищеца. С оглед предмета на делото и определените с Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С размери, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, претендирания хонорар се преценя за прекомерен и следва да се намали до 100 лв. за заповедното производство и 300 лв. - за настоящото. Или иначе казано, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 139 лв. за производството по ч.гр.д. № ********/2019 год. на БРС и 339 лв. - за настоящото производство.

                  Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

                 

                            ПРИЗНАВА за установено, че „БГ имоти – И*“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ул.“***, представлявано от В* И*, дължи на  Р.С.В. ***, ЕГН - **********, сумата от 1950 лв., с която се е обогатило неоснователно, като получена на отпаднало основание - като гаранция по прекратен договор за гаранция, сключен между страните на 22.09.2019 год., ведно със законната лихва, начислена за периода от 12.12.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/2019 год. на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                            ОСЪЖДА „БГ имоти – И*“ ЕООД да заплати на Р.С.В. деловодни разноски в размер на 139 лв. за производството по ч.гр.д. № 10524/2019 год. на БРС, както и в размер на 339 лв. - за настоящото производство.

                            Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                      Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е