РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. Бургас, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120101604 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на П. Л. К., от гр. Бургас, с която
претендира осъждане на М. Д. Р., от гр. Бургас, да заплати на ищеца следните суми: 20
000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания, физически,
психически и емоционален дискомфорт), последица от извършеното от ответника на
16.02.2021 год. престъпление – нанесена на ищеца средна телесна повреда, за което е
одобрено споразумение по НОХД № 501/2022 год. на БсРС, и мораторна лихва от
4216,67 лева за периода 16.02.2021-16.03.2023 год.; 11 790 лева – обезщетение за
имуществени вреди, последица от същото непозволено увреждане, представляващо
сбор от разходите по лечението на ищеца, съгл. Фактура №№ .../26.02.2021 год.,
.../28.04.2021 год. и .../04.03.2021 год., и сборна мораторна лихва от 2460,34 лева за
периода 26.02.2021-16.03.2023 год.; 5422,11 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между полученото от ищеца обезщетение от НОИ за
временна нетрудоспособност и трудовото му възнаграждение и парична добавка за
срока на обявената епидемична обстановка, и сборна мораторна лихва от 581,36 лева за
периода 31.12.2021-16.03.2023 год., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, начиная от подаване на исковата молба – 17.03.2023 год., до
окончателното им изплащане.
Предметът на делото е определен възоснова устни и писмени изявления на
ищеца за уточнение и изменение на исковете, приети от съда с протоколни
1
определения от 13.09., 21.11.2023 год. и 16.01. и 28.02.2024 год.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 16.02.2021
год. в гр. ..., около 23.00 часа, ответникът М. Р., по хулигански подбуди –
непредизвикано и при липса на предхождащи лични отношения, нанесъл удар с юмрук
в лицето на ищеца П. К., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долната челюст вляво от брадата и на десния клон, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говореното; ищецът паднал на земята и загубил съзнание
за няколко минути, след което бил откаран с линейка в УМБАЛ – Бургас, като се
установило сложно тройно счупване на долната челюст и мозъчно сътресение; той
претърпял седем операции, пет пъти бил на болнично лечение при лицево – челюстни
хирурзи, стоматолози и гнойно – септични хирурзи; извадени му били 6 зъба,
отслабнал с 20 кг.; лечението му допълнително се усложнило поради обстоятелството,
че е болен от диабет; няколко месеца се хранел със сламка, не можел да говори и имал
нужда от чужди грижи; за всички операции, интервенции и за престой в болничното
заведение заплатил сума в общ размер от 11 790 лева – по Фактура №№ .../26.02.2021
год., .../28.04.2021 год. и .../04.03.2021 год.; ищецът претърпял значителни болки и
страдания, преживял безпокойство, напрежение; засегнали били честта и
достойнството му; не можел да упражнява трудова дейност, а това се отразило
негативно на семейните финанси и качеството му на живот; със споразумение,
одобрено по НОХД № 501/2022 год. на БсРС, ответникът е признат за виновен и е
осъден за описаното престъпление.
Ищецът ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
В срока за отговор ответникът, чрез представителя си по чл. 47, ал. 6, ГПК, е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, изложил е
следните насрещни твърдения: обезщетението за имуществени вреди, възлизащи на
стойността на направените от ищеца разходи, не се установява посредством годни
доказателства, изложени са подробни съображения за доказателствената стойност на
двете фактури; недоказан е и искът за сумата 6550 лева, представляваща разликата
между работната заплата, която би получил, и обезщетението за временна
неработоспособност; обезщетението за неимуществени вреди е в прекомерен размер и
не съответства на вида, интензитета и продължителността на претърпените болки и
неудобства; оспорена е причинно-следствената връзка между състоянието на ищеца,
описано в епикризите, и причиненото от ответника увреждане; в условие на
евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Ответникът моли за пълно отхвърляне на исковите претенции или, евентуално,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в минимален размер; ангажира
доказателства.
2
Съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за
допустими; правните им основания са чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, 52, чл. 84, ал.
3 и чл. 86, ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от писмените данни по делото, с Определение № 41/10.02.2022 год. по
НОХД № 501/2022 год. на БсРС ответникът М. Р. е признат за виновен в това, че на
16.02.2021 год. в гр. Бургас, по хулигански подбуди – непредизвикано и при липса на
предхождащи лични отношения, нанесъл удар с юмрук в лицето на П. К., като му
причинил средна телесна повреда (счупване на долната челюст вляво от брадата и на
десния клон), представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал.
2, НК. Ищецът П. К. твърди, че в резултат от това престъпно деяние е претърпял
неимуществени вреди – болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт,
чието репариране налага присъждане на обезщетение от 20 000 лева; възстановяване на
направените разходи за лечение и за подобряване условия за престоя му в болничното
заведение – общо 11 790 лева, съгласно представените Фактура №№ .../26.02.2021 год.,
.../28.04.2021 год. и .../04.03.2021 год., както и присъждане на разликата между размера
на трудовото възнаграждение на ищеца, в т. ч. парична добавка по време на обявената
Ковид-пандемия, и полученото от него от НОИ обезщетение за временна
нетрудоспособност.
В подкрепа на твърденията на ищеца са показанията на свид. С..К...., съпруга
на ищеца, която сочи, че П. изживял тежко непозволеното увреждане – във физически
и психологически аспект, изпитвал болки, не можел да се храни, имал липсващи зъби,
отслабнал много и се затворил в себе си. Според свид. З..Б.., приятел на ищеца, след
инцидента П. изглеждал много зле, станал нервен и напрегнат, не искал да говори за
увреждането си.
По отношение здравословното състояние на ищеца е изготвено и прието
експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
компетентно. Вещото лице, възоснова съставените епикризи и други медицински
документи, е описало претърпените от ищеца увреждания и настъпилите усложнения,
извършените медицински интервенции и предприетото лечение; сочи, че към момента
на прегледа на ищеца – 18.03.2024 год., е настъпило възстановяване.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния
иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание. Нормата на чл.
300, ГПК обвързва гражданския съд с постановената присъда в наказателното
производство относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината
на дееца. Същото обвързващо действие, според чл. 383, ал. 1 във вр. с чл. 381, НПК,
3
има и одобреното от съда споразумение по НОХД № 501/2022 год. на БсРС, поради
което настоящият съдебен състав намира, че на 16.02.2021 год. ответникът М. Р. е
извършил непозволено увреждане срещу П. К. чрез нанасяне на удар по главата,
съставляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, НК. Съдебният състав отчита прекия
умисъл на ответника, интензитета на непредизвиканата с нищо от ищеца агресия,
начина на извършването й, насочването на удара в лицето на пострадалия и
последвалото трайно затруднение на дъвченето и на говоренето, поради което намира,
че за ищеца П. К. са настъпили твърдените неимуществени вреди. Този извод на съда
се подкрепя от показанията на двамата свидетели, разкриваща продължителното
съществено и неблагоприятно изменение в начина на живот на ищеца, на ежедневието
му, на социалните му контакти, като пряка последица от извършеното от ответника
престъпление от общ характер.
Основателността на иска за неимуществени вреди налага определяне размера
на дължимото обезщетение – чл. 162, ГПК и чл. 52, ЗЗД, при съобразяване с конкретни
обективно съществуващи обстоятелства по отношение пострадалото лице (вж.
Решение № 95/28.09.2022 год. по гр. д. № 609/2022 год. на I ГО и Решение №
104/05.07.2022 год. по гр. д. № 2467/2021 год. на IV ГО и Решение № 271/30.01.2018
год. по гр. д. № 341/2017 год. на IV ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК). С оглед
показанията на двамата свидетели и заключението по медицинската експертиза, съдът
намира, че физическите и емоционални травми на П. К. са били тежки и
продължителни, те са засегнали във висока степен нормалното му ежедневие на
физически здрав и активен мъж, на възраст от 42 години към момента на увреждането;
попречили са му да участва пълноценно в живота на семейството си и са наложили
постоянната му нужда от помощта на съпругата. Претърпените болки и страдания не са
били краткотрайни и незначителни, те са свързани с изключително чувствителни зони
– главата и зъбите; продължили са дълго време (трайно затруднение на дъвченето и
говоренето повече от 30 дни) и са ограничили в много висока степен психологичното
му и емоционално равновесие („хранеше се със сламка, може би 2 месеца“, „.. стоя
вкъщи около 6 месеца, … психически се затвори“ – свид. Ст. К.а). Нанесеният удар в
лицето на ищеца е наложил оперативни намеси и продължителен болничен престой,
които също са довели до негативни преживявания на пострадалия. Неблагоприятни
последици са възникнали и по отношение лицето на ищеца – с двустранни абцеси и
отоци; начина на говор и затруднението му да изговаря думите – според показанията
на свид. Зл. Белчев. При съобразяване на тези фактори съдът отчита и неоспореното
заключение на вещото лице, установило пълното възстановяване на ищеца, т. е. не са
налице предвидими за в бъдеще болки и страдания от вредоносното действие –
Решение № 60313/08.02.2022 год. по гр. д. № 937/2021 год. на IV ГО на ВКС. В този
смисъл съдът счита, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер от 8000 лева, която сума е адекватна за репариране
4
физическите и душевни страдания на ищеца вследствие непозволеното увреждане. До
този размер искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен, ведно с присъждане
на обезщетение за забава по чл. 84, ал. 3 във вр. с чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на
исковата молба – 17.03.2023 год., до окончателното изплащане на сумата.
За горницата до претендираните 20 000 лева главният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за
обезщетение за забава върху тази горница.
В изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно
размера на акцесорното вземане по чл. 84, ал. 3, ЗЗД, предявено за периода от деня на
деликта до подаване на исковата молба; сумата възлиза на 1710,33 лева, до която
искът следва да бъде уважен, а отхвърлен за горницата му до 4216,67 лева.
Съдът намира за основателен и иска за имуществени вреди – разноски за
лечение на ищеца и за подобряване на битовата среда при болничния му престой. За
тези разходи са представени 3 фактури, издадени в периода на лечение на ищеца в
„МБАЛ Лайф Хоспитал“ ЕООД; цената на предоставените материали и услуги са
платени по банков път, съгл. приложените три фискални бона. Според вещото лице по
медицинската експертиза, заплатените суми по фактурите от 22.02.2021 год. и
28.04.2021 год. са във връзка с процесното непозволено увреждане, поради което съдът
приема, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и извършените
разходи на 9220 лева и 1520 лева. По отношение третата фактура съдът счита, че
заплатената от ищеца сума също следва да бъде квалифицирана като разход във връзка
с болничното лечение. Тази фактура е издадена от МБАЛ, в което П. К. е бил настанен
за лечение, разходът е свързан с подобряване на битовите условия при престоя на
пациента в болницата, поради което разходът следва да бъде възложен на ответника.
Върху всяка от трите главници ответникът дължи обезщетение за забава, чиито
размери съдът изчислява служебно, на основание чл. 162, ГПК, и констатира, че те
възлизат на, съотв., 1945,54 лева, 294,98 лева и 219,82 лева, поради което акцесорните
претенции също следва да бъдат уважени в общия им размер от 2460,34 лева.
Съдът намира за основателен и иска за присъждане на разликата между
трудовото възнаграждение на ищеца и полученото от него обезщетение по НОИ за
временна нетрудоспособност. Според представените трудов договор от 26.11.2020 год.,
допълнително споразумение от 26.11.2021 год. и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, ищецът е работил на 4-часов работен ден на длъжност „Парамедик“ в
МБАЛ „Лайф Хоспитал“ ЕООД през периода 27.11.2020-15.12.2021 год. По делото са
представени и 5 допълнителни споразумения, съгласно които ищецът е страна по
трудово правоотношение с МЦ „Лайф Хоспитал“ ЕООД, възникнало със сключване на
Трудов договор № 14/15.07.2016 год. – няма данни за прекратяването му към
настоящия момент. Доказателства за получено обезщетение за временна
5
нетрудоспособност се съдържат в представените от ищеца 2 писмени справки на НОИ
– л. л. 248-249 по описа на делото. Дължимите на ищеца трудово възнаграждения и
парична добавка, които би получил, ако бе полагал труд, са установени от вещото лице
по приетата счетоводна експертиза, неоспорено от страните, поради което съдът
приема, че претендираните суми са доказани по размер – 1466,54 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за срока на епидемична обстановка, и 3955,57 лева,
представляваща разлика с трудовото възнаграждение при работодателя МЦ „Лайф
Хоспитал“ ЕООД.
Върху двете главници ответникът дължи и обезщетение за забава, чиито
размери съдът изчислява служебно, на основание чл. 162, ГПК, и констатира, че те
възлизат на, съотв., 183,99 лева и 397,37 лева, поради което акцесорните претенции
също следва да бъдат уважени.
Предвид частичната основателност на предявените искове, в полза на
процесуалния представител на ищеца съдът определя адвокатско възнаграждение в
размер от 3047,13 лева (чл. 38, ал. 1, т. 3, и ал. 2, ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 год.).
В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4, ГПК,
ответникът М. Р. следва да заплати на БсРС държавна такса от 1199 лева върху
уважените искове, и разноски в общ размер от 1984 лева – сбор от възнагражденията на
двете вещи лица възнаграждението на процесуалния представител по чл. 47, ал. 6,
ГПК.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. .....на основание чл.
45, ал. 1, чл. 51, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на П. Л. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ....., следните суми: 8000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психологически болки и страдания,
психологически и емоционален дискомфорт, последица от непозволеното увреждане,
причинено от ответника М. Р. на 16.02.2021 год. в гр. Бургас, състоящо се в нанесена
на ищеца средна телесна повреда, и 1710,33 лева – обезщетение за забавено плащане
на главницата от 8000 лева за периода 16.02.2021-16.03.2023 год., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 8000 лева, начиная от
подаване на исковата молба – 17.03.2023 год., до окончателното й изплащане, И
ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 8000 лева до претендираното
6
обезщетение от 20 000 лева, акцесорния иск за обезщетение за забава за периода
16.02.2021-16.03.2023 год. – за горницата му над 1779,22 лева до 4216,67 лева, както и
акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
горница на главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., на основание чл.
45, ал. 1, чл. 51, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на П. Л. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ....., следните суми: 11 790 лева – сборна главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, вследствие непозволеното увреждане, причинено
от ответника М. Р. на 16.02.2021 год. в гр. Бургас, представляващо сбор от разходите
по лечение на ищеца и за подобрени материални условия при болничния му престой в
МБАЛ „Лайф Хоспитал“ ЕООД, съгл. Фактура №№ .../26.02.2021 год., .../28.04.2021
год. и .../04.03.2021 год., и 2460,34 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 26.02.2021-16.03.2023 год., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сборната главница от 11 790 лева, начиная от
подаване на исковата молба – 17.03.2023 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ..... на основание чл.
45, чл. 52, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на П. Л. К., ЕГН **********, с адрес
гр. ....., следните суми: 1466,54 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разлика между дължимото на ищеца допълнително парично възнаграждение за
срока на обявената епидемична обстановка и полученото от него обезщетение за
временна нетрудоспособност, вследствие непозволеното увреждане, причинено от
ответника М. Р. на 16.02.2021 год. в гр. Бургас, и 183,99 лева – обезщетение за
забавеното плащане на главницата за периода 31.12.2021-16.03.2023 год., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1466,54 лева,
начиная от подаване на исковата молба – 17.03.2023 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., на основание чл.
45, чл. 52, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на П. Л. К., ЕГН **********, с адрес
гр. ....., следните суми: 3955,57 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разлика между дължимото на ищеца трудово възнаграждение и полученото от
него обезщетение за временна нетрудоспособност, вследствие непозволеното
увреждане, причинено от ответника М. Р. на 16.02.2021 год. в гр. Бургас, и 397,37 лева
– обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода 31.03.2022-16.03.2023
год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
3955,57 лева, начиная от подаване на исковата молба – 17.03.2023 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ..... на основание чл.
38, ал. 2, изр. второ във вр. с ал. 1, т. 3, предл. второ, ЗАдв, да заплати на адв. С. М. С.,
7
ЛН № ...., с адрес гр. ...., адвокатско възнаграждение в размер от 3047,13 лева.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., на основание чл.
78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 1199 лева.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ..... на основание чл.
78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС разноски в размер от 1984 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8