Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260288 21.06.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На шестнадесети юни Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00688 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 7201 от
30.03.2021 г. (НП), издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ)-гр.София,
с което на Д.К.К., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1,
б.„а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ) е наложено на основание чл.
53, ал.1 от ЗП административно наказание глоба в размер на 2500 лв (две хиляди
и петстотин лева).
Жалбоподателят Д.К.К. по изложени в жалбата бланкетни
доводи моли НП да бъде отменено. Не участва лично в хода на съдебното
производство, в което не се явява и упълномощения му представител – адв. К.С.
от ПАК, който в депозирана по делото писмена молба поддържа жалбата, като
релевира съображения за допуснато съществено процесуално нарушение при
връчването на препис от акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) на жалбоподателя, като твърди и че нарушението не е доказано по безспорен
и категоричен начин. Претендира за присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) чрез
процесуалния си представител - ю.к. М.М., изразява становище за неоснователност
на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.
От фактическа страна:
На 05.03.2021 г., в 15:33
часа, на автомагистрала Струма, в района на км 30+700, на около 200 метра след разклона за с. Боснек,
общ. Перник свидетелите А.М.А. и Е.Л.С.-***, спрели за проверка движещото се в
посока от гр. Дупница към гр. Перник съчленено пътно превозно средство (ППС) с
пет оси – моторно превозно средство с две оси марка „Ивеко” модел „Стралис
АТ440С45ТП” с рег. № *******и полуремарке с три оси с рег. № *******. Същото се
управлявало от Д.К.К. и превозвало фракция. Контролните органи извършили
измерване чрез ролетка № 1302/18 (5м) на разстоянието между осите на превозното
средство, както и измерване на натоварването на ос посредством техническо
средство – електронна везна модел PW-10 №
К0200007, при което установили, че натоварването на задвижващата (2-ра)
единична ос на ППС е 15.300 т., при максимално допустима натоварване 11.5 т.,
съгласно чл. 7, ал.1, т.4, б. „а” от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, а при разстояние между осите 1,32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полурумаркето е 27.050 т., при максимално
допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.3, б. „б” от същата
наредба, за което бил съставен и приложения по делото като доказателство
протокол за измерване на превозно средство
№ 0000009/2021 г.
Така измерените параметри
на ППС надвишавали допустимите норми по наредбата, както и разрешените по
представеното от водача разрешение– квитанция за платени пътни такси №
113011360004663 от 02.03.2021 г. за превоз на тежък и извънгабаритен товар,
издадено по реда на раздел ІV-ти на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ от
администрацията, управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата
– АПИ.
На водача, на място бил
съставен АУАН № 0007931 от 05.03.2021г.,
в който актосъставителят А.А. приел, че
са нарушени разпоредбите на 26, ал.2,
т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателят за запознаване, който не вписал
възражения срещу направените констатация, след което го подписал. Отказал да
получи препис от акта, което било удостоверено с подпис от страна на свидетеля Б.К.П.в
приложената разписка по административнонаказателната преписка, като след този
момент Д.К. не изпълнил и условията на
чл. 37, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Въз основа на съставеният
АУАН било издадено и оспореното НП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 лева, на основание чл. 53,
ал.1 от ЗП, за нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б.„а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с
тези, посочени в АУАН.
Процесното НП било връчено
на Д.К. на 07.04.2021 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН № 0007931 от 05.03.2021г., разписка
за връчване на препис от него на жалбоподателя, квитанция за платени пътни
такси № 113011360004663 от 02.03.2021 г., протокол за
измерване на превозно средство № 0000009/2021 г, пътен лист бл.№
489352., свидетелство
за регистрация на ППС, заповеди №№ РД-11-1266 от 17.10.2019 г., РД-11-1267 от
17.10.2019г. и РД-11-316 от 30.04.2020 г.
на Председателя на Управителния съвет на АПИ, декларация за съответствие
и сертификат на ролетка № 1302/18 (5м), сертификат за одобрение на типа, ЕО-декларация за
съответствие и сертификат за ел. везна, заявление за проверка № 29067/25.06.2020г., протокол за
проведено обучение от 15.04.2020 г. на актосъставителя А.М.А., писмо изх. №
11-00-208 от 29.04.2021 г. на Областно пътно управление Перник касателно
местонахождението на км 30+700 на автомагистрала
Струма на територията на Община Перник, които
кореспондират и със свидетелските показания на А.М.А. и Е.Л.С.. Последните,
разпитани в хода на съдебното следствие,
потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически
обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56,
ал.3, т.1 от ЗП и приложената заповед № РД-11-1266 от 17.10.2019г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на
административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. АУАН
също е издаден от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно
чл. 56, ал.2 от ЗП, доказваща се от приложените заповеди №№ РД-11-1267 от 17.10.2019 г. и РД-11-316
от 30.04.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Настоящият състав намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалите правила, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП са били спазени императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата
документа са посочени всички факти, релевантни към съставомерността на
нарушението, поради което и жалбоподателят е можел в пълен обем да организира
защитата си.
Несподеляеми са изложените писмени аргументи за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, гарантираща правото на нарушителя да му се връчи препис
на съставения АУАН срещу разписка с отбелязване на това действие, тъй като
съдът намира, че законовата процедура е била спазена.
Не е спорно, че АУАН е съставен в присъствието на Д.К.,
на който е била осигурена възможност да се запознае с констатациите в него.
Няма съмнение, че на жалбоподателя са били известни фактите, съставляващи
основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност,
доколкото му е бил предявен актът и той се е запознал със съдържанието му,
което е удостоверил с полагане на подписа си. При това положение неговия отказ да получи предоставения му от
актосъставителя препис, което изрично е записано в приложената към акта
разписка от 05.03.2021 г. и е удостоверено по реда на чл. 43, ал.5 от ЗАНН с
подпис на свидетеля Б.К.П.налага извод,
че доколкото са били спазени всички процесуални гаранции за обезпечаване на
възможността на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита още от
момента на съставянето на АУАН, то е некоректно да се лансира тезата, че това
му право е било ограничено, предвид невръчване на препис от акта.
Предвид изложеното съдът приема, че императивното
задължение по чл. 43, ал.5 от ЗАНН е било изпълнено и при доказания по
категоричен начин отказ на жалбоподателя да приеме препис от съставения му АУАН
не е налице процесуално нарушение, което да има за последица
незаконосъобразност на издаденото НП.
Не се спори по делото, че жалбоподателят е управлявал съчленено
ППС, включващо МПС с две оси и полуремарке с три оси. Установено е, че при извършените измервания от
контролните органи натоварването на задвижващата (2-ра) единична ос на
ППС е 15.300 т., при максимално допустима натоварване 11.5 т., съгласно чл. 7,
ал.1, т.4, б. „а” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ, а при разстояние между осите 1,32 м, сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.050 т., при максимално
допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.3, б. „б” от същата
наредба. Тези резултати при
измерванията, които превишават
съответните стойности по чл. 7 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ обосновават извод, че ППС е тежко по
смисъла на чл.3, т.2 от същата Наредба, респ. извънгабаритно по смисъла на §1,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, което е
един от признаците на нарушението по чл. 53, ал.1 от ЗП. В АУАН и в НП са
включени горните констатации, както и че движението на тежкото, респ.
извънгабаритното ППС се е осъществявало без необходимото разрешение от
администрацията, управляваща пътя (АПИ), тъй като измереното натоварване на
осите е надвишавало както горепосочените норми по Наредбата, така и параметрите
на представеното от водача разрешение – квитанция за платена пътна такса, поради
което и процесното противоправно деяние е описано с всичките му съставомерни
признаци на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал.1, т.3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Констатираните надвишения на нормите на Наредба №
11/2001 г. на МРРБ са установени с годни технически средства и от компетентни
длъжностни лица, притежаващи необходимите теоретични знания и правоспособност.
Използваните измервателни уреди от проверяващите - везна електронна модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1302/18 (5м), попадат в
обхвата на средство за измерване по смисъла на §
1, т. 27 от ДР на Закона за измерванията
(техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено
да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически
средства). Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – декларация
за съответствие и сертификат на ролетка № 1302/18 (5м), сертификат за одобрение на типа, ЕО-декларация за
съответствие и сертификат за ел. везна, заявление за проверка № 29067/25.06.2020г., не подлагат на
съмнение достоверността и точността на извършените измервания от контролните
органи на АПИ при проверката на
жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, че наказващият орган, не
е отразил в НП, че жалбоподателят е притежавал
разрешение – квитанция за платени пътни такси № 113011360004663 от
02.03.2021 г., тъй като представената от жалбоподателя такава е взета предвид и
изрично е вписана при описание на
деянието, тъй като нарушението за което е сакнциониран жалбоподателя е за това,
че управлява извънгабаритно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3, т.2 от същата
наредба с надвишени стойности на представената квитанция за платени пътни
такси, за които няма издадено съответно разрешение (квитанция за платени пътни
такси).
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
определяне на случая като маловажен съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93 т.9 от НК, тъй като не се касае за нарушение, което с оглед липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а е налице
типично такова.
По вида и размера на
наказанието:
Правилно е
приложена и административнонаказателната норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, тъй като именно
тя е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на
физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл.26,
ал.2 от ЗП, за нарушаването на която жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Съдът намира,
че макар и в диспозитива на обжалвания
правораздавателен акт АНО да е пропуснал
посочването на съответната точка 2 и да е отразил само общо чл. 53, ал.1 ЗП, то предвид направената подробна обосновка в мотивната
част на НП това по никакъв начин не е
ограничило правата на наказаното лице да разбере, както нарушената правна
норма, така и приложимата санкционна норма,
предвид текстово им пресъздаване при описание на нарушението.
В конкретния
случай на Д.К. е наложена глоба, значително над минималния размер, а именно
2500 лв, който е мотивиран от АНО с неизпънение на условията на чл. 37, ал.3 от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, тъй като след приключване на проверката водачът е
продължил движението си в нарушение на забраната, която е въведена с чл. 26,
ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, без да е получил
ново разрешително по реда на раздел ІV от наредбата. Въпреки това обстоятелство съдебният
състав счита, че наложеното административно наказание на жалбоподателя е
завишено и при индивидуализацията му не са отчетени наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: отбелязяната изрично в НП констатация,
че нарушението е за първи път, както и че жалбоподателят е управлявал
процесното пътно превозно средство в изпълнение на възложени му трудови функции
от работодателя. Същевременно АНО не
ангажира доказателства за семейното и имотно състояние на санкционираното лице.
При това положение наложената глоба от 2500 лева се явява несъразмерно тежка
спрямо личността на дееца и не съответства на целите на наказанието по чл. 12
от ЗАНН, които биха се постигнали с налагане на наказание към минималния размер, а именно глоба от 1250
лв, който размер да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред. За да не наложи
минималния размер от 1000 лв съдът отчете
установеното поведение на жалбоподателя след проверката, което е индиция за
упоритост при преследване на целта, обосноваваща противоправното му поведение,
тъй като той е продължил придвижването си в желаната посока без да са изпълнени
условията на чл.
37, ал. 3 от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, което налага извод за неговото явно пренебрежително отношение
към установените задължителни правила за поведение.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че
деянието е осъществено, като е намален само размера на административното
наказание, съдът дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и
ал.2 от ГПК по направените искания от процесуалните представители на АНО и на жалбоподателя за присъждане в тяхна полза
на сторените по делото разноски, като счита, че това следва да стане съразмерно
на изменения размер на административното
наказание.
Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ и като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на извършената дейност, настоящият състав намира,
че на юрисконсулта на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на
чл.78, ал.3 от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено
съобразно изменения размер на администратиното наказание. Доколкото размера на наказанието е намален с една втора, то
тази пропорция следва да се приложи и към претенциите за присъждане на
юрисконсултското възнаграждение, като жалбоподателят бъде осъден да заплати 40
лева такова в полза на АПИ.
От жалбоподателя е доказано извършването на разноски в
размер на 405 лв, с оглед приложения на л.54
договор за правна защита и съдействие от 18.05.2021 г., установяващ, че
санкционираното лице е възложило на адвокат К.С. от ПАК оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита пред
Районен съд Перник по повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско възнаграждение
е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съгласно чл.
80 от ГПК, субсидиарно приложим на
основание на чл.
144 от АПК вр. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН процесуалния
представител на жалбоподателя е представил на съда списък
на разноските, в който изрично е вписал, че претендира за присъждане на такива
в размер на 405 лв, конкретизирайки като основание за тях представения договор
за правна защита и съдействие. При това положение поисканите 405 лв следва да
бъдат намалени пропорционално съобразно с
изложеното по-горе относно изменения размер на административната санкция,
поради което и АНО следва да заплати на Д.К. сумата от 202.50 лв (двеста и два лева и 50 ст) за адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7201 от 30.03.2021 г.,
издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ” в дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”-гр.София, с което на Д.К.К.,
ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за
пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложено на
основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата административно наказание глоба в
размер на 2500 лв (две хиляди и петстотин лева), като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 2500 лв (две хиляди и петстотин лева) на 1250 лв (хиляда двеста и петдесет лева).
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: гр.
София, бул. Македония № 3 сумата от 40 лв (четиридесет лева), представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура” с адрес: гр. София, бул. Македония № 3 да заплати на Д.К.К., ЕГН ********** сумата от 202.50 лв (двеста и
два лева и 50 ст), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ