Решение по дело №287/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 160
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20213300500287
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Разград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500287 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация – Разград“ АД гр. Разград чрез
пълномощник против Решение № 379/ 21. 07. 2021 г. по гр. д. № 348/ 2021 г. по описа на РС
Разград, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че задължението на
ИЛ. К. ЗЛ. за заплащане на 2 299, 75 лв., ведно със законната лихва от 07. 03. 2012 г., както и
сумата 338, 14 лв. обезщетение за забава за периода 01. 01. 2010 г. – 01. 02. 2012 г. и сумата
52, 26 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 333/ 2012 г. по описа на РС Разград, по който изпълнителен лист се иска изпълнение по
изп. дело № 20147620400769 е погасено по давност.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон
и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска като
неоснователен.
Въззиваемата страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор, като оспорва
въззивната жалба, като неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания
акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
1
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по молба от 19.
12. 2014 г. на „Топлофикация-Разград“ ЕАД, на 23. 12. 2014 г. е образувано изп. дело №
20147620400769 на ЧСИ, рег. № 762 с район на действие ОС Разград по издаден
изпълнителен лист от 24. 02. 2014 г. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 333/ 2012 г. на РС Разград, с която
ищецът ИЛ. К. ЗЛ. е осъден да заплати на ответника сумата 2 299, 75 лв. за незаплатена
цена на топлинна енергия за периода от 01. 12. 2009 г. до 02. 08. 2011 г. , ведно със законната
лихва, считано от 07. 03. 2012 г. до окончателното плащане, сумата 338, 14 лв. лихва забава
от 01. 01. 2010 г. до 01. 02. 2012 г. и 52, 26 лв. разноски по делото.
С образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил да се извършат справки и да
се връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника. Извършени са справки за
имуществото и банковите сметки. Със запорно съобщение от 24. 03. 2016 г. , връчено на 25.
03. 2016 г. на ОД на МВР Разград е наложен запор върху три МПС. Със Съобщение от 03.
05. 2017 г. , връчено на третото задължено лице на 04. 05. 2017 г. , е наложен запор върху
банкови сметки в „ЦКБ“ АД. С писмо от 06. 11. 2017 г. „ЦКБ“ АД е уведомила ЧСИ, че по
банковите сметки на длъжника няма наличност. На 18. 04. 2016 г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника.
С Постановление от 29. 04. 2020 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по
молба на взискателя, а с решение по гр. д. № 232/ 2020 г. РОС е обезсилил постановлението,
като е констатирал, че липсва такова искане от взискателя.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Въззивникът твърди, че вземането не е погасено по давност. С подадената молба от
19. 12. 2014 г. за образуване на изпълнително дело давностният срок е бил прекъснат, а
следващите изпълнителни действия на ЧСИ по налагането на запор върху МПС и банкови
сметки също са прекъснали давностните срокове.
Видно е, че задължението на длъжника се отнася за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 12. 2009 г. до 02. 08. 2011 г. , лихва забава от 01. 01. 2010 г. до 01. 02. 2012 г.
Вземанията на въззивника с този характер са периодични, поради което и за тези вземания,
съобразно чл. 111, буква "в" от ЗЗД е приложима по-кратката погасителна давност - 3
години.
За процесния период са приложими Общите условия, приети с Решение по т.2 от
Протокол от 10.11.2005г. на Съвета на директорите на "Топлофикация Разград" ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ – 005 / 23.01.2006 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.1 от
Закона за енергетиката, относно задълженията на ищеца, действали към периода на
възникване на задълженията. Съгласно клаузата на чл. 32, ал. 1 от отменените ОУ на
топлофикационното дружество, задължението на потребителя на топлинна енергия да
2
заплати месечните дължими суми следва да бъде изпълнено в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Според така уговореното, че плащанията могат да бъдат
направени в срок от 30 дни след изтичане на последния ден от отчетения период, то в
настоящият случай, предвид липсата на други доказателства за датите на отчетния период,
давността ще започне да се прилага от 02. 09. 2011 г. , тъй като вземането е за период,
според изпълнителния лист от 01. 12. 2009 г. до 02. 08. 2011 г. и последното задължение е
следвало да бъде изпълнено до 01. 09. 2011 г. , от когато е станало изискуемо. Съгл. чл. 114,
ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД от този момент е започнала да тече погасителната давност
за вземането.
С разрешението по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК се прие, че новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Изпълнителният лист, издаден
въз основа на заповед за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, е издаден в рамките на производство, което е част от изпълнителния
процес без да е проведено състезателно исково производство и без да е установено със
силата на пресъдено нещо съществуването на вземането на кредитора. Макар да се ползва
със стабилитет, влязлата в сила заповед за изпълнение не може да се приравни на съдебно
решение, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Според
т. 10 от същото ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
С оглед на това, съдът приема, че давността не е била прекъсната нито с подаване на
заявление от взискателя по чл. 410 от ГПК на 07. 03. 2012 г., нито с подаване на молба за
образуване на изпълнително дело. Първото изпълнително действие по изпълнителното дело
е налагането на запор върху три броя МПС със Съобщение от 24. 03. 2016 г. Започналият да
тече 3- годишен давностен срок за вземането на взискателя от 02. 09. 2011 г. към този
момент е бил изтекъл. Давностния срок за вземанията е бил изтекъл още към момента на
образуване на изпълнителното дело - 23. 12. 2014 г.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, че вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 333/ 2012 г. на РС Разград, за събирането на
които е образувано изп. дело № 20147620400769 на ЧСИ, рег. № 762 са погасени по давност,
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските
пред въззивната инстанция в размер на 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 379/ 21. 07. 2021 г. по гр. д. № 348/ 2021 г. по описа на
РС Разград.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Разград“ АД гр. Разград да заплати на ИЛ. К. ЗЛ., ЕГН
********** разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 450 лева.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4