О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………/…………………………….г., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари 2021г., в следния състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова
– Даскалова
като разгледа адм.дело №2600 по описа за 2020г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.56, ал. 4 във връзка с чл. 197 и сл. от АПК.
Образувано
е по повод заведена с вх.№14835/26.11.2020г. жалба на К.П.Б. *** срещу Решение
№636/12.10.2020г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗДискр., с което е
прекратено производството по преписка №26/2020г. и е оставена без разглеждане
жалба вх. №44-00-3/03.01.2020г.
В жалбата
Б. твърди, че с жалбата вх. №44-00-3/03.01.2020г. се обърнал към КЗД с
оплакване за дискриминация от Д. Б. Д.- управител на „Дом на офицера-Варна“ по
смисъла на чл.5 във вр. с §1, т.3 от ЗЗДискр. По нея било подходено формално.
Неправилно и незаконосъобразно в оспореното Решение №636/12.10.2020г., било прието
че жалба е недопустима, тъй като с нея се претендирало „обявяване нищожността
на решение №458/07.12.2020г. на КЗД“. Неправилно бил приложен чл.27, ал.2, т.1
от АПК. Моли преписката да бъде върната на КЗД за произнасяне по същество, като
се вземат предвид доказателствата срещу Д. Б. Д., които били представени пред
Върховния административен съд по предходно дело, но не били съобразени. С
допълнителна жалба излага съображенията поради които счита, че докладчикът по
преписката, който е член на състава постановил Решение №636/12.10.2020г. на КЗД
е политически коментатор, не е безпристрастен и не следва да е в КЗД.
Ответникът
- Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по жалбата. Представя
преписка №26/2020г. по подадената от К. Б. жалбата на 03.01.2020г., както жалбата
му от 20.03.2019г. по преписка №89/2014г. на КЗП ведно с др. жалби, сигнали и
т.н.
По изложеното
от жалбоподателя, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и приложимите правни разпоредби на ЗЗДискр. и АПК, съдът достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
Преписка
№26/2020г. в КЗД е образувана по повод постъпила с вх. № 44-00-3/03.01.2020г. жалбата
на К.П.Б. *** с искане да бъде образувано производство за „преследване“ от
лицето Д. Б. Д. – управител на „Дом на офицера-Варна“ по смисъла на §1, т.3 от ДР
на ЗЗДискр. В жалбата Б. посочил, че през 2014г. е подал жалба в КЗД за
осъществена „дискриминация и тормоз“ от същото лице, по която била образувана
преписка №89/2014г., която приключила с Решение №458/07.12.2015г. на КЗД, което
било потвърдено с Решение на Административен съд-Варна, а от било оставено в
сила с Решение на ВАС. В жалбата подадена на 03.01.2020г. Б. твърди продължаваща
„дискриминация“ и „преследване“ и приложил подадени през 2019г. от него две жалби
от 14.10.2019г. и от 18.03.2019г., искова молба /жалба/ от 28.02.2019г., копие
на писмо до Клуб 80 към Общински съвет на СОСЗР от Инициативен комитет без дата
и декларация от 31.12.2019г. от К. Б., че към този момент няма заведено или
висящо производство по същия спор и/или на същото правно основание между същите
страни пред съд.
С
разпореждане №68/24.01.2020г. на Председателя на КЗДискр. По жалбата от
03.01.2020г. е образувана преписка №26/2020г. по описа на КЗД за производство
по глава Четвърта от ЗЗДискр., която е разпределена за разглеждане от Четвърти
заседателен състав. На заседание състава избрал председател и докладчик по
преписката. С разпореждане от 06.02.2020г. председателят на КЗД определил
служителя, който да подпомага работата по преписката.
Четвърти
специализиран заседателен състав разгледал преписката и постановил Решение №636
на 12.10.2020г., с което на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл.70,
ал.1 от ЗЗДискр. оставил без разглеждане жалба вх. №44-00-3/03.01.2020г.
подадена от К.П.Б. и прекратил производството по преписка №26/2020г. За да
постанови това, комисията взела предвид
изложеното в жалбата и приложенията към нея, че:
- в комисията
е била образувана преписка №89/2014г., която приключила с Решение
№458/07.12.2015г. на КЗД, с което е установено, че Д. Б. Д. - член на Съюза на офицерите и
сержантите от запаса и резерва-гр.Варна не е осъществил пряка дискриминация по смисъла
на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на § 1, т.1 от ЗЗДскр. във връзка
с чл. 5 от ЗЗДискр. по признак „обществено положение“ спрямо Б.;
-че Решение
№458/07.12.2015г. на КЗД е обжалвано пред Административен съд - Варна, който потвърдил
акта на КЗД и отхвърлил жалбата на Б., а Върховния административен съд оставил
без уважение касационна жалба на Б. срещу решението на Адм. съд-Варна;
- че Б. заявява,
че междувременно се снабдил с документи, че тормозът спрямо него е прераснал с
преследване и иска от КЗД да образува производство за продължаваща дискриминация
от Д. Б. Д., осъщественият от който тормоз преминал в преследване, поощрен от
бездействието на КЗД и поискал да се обяви нищожност на Решение
№458/07.12.2015г. по преписка №89/2014г. поради нарушение на състава на КЗД
разглеждал преписката, тъй като не изяснил фактическата обстановка.
Четвърти
специализиран заседателен състав на КЗД взел предвид, че цитираната преписка
№89/2014г. по описа на КЗД е образувана по повод предходна жалба с вх.№44-00-4534/31.10.2014г.
на К. Б. срещу Д. Б. Д. - член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и
резерва - гр.Варна и К. А. П. - капитан 1 ранг (о.з.) секретар на Областния
съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва гр. Варна.
Констатирал, че с Решение №458/07.12.2015г. на КЗД се е произнесла по оплакванията на Б. за
осъществен тормоз по смисъла на §1, т.1 от ЗЗДискр. във вр. с чл.5 от ЗЗДискр.
по признак „обществено поможение“ от Д., което след като е обжалвано пред съда
е влязло в сила и представлява стабилен административен акт по този въпрос
между страните. Изрично е посочено, че по реда на АПК това решение подлежи на
оспорване, вкл. като нищожно. Съставът на КЗД намерил, че в случая е налице пречка
за разглеждане на подадената на 03.01.2020г. жалба по същество, тъй като е недопустимо
отново да преразглежда този въпрос между същите страни, поради което я оставил
без разглеждане и прекратил преписка №26/2020г.
Решение №636/12.10.2020г.
на КЗД е връчено на К. Б. с обратна разписка на 11.11.2020г. с указания за реда
и сроковете за оспорването му.
Жалбата срещу
него до съда е подадена по пощата на 18.11.2020г. жалбата, в 14-дневния срок,
от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – тричленен състав, определен от
председателя на КЗД по законово предвидения ред.
Решението
е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.66 от
ЗЗДискр.
В производството
по постановяването му не се установяват допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са съществени – да са довели
до неправилно или непълно установяване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая.
Съгласно
чл.27, ал.2 от АПК, приложим по препращане от чл.70, ал.1 от ЗЗДискр. в
производството пред КЗД, административният орган преди да разгледа по същество
искането, с което е сезиран, дължи проверка за допустимостта му. Тази проверка
е свързана с установяване дали не е налице пречка и налице ли са предпоставките
изброени в чл.27, ал.2, т.1-т.6 от АПК. Искането е недопустимо и е налице
пречка за разглеждането му, ако е налице висящо производство пред същия орган със
същия предмет и между същите страни – т.2, както и ако е налице влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни – т.1.
В случая
няма спор, че не е била налице пречка от вида по чл.27, ал.2, т.2 от АПК .
Както е заявил К. Б. в приложената към жалбата му подадена на 03.01.2020г. декларация
от 31.12.2019г., че към този момент няма заведено дело или висящо производство със
същия предмет между същите страни.
Жалбата с
вх. №44-00-3/03.01.2020г. на К.П.Б. до КЗД е преценена като недопустима, поради
наличие на влязъл в сила административен акт на този орган със същия предмет между
същите страни, което е пречка по чл.27, ал.2, т.1 от АПК за разглеждането й.
Правилно Четвърти
специализиран заседателен състав на КЗД отчел, а и самия жалбоподател посочил в
жалбата си от 03.01.2020г. и в приложените към нея жалби и искова молба, че в
КЗД е имало вече образувана преписка
№89/2014г. по повод постъпила с вх.№44-00-4534/31.10.2014г. жалба на К. Б. с
оплаквания за осъществен тормоз по смисъла на §1, т.1 от ЗЗДискр. във вр. с
чл.5 от ЗЗДискр. по признак „обществено поможение“ от Д. Б. Д. - член на Съюза
на офицерите и сержантите от запаса и резерва - гр.Варна и К. А. П. - капитан 1
ранг (о.з.) секретар на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от
запаса и резерва гр. Варна.
Във
връзка с твърденията в жалбата и в обжалвания акт, за проведено обжалване пред
съда на предходно Решение №458/07.12.2015г. на КЗД, служебно копие на същото
ведно с постановените по жалбата срещу него решения на Административен
съд-Варна и на Върховния административен съд са приложени по настоящото дело.
От тях се установява, а и не е налице спор, че по жалбата от 31.10.2014г. и
преписката №89/2014г. е постановено Решение №458/07.12.2015г., с което КЗД установила,
че по отношение на К. Б. ответникът Д. Д. не е осъществил пряка дискриминация
по смисъла на чл.4 , ал.2 от ЗЗДискр. и тормоз по смисъла на §1, т.1 от
ЗЗДискр. във вр. с чл.5 от ЗЗДискр. по признак „обществено поможение“.
Процесуалното
си право да оспори този административен акт К. Б. е упражнил в срок пред
Административен съд-Варна. С Решение №1136/26.05.2016г. Административен
съд-Варна установил, че Решение №458/07.12.2015г. на КЗД е постановено от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените
правила. Решение №458/07.12.2015г. на КЗД е проверено от съда и преценено като
правилно и законосъобразно, поради което жалбата на К. Б. е отхвърлена като
неоснователна. По повод касационна жалба този съдебен акт е проверен от
Върховния административен съд на РБългария, който с Решение №5757/03.05.2018г.
по адм. дело №12204/2016г. го оставил в сила като правилен и законосъобразен.
Решението на ВАС е окончателно, поради което на датата на постановяването му - 03.05.2018г.
влизат в сила Решение №1136/26.05.2016г. Административен съд-Варна и Решение
№458/07.12.2015г. на КЗД.
Правилно
и законосъобразно в Решение №636/12.10.2020г. на КЗД установила, че Решение
№458/07.12.2015г. на КЗД е влязъл в сила административен акт между същите
страни със същия предмет, което е пречка за разглеждане на жалбата подадена на 03.01.2000г.
Решение №458/07.12.2015г. на КЗД е обжалвано пред съда, който съгласно чл.168, ал.1
и ал.2 от АПК извършва служебна проверка и обявява нищожността на акта дори при
липса на искане за това. Във в ръзка с тази служебна проверка в чл.177 ал.3 от АПК е разписано, че решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на
административен акт е пречка за оспорването му като нищожно, както и за
оспорването му на друго основание. Поради това при постановяване на Решение
№1136/26.05.2016г. на Административен съд-Варна е извършил служебно проверка включително
за валидност на решението на КЗД и не е констатирал основания за обявяването му
за нищожно. Поради това с оспорването на административният акт пред съда от К. Б.
и влизане в сила на съдебното решение за отхвърляне на жалбата срещу Решение
№458/07.12.2015г. на КЗД е налице влязъл в сила съдебен акт, който е пречка за
оспорването му като нищожно или на друго основание.
Предвид
тази правна уредба и установените факти, основателно съставът на КЗД посочил в
Решение №636/12.10.2020г., че с жалбата от 03.01.2020г. и приложените към нея
две жалби и искова молба от К. Б. се твърди нищожност на Решение
№458/07.12.2015г. на КЗД, допуснати нарушения и неправилно установени факти при
постановяването му, както и на решенията на АС-Варна и на ВАС по оспорването
му, по които КЗД не следва да се произнася. Правилно в решението на КЗД е
посочено, че такова оспорване се осъществява по правилата в АПК. В случая, това
право на оспорване Б. вече е упражнил, като е сезирал Административен съд
–Варна с жалба срещу Решение №458/07.12.2015г. на КЗД по преписка №89/2014г., с
което административният орган е разгледал по същество и се е произнесъл по
твърденията му за осъществени дискриминация и тормоз от Д. Б. Д..
В жалбата
от 03.01.2020г. и в приложенията към нея – две жалби и искова молба Б. заявява,
че междувременно се снабдил с документи, че тормозът спрямо него е прераснал с
преследване, че е налице дискриминация от Д. Б. Д. и в тази връзка искане да се
обяви нищожност на Решение №458/07.12.2015г. по преписка №89/2014г. поради
нарушение на състава на КЗД разглеждал преписката, тъй като не изяснил
фактическата обстановка. След като Решение №458/07.12.2015г. по преписка
№89/2014г. е влязъл в сила акт, след проведено във всички възможни съдебни
инстанции оспорване, при наличие на влязло в сила решение на съда за
валидността и законосъобразността му, е налице пречка да се разгледа по
същество жалбата му подадена на 03.01.2020г. в КЗД с която отново оспорва с
искане за преразглежда както влезлия в сила на 03.05.2018г. акт на КЗД, така и
на акта съда по въпроса за наличие на дискриминационно третиране, тормоз,
продължаваща дискриминация, преследване и т.н. на жалбоподателя К. Б. от страна
на Д. Димитров.
С оглед
изложеното Решение №636/12.10.2020г. на КЗД, с което жалбата с
вх.№44-00-3/03.01.2020г. на К. Б. е оставена без разглеждане като недопустима на
основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл.70, ал.1 от ЗЗДискр. и е прекратено производството по преписка №26/2020г. по
описа на КЗД е правилно и законосъобразно и не е налице основание за неговата
отмяна, а оспорването му е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.200,
ал. 1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата с
вх.№14835/26.11.2020г. на К.П.Б. *** срещу Решение №636/12.10.2020г. на
Комисията за защита от дискриминация /КЗДискр., с което е оставена без
разглеждане жалбата му с вх.№44-00-3/03.01.2020г. като недопустима и е
прекратено производството по преписка №26/2020г. по описа на КЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ: